Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Двайсет и трета глава

ПРЕДИ ДА Е ИЗГУБИЛА СМЕЛОСТ, Магда дръпна мъртвешки неподвижното, избеляло червено платно и се шмугна в тесния коридор. Таванът му беше нисък и сводест, вътре беше мрачно, но се виждаше приглушена светлина. В края на коридора тя видя грубо издълбана кръгла стая, осветена от десетки лоени свещи. Стаята беше част от същия светъл варовиков масив както и останалата част от катакомбите. Свещите бяха поставени в ниши в самата стена. Те осветяваха стаята с мека и топла жълтеникава светлина.

Отдясно Магда различи тъмен проход, който вероятно водеше някъде още по-навътре. Предположи, че спиритистката е там.

На пода в средата на стаята беше седнала с кръстосани крака слаба млада жена. Косата й беше мека, кестенява и много къса; беше облечена в широка рокля, която покриваше изцяло краката й, но разкриваше раменете и крехките й ръце. Беше свила длани в скута си.

На главата й имаше странна плътна кожена превръзка, която скриваше очите й. Превръзката беше еднакво широка по цялата си дължина, с оставен процеп за финия нос. Стигаше от едното до другото слепоочие на жената, като се връзваше отзад на тила с кожени връзки. По кожената повърхност имаше изобразени магически символи и заклинания, като някои от линиите бяха оцветени. Личеше си, че е била ползвана доста време, защото ръбовете на кожата бяха износени и загладени. Изработката несъмнено беше красива, но на Магда й направи неприятно впечатление как са покрити очите на момичето.

Жената наклони глава, сякаш да се ориентира по слух къде се намира посетителката.

— Добре дошла.

— Добре заварила — отговори Магда. Тя се взря в тъмния отвор, но не видя никого. — Ти ли си Исидора?

Младата жена се усмихна, при което костеливите й скули изпъкнаха още повече. Усмивката й, макар и приятна, не успя да предразположи Магда достатъчно. Изражението на лицето и бръчиците около устата издаваха непреклонен характер, който сякаш противоречеше на младата й възраст. Видът й напомни на Магда за погледа в очите на онези сирачета, които живееха на улицата в Ейдиндрил и оцеляваха благодарение на ума и находчивостта си.

Те бяха по-корави, отколкото предполагаше възрастта им.

— Аз съм Исидора. Тук, долу, рядко идват непознати. Ти коя си?

— Магда Сеарус.

— А. Жената на Баракус. Чувала съм за теб.

Магда не знаеше дали това е хубаво или лошо. Тя отново се взря в тъмния проход, зачудена дали спиритистката чува разговора им.

Въпреки че повечето хора бяха чували за Магда, а голяма част от тях я познаваха и искрено я харесваха, тя знаеше много добре, че има и такива, на които не е любимка. Някои жени й завиждаха, дразнеха се от това, че някак бе привлякла вниманието на Първия магьосник и се бе омъжила за него. А имаше мъже, според които бракът като цяло, особено пък за красива млада жена, е излишно разсейване за Първия магьосник. Някои не я харесваха просто поради това, че се бе омъжила за толкова велик човек, при условие, че тя самата не бе родена с дарбата. Намираха го за неуместно.

А и знаеше, че след онзи кървав ден в залата за аудиенции на Съвета си е спечелила и нови врагове. Някои не обичаха живота им в Кулата да се усложнява. Сякаш като ги предупреди за опасността, тя лично бе вкарала заплахата сред тях. Колкото и да беше объркващо това отношение, фактите са си факти.

— Съжалявам за загубата ти — каза Исидора. — Първият магьосник беше велик човек.

— Благодаря ти. Идвам точно заради този велик човек. Бих искала да говоря със спиритистката, ако може.

— Страхувам се, че е невъзможно. Разбери, единствената цел на спиритистката е да помага на магьосниците в работата им. Не зная какво са ти казали, но тя не приема хора, само за да ги утеши или пък за удоволствие. Инструктирала ме е да обяснявам, че работата й е жизненоважна, отнема цялата й сила и енергия, така че е в невъзможност да приема други. Съжалявам.

Магда беше подготвена за такъв отговор.

— Казаха ми, че е възможно дори хора, които не са родени с дарбата, да се видят с нея.

Исидора помисли върху думите на Магда.

— Важно ли е?

— За мен да. И мога да те уверя, че не става въпрос нито за моя утеха, нито за удоволствие. В противен случай бих оставила покойните да спят спокойно вечния си сън.

Усмивката на младата жена беше безрадостна и празна.

— Исках да знам дали е важно за нас.

Магда малко се изненада от въпроса.

— Може да се окаже жизненоважно за оцеляването на всички.

— Върни се някой друг ден.

Магда застина, изненадана от резкия отказ. Дори не получи шанс да защити искането си. Реши, че не е изминала целия този път напразно, само за да се откаже, без да направи всичко по силите си.

— Става дума за това народът ни да продължи да съществува, да запазим начина си на живот. Във война сме и всички сме в опасност. Трябва ми помощта на спиритистката. Настоявам за среща.

— Настояваш? — Жената се облегна назад, сякаш искаше да я погледне изпод превръзката. — И мислиш, че понеже беше омъжена за важен човек, трябва да ти се правят специални услуги? Вярваш ли, че можеш да настояваш, а ние да ти се подчиним, само защото бе омъжена за Първия магьосник?

Магда чу във въпросите на жената по-скоро невинно любопитство, отколкото желание да я засегне, затова реши да не се нервира и вместо това да отговори спокойно.

— Ни най-малко, Исидора. Признавам, че статутът често ми е осигурявал достъп, но този достъп ми е бил нужен, за да защитя онези, които нямат глас, а не защото съм искала специални услуги за мен самата. И в този случай е точно така. Не искам услуга заради това, че бях омъжена за важна личност. Искам да видя спиритистката, защото се нуждая от отговори, за да намеря начин всички ние да оцелеем.

Този значим човек, съпругът ми, Първият магьосник, ми заръча с последните си думи да търся истината. Той вярваше, че имам мисия в живота. Затова съм тук, затова настоявам — не заради онова, което съм, а защото ми бе възложено да търся истината.

— Коя истина?

— Като начало истината за смъртта на съпруга ми. Баракус не беше човек, който би се самоубил дори да е загубил надежда. Трябва да е имал изключително сериозно основание, за да го направи. Нещо се е случило по време на пътуването му до Храма на ветровете. Зная, че е имал причина да пожелае смъртта си, причина, която би помогнала на всички нас. Не е било самоубийство, милосърдно е пожертвал живота си, за да ни осигури шанс да живеем безопасно. Трябва да разбера какво стои зад избора му, за да не бъде саможертвата му напразна.

Исидора се усмихна сякаш на себе си. Усмивката й разкриваше любопитство, което смекчи ъгловатото й лице.

— Съжалявам. — Жената вдигна ръка и посочи входа, откъдето бе влязла Магда: красноречив жест, с който я приканваше да си тръгне. — Както ти казах, спиритистката си има работа и не може да приема други хора. И нейната работа е в полза на всички ни. Колкото и благороден да е опитът ти, това не е наш проблем.

Магда си пое дълбоко дъх и издиша, напомни си да бъде търпелива.

— Твърде е вероятно да стане ваш проблем много по-скоро, отколкото си мислиш, а тогава вече ще е прекалено късно.

Исидора отпусна ръката си и я намести отново в скута си. За първи път веждите на младата жена се сбръчкаха в тревога.

— Какво искаш да кажеш?

— Нещо не е наред в Кулата. Във война сме и врагът вече е тук, сред нас.

Жената не издаде емоциите си, но сякаш леко пребледня.

— Врагът е зад стените на Кулата?

— Да.

— За какво говориш?

— Чувала ли си за пътешествениците по сънищата?

Исидора замълча за момент. Лицето й издаваше, че бе чувала.

— Знам за тях. Но те са далеч, чак долу, в Стария свят.

— И Съветът така мисли. Но Съветът греши. Пътешествениците по сънищата обсебват умовете на хората тук, в Кулата. Страхувам се, че шпиони и предатели от Кулата им помагат. Някои доста странни убийства водят до врага.

— Много добре знам за убийствата, които станаха тук, в катакомбите. Заради това и ти със сигурност си даваш сметка, че е опасно да си тук. Но пътешественици по сънищата? Тук, в Кулата? Сигурна ли си?

— Да. Нападнаха ме.

Исидора се изненада и замлъкна. Накрая успя да събере мислите си.

— Ако това е вярно, щеше да си мъртва, но очевидно си невредима.

— Почти си бях отишла. Бях сигурна, че умирам. Всъщност бях на прага на смъртта, аха да премина завинаги в света на духовете, но успях да си осигуря защита срещу пътешественика навреме, за да си спася живота. Същата тази защита може да опази и твоя ум, за да не го обсебят пътешествениците по сънищата.

Усмивката се върна на лицето на младата жена.

— Ясно. Искаш да сключим сделка. Предлагаш ми тази защита, ако убедя спиритистката да те приеме.

Не беше въпрос, а обвинение.

— Ни най-малко — отговори Магда. — Бих ти предложила защитата без никакви условия, преди да продължим по същество, и преди да се съгласиш на каквото и да било. Всъщност настоявам да я приемеш дори да откажеш да ми помогнеш.

Лицето й се смръщи пак.

— Мислиш си, че понеже си достатъчно мила да предложиш защитата безвъзмездно, ние ще се омилостивим и ще сме склонни да ти угодим?

— Не — отговори Магда. — Не си вади грешни изводи. Изобщо не е проява на милост, правя го заради собствените си интереси. Пътешествениците по сънищата могат да превземат незащитения ум и човек въобще да не разбере. Спиритистката е изложена на голям риск да бъде обсебена, защото е ключова фигура. Убедена съм, че в Кулата има предатели. Ако съм права, те вероятно ще насочат пътешествениците към спиритистката. Щом ги ориентират, пътешествениците ще искат да я контролират, за да шпионират важни въпроси, или пък просто могат да решат да я убият, за да не може повече да помага за каузата ни.

От онова, което зная, в ума ти вече може да е проникнал пътешественик, който наблюдава, слуша и се надява да чуе онова, което искам да попитам, особено отговорите, които бих могла да получа. Не мога да поема този риск. Залогът е прекалено голям.

Младата жена се намръщи още повече.

— Искаш да кажеш, че предлагаш защитата, за да си сигурна, че си в безопасност в мое присъствие?

— Точно така. Прекалено добре знам на какво са способни пътешествениците. Едва не умрях заради тях. Не искам да рискувам да получа отговори от човек, който без да знае, че е под контрола на пътешественик, би могъл да се опита да скрие истината. Така могат да ме заблудят, за да се проваля и всички ние да загинем.

Подозирам, че в Кулата има предатели. Мисля, че те насочват пътешествениците. Вярвам, че тези предатели може би кроят нещо още по-лошо. Вероятно Баракус е искал да разкрия точно това. Зная, че сред нас има убийци. Времето ни изтича. Трябва да съм сигурна, че спиритистката, която ми помага, се ръководи от истината, а не от пътешественик по сънищата.

Исидора обърна глава на една страна, сякаш се взираше в личната си тъмнина.

— Освен това — продължи Магда — се страхувам, че ако в ума ти се спотайва пътешественик по сънищата, той може да те разкъса отвътре, за да не ми даде възможност да получа отговорите, които ми трябват. И въпреки че не искам да пострадаш, разбира се, съм повече загрижена за себе си и за всички останали, не само за теб.

Исидора побледня още повече. Изглеждаше смъртнобледа. Магда виждаше, че голите ръце на жената са настръхнали. Превързаната глава се извърна към Магда.

— Ценя ума си — проговори Исидора. Протегна ръка напред. — Моля те, поседни при мен, Магда Сеарус. Много бих искала да съм защитена — по причините, които ти изброи, както и по мои лични.

Исидора току-що потвърди съмненията на Магда.