Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Седемдесет и седма глава

— КАК ТАКА ПОЛУХОРАТА са по-страшни? — попита Мерит. — Какво имаш предвид?

— На практика те са създадени да контролират и напътстват мъртвите. Те са живи хора, на които душите са изтръгнати, така че мъртвите и полухората имат общи неща помежду си.

— Общи неща ли? — попита Мерит. — Като например?

— Не са живи, или поне не в общоприетия смисъл.

Мерит въздъхна възмутено.

— Как така в общоприетия смисъл?

— Общоприетият смисъл на живота е да имаш душа. Това е част от съществуването, такова, каквото го разбираме, част от това какво означава за нас да бъдем в света на живота.

Наджа се пресегна и вдигна ръката му с пръстена, на който бе гравиран символът на Милостта.

— Сътворение, живот, смърт и Светлината на сътворението, преминаваща през всичко това. Полухората са извращение на Милостта. Те са откъснати от тази искрица на дарбата, която е тяхната душа, искрицата, която би трябвало да носят през целия си живот и после, след смъртта, в света на живите.

Но тези души от полухората не преминават през воала по обичайния начин, не носят тази искрица през воала сами. Те са разкъсани на части. Не са нито мъртви, нито живи. Макар да са живи, доколкото дишат, ядат и дори до известна степен говорят, всъщност не са живи, защото нямат душа, не са свързани със Създателя и с Милостта. Това тяло живее, но всъщност е само съсъд, който е изтръгнат от традиционния смисъл на Милостта.

Ако император Сулакан умре, преди да е осъществил грандиозния си замисъл, той ще бъде реанимиран, за да се превърне в продължение на своята душа в света на духовете. Но императорът се надява, че когато методът бъде усъвършенстван, ако той все още е жив, душата му ще може да бъде изпратена в Подземния свят, докато живата му форма остане тук, за да управлява света на живите като един от онези негови полухора — или май по-точно е да се каже, да управлява онова, което е останало от света на живите. Това е неговият начин за постигане на някакъв вид безсмъртие.

— Как е възможно това да го направи безсмъртен? — попита Мерит, който ставаше все по-нетърпелив с всеки изминал момент.

— Иска да създаде раса от полухора, начело на които да застане. Така повече няма да се тревожи, че ще остарее, че ще се разболее или ще умре. Душата му ще бъде на сигурно място в света на духовете, ще остави временната си форма, за да изпълни желанията му в този свят, като по този начин свърже света на мъртвите и света на живите за своята цел.

Той и расата му от полухора ще живеят неопределено дълго, до голяма степен необезпокоявани от тегобите на живите, понеже на практика те не са живи. Може да се каже, че донякъде те са одушевени така, както са били одушевени мъртвите, като магията ускорява телесната им форма.

И, разбира се, светът на мъртвите е вечен, така че няма такова нещо като смърт за духовете. Духовете по дефиниция са мъртви. Някои от духовете, които той е откъснал както от живите, така и от мъртвите, все още обитават този свят. Загубили връзката, те не могат да преминат през воала.

Полухората не живеят вечно, но чрез изпращането на душите им в Подземния свят и вкарването на витализираща магия в телата им те променят начина, по който остарява тялото, останало на този свят. Променянето на Милостта променя начина, по който тече времето за тях. Времето не им влияе така, както влияе на нас. Без душа и след като са изпразнени отвътре, те остаряват по съвсем различен начин. Не знам много подробности.

Император Сулакан иска да превърне колкото се може повече хора в тази нова раса човешки същества, тези полухора, които живеят в тази променена хронологична картина. Той възнамерява да елиминира всеки, който се противопостави на великия му замисъл, като първо унищожи магьосниците, склонни да му се опълчат — което ще рече вас, тук, в Новия свят, — така че да не остане никой, притежаващ потенциала да осуети плановете му.

— Значи за това била войната — каза Магда високо, внезапно осъзнала всичко. — Той иска да обвърже всички под владичеството на Народния съюз, но основната му цел, поради която напада Новия свят, е първо да елиминира магията, за да може той и неговите последователи да са единствените, които притежават хора с дарбата.

— Точно така — съгласи се Наджа. — Той обаче не го признава. Заявява, че целта му е „да елиминира тиранията на магията от човечеството“. Той заблуждава хората, че магията е техният тиранин и че се бори за тях, за да унищожи магията от лицето на земята.

— Но всъщност като унищожи нашата магия — включи се Мерит, — той си осигурява липса на опозиция.

Наджа кимна.

— След което има намерение да затрие самия живот.

Мерит отпусна ръце покрай тялото си.

— Моля?

— Иска да унищожи света на живите такъв, какъвто го познаваме, да го пречисти от хората с души. Тогава ще останат само мъртвите, които той контролира, и полухората, които, както ви казах, не са живи в обичайния смисъл. Тогава безжизнените полухора ще управляват един безжизнен свят.

След като душата му е на сигурно място в Подземния свят, император Сулакан ще властва над света на живите, но светът на живите вече няма да съдържа живот — поне не във вида, в който ни е познат сега. Ще има растения и птици, и зверове, но хората вече няма да бъдат расата, която са сега. Хората ще бъдат най-обикновени животни на практика.

Светът на живите, който виждаме в момента, ще престане да съществува. Животът ще изгуби смисъл, лишен от амбиция, инициативност, достижения. Няма да има радост. Нито любов.

Магда и Мерит се спогледаха. Тя можеше да прочете мислите му в неговия поглед. В очите му личеше за какво мисли: кутиите на Орден. В безмълвно потвърждение, лично съобщение за Магда, той повдигна Меча на истината няколко сантиметра и го остави да се плъзне обратно в ножницата.

— Това е лудост — каза накрая Мерит. — Не мога да намеря друга дума. Самата идея ми се струва невъобразима и трудна за осмисляне.

— Все едно дали я осмисляш или не, дали вярваш в нейното осъществяване или не, дали допускаш, че има шанс за успех или не, това, което има значение, е, че той възнамерява да се опита да осъществи плановете си. Възнамерява да се опита да унищожи света на живота, за да създаде своята версия на съвършен свят, където хората не мислят сами за себе си.

Точно затова дезертирах. Точно затова искам да се присъединя към вас и да ви помогна да го спрете. И аз мисля, че това е лудост. Не искам да живея в идеалистичната му версия на идеалния свят. Не искам да бъда робиня на целите му, на заблудите му. Животът си е мой, а не негов.

Мерит за пръв път от известно време се усмихна.

— Значи си дошла при точните хора. Ние сме на същото мнение. И ние вярваме в това, и ние се борим за това. За правото да изпитваме радост от живота. За правото на собствен живот. За правото на любов.

— Проблемът е, че дори той да не успее в осъществяването на плановете си да създаде съвършения свят — каза Наджа, — може да успее в унищожаването на света на живота. Той е изключително умен, находчив и целеустремен и се занимава със самата същност на това, което представлява Милостта. Дори това, което възнамерява да постигне, да е абсолютно невъзможно и той не постигне успех, докато се опитва да осъществи намеренията си, ще избие безчет хора. Дори да не успее, дори да е луд и да се провали в това, което си представя, че може да постигне, се опасявам, че докато прави опит след опит, е възможно по случайност да унищожи света на живота.

И в двата случая резултатът е един и същ. В крайна сметка всички ще умрат.

— Сигурна ли си във всичко това? — попита предпазливо Мерит. — Достатъчно близо ли си била до него, за да си убедена, че всичко това е вярно? За да вярваш във всичките тези приказки за полухора?

Наджа Мун повдигна вежда над студеното си синьо око. Това беше опасната чародейка, която Магда разпозна още в мига, в който я зърна.

— Зная точно как са създадени полухората, защото помагах при създаването им. Аз съм спиритистка. Разговарям с мъртвите. Освен това обработвах духовете на мъртвите в Подземния свят, за да може император Сулакан да се сдобие с армия мъртъвци. Помогнах да му бъде показано как може да бъде осъществено това.

Макар Наджа да беше напуснала вражеския лагер, Магда изведнъж изпита желание да я удуши.

— Защо си направила подобно нещо? Как си могла? Защо си помогнала толкова много невинни животи да бъдат изложени на такава смъртна опасност?

Наджа изгледа Магда с мрачен поглед.

— Ако не бях изпълнила заповедите на Сулакан, това, което ми причиниха във вашата тъмница, би било съдба, за която бих се молила. Дори не можеш да си представиш какъв е животът в Стария свят и особено в коридорите на властта там.

Макар да е вече стар и болнав, император Сулакан все още е могъщ магьосник. Който дръзне да се противопостави на неговите желания, си спечелва невъобразими мъчения. Той се грижи специално онези, които изтезава, да останат живи достатъчно дълго, за да служи съдбата им за пример за всеки, който реши да се опълчи на желанията му. Ще се изненадаш на изобретателността му и на умението му да превръща в неописуем кошмар всеки ден от изтерзания ти животец.

— След като е толкова могъщ, как си успяла да му се изплъзнеш? — попита Мерит.

Наджа въздъхна дълбоко и погледът й се зарея някъде далеч.

— За един кратък миг се отвори възможност, създадена от неочаквана суматоха. Докато останалите бяха ангажирани с друго, съзрях шанса си и успях да избягам. Тичах ли тичах. Не исках да видя плановете на Сулакан осъществени. Не исках да умират хора. Не исках невинни души да изживеят ужаса, който знаех, че е надвиснал над тях. Ненавиждах се, задето бях станала част от всичко това. Срамувах се, че не притежавах достатъчно смелост, за да избера мъченията и смъртта, вместо да му помагам.

Казах си, че може би сега е моят шанс да направя нещо и да се опитам да предотвратя пропадането на света в този вечен мрак. В крайна сметка кой ако не аз? Какво щеше да означава моят живот, ако не бях направила нищо и бях допуснала това да се случи? Как щях да живея в кожата си, ако не се бях опитала да го спра?

Видях възможност и реших да действам. Тъй като притежавам дарбата, успях да си проправя път през армиите на Сулакан, запречили пътя към свободните райони на Новия свят, а тъй като съм и спиритистка и зная как действат мъртвите и полухората, съумях да избягвам срещи с тях по пътя си.

— Оценяваме помощта ти, Наджа — увери я Мерит. — За нас тя е много важна. А каква по-точно суматоха имаш предвид?

— Непредвидено усложнение в развитието на плановете на императора. Полухората, които той създаде, започнаха да ядат хора.

Мерит и Магда едновременно се приведоха и едновременно възкликнаха:

— Моля?

— Първоначално по нищо не личеше, че се случва подобно нещо, но после, без никакво предупреждение, полухората започнаха да нападат и да ядат живите. Бях предупредила императора за тази вероятност, но нищо не можеше да го разубеди. Не искаше да чуе никакво предупреждение, излизащо извън рамките на желанията му.

— Защо са започнали да ядат хора? — попита Магда. — Какво ли ги е накарало?

— Струва ми се, че полухората се стремят към душата, която вече не притежават. Тази пустота ги изпълва с някаква лудост, която ги кара да ядат живи хора в отчаян опит да се опитат да придърпат душата им в себе си. Разбира се, това няма как да стане, но на полухората не може да се влее разум. Скоро това се превърна в един вид лудост за тях, в някаква обсесия, която надви всичко друго.

Раздират живи хора с надеждата да се докопат до душата, за която лелеят. Първо изяждат вътрешностите, защото си мислят, че душата се намира там. Пият кръвта от страх да не би душата да изтече през нея. Когато и това не ги задоволи, защото не са получили това, което искат, започват да дерат плътта от костите и се опитват да намерят и погълнат душата от все още топлата плът.

Ако полухора заловят жив човек, се нахвърлят отгоре му в бой за неговата душа. За нула време могат да превърнат някого в купчина кокали. Ужасяващо е. Жертвата не може да бъде идентифицирана по никакъв начин, защото полухората одират лицето направо от черепа и го изяждат. Дори изсмукват мозъка от черепната кутия.

— И никой не е предвидил това? — попита Мерит.

— Аз го предвидих, но както споменах, никой не пожела да ме чуе. Понеже не се случи от самото начало и всичко изглеждаше наред, всички бяха още по-убедени, че съм сбъркала.

Еволюцията на вида им отне известно време, но когато се случи, стана много бързо. Започнаха да нападат хора в двореца, да ядат като вълци живите, които се опитваха отчаяно да овладеят нещата. За известно време беше истински хаос.

И точно тогава съзрях възможност и избягах. Доколкото знам, е възможно да са помислили, че също съм изядена, както се случи с много от магьосниците, работещи по този проект. Бяха ужасяващи и изключително кървави времена.

— И това още ли продължава? — поинтересува се Мерит.

— Да, но мисля, че са успели да установят някакво ниво на контрол над ситуацията. И би трябвало да имат известен успех, поне до известна степен, защото промениха Милостта, за да използват духовете на тези хора.

Мерит свъси чело.

— Да използват духовете им? Как е възможно да контролират духовете в Подземния свят отвъд воала?

— Когато вземат душите на живи хора, за да създадат полухора, тези души нямат право да отидат в света на духовете. Духовете на мъртвите, които те също използват, не биват допускани в света на духовете. Духовете на мъртвите също биват изтръгнати от света на мъртвите.

Тези духове остават заклещени между световете. Неспособни да се върнат в Подземния свят, понякога те отплават обратно в тази посока и търсят тази плоскост на съществуването.

Когато си тръгнах, магьосниците се опитваха да канализират необходимостта от изяждане на живите в необходимост да се яде плътта на врага. По този начин, вместо да се борят да намерят начин да се противопоставят на мощния порив, пренасочиха обекта така, че да служи на целите им. Това ги превръща в още по-страховито оръжие. Полухората трудно се отказват и ако доближат някого и имат тази възможност, няма да се поколебаят и ще нападнат тутакси, ще го изкормят, ще изядат вътрешностите му, ще се опитат да погълнат душата му.

— Защо се отказват толкова трудно? — попита Мерит.

— Защото мозъкът им продължава да функционира. Те могат да мислят, да планират, да заговорничат, да се крият, да отлагат и тогава да нападат.

Мерит въздъхна.

— Страхотно. Направо супер.

Наджа разпери ръце. Пак не изглеждаше много добре.

— Не искам да звуча неблагодарна и искам да ви помогна — затова съм тук, — но мисля, че трябва да ме заведете някъде, където да довършите лечението ми.

Магда вдигна поглед към Мерит.

— Права е. Трябва да се махаме от тук. Ще говорим повече после.

Мерит обгърна с ръка кръста на Наджа, защото видя, че краката й поддават.

— Знам къде ще отидем.