Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Шейсет и пета глава

МЕРИТ ПРИСТЪПИ ПО-БЛИЗО. Приглади коса назад. Светкавиците осветяваха красивите му черти в ярка светлина и тъмни сенки.

— Слушай, Магда, за последен път ти казвам, не е необходимо да се захващаш с това. Има много магьосници, които…

— На които не можеш да се довериш спокойно — напомни му тя. — Особено за нещо толкова важно.

— Зная, но трябва да разбереш, че точно този вид магия изисква кръв, за да събуди сила в някои от елементите й. Твоята кръв ще те обвърже със събитието. Тя ще те свърже директно с използваните елементи. Те съдържат не само Адитивна магия, но и Субстрактивна. Смесването на елементите уби много магьосници, докато се опитаха да направят същото, което ти предстои.

Беше й разказал всичко това по-рано, при това неколкократно, когато пресичаха града и бе започнал да се съмнява дали да я остави да участва в направата на ключа. Тогава Магда не му позволи да я разубеди, нямаше да го направи и сега, но пък и не го бе помолила да обясни някои от нещата, които спомена. Беше си наумила, че трябва да направи нужното и че така или иначе ще разбере за какво й говори той, когато му дойде времето. Моментът бе настъпил.

— Ти го спомена, но аз всъщност не знам какво точно означава да бъда свързана със събитието.

Погледът на Мерит бе изпълнен със съчувствие. Той се приближи, застина, вгледан в нея, и вдигна юмрук, за да й покаже пръстена, който носеше.

— Милостта обрисува как всички аспекти са свързани, светът на живите и светът на мъртвите, Адитивната и Субстрактивната магия, както и искрицата дарба, която ги обединява. При това единствената й роля не е само да показва как се преплитат Адитивната и Субстрактивната магия, Сътворението и забравата, животът и смъртта, тя ги свързва в неделимо цяло.

Когато нарисуваш Милостта с кръвта си, ти самата влагаш елементите, това неделимо цяло, в направата на ключа. Преди липсваха небесните изчисления, които ще съхранят новите връзки, вложени в меча, а пътищата за съединяване ще позволят на елементите да се споят. Точно тези формули ще задържат структурата непокътната, докато частите на Адитивната и Субстрактивната магия се обединят. Тяхната функция е да поддържат пробива в същността на Милостта, докато елементите се примесят в нашата цел, в случая — ключа.

Така загинаха останалите, нямаше какво да задържи пробива, който се създава при променянето на Милостта, докато противоположните елементи се споят трайно. Това се случва и в живота, когато се роди магьосник, който съчетава двете страни на дарбата, те и двете се сливат в него, но ние се опитваме да го постигнем по изкуствен път, а нямаме формула, която да създаде достатъчно устойчив пробив, за да осигурим нужното време. Сега, когато вече имаме отворен пробив, целият процес издърпва необходимото от теб самата чрез Милостта, изписана с твоята кръв, като използва и двете страни — живота и смъртта, — които са преплетени в самото ти съществуване.

За голяма своя изненада, Магда всъщност започваше да разбира принципите на работа.

От това не й ставаше по-леко да събере смелост и да се захване със задачата, но поне беше наясно с реалното измерение на опасността.

— Значи аз ще осигуря и силата на смъртта, така ли?

— Да. Всички ние ще умрем един ден, затова според мен още от самото ни раждане носим и смъртта в себе си. Твоята искра на живота дава сила на Милостта, която рисуваш с кръвта си. Така чертежът съдържа и силата на живота, и силата на смъртта, защото ти ги обединяваш.

Мощта на Орден преплита живота, смъртта и естеството на съществуването ни като цяло, затова ключът също трябва да въплъщава и двете страни. Има нужда от Адитивна и Субстрактивна магия, от живота и смъртта едновременно.

Ти даваш тези сили посредством Милостта. Когато вложа елементите в меча, докато пробивът е отворен, той ще изсмуква от твоите жизнени сили.

Но ако нещо се обърка, например ако формулите, които следвам, имат пропуски или пък допусна грешка при правенето на заклинанията, или пък пробивът от седмо ниво не се отвори, ти можеш да се окажеш приклещена между живота и смъртта, точно както хората, които Баракус изпрати в Храма на ветровете в Отвъдното. Те останаха в капан зад воала и така и не се завърнаха.

Магда преплете пръсти.

— Имам ти доверие, Мерит. Работиш върху това от много време. Никой не разбира същността по-добре от теб. Ако може да бъде постигнато, ти си човекът, който ще успее. Няма как да бъда в по-добри ръце.

— Ами ако греша в нещо? — Той неясно махна с ръка. — Виж, Магда, не е необходимо да се подлагаш на всичко това. Мога да опитам първо с някой от магьосниците в екипа ми. На тях това им е работата. Посветили са живота си да създават такива опасни неща. Не съм сигурен, че точно ти трябва…

— И преди сме водили този спор и мисля, че се разбрахме. Това е по-важно от живота ми и ти го знаеш. Имам само един живот и не ми се ще да го губя, но тази нощ рискуваме много по-значими неща, за които много ме е грижа и в които вярвам, като например да не позволим другите хора да страдат.

Кутиите на Орден са тук, в света на живите. Някой ги е откраднал. Очевидно ще се опитат да използват кутиите, а когато това стане несъзнателно, а може и съзнателно, всички ние ще бъдем на ръба на унищожението. Единственото важно в случая е да предотвратим това. Какъв е смисълът да се тревожим да не би аз да пострадам тази нощ, при условие, че утре всички ние можем да загинем?

Кой, ако не ти, може да ни спаси? Кой, ако не ти, може да завърши ключа? На кого да се доверя, ако не на теб?

Трябва да го направя, Мерит. Поверявам ти живота си, но ако го изгубя по време на експеримента, поне ще съм загинала, за да живеят останалите, и не искам ти да се самообвиняваш. Струва си да опитаме. Предпочитам да умра, за да запазя стойността на живота, отколкото да видя как той безвъзвратно приключва, защото не съм допринесла своето.

Вярвай в себе си, Мерит. Направи онова, което никой друг не може да постигне. Използвай ме както ти е угодно, за да завършиш ключа.

Той дълго се взираше в очите й, докато около тях свистяха светкавици и трескаше гръм.

— Голяма работа си, Магда Сеарус. — Той бавно поклати глава. — Наистина.

Тя осъзна, че се радва, задето той се притеснява да изложи живота й на риск. Не й се искаше да е безразличен.

Накрая Мерит се протегна към нея с дланта нагоре.

— Подай ми ръката си.

Магда я изпъна в готовност. Мерит здраво я стисна за китката и я задържа.

— Сега стой мирна — заръча й той. — Не искам да шаваш, за да не те порежа твърде дълбоко.

Магда си пое дълбоко дъх и бавно издиша, докато се стараеше да успокои забързания ритъм на сърцето си. Не се страхуваше толкова от острието, колкото от непознатото изпитание, което предстоеше. Огледа се и за кратко през ума й мина мисълта дали ще види света на живите отново. Тогава срещна погледа на Мерит.

— Готова съм. Направи го.

Без каквото и да било предисловие той прокара острието по вътрешната част на ръката й, почти до китката. Тя усети как острието безмилостно като бръснач се впива в плътта й, а той го придвижва надолу много внимателно, за да не я пореже прекалено дълбоко. От раната веднага бликна силно кръв. Прорезът се оказа по-дълбок, отколкото бе очаквала. Зави й се свят. Но осъзнаваше, че на всяка цена трябва да остане в съзнание.

Магда гледаше как кръвта се стича по ръката й, по китката и дланта и обливаше пръстите й. Беше изумена колко много кръв изтича.

— Сега побързай — нареди Мерит, — преди да загубиш прекалено много кръв.

Сякаш насън Магда направи няколко крачки, за да започне да рисува външния кръг, който представляваше началото на света на мъртвите.

— Не — заяви Мерит и я хвана за раменете, за да я върне обратно. Трябва да започнеш от центъра. Нарисувай първо звездата.

Тя погледна силуета на лицето му.

— Но аз смятах…

— Зная какво си мислеше, а и в обикновения случай би била права, но сега трябва да я начертаеш по друг начин. Става дума за напълно различен процес от тези, в които обикновено се използва Милостта. Променяме елементите й. — Той кимна, за да я окуражи. — Нарисувай първо звездата.

Бяха учили Магда, че Милостта винаги трябва да се започва от външния кръг, а след това да се продължи навътре с квадрата, по-малкия кръг и осемлъчата звезда, която пресича останалите фигури, а най-накрая и лъчите, от вътрешния кръг към външния, символът на Отвъдното. Бяха й обяснявали многократно, че в никакъв случай не бива да чертае Милостта по друг начин, дори и случайно. Милостта е сериозен инструмент, неимоверно важен и с много силна магия, ако се използва от правилните хора, особено ако се нарисува с кръв.

Притеснена заради възможните последствия, Магда изпълни заръката на Мерит, докато се стараеше кръвта да образува непрекъснати линии върху песъчливото място, което той бе разчистил. Внимаваше да се движи достатъчно бавно, за да не се прекъсват червените следи по земята.

— Браво — насърчи я той. — Сега нарисувай началото на света на живите около звездата, така че да докосва лъчите й.

Сред проблясващите светкавици и оглушителния тътен Магда стриктно следваше насоките на Мерит. Вятърът пилееше косата й около лицето и тя трябваше да я придърпва непрекъснато, за да може да види какво прави. Когато светкавиците не осветяваха достатъчно, светлината на газеника също вършеше работа. След като завърши кръга, той я накара да начертае квадрата, а след това и външния кръг, с който обикновено се започваше Милостта.

— Сега — продължи Мерит, — начертай чертите, които излизат от лъчите. Но трябва да ги започнеш отвън, от света на мъртвите, и да ги прокараш навътре през целия чертеж, докато докоснат върховете на лъчите на звездата, докато достигнат до Сътворението.

Магда се взря в него.

— Мерит, сигурен ли си? Никога не съм чувала да рисуват Милостта по този начин. Не съм чувала някой да се е осмелил да издърпа линиите навътре към Светлината на Сътворението. Звучи ми като светотатство.

Той й кимна в отговор.

— Зная. Но точно това трябва да направиш. Смесваме елементите, забрави ли? Точно за това са небесните изчисления. Затова ми трябваха формулите за пробив от седмо ниво. А сега побързай, преди да загубиш прекалено много кръв.

Когато приключи, Магда определено се чувстваше доста замаяна. Усещаше гъделичкане по цялото си тяло, освен в пръстите. Те бяха напълно изтръпнали.

Тя осъзна, че замъгленият свят около нея се е килнал под много странен ъгъл. Мерит я прихвана под мишница тъкмо преди да се строполи на земята.

Той нежно я положи да седне и я подпря на един пън встрани от рисунката на Милостта. Облегна главата й отгоре, където бе отрязано дървото.

— Добре се справи, Магда.

Тя усети топлината на магията да потича през ръката й.

— Това ще спре кървенето, за да се затвори раната — обясни той. Тя едва долавяше гласа му. — Стой тук и си почивай, докато работя. Искам сега да си силна. Трябва да си силна за следващата част.

Магда кимна, но той вече тичаше към центъра на Милостта, начертана с кръв.

С нейната кръв.