Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Осемдесет и пета глава

МЪЖЪТ С РОБАТА ВЕЧЕ БЕШЕ на шест-седем крачки от нея. Магда го беше виждала и друг път. Работеше на долните нива в Кулата. Не знаеше името му, но явно той знаеше нейното. Сигурно защото Баракус на няколко пъти се бе спирал да разговаря с него — както се бе случвало и с много други магьосници. Мнозина познаваха Магда, защото тя бе съпруга на Първия магьосник и често я виждаха с него, само че тя не знаеше имената на всички хора, с които той се бе спирал да разговаря.

— Пуснете го и животът ви ще бъде пощаден — каза тя. — Обградени сте. Направете каквото ви казвам или сте мъртви. Повече няма да ви предупреждавам.

Смутени, войниците напрегнаха взор в мрака наоколо.

— Не усещам никой друг освен теб — грубо я прекъсна той. — Сама си. Няма никой с теб.

На светлината на фенера тя видя на лицата на войниците да грейват усмивки.

Почти без да мисли, Магда пъхна ръка под наметката си и пръстите й обвиха ефеса на меча. Думата „Истина“ се отпечата върху дланта й. Благодарение на тази връзка тя усети как нещо закипя вътре в нея, сякаш оживя. Като че ли не извираше нито от меча, нито от нея, а се пораждаше именно от връзката помежду им.

Усети как от това съприкосновение се ражда могъща, безмилостна сила.

Без предупреждение магьосникът направи светкавичен жест към нея. На светлината на фенера Магда видя как въздухът потреперва.

Тя отскочи настрани и извади меча от ножницата в мига, в който мощната вълна прелетя светкавично покрай главата й.

Кристалният звън на острието изпълни нощния въздух със зловещото обещание за предстоящо насилие.

Извадила острието, Магда усети как от ефеса струи неудържима енергия, която попива в тялото й и я изпълва. От движението на мощната вълна вътре в организма й косъмчетата по цялата й кожа настръхнаха и тя рязко си пое дъх.

Усети как всяка фибра на тялото й затрептява от неудържима ярост.

Войниците извадиха оръжието си.

Магьосникът, подразнен, че е пропуснал, присви ръце, за да призове нова вълна магия. Изглеждаше повече отегчен, отколкото ядосан, че не е успял да я повали с първия удар. Магда знаеше, че при втората атака той няма да пести силите си.

От дланта му се издигна свистящо огнено кълбо. Течните пламъци се въртяха със злокобна синкава светлина.

Наистина той нямаше намерение да поема повече рискове. Възнамеряваше да я атакува с магьоснически огън.

Магда си даде сметка, че ако не иска да умре, трябва да действа веднага. Мечът откликна незабавно на намерението й и през тялото й премина вълна от ярост, която стегна мускулите й.

Докато магьосникът замахваше с ръка, Магда полетя към него, скъси разстоянието и се спусна да го достигне, преди той да е запратил смъртоносния си огън насреща й. Докато тя тичаше, острието се въртеше около нея с умопомрачителна скорост, свистейки във въздуха.

Гневният й поглед не се откъсваше от кръвожадното намръщено лице на онзи. Тя почти не осъзнаваше гигантската инерция на меча. Единственото, за което мислеше, бе, че това, което се случва, е справедливо. Че така трябва да бъде. Докато острието се движеше неумолимо към целта, тя го направляваше посредством силата на намерението си.

Искаше смъртта на този човек. Съсредоточи цялата си ярост от всичко случило се върху необходимостта да сложи край на живота на този предател.

Движението към него сякаш отне цяла вечност.

Видя как магьосникът трескаво завърта длани, за да уголеми кълбото магьоснически огън, да го направи по-смъртоносно и готово да сее смърт. Видя възмущението в очите му, задето тя е дръзнала да му се опълчи.

Тя обаче възнамеряваше да направи много повече от това да му се опълчи.

Дилемата бе еднаква и за двамата — да убият или да бъдат убити.

Победител се оказа мечът. Острието се стовари звучно отстрани на главата на магьосника. В нощта изригнаха парчета череп и пръски слузеста пихтия. На светлината на фенера тя видя как над мястото, където допреди миг бе стояла главата му, се издигна облак от кръв и мозък. Върху раменете му остана само основата на черепа и долната челюст. Острието описа във въздуха кървава дъга.

Магьосникът не успя дори да извика.

Но Магда чу себе си да крещи, при това с жестокост, съответстваща на свирепата мощ на меча.

Смъртоносният удар я опияни, изпълни я с дива радост. Обзе я чувство на върховно удовлетворение.

Докато острието завършваше движението си, обезглавеното тяло на магьосника все още стоеше на крака. Части от главата му продължаваха да се пилеят в нощта. Ръцете му бяха разперени встрани, а магьосническият огън угасна отведнъж, потушен от внезапната смърт и масивната загуба на кръв.

Зад магьосника войниците бяха застинали в ужас. Всички едновременно излязоха от вцепенението си. Вдигнали оръжия, нададоха боен вик и се втурнаха към Магда. Тя успя да изблъска първия встрани. В същото време се завъртя, като острието описа кръг около нея и се заби в тила на мъжа. Ударът отнесе горната половина на главата му. В мрака изхвръкна туфа тъмна коса. Набраната инерция запрати тялото възнак върху твърдата земя. Магда клекна рязко, за да избегне свистящия меч на друг нападател. Мъжът явно не беше свикнал да се бие с толкова дребен и чевръст противник. Нанасяше мощни, тежки удари, а не бързи и точни. С изправянето си Магда заби острието право в сърцето му.

Чу яростното ръмжене на останалите, които се носеха към нея. Нямаше време за мислене. Реагира по инстинкт, придобит донякъде от обучението й да използва нож в битка, а отчасти от съсредоточения й порив да унищожи врага. Атакуваше без колебание и без почивка веднага щом някой се приближеше до нея, като използваше по-дребната си фигура, за да се движи по-бързо от тях и да отскача от насочените към нея оръжия.

Не се опитваше да прилага хитри ходове и изобретателни номера. Видеше ли пролука, просто се спускаше и нанасяше смъртоносен удар.

Движеше се безспир, въртеше се, извиваше тялото си, за да избегне остриетата им. Тъй като не беше войник, траекторията й не отговаряше на техните очаквания. Нямаше време да планира ходовете си. Отбягваше ударите им и отвръщаше на свой ред, без да им даде възможност да опитат пак.

Дръпна се назад, за да избегне преминал на сантиметри от нея нож в ръката на един от враговете. Все още във власт на яростта, Магда развъртя меча си с мощен писък, като отсече ръката, посегнала да я намушка. Мъжът се строполи на земята с крясъци, а тя остави меча си да опише пълен кръг и като се завъртя леко, прониза един нападател, който се опитваше да я изненада в гръб. Докато той падаше странично, Магда издърпа меча от тялото му и стиснала ефеса с две ръце, го заби дълбоко в сърцето на мъжа без ръка, който се гърчеше на земята. Бе замахнала с такава сила, че върхът на острието заседна в пътеката под онзи. Преди да е успяла да освободи меча си, към нея вече летеше друг мъж, мечът му разсичаше нощния въздух. Инстинктивно усети, че няма да успее да се отмести от пътя му навреме.

В последната секунда, точно преди заостреният метал да проникне в тялото й, Мерит изтласка нападателя встрани и той загуби равновесие. Едрият мъж се олюля и се свлече на коляно. Преди да е успял да се изправи, Магда нанесе удар отгоре, който разполови нещастника по дължина от главата до средата на гърдите.

Онзи се катурна и тупна на земята с шумно пльокване, при което от разполовеното му тяло плиснаха органи.

Нощта внезапно притихна. Повече нападатели нямаше.