Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Петдесет и пета глава

НА КАМЕННИЯ МОСТ, който се простираше над широката пропаст пред Кулата, две жени, които се бяха дръпнали до късия каменен парапет на отсрещната страна, забелязаха Мерит и застинаха на място. И двете носеха дълги сиви рокли и бяха с къса коса. Едната беше с една-две години по-голяма от Магда, а другата изглеждаше достатъчно възрастна, за да бъде майка на първата. По роклята на по-младата жена имаше кръв. Двете си проправяха път през тълпите, които влизаха и излизаха от Кулата, и се бяха насочили към Мерит.

— Какво става, Мери? — Той се обърна към по-младата, която го стисна за дланта. По-възрастната стоеше зад нея и кършеше ръце в очакване.

Лицето на по-младата жена бе обляно в сълзи, очевидно беше разстроена.

— Джеймс пострада. Много е зле.

— Пострадал е? — попита Мерит с неприкрита тревога в гласа. — Но как? Какво се е случило? Колко тежко е ранен?

— Работеше над една задача на Съвета, правят някакъв меч. — Тя сподави хлипането си. — Джеймс не ми казва много-много за работата си и затова не знам много подробности. Но по-рано следобед се случил някакъв инцидент долу, в подземията. Трима от неговия екип били убити на място от ужасна експлозия. Други двама, които били по-назад, също са ранени, но не сериозно. Обаче Джеймс е зле. Бил е по-близо и е вдишал горещия въздух. Казват, че дробовете му са изгорени, не може да диша. Наистина е зле, Мерит.

Тя се отпусна в ръцете му хлипаща, стиснала черната му риза с юмрук.

— Какво ще правя, ако той умре, Мерит? Какво ще правя?

— Нещо се е объркала магията — обясни старата жена, след като по-младата се предаде на сълзите си. Явно се надяваше, че информацията някак ще помогне.

Мерит хвърли поглед на Магда и грижовно подхвана Мери през раменете.

Огромната му длан нежно придържаше главата на жената към гърдите му.

Магда разбра какво означава този поглед. Току-що бяха загинали още мъже, а други бяха ранени в безплоден опит да създадат ключ за кутиите на Орден.

— Лекуват ли го? — попита Мерит. — Родените с дарбата опитват ли се да му помогнат?

— Не, той не им позволява — изхлипа Мери, като едва говореше.

— Моля? Как така не им позволява?

По-възрастната жена сложи ръка на рамото му.

— Джеймс пита за теб, Мерит.

— Но защо? Защо не позволява на родените с дарбата да му помогнат?

— Очевидно вярва, че ти единствен знаеш достатъчно за това, с което се занимават, за елементите, които използват, за да има шанс да го излекуваш. Магьосниците, които са при него, се опитват да го задържат жив, докато те намерят, но ми казаха, че нямат достатъчното познания да го излекуват и имат нужда от теб. Беше чиста случайност, че с Мери те видяхме, докато слизахме в града да те търсим. Побързай. Моля те.

Мерит все още бе прегърнал младата жена, като я придържаше до гърдите си, докато тя плачеше, и сложи другата си ръка на рамото на по-възрастната.

— Разбира се.

Той се обърна към Магда, а на лицето му бе изписана тревога.

— Трябва да помогна на Джеймс. Ще ме изчакаш ли?

Магда кимна.

— Побързай. Помогни му.

Магда съчувствено погали Мери по гърба. Разбираше какво е да се страхуваш за любимия си. Този ужас й бе познат. Очите й се пълнеха със сълзи при вида на отчаянието на Мери. Поне тази жена все още не оплакваше смъртта на съпруга си. Магда се надяваше, че Мерит няма да допусне да се стигне до там.

— Опитай се да бъдеш смела — каза Магда. — Мерит ще помогне. Съпругът ти има нужда да види, че си силна.

Жената кимна и се протегна, за да стисне другата ръка на Магда.

— Ще опитам.

— Къде да те намеря? — попита той така, че само Магда да го разбере.

— Ще бъда или в жилището — отвърна Магда, — или в склада точно в съседство и ще си събирам багажа, за да може новият Първи магьосник да се нанесе.

— Тогава ме изчакай и аз ще дойда веднага щом помогна на Джеймс.

Лешниковите му очи изглеждаха още по-зелени на следобедната светлина и бяха по-изразителни от всякакви думи. Той знаеше колко е важна задачата им, но едновременно с това не можеше да остави на произвола на съдбата човек, застанал на ръба на смъртта, без да направи всичко по силите си, за да го спаси.

Мерит се пресегна и бързо докосна бузата на Магда, а след това се остави двете жени да го отведат забързано напред.

Магда стоеше в средата на масивния каменен мост и все още усещаше докосването на пръстите му по бузата си, докато гледаше как тримата прекосяват моста и бързат към зейналата паст на вдигнатите решетки. Бе малък, но многозначителен жест, с който той й показа, че разбира проблема и я моли да се държи до неговото завръщане.

Магда знаеше, че лекуването на сериозно ранен човек може да отнеме доста време. Ако всичко се развиваше по план, понякога беше въпрос на часове, но спокойно можеше да отнеме и дни.

Този мъж, Джеймс, очевидно бе приятел. Нуждаеше се от помощта на Мерит, защото в противен случай със сигурност щеше да умре. Естествено, Мерит трябваше да се притече на помощ и да се опита да го излекува. Магда не би очаквала Мерит да постъпи другояче.

Но и не смяташе, че всички останали могат да чакат няколко дни.

Кутиите на Орден липсваха, пътешественици по сънищата бродеха из Кулата, сред тях имаше предатели, хората измираха мистериозно, а из тъмните коридори дебнеха мъртъвци.

Магда си даваше сметка, че никой освен Мерит дори не й вярва.