Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Четвърта глава

СЛЕД КАТО ВИДЯ, ЧЕ ВРАТАТА се затвори, съветник Садлър се обърна към Магда:

— Извинете, лейди Сеарус.

— Няма нужда да се извинявате. — Магда повдигна вежди. — Освен ако не подкрепяте обвиненията на Лотаин срещу съпруга ми.

Изражението на Садлър омекна.

— Баракус беше добър човек. Липсва на всички ни. Страхувам се, че горчивата мъка може да е помрачила добрата преценка на Лотаин.

Магда изгледа останалите петима. Хамбрук и Клей кимнаха в знак на съгласие. Старейшина Кадел не показа чувствата си. Втренчените погледи на последните двама — Уестън и Гаймър — се отместиха.

— На мен не ми прилича на човек, обзет от скръб — отвърна тя.

Прегърбеният старейшина Кадел нежно я докосна по рамото.

— Във въздуха се носи смъртна тревога, Магда. — Отмести ръка от рамото й и махна покрай нея и останалите съветници към прозореца с кепенците, обърнат към Ейдиндрил. — Всички сме на ръба на унищожението. Хората се страхуват, и с право.

Съветник Садлър въздъхна разтревожено.

— Освен това има и какви ли не спекулации около това какво се е случило с Първия магьосник Баракус. Самите ние не успяваме да намерим обяснение, а само си представи слуховете и клюките, които се разпространяват в Кулата, да не говорим за града. Всички очакваха Първия магьосник Баракус винаги да застава зад хората си, да ги защитава, да ги пази. Мнозина се чувстват изоставени. Не разбират защо той постъпи така. Обвинител Лотаин просто изразява тревогата и подозренията, дава гласност на слуховете.

Магда вирна брадичка.

— Значи според вас е редно обвинител Лотаин да огласява клюки? А редно ли е подобни приказки от анонимни източници, които не са наясно с истинските причини, довели до тези събития, да бъдат основание за изфабрикувани обвинения от самия главен обвинител и до бързо обезглавяване с цел да се потушат клюките и да се успокои недоволството? Това ли е вашата позиция?

Съветник Садлър се усмихна някак замислено на тази нейна формулировка.

— Съвсем не, лейди Сеарус. Просто казвам, че времената са напрегнати и цялото напрежение по някакъв начин се отразява и на обвинител Лотаин.

Магда не промени тона, нито се засрами от погледа му.

— Откога позволяваме да бъдем управлявани от страхове и опасения? Мислех, че сме по-устойчиви. Според мен един главен обвинител повече от всеки друг човек би трябвало да следва неотклонно своя дълг да разкрива истината.

— И може би точно това е целта му — каза кротко старейшина Кадел в опит да смекчи острата си забележка, като в същото време сложи край на спора и критиките. — Главният обвинител е в правото си и негово задължение е да задава въпроси. Така ние разбираме къде е истината. Освен това в момента той не присъства и не може да обясни защо зададе точно тези въпроси, така че не е редно да спекулираме и да измисляме на свой ред обвинения в негово отсъствие.

— И каква по-точно е причината за това посещение от страна на Съвета? Да не би да сте дошли, за да обсъдим поставените от мен въпроси?

Настана продължителна тишина. Магда, разбира се, знаеше, че причината да я потърсят е друга. Обърна се и изгледа един по един втренчените в нея мъже.

— Тези въпроси ще разглеждаме друг път — отговори Садлър.

— А ще ме изслушате ли, ако дойда отново в залата на Съвета? Ще бъдат ли изслушани проблемите на онези, от чието име говоря, след като вече не съм съпругата на Първия магьосник?

Садлър навлажни устните си с език.

— Сложно е.

Тя го сряза с поглед.

— За теб може и да е, но не и за мен.

— Имаме много въпроси за решаване — включи се съветник Уестън, като се опита да измести темата.

— Непосредствената ни грижа е необходимостта от заместник на Първия магьосник Баракус — добави старейшина Кадел. — Войната бушува. Ейдиндрил и Кулата скоро може да са под обсада. Тези въпроси поглъщат цялото ни внимание.

— Освен това Алрик Рал тъкмо се завърна от Д'Харанските земи — рече Садлър. — Този човек преобърна Кулата с краката нагоре с неотложните си искания. Надяваше се на среща с Първия магьосник Баракус. Искал да обсъждат някакви заплетени искове и още по-странни церове. Сега, когато съпругът ти е мъртъв, възникват безкрайни проблеми за решаване от всякакво естество.

— Както безспорно ще разберете — добави съветник Гаймър от дъното на редицата, — пред нас стоят редица въпроси, които на този етап поглъщат цялото ни внимание.

— Да. — Магда се усмихна без капка веселост, като ги огледа един по един. — Належащи въпроси. Държавни дела. Сериозни проблеми, свързани с войната и управлението. Предполагам, вие сте затънали до гуша в подобни ангажименти. Разбирам.

И в такъв случай предполагам, че тук ви води именно такъв особено важен въпрос? Затова сте напуснали заседателната зала и сте тук при мен, нали? Неотложни държавни дела? Проблеми, свързани с войната и мира?

Лицата им пламнаха.

Магда закрачи по протежение на редицата от шестима съветници.

— Е, как бих могла да помогна аз за решаването на тези важни въпроси, които изискват пълното внимание на Съвета? Моля, кажете ми какви спешни държавни дела ви доведоха при мен точно днес — денят, в който всички ние заедно, рамо до рамо, стояхме и се молехме добрите духове да приемат покойния ми съпруг, Първия магьосник, в обятията си? Говорете, моля. Какви спешни дела ви отклониха от жизненоважната ви работа и ви доведоха при мен днес?

Лицата им помръкнаха. Никой не обича да го иронизират. Но точно в момента това Магда не я интересуваше особено.

— Знаеш защо сме тук. — Гласът на Кадел беше станал монотонен. — Това е дребно, но важно задължение, което показва, че уважаваме наследството си. Показва на хората, че дори в такива времена традицията все още има значение за всеки един от нас — дори за хората на високи позиции. Понякога церемониите са решаващи за сплотеността на обществото.

Костеливите пръсти на съветник Садлър се заиграха с небесносинята нашивка, символ на ранга му, пришита на ръкавите на черната му роба.

— Показва на хората, че има приемственост в традициите, които сме наследили, че обичаите на народа ни, практиките, които ръководят самата цивилизация, все още означават нещо и няма да бъдат пренебрегнати.

Магда се взря за секунда в мъжа, преди да се обърне с гръб и да седне на стола пред масата.

— Направете го тогава — каза тя, а гласът й прозвуча кухо и безжизнено. — Проведете си жизненоважния ритуал. И ме оставете на мира.

Нима вече има някакво значение?

Без повече приказки единият от мъжете извади кървавочервена панделка и я подаде на Магда през рамото й. Тя я подържа, усети коприната между пръстите си.

— Не е нещо, което правим с удоволствие — увери я тихо Кадел иззад гърба й. — Надявам се, разбираш.

— Ти си добра жена, винаги си била добра съпруга на Първия магьосник — продължи Садлър, мислите му прескачаха, очевидно в опит да прикрият неудобството му. — Просто спазваме обичая, а това създава на хората усещането за ред.

Предвид високата ти позиция като съпруга на Първия магьосник, сега от нас, като Централен съвет, се очаква да се погрижим за това. Правим го повече заради тях наистина, за да видят, че устоите ни са непокътнати, че въпреки предизвикателствата на времето ще издържим. Приеми го като формалност, в която ти играеш важна роля.

Магда почти не го чу. Всъщност нямаше значение. Нищо нямаше значение. Един вътрешен глас я уверяваше, че отвъд воала на живота я очаква любящата прегръдка на добрите духове. Съпругът й също щеше да я чака там. Шепотът й даваше кураж и я мамеше.

Тя почти несъзнателно повдигна дългата си коса на гърба и я пристегна с панделката, която току-що й бяха връчили, връзвайки я на опашка в основата на тила.

— Не толкова къса — каза Кадел и пръстите му отстраниха нейните и плъзнаха панделката надолу, под нивото на раменете на Магда. — Може и да не си родена с благородно потекло, но си доказала, че имаш право да запазиш известно положение, а и все пак си вдовица на Първия магьосник.

Магда седеше сковано и неподвижно, с ръце, отпуснати в скута, докато един от мъжете извади остър като бръснач нож, с който отряза гъстия сноп на косата й точно над панделката.

Когато приключиха, Кадел остави в скута на Магда току-що отрязаната над червената лента коса.

— Съжалявам, Магда — каза й. — Искрено. Повярвай, това не променя отношението ни към теб.

Магда вдигна отрязаната си дълга кестенява коса и се вторачи в нея. Самата коса за нея нямаше значение. Но това, че другите щяха да я преценяват по наличието или липсата на коса, а не по делата й, значеше нещо. Тя съзнаваше, че без дългата коса вече нямаше да й позволят да се изправи пред Съвета.

Просто така стояха нещата.

Най-важното за нея беше, че повече нямаше да й бъде възможно да защитава пред Съвета каузите на онези, от чието име говореше. Което значеше, че тези прослойки оставаха без защитник и беше много вероятно скоро да измрат, просто да престанат да съществуват.

Това означаваше за нея отрязването на косата й — че вече не е на нужното положение, за да защити онези, които не просто уважаваше, но и обичаше.

Магда подаде през рамо отрязаната си коса на старейшина Кадел.

— Сложете я някъде, където хората ще я виждат, за да знаят, че редът е възстановен, че традициите и обичаите все още се почитат.

— Както желаете, лейди Сеарус.

Сега, след като показаха къде й е мястото, шестимата членове на Съвета най-после я оставиха насаме с мрачните й мисли в притъмнената стая.