Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Деветдесет и осма глава

ЩОМ МАГДА И МЕРИТ заобиколиха по коридора, обикалящ околовръст вътрешността на голямата кула, и влязоха в каменната стая при кладенеца на Плъзгата, Куин, чул стъпките им, погледна през рамо. Като видя, че са те, остави перото и се изправи. Доволен, че ги вижда, затвори дневника, в който пишеше, и го остави при купчината други.

— Магда, как се чувстваш? — попита той, докато минаваше покрай кладенеца на Плъзгата, за да ги посрещне.

Тя се усмихна.

— Една нощ сън направи с мен чудеса.

Тя огледа кладенеца, но Плъзгата не се появи да погледне посетителите. Магда не можеше да каже, че е недоволна от този факт. Плъзгата сигурно беше някъде на път.

— Как са нещата? — поинтересува се Куин.

Мерит отпусна дланта на лявата си ръка върху ефеса на меча си.

— Тази сутрин разговарях с генерал Гръндуол. През нощта гвардейците са заловили повечето от хората, които назова Лотаин. Съвсем скоро ще намерят и останалите. Ще се наложи Магда да използва Изповедническата си сила върху най-упоритите от тях, за да ги накара да признаят подробности, които иначе бихме научили от Лотаин, ако той не бе умрял. Това ще ни даде възможност да сме сигурни, че сме изтръгнали всички изменници и сътрудници.

— Ами съветниците Уестън и Гаймър?

Куин вдигна пръст към кладенеца на Плъзгата.

— Лотаин ни каза, че са използвали Плъзгата, за да пътуват на Юг и да сътрудничат на император Сулакан и неговите главнокомандващи.

Задачата на Куин беше да охранява Плъзгата, за да са сигурни, че тя не е използвана от врага за тайно проникване в Кулата с користни цели. Не друг, а Баракус бе помолил Куин да поеме този ангажимент, след като в Кулата бяха проникнали неколцина опасни хора. Сега всеки, който нямаше право да влезе в Кулата или не беше приятелски настроен, нямаше да доживее да излезе от кладенеца на Плъзгата, след като я бе използвал, за да се промъкне тук.

В началото Куин бе убил не един и двама вражески магьосници, опитали се да проникнат в Кулата чрез Плъзгата. След известно време врагът разбра, че това вече не е начин и опитите за проникване спряха, но Куин и още неколцина магьосници продължаваха да дежурят там, за да не би в някой момент врагът да реши да опита отново, особено с оръжие, в което е превърнат човек.

Куин се почувства лично обиден, когато стана ясно, че двама от собствените им магьосници, доверени съветници, всъщност са били изменници и са използвали Плъзгата за користни цели, без никой друг да разбере.

Магда изгледа Куин многозначително.

— Нямам търпение да чуя искрените изповеди на тези двамата. Те са причинили сериозни щети. Заради тях загинаха голям брой невинни хора. Сигурна съм, че имат много за разказване и ще си кажат абсолютно всичко.

Куин се усмихна.

— Наличието на Изповедник ще бъде огромна помощ в нашите усилия, точно както Мерит винаги е твърдял пред Съвета. Каква ирония, двамата съветници, които бяха такива противници на създаването на Изповедник, да бъдат принудени да изповядат истината за изменничеството си тъкмо благодарение на тази сила. — Насочи вниманието си обратно към Мерит. — Ами пътешествениците по сънищата?

— Генералът спомена, че част от заловените, надявайки се на снизходителност, са готови да сътрудничат и са признали, че са насочвали пътешествениците към ключови фигури. Пътешествениците са наблюдавали работата на тези хора и в някои случаи са упражнили контрола си с цел осуетяване на важни проекти. Били сме систематично контролирани, при това в доста сериозни размери. Страшно е, като си помисли човек за размера на всичко това.

Мерит й се усмихна.

— Магда беше права от самото начало, че има нещо ужасно не наред в Кулата. Без решимостта й да разбере какво се крие зад всичко това нямаше да разберем, преди да е станало твърде късно. Всички ние й дължим живота си. Цялата Средна земя й е длъжник.

— В това няма никакво съмнение — усмихна се и Куин.

Магда всъщност не мислеше, че е толкова нейно дело, колкото на Баракус. Неговата смърт я бе навела на мисълта, че нещо в Кулата не е наред. Именно начинът, по който той бе посегнал на живота си, я бе подтикнал да търси отговори. Тя беше убедена, че е имало причини зад това му решение и те са свързани със спасяването на живота на много хора.

Въпреки всичко тя продължаваше да не е наясно какво стои зад отнемането на живота му. Знаеше само, че е било за доброто на хората. Но й се щеше да бе разбрала конкретната причина.

Продължаваше да не може да го пусне.

— Гвардейците минаха най-напред през всички с дарбата, а после и през останалите обитатели на Кулата, за да са сигурни, че всички са направили отдаването към Господаря Рал — каза Мерит на Куин. — В няколко от случаите се оказа твърде късно. Неколцина магьосници бяха намерени мъртви, явно убити от пътешественици по сънищата, които са приютили не по собствена воля. Както казах, степента на проникване е чудовищна. Никой не бе осъзнавал колко сме били близо до изгубването на Кулата. От края са ни делели броени дни.

Скоро Кулата ще бъде недостъпна за всякакъв вид прониквания — повече от това не можем да направим. Всеки който иска да влезе, ще бъде спиран долу на входа и няма да му се разрешава да продължи, преди да падне на колене и да произнесе отдаването. Разбира се, макар да си мислим, че това ще спре заплахата, не можем да сме напълно сигурни. Влизащите биха могли да не произнасят отдаването искрено. Но точно поради тази причина разполагаме с гвардейци. При всички положения пътешествениците по сънищата повече няма да могат да използват невинни хора за тайно проникване в Кулата и саботиране на усилията ни.

Куин поклати изумен глава.

— Страшна работа. Добре поне, че сложихме край на всичко това и можем да продължим напред, като възобновим усилията си върху здрава почва, а не прогнилото дюшеме, създадено от изменници и шпиони. За нещастие междувременно врагът е стигнал далеч пред нас.

— Имаме много работа, докато ги настигнем — съгласи се Мерит. — Магьосниците, които работят долу, при катакомбите, биват изнасяни дори в този момент. Тогава ще можем да пристъпим към затваряне на цялата област. Вече разработих някои заклинания, които бихме могли да използваме.

— Как е Наджа? — попита Магда.

— Заловила се е здраво за работа и помага на магьосниците. — Куин въздъхна притеснено. — След някои от нещата, които обсъди с мен, ги очаква доста работа. Тя е невероятно интелигентна и ще ни бъде от огромна помощ. Разбира неща, които съм сигурен, че дори един от десет от нашите магьосници не разбира съвсем добре.

Докато Куин разговаряше с Магда, Мерит взе един дневник от редичката, подредена върху масата.

— Нещо против?

Куин се обърна и направи жест с ръка.

— Не, моля, заповядай. Моите дневници са предвидени да бъдат четени от други. Надявам се, че това ще осигури на хората, които ще дойдат след нас, вътрешен поглед към тези размирни исторически времена, също както и аз получавам познание и информация от старите книги, които чета.

Мерит, вече погълнат в текста, отговори с гърлен звук.

Куин се върна към мисълта си и продължи разговора с Магда.

— Като чародейка и спиритистка Наджа притежава забележителни таланти и способности. Ще бъде достойно попълнение и ще продължи да помага на магьосниците така, както преди го правеше Исидора. Ако Исидора се намираше в периферията на доста от нещата и се опитваше да ги проумее, то Наджа е в самия център. В някои случаи успя да стигне до самия корен на неща, които Исидора тепърва започваше да разбира.

Възможно е тя да започне да разбулва мистериите около душите, попаднали в капан между световете. Тя се надява, че ще намери начин да ги упъти през воала.

Огромен късмет е, че Наджа дойде на наша страна. Това ще ни помогне да вникнем по-надълбоко в делата на магьосниците от Стария свят, което е важно, ако искаме да се защитим. Загубата на безценната й помощ несъмнено е била тежък удар върху усилията на тамошните магьосници. — Куин повдигна брадичка и я изгледа. — Надявам се никога да не ми се наложи да се изправя срещу тази жена. Тъй като е израсла на такова странно и екзотично място, тя… е, тя не прилича на никого, когото съм срещал.

— Разбирам какво имаш предвид — увери го Магда. — Още щом я видях, разбрах, че не бива да я подценявам. — Магда погледна Плъзгата. — Някакви новини от Господаря Рал?

— Преди няколко дни, когато си мислехме, че Лотаин ще бъде провъзгласен за Първи магьосник, изпратих спешно съобщение до него посредством книга на пътуванията. — Куин махна с ръка към стената. — Вероятно вече пътува.

— Куин — каза Магда и съсредоточи мислите си, за да може да премине към причината, довела я в стаята на Плъзгата. — С Мерит искаме да споделим с теб някои важни неща.

— Много важни — каза Мерит, като свали дневника, който четеше. — Само че това, което ще ти кажем, трябва да бъде пазено в строга тайна. След като ти го кажем, само тримата ще знаем за него и трябва да си остане така. Завинаги.

— Разбира се — кимна Куин и ги изгледа с разпален, макар и малко притеснен поглед. — И двамата знаете, че можете да ми имате доверие. Какво има? Нещо друго ли се е случило?

— Да — рече Мерит и се отдалечи от масата, — и ни е нужна помощта ти.