Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Сто и трета глава

МАГДА СТОЕШЕ В СРЕДАТА на подиума, пред полукръглата банка на Съвета, облечена в бялата си изповедническа рокля. Присъстваха само трима съветници — Садлър, Клей и Хамбрук, но скоро щяха да увеличат състава си, за да могат да работят.

Столът в средата бе празен.

Сега той бе неин.

Сега тя председателстваше Съвета.

С гласа си на Изповедник внасяше равновесие.

Зад нея в огромната зала на Съвета имаше малко хора. Не беше открито заседание. Имаше само отбрани гости.

Генерал Гръндуол бе там, ужасно засрамен, че изобщо някога е изказал пред нея, че вярва в Лотаин, само защото бе убеден, че Магда се е съгласила да се омъжи за него. Беше се извинил безброй пъти. Накрая тя трябваше да му заповяда никога повече да не й се извинява за това.

И Тили беше там, излекувана и в добро здраве, както и в добро настроение. Тя грееше от гордост, докато гледаше Магда в изповедническата й рокля, заела важното си място в Кулата, което Тили бе убедена, че винаги е заслужавала.

Куин, усмихнат както останалите, също бе там, присъстваше и Наджа. На Магда й липсваха Баракус, Исидора и всички останали, които вече не бяха с тях, а при добрите духове, но бе благодарна за приятелите, които бяха в залата.

Мерит стоеше до нея, красив както винаги в нейните очи. Мечът на истината в изящно орнаментираната си сребърно-златна ножница ярко изпъкваше на фона на тъмните му дрехи. Понеже Мерит бе изправен от лявата й страна, тя виждаше как думата „Истина“ изпъква релефно на ефеса със златните си букви.

Съветник Садлър грееше, изпълнен с гордост, когато им заговори.

— Магда, Мерит, всички ние в Кулата сме ви дълбоко задължени и ви дължим неизмерима благодарност.

Магда стисна дланта на Мерит и те преплетоха пръсти.

— Сега — продължи съветникът — трябва да ви призовем да помогнете не само на хората в Кулата, но и в Средната земя, Д'Хара и целия Нов свят, да се изправят пред заплахите, надвиснали над нас.

Мерит, обмислихме напътствието ти и решихме да се придържаме към съвета ви с Магда, че Изповедническата сила е по-подходяща за жени, отколкото за мъже. Съгласни сме, че Изповедническата сила по право трябва да се влага само в жени.

Имаме нужда от способностите на Изповедник, за да ни помагат да откриваме истината, докато се борим за оцеляването си. Затова те молим да създадеш нова сила в нашия свят, Изповедническа сила, както и Орден на сестрите, които да защитават истината.

Мерит кимна почтително и стисна дланта на Магда в своята.

— Мога да го направя.

— Магда, теб молим да станеш техен водач, Майка Изповедник, и да им помагаш така ефективно, решително и благородно да се борят за истината, както го правиш ти.

Магда кимна почтително и стисна дланта на Мерит в своята.

— Мога да го направя.

— И, Мерит — продължи съветник Садлър, — след като ни обясни, разбрахме особените слабости на Изповедника. Особено в периода след като е използвала силата си, когато е изтощена и неспособна да се защити. Още по-същественото е, че заради естеството на силата, която притежава, тя ще бъде основна мишена на редица опасни хора.

Затова те молим да приемеш постоянната длъжност на защитник на Магда, Майката Изповедник. След като създадем Ордена на сестрите изповедници, всяка една от тях също ще си има магьосник за защитник, който да й помага да върши задълженията си.

Но засега сте само вие двамата, Майката Изповедник и нейният магьосник. Ако, разбира се, приемате. — Той огледа лицата им едно след друго. — Съгласни ли сте?

Магда се усмихна, когато с Мерит се спогледаха.

Без да откъсва поглед от очите й, Мерит заяви:

— Аз, магьосникът Мерит, приемам и обещавам винаги да пазя Магда, Майката Изповедник.

Без да откъсва поглед от очите му, Магда заяви:

— А аз, Магда, Майката Изповедник, винаги ще стоя до своя магьосник Мерит.

Хората в стаята избухнаха в радостни възгласи.

Докато се радваха на новината, Мерит склони глава към Магда.

— Изглеждаш зашеметяващо, Майко Изповедник.

Магда я боляха бузите от безкрайната усмивка, която не можеше да овладее.

— А, забравих да ти кажа за косата ти — продължи той съзаклятнически.

Тя приглади коса и издърпа бялото Цвете на изповедта, подаръкът й от Баракус, което пазеше в сребърната кутийка със сувенири. Тя завъртя нежното растение между пръстите си, замислена за пътя, по който бе поела.

— Какво за косата ми?

— Не можеш да я режеш.

Магда се направи, че му се цупи.

— Мога, ако искам.

— Всъщност не, не можеш.

— Какви ги говориш?

Той се приближи още към нея, изглеждаше малко виновен.

— Силата не позволява на Изповедника да реже косата си.

Магда бе истински озадачена.

— Не ми позволява? Какви ги говориш наистина?

— Дължината на косата обозначава статута й в Средната земя. Ти си Майката Изповедник. Да си отрежеш косата би означавало да загубиш авторитета си в очите на мнозина, затова магията на Изповедническата сила няма да ти го позволи.

— Няма да ми го позволи — повтори тя с равен тон.

— Точно така, няма да ти го позволи.

— Ами ако искам да си подстрижа връхчетата?

— Някой друг ще трябва да го направи.

Магда изненадано вдигна вежда.

— Трогателно, нали?

— Може да бъде, когато става дума за особеностите на силата. Тя изисква ти да си уважавана.

Мерит сви рамене.

— Просто те предупреждавам.

Магда се усмихна и се сгуши под силното му рамо.

— Благодаря ти за предупреждението.

Мерит се ухили и я прегърна.

— За нищо. — Той посочи растението. — Това Цветето на изповедта от сребърната ти кутия за спомени ли е?

Магда потвърди.

— Исках днес да го нося. Баракус се пожертва, за да може бъдещето ни да се развие така. Той даде живота си, за да имаме всички ние шанса да сме днес тук. Мисля че би бил доволен.

— И аз така мисля — отвърна Мерит.

Магда завъртя нежно бялото цвете между палеца и показалеца си, гледаше го как се върти и си мислеше за всичко, което я накара да стане Майката Изповедник.

Докато цветето се въртеше между пръстите й, изсветля и стана прозрачно. Тя виждаше през него.

И после внезапно изчезна.

Нямаше го. Просто се изпари.

— Видя ли? — попита Магда изненадана.

— Разбира се.

Тя се вгледа в красивото лице на Мерит.

— Какво би могло да означава според теб?

— Мисля, че означава онова, което ти решиш да означава.

Магда погледна за момент пръстите си, в които вече нямаше нищо.

— Всичко — промълви накрая тя. — Означава всичко.