Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Деветдесет и девета глава

— МОЯТА ПОМОЩ ЛИ? — Куин сви рамене. — Разбира се Какво е станало?

— Искаме да знаеш, че завърших ключа — обясни му Мерит.

Куин примига неразбиращо.

— Моля?

— Магията, която използвах, за да завърша ключа, е до голяма степен сходна с магията, чрез която създадох Изповедническата сила.

— Но винаги си твърдял, че ти трябват изчисленията за пробив от седмо ниво, за да завършиш ключа.

— Баракус остави формулите, за да може Мерит да ги открие — разясни Магда. — С необходимите формули Мерит успя да завърши ключа.

Куин я зяпна.

— Ключа към силата на Ор… Ор… — заекна той.

— Орден. — Мерит довърши мисълта му.

Куин присви очи срещу магьосника.

— Ти си завършил ключа? И той е готов?

Без да откъсва поглед от очите му, Мерит повдигна меча на няколко сантиметра и го остави да се плъзне обратно в ножницата.

Куин прокара длан през лицето си и въздъхна.

— На екипите ще им олекне.

— Не можеш да им кажеш — напомни Магда. — Не бива дори да споменаваш пред друг. Не можеш да кажеш на никого.

— Моля? — Куин очевидно бе много объркан. — Защо не?

Магда стисна ръката му.

— Чуй ме, Куин. Има още нещо. Има сериозни усложнения. Това, което искаме да ти кажем, изисква да запазиш пълна поверителност.

— Добре. — Той пое дъх, за да се овладее. — Какво още има?

— Когато Баракус се върна от Храма на ветровете, той ми довери, че кутиите на Орден липсват. Някой ги е взел.

Очите на Куин се разшириха, а лицето му пребледня.

— Добри духове… Имате ли представа какво…

— Зная каква сила съдържат — поясни тя. — Баракус имаше причина да го сподели само с мен, с никого другиго. Аз казах само на Мерит, а вече и ти знаеш. Но никой друг не разполага с тази информация.

— Важно е, Куин — добави Мерит с гробовен глас, докато държеше затворения дневник с пръст между страниците, сякаш да си отбележи докъде е стигнал. — Нямаме представа кой е откраднал кутиите на Орден. Според нас и Баракус не е знаел. Но очевидно е бил невероятно притеснен, че кутиите са изчезнали. Според нас затова е върнал небесните изчисления. Скрил е формулите. Мислим, че е искал аз да ги намеря, за да завърша ключа.

— Но защо ще ги крие? Ключът служи, за да пази силата. Единствено той може да я овладее, в случай че я освободят. Защо Баракус не би искал екипите, които се опитват да създадат ключа, да се сдобият с нужните им формули?

— Помисли малко — продължи Магда. — Сети се как в Кулата проникнаха предатели, шпиони и пътешественици по сънищата. Ако някой от тях бе докопал формулите, необходими за завършването на ключа, онзи, който вероятно държи кутиите, също ще успее да се добере до формулите и сам да създаде ключа, необходим за освобождаването на силата.

Куин замислено зарея поглед.

— Така е…

— Когато Баракус върна съществените формули за създаване на пробив от седмо ниво — поясни Мерит, — той е знаел колко са важни. Скрил е изчисленията така, че да не попаднат в грешните ръце.

— Къде ги беше скрил? Как ги намерихте?

— Беше записал изчисленията в тефтерите си, а тях бе оставил на работната си маса. През цялото време са били пред очите на всички. Но онези, които видяха книжата му, дори не разбраха какво се крие в тях, защото не бяха подходящите хора. Когато Магда ми даде инструментите му, аз открих, че в тефтерчетата са записани формулите.

Той бе казал само на жена си, че кутиите ги няма. Мисля, че й бе оставил следи, които я доведоха при мен. Искал е аз да намеря небесните изчисления, защото знаеше, че работя върху ключа сам. Аз бях точният човек. А той не е искал никой друг да разбере, че формулите съществуват, за да попречи на онзи, който държи кутиите, да изработи ключ за тях.

Сега този завършен ключ е най-важният предмет на света, освен самите кутии, защото само с него може да се стигне до силата, заключена в тях. Ако онзи, у когото са кутиите, разбере, че ключът е завършен, вероятно ще тръгне да го търси, затова не можем да си позволим да се разчуе.

— Разбира се — отвърна Куин и махна, за да пропъди всякакво съмнение, че не е разбрал колко е сериозна ситуацията. — Никой дори не е наясно с истинското предназначение на силата на Орден. Част от потенциала й ни е познат, някои от опасностите — също, но дори не можем да сме сигурни за истинското й предназначение. Не се знае много за времената преди изместването на звездата.

Едно нещо обаче е сигурно. Ако Император Сулакан е успял да се сдобие с кутиите, той ще направи всичко, за да се докопа и до ключа.

— Именно — заяви Мерит. — Затова трябва да го скрием.

— Да го скрием? — Куин размаха пръст към меча на хълбока на Мерит. — Глупости, Мерит! Та ти го носиш на показ, под носа на всички!

Мерит се наведе към него и прошепна:

— Понякога най-добрият начин да скриеш нещо, е да го изложиш на показ. Баракус ни научи на това с начина, по който бе скрил формулите.

Куин безпомощно разпери ръце.

— Но прекалено много хора работиха, за да изковат ключа под формата на меч. Първото нещо, което ще тръгнат да търсят, ако искат ключа, е тъкмо меч, това е първото, за което ще се сетят.

— Не е задължително — озадачи го Магда.

Куин местеше поглед ту към нея, ту към магьосника.

— Слушам ви.

— Те си мислят, че ключът трябва да е меч, само защото това се подразбира от откъсите от древните книги. Аз първи достигнах до този извод, забрави ли? Аз бях този, който обясни на останалите, че ключът трябва да е меч.

— Ето, на. Това искам да кажа и аз. Всички са убедени, че трябва да е меч.

— Затова имаме нужда ти да създадеш по-достоверна идея — обясни му Мерит, — нещо по-убедително, което ще накара хората да променят мнението си и да подкрепят по-добра теория за това какво трябва да бъде ключът.

— По-добра теория? — Куин изглеждаше заинтригуван. — Искаш да кажеш да отклоня вниманието им, за да не търсят меч?

— Именно — поясни Мерит. — Кутиите на Орден бяха откраднати от най-безопасното място, където можеха да се скрият. Защо станаха лесна плячка?

— Защото всички знаеха къде са — отговори Куин. — Ако имаш представа къде се намира даден предмет, можеш да измислиш как да го откраднеш, независимо колко трудно би могло да бъде.

— Схващаш идеята — отвърна Магда. — Ключът меч е уязвим, защото хората знаят, че съществува, и ще го търсят. Ето затова е толкова важно да запазим тайната. Хората няма да тръгнат да търсят нещо, за което знаят, че не съществува.

— Затова вместо меча — обясни Мерит — трябва да накараме хората да търсят нещо по-изкушаващо.

Куин вдигна пръст.

— Заместител, за да отвлече вниманието им.

Мерит се усмихна в отговор.

— Трябва да е предмет, който да започнат да вярват, че контролира кутиите на Орден. После ще го скрием, за да изглежда още по-важен, а всъщност ще е нагласена работа Ако го скрием, ще стане съвсем изкусителен. И щом всички започнат да търсят заместителя, истинският ключ ще е в безопасност.

— А междувременно — продължи Магда — ние ще го пазим.

Мерит се усмихна.

— Магда го нарече Мечът на истината, това и ще представлява — инструмент, оръжие само по себе си, със собствено предназначение. В него е вложена силна магия, обвързана с истината, за да пази кутиите на Орден, не само да ги отключва, но и да има цел — да търси истината, — която му дава предназначение, собствен живот, причина, която да обясни съществуването му.

Тъй като това е Мечът на истината — оръжие, създадено да се бори за истината, — хората няма да имат повод да се усъмнят, че всъщност е и ключът за освобождаването на силата в кутиите на Орден. Ако ги открия, ще ги пазим. Тъй като никой няма да знае за съществуването на истинския ключ, който ще е пред очите на всички, можем да се надяваме, че слуховете за заместителя ще изкушат онзи, който в момента държи кутиите, да търси фалшивия ключ, вместо да се опита да използва силата без него.

Но не бива да забравяме, че кутиите на Орден са съществували много по-дълго, отколкото си мислим. Те са древни. Важно е да си дадем сметка, че тази борба, битката да опазим древната сила, може да се окаже битка и търсене, които да са част от историята на човечеството, и е много вероятно да продължи и след нашия живот. Може да продължи векове, дори хилядолетия. Става дума за нещо много по-важно от трима ни. В момента е нашата битка, но не бива да забравяме, че накрая вероятно ще я предадем на бъдещите поколения.

Ако така и не намерим кутиите, в бъдещето, когато Мечът на истината ще се предава на подходящия човек, който може да го опази, той ще има собствена мисия — да търси истината. Така истинската сила, реалното предназначение на меча като ключ, ще бъде скрита пред очите на всички, докато не се появи правилният човек.

Куин се взря в Мерит.

— Поемаме много тежка отговорност.

— Така е — съгласи се магьосникът.

Куин опря пръсти в челото си и закрачи из стаята, докато премисляше всичко. Той се върна пред Магда и Мерит.

— Значи искате да създам някакъв фалшив ключ?

— Да, заместител на истинския ключ — потвърди Магда. — После ще го скрием. Ако е скрит достатъчно добре, но оставим следи към скривалището, хората ще повярват, че заместителят е истинският ключ.

— Става ужасно сложно — каза Куин, докато триеше длани, сякаш измиваше ръце. — Трябва да отметнем доста задачи, за да се получи добре.

— Затова дойдохме при теб — заяви Магда. — Само ти можеш да го постигнеш.

Мерит го погледна така, че да се опомни.

— Куин, ти си наясно колко е опасна силата на Орден. Ако се злоупотреби с нея, воалът може да се разкъса и светът на живите да бъде унищожен. Трябва да направим всичко по силите си, за да не позволим това да се случи.

Дълбоко замислен, Куин махна с ръка.

— Да, разбира се, че си прав. Как ще привлечем вниманието на останалите върху заместителя?