Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Деветдесет и четвърта глава

— СТРАХ МЕ Е — каза Магда на хората, които вече бяха повече от любопитни да чуят какво още има да сподели с тях тя, — че освен пътешествениците по сънищата има и други опасности сред нас тук, в Кулата.

Тя посочи към мъжа, който все още бе на колене пред нея

— Предателят Лотаин отдавна подкопава способността ни да защитаваме себе си. Доста време се грижеше всички опити за противопоставяне на заплахата да бъдат разкривани пред врага и оръжията ни да бъдат неефективни, за да отслабне армията ни и да отстъпи пред ордите на император Сулакан. Намерението на Лотаин беше да завземе властта и Кулата, като бъде провъзгласен за Първи магьосник, за да може по-късно да предаде всичко в ръцете на врага.

Ние зависехме от тяхната милост, а те милост не притежават. Без дори да го осъзнаваме, ние се намирахме на ръба на провала, на крачка от унищожението и робството.

Тя се обърна към бившия обвинител, който чакаше на колене.

— Вярно ли е?

— Да, Господарке.

— Но не си бил сам в това, нали?

— Не, Господарке. Имах помощ.

— Значи тук, в Кулата, е имало и други, които са работили за теб? — попита тя. — Магьосници и други, чиято цел е била да предадат Кулата?

Лотаин кимаше.

— Да, Господарке. Мнозина други.

В далечината Магда забеляза хора, които се опитваха да се измъкнат от залата. Войниците от Домашната гвардия кръстосаха пиките си пред вратата, за да запречат изхода. Магьосници, работещи с гвардейците, бяха готови да използват всички средства, за да се справят с евентуална съпротива.

— Кажи на всички тук — продължи Магда — кои са тези други предатели, които са действали вътре в Кулата.

Лотаин започна да изрежда имена на магьосници. Част от тях вече бяха задържани на изхода в опит да се измъкнат.

Лотаин изреди и пет-шест имена на хора, работили на долните нива в Кулата, както и още пет-шест, които тя не познаваше. Имаше и още доста имена на хора на ниски длъжности, помагали с различни задачи и убийства. Лотаин спомена и капитан от личната охрана на обвинителя, а след това бързо изреди още трийсетина имена на войници, верни на Стария свят, които му бяха помагали да завземе контрола над Кулата.

Наложи се Магда да го прекъсне и да поиска да повтори имената, защото в старанието си да й угоди той говореше толкова бързо, че не му се разбираше. Лотаин избухна в сълзи, защото я бе разочаровал. Тя не обърна внимание на сълзите му и му каза да продължава, но да говори по-бавно, за да могат да чуят всички имена.

Генерал Гръндуол стоеше наблизо с мрачно лице и слушаше изброените имена. Писарите трескаво записваха всичко. Още докато слушаше имената, генералът даваше разпореждания на войниците си всички посочени да бъдат заловени и хвърлени в затвора. Нареди всички изходи да бъдат затворени, докато всички бъдат заловени.

— Всички тези магьосници са били на твое разпореждане, така ли? — продължи с въпросите Магда, след като приключиха с изреждането на имената.

— Да, Господарке. Аз бях главнокомандващият тук.

— А хората в долните нива на Кулата — те какво трябваше да правят?

Лотаин пак с видима радост се зае да отговаря на въпросите й.

— Някои от тях помагаха на магьосниците, които се занимаваха с изработване на оръжия срещу император Сулакан, за да бъдем наясно с всички противомерки, разработвани в Новия свят. Други работеха с хората, чиято задача беше да измислят оръжия за Средната земя.

Когато хората тук стигаха напред далеч в разработването на някое оръжие, което да бъде използвано преди битка, те нямаха представа, че силите на Сулакан вече бяха информирани и очакваха с капан. Освен това научавахме какъв подход ще използвате срещу тези оръжия и така можехме да заобиколим вашите контрамерки.

— Какво друго правеха вашите шпиони тук, в Кулата, и долу, в Ейдиндрил?

— Те идентифицираха мишени, уведомяваха ме кои са най-ценните и важни хора. След това организирах да бъдат изпратени пътешественици по сънищата, които да се заемат с тях, или пък изпращах събудени мъртви долу в катакомбите, за да убиват тези мишени и да всяват допълнително ужас в Кулата.

Тълпата ахна за пореден път, хората зашушукаха, удивени от неочакваната нова информация. Мнозина от присъстващите имаха близки и познати, загинали при мистериозни обстоятелства в Кулата. Сега вече те знаеха не само как се е случило, но и кой е отговорен. Искаха главата на Лотаин. Имаше и такива, които, разгневени от мащабите на предателството, извършено от Лотаин, напираха напред, за да се докопат до него.

Мерит бързо направи знак на гвардейците. Те го разбраха и се впуснаха да усмирят гневната маса.

— Има ли други, които работят с теб? — попита Магда, щом тълпата се укроти и хората бяха готови да я чуят. — Други високопоставени лица или други от управлението на Кулата?

— Да — каза той и вдигна месестия си пръст към Съвета. — Гаймър и Уестън. Когато те пътуваха с Плъзгата, за да се срещат с различни хора на високи длъжности в Средната земя, тайно се отбиваха и на места в близост до Стария свят, за да проведат срещи и с император Сулакан и вътрешния му кръг магьосници. Там докладваха за напредъка на магьосниците, донасяха тайна информация за оръжията и контрамерките и се връщаха с нови заповеди. Плъзгата никога не разкрива каквато и да е информация за хората, които я използват, така че никой никога не разбираше, че Гаймър и Уестън носят важна информация за силите на императора.

Двамата съветници, пламнали, скочиха на крака.

— Това е най-нелепата история, която съм чувал! — извика Уестън. — Не може да вярвате на продукта на такава злокобна магия!

— Всичко това са лъжи! — додаде Гаймър. — Не може да вярвате на бълнуванията на този човек!

Магда не им обърна внимание, докато войниците обграждаха двамата.

— Някой друг? — попита Лотаин.

— Разбира се. — Той понечи да вдигне ръка, за да посочи.

Старейшина Кадел разпери ръце. През подиума прелетя кълбо от магьоснически огън. Кълбото от течен огън се завъртя през помещението и изфуча към тях, превърна се в смъртоносен ад, който изсъска застрашително. Мекото жълто сияние озари изумените лица на зрителите.

В залата изригна паника.