Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Осемдесета глава

НЯКОЙ ПОЧУКА.

Магда не смееше да мръдне от мястото си край бюфета. Сърцето й биеше лудо. Черната й котка продължаваше да съска.

Магда не можеше да си спомни дали е поставила резето на вратата. Когато дръжката помръдна и вратата започна да се отваря, тя разбра отговора на въпроса си. Отстъпи назад, мина й през главата да хукне да бяга. В спалнята имаше балкон. Но се намираше на няколко етажа над земята.

Щом влезе в стаята, Лотаин протегна ръка и запали още няколко от лампите и светлината обля масивния му врат, късата жилава коса и вторачените в Магда черни очи.

Стиснала юмруци покрай тялото си, Магда се спусна с гневна крачка към вратата.

— Как смееш да влизаш без позволение?

— Почуках — отвърна той, без да се притесни ни най-малко.

В коридора зад него Магда различи големичък отряд от личните му гвардейци със зелените им туники. Остана озадачена да различи сред тях и десетина жени. В следващия момент осъзна, че това е персонал.

— Моментът не е подходящ да си получиш жилището уведоми го тя. — Разбрахме се, че веднага щом успея, ще се изнеса.

Без да откъсва очи от нея, той се усмихна.

— Не съм дошъл да си получа жилището. Дойдох да си получа жената.

— Твоята жена? — Магда стисна зъби, усети как в тялото й се надига ярост. — Вън!

По знак на Лотаин двама огромни гвардейци пристъпиха напред и я сграбчиха от двете страни. Магда направи кратък опит да се отскубне, но веднага осъзна, че няма никакъв смисъл и единственото, което би могла да постигне, е да ги забавлява с това как се мята безпомощно в ръцете им.

— Влизайте — обърна се Лотаин към жените в коридора. — Донесете си нещата.

Магда проследи с изненада как в стаята й една по една влязоха няколко жени, натоварени с багаж: кошници с шивашки принадлежности, малки ракли и десетина топа плат в различни цветове.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита Магда.

Лотаин проследи погледа й към жените.

— Шивачки. Тук са, за да приготвят сватбената ти рокля за утрешната церемония. Ще бъда провъзгласен за Първи магьосник, та си помислих, че моментът е подходящ да го съчетаем с женитбата ни. Ще уредя всичко, ще се погрижа да присъстват всички, за да изразят подкрепата си към мен.

— Трябва да си луд, ако си мислиш…

— Достатъчно! — отряза я Лотаин и гласът му придоби страховито звучене. — Време е да си научиш мястото. — Мръдна леко с глава към двамата, които я държаха, и като се завъртя, излезе в коридора. Щом се увери, че я държат достатъчно здраво, закрачи, без да каже нито дума повече.

Магда ускори крачка, за да не се наложи двамата здравеняци да я влачат. След тях тръгнаха поне още десетина войници, а още толкова останаха в апартамента.

— Къде ме водиш? — подвикна тя към широкия му гръб.

Лотаин й хвърли поглед през рамо.

— Водя те на място, където можем да обсъдим предложението ми за женитба. Преди да кажеш „не“, искам да ти покажа нещо. Струва ми се, че като го видиш, ще си по-сговорчива. Нашият брак ще бъде за доброто на Кулата и за доброто на каузата ни. Ще ти покажа най-голямата полза на това да се съгласиш да се омъжиш за мен.

Магда реши да не си губи времето да му обяснява, че не съществува нещо, което може да я накара да се омъжи за него. Стараеше се да не се противи на мъжете, които я влачеха. На няколко пъти се препъна, но това не ги забави.

Тя не се дърпаше. Трябваше да пази малкото останали й силици. Ако успееше да се добере до ножа си, те щяха да са й нужни.

Докато ги водеше през плетеница от коридори към сервизните помещения, Лотаин завива на няколко пъти. В една стая за инструменти, където се съхраняваха провизии и консумативи, имаше оставено празно пространство, където персоналът се събираше на инструкции, преди да се заеме със задълженията си. Без да забавя крачка, Лотаин отвори вратата и влезе, мина през фоайето за инструктаж, където чакаха още от гвардейците му със зелени униформи. Продължи през отворена врата към по-мрачната вътрешна стаичка.

Там, вързана на един стол, седеше отпусната и обляна в сълзи Тили. Изглеждаше ужасно, цялата в кръв. Около нея се бяха струпали гвардейци.

— Тили!

Магда се изскубна от мъжете и се спусна към жената, строполи се на колене пред нея. Изпълнените с ужас очи на Тили срещнаха погледа на Магда.

— Тили, какво става? Какво са ти сторили?

Преди Магда да изрече още една дума или Тили да отговори, мъжете сграбчиха Магда за ръцете, вдигнаха я и я отдалечиха от стола на Тили.

Косата на Тили беше сплъстена от кръв. Няколко зъба явно й бяха избити, когато главата й е била блъскана. Носът й изглеждаше счупен, очите й — мътни. От брадичката й се стичаха гъсти струйки кръв, които попиваха в роклята й.

Изпълнена с ярост, Магда извърна поглед към Лотаин.

— Що за безчинство, кому е нужно?

По лицето на Лотаин премина лишена от веселост усмивка.

— Нужно е, за да ти влее малко мозък и да вземеш правилното решение.

— Правилното решение? Вършиш подобно нещо и ми говориш за правилно решение?

Последната плочка от пъзела най-сетне си дойде на мястото. Тя вече знаеше.

— Да, правилното. Нали разбираш, от теб зависи дали приятелката ти ще живее или ще умре, лейди Сеарус. Ако вземеш правилното решение, тя ще живее. Ако ли не… е, мисля, че ме разбра.

Лотаин се обърна и направи знак към единия от мъжете. Без миг колебание онзи сграбчи Тили за ръката и я дръпна. Тили започна да пищи „Не! Не! Не!“ отново и отново, но без никаква полза.

Само с едно мощно дръпване онзи счупи ръката на Тили.

Чула звучното изпукване, Магда скочи ужасена.

Тили продължаваше да пищи и да се мята.

— Моля ви! Моля ви! Стига! Господарке! Моля! Накарай ги да спрат!

Онзи набута в устата й парцал, за да я накара да млъкне.

Магда дишаше бясно, по лицето й закапаха сълзи, отчаяно се опитваше да се отскубне от ръцете, които я държаха.

— Е, мисля, че схвана картинката — намеси се Лотаин. — Ако се съгласиш да се омъжиш за мен утре следобед пред Съвета и официалните гости, докато бъда провъзгласен за Първи магьосник, и не правиш каквито и да било сцени, а просто се държиш подобаващо, като съдействаш за обединяването на хората под владичеството на техния нов Първи магьосник, Тили ще бъде освободена.

— А ако откажа? — попита Магда, макар че вече знаеше отговора.

Усмивката му се върна.

— Е, разбира се, си наясно, че няма да й е никак леко, докато издъхва постепенно. Ще те водя при нея всеки ден, докато я изтезават. А после…

Когато тя не попита какво ще последва, той се надвеси към нея.

— А после има още доста твои приятели, които ще платят същата цена. Направили сме цял списък. Твоят приятел, дето беше в Съвета? Садлър? — Той повдигна вежда, простря ръка напред и присви единия си пръст. — Садлър го чака подобна съдба. Само защото отказваш да направиш каквото е нужно. Приятелят ти Куин? Младежът, с когото си израснала?

Лотаин сви още един пръст, като не откъсваше очи от нея. Продължи да изрежда имената на други нейни дългогодишни приятели, като свиваше пръст при всяко споменаване на име. Когато пръстите му свършиха, разтвори длан и започна наново, като изреждаше нови и нови имена и свиваше по един пръст за всяко.

— Знаем местоположението на всеки един от тях и имаме хора, които ги държат под око, за да са на разположение, когато се наложи — продължи той. — Една моя дума е достатъчна и преди утре вечер всички тези хора ще изживеят същите мъчения като Тили. Всеки един от тези хора ще бъде наясно, че всичко това е заради твоя егоизъм, заради нежеланието ти да помогнеш на народа на Средната земя — защото си предател и поведението ти е докарало тази съдба на всички тях, понеже сигурно и те са част от твоята конспирация.

Също като теб те също ще бъдат обвинени и признати за виновни в предателство спрямо Средната земя. След известни мъчения рано или късно всеки ще си признае. И рано или късно всеки от тях ще издъхне, като в последния си миг проклина името ти.

Ще можеш да ги чуваш как те проклинат, защото ще бъдеш окована достатъчно близо, за да чуваш всеки техен писък. А тогава, когато и последният от тях премине отвъд воала и потъне в света на мъртвите, ще преминем на теб, и те уверявам, че задето стоиш начело на тази ужасна конспирация срещу Средната земя, ще ти запазим най-хубавото. Уверявам те, че когато приключим с теб, ще си кажеш всичко. Публично.

Магда преглътна. Цялата трепереше.

— Е, лейди Сеарус, в покоите на Първия магьосник — моите покои — ни очакват шивачките, готови да ушият сватбената ти рокля по твой избор. Аз съм щедър. Изборът е изцяло твой. Те ще ушият всяка рокля, с която пожелаеш да се омъжиш. Нали виждаш? Искам да бъдеш доволна. Сега, като се замисля обаче, май предпочитам роклята да не е бяла, защото, нали разбираш, веднъж вече си била омъжена за Първи магьосник.

За галасъбитието утре се приготвят храни и напитки. Ще присъстват хора от всички краища на Средната земя, дошли с надеждата, че новият Първи магьосник отново ще ни обедини, с надеждата да видят лейди Сеарус начело, застанала до новия Първи магьосник, показвайки, че му има доверие и че следователно и другите могат да му вярват. Та, пак да кажа, изборът е твой.

Магда се опитваше да мисли, но на фона на приглушените стонове на Тили не се получаваше много добре. Не можеше да реши какво да направи. Не можеше да намери изход от ситуацията.

И в един момент осъзна, че няма какво да се мисли. Че няма избор.

Магда преглътна пак.

— Добре.

— Добре какво? — усмихна се коварно той. — Ако приемаш предложението ми за женитба, кажи го.

При положение, че животът на Тили висеше на косъм, нямаше за кога да си прави експерименти с настроенията му. Магда не си спомняше да се е чувствала по-мерзка, по-унизена.

— Да, Първи магьосник Лотаин, приемам предложението ви за брак. Ще го направя. Ще направя каквото казвате.

— И точно каквото казвам. С изящество и достойнство.

— Да. Точно каквото казвате. Обещавам. А сега я пуснете.

Лотаин се усмихна на облещената от ужас Тили. После се обърна към Магда.

— И това ще стане, скъпа. Когато му дойде времето.

— Какво означава това?

— Означава, че след като удържиш на думата си, след като всички видят, че отхвърляш всички обвинения, отправени от теб към мен, докато беше в състояние на обърканост от преживяната загуба, и след като докажеш на всички своето искрено желание да станеш моя жена, подкрепата си към мен, увереността, че аз съм този, който трябва да стане Първи магьосник — тогава ще я пусна. Не по-рано.

Ако по време на церемонията по назначаването, както и на венчавката, се държиш подобаващо, ведра, грациозна и усмихната, всичките ти останали приятели няма и да разберат колко близко са били до тази потресаваща съдба. Животът им е в твои ръце. Ако направиш каквото ми обеща, те ще споделят радостта ти от това, че ще станеш жена на новия Първи магьосник.

Магда кимаше.

— Стига и ти да обещаеш да удържиш думата си.

— Моята дума? Скъпа моя, моята дума тук няма нищо общо. Ти си свърши работата, направи каквото е нужно и аз ще преценя дали си съдействала в достатъчна степен, за да проявя милост към Тили и останалите ти приятели. Но мога да ти кажа, че ако направиш всичко както трябва и накараш всички да повярват в искреността ти, ще бъда в толкова добро настроение, че ще съм далеч по-заинтригуван от удоволствията, които ще ми доставиш в първата ни брачна нощ, отколкото да мисля за това как да нараня някого. Разбрахме ли се?

Магда преглътна яростта си.

— Да.

— Добре. — Той се усмихна. — Добре.

Лотаин се обърна и потупа Тили по бузата.

— Добрячка ни е тя, нали?

Тили, по чието лице продължаваха да се стичат сълзи от болка и ужас, кимна. Магда се съмняваше, че жената изобщо има представа защо кима.

— Не се притеснявай, Тили — каза Магда. — Ще направя каквото е нужно, за да си в безопасност.

Тили захлипа, стиснала очи. Единственото, което Магда успя да стори, е да смотолеви някаква благодарност.

Лотаин повдигна брадичката на Магда.

— Да ти кажа, възнамерявах да те убия заради всичките проблеми, които ми създаде, но после си казах, че би било далеч по-добре да те пречупя и да те накарам да поправиш цялото зло, което ми причини. Далеч по-добро решение, не мислиш ли? По-добре да си жива, за да видиш, отколкото да си мъртва и да не станеш свидетелка на победата и триумфа ми.

— Гледай да я освободиш, след като направя каквото искаш.

Лотаин се изхили.

— Тази чистачка изобщо не ме интересува. Не означава нищо за мен. Няма нужда да я убивам. От теб зависи какво ще стане с нея.

— Казах ти, че ще направя каквото искаш.

— Така е, каза ми. И ти вярвам. — Наведе се леко напред и я измери с поглед. — Толкова си слаба, че ще го направиш, за да спасиш шепа животи. Глупаво е да цениш живота на личността повече от по-висшето благо. Не притежаваш смелостта да бъдеш част от епичната борба. Ето защо си никоя.

Той направи знак на гвардейците.

— Отведете я в стаята й, за да започнат жените да й шият роклята. Тази вечер стойте отпред на стража. Никой освен шивачките да не влиза или излиза.

Онези отдадоха чест и подкараха Магда към указаното място.

Докато се отдалечаваше, тя слушаше хлипането на Тили.

Коридорите, по които я повлякоха, бяха пусти. Охраната на Кулата явно бе разпусната за сметка на гвардейците на обвинителя. Стъпките на мъжете кънтяха надалеч. Кулата постепенно минаваше на подчинение на Лотаин. Влиянието му, контролът му дамгосваха всичко и всеки.

В недрата на отчаянието си, докато мъжете я влачеха по коридора, в един кристалночист миг на вдъхновение тя прозря.

Магда знаеше какво трябва да направи.

По-ясно от всичко, което някога бе знаела, Магда знаеше какво трябва да направи.