Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Четирийсет и девета глава

— ЗВУЧИ КАТО НЕЛОША ИДЕЯ — каза Магда разсеяно, докато се опитваше да обуздае препускащите си мисли.

Никога не се бе чувствала толкова самотна. Не знаеше какво да направи и към кого да се обърне. Мерит беше очевидният избор, но имаше прекалено много неща, които тя не знаеше. Ако дори малка част от слуховете се окажеха верни, да му се довери би се оказало най-лошото решение, което би могла да вземе. Единствената й надежда беше скоро да оповестят новия Първи магьосник. Новият Първи магьосник трябваше да знае всичко, което знаеше тя. Той би бил наясно какво трябва да се направи.

— След задълбочено проучване и много работа най-накрая разработих и подредих всички аспекти от моята теория — продължи Мерит. — Убеден съм, че сега знам как да създам уникалната сила за ключа, ако само имаше как да се добера до изчисленията и формулите за пробива. Ако можех да го направя, щях да създам ключ, който да работи правилно.

Магията, която щях да създам с помощта на формулите, междувременно служи и за още нещо от голямо значение, което измислих с времето.

Това привлече вниманието й.

Той безпомощно вдигна ръка и с въздишка я отпусна на крака си.

— Но без всички части магията не може да бъде нито разписана, нито създадена.

— Няма ли достатъчно добри заместители?

— Не. Трябват ми правилните части, и то всички части така стоят нещата.

— Значи тази уникална магия би могла да ти позволи да вложиш в човек умението да различава истината от лъжата? Това ли е другото много важно нещо, което си искал да създадеш?

Той изглеждаше изненадан.

— Да, всъщност е това.

— Значи, ключът, който тези хора искат и който ти знаеш как да направиш, и човекът, за когото си говорил пред Съвета, че искаш да промениш, така че да може да различава истината от лъжата, са свързани с общи елементи и до известна степен споделят някои основни форми на тази магия?

— Точно така, поне първоначално. Те се различават в развитието си, както и в крайния резултат, но ги свързват някои основни елементи от изчисленията за пробива.

— Искаш да кажеш, че, така да се каже, и за двете ти е нужна мая, за да ти втаса хлябът?

Мерит подозрително се намръщи.

— За човек, който не е роден с дарбата, имаш склонност да разбираш логиката в естеството на магията. А за жена, която окачестви себе си като „никоя“, изглежда, знаеш доста за някои от най-тайните задания в Кулата.

Магда вдигна глава и се взря в него.

— Може и да ги мислиш за тайни, но Исидора знаеше, че искаш да трансформираш човек посредством тази магия. А ако тя е знаела, и пътешествениците по сънищата са наясно. Което означава, че император Сулакан също е информиран. След като той и хората му знаят за човека, който искаш да създадеш, има голяма вероятност да знаят и за ключа, който се опитваш да направиш. Което означава, че със сигурност са наясно какво отключва той.

Мерит разтревожено въздъхна.

— Предполагам, че е възможно да го знаят, но няма да им бъде от полза. Няма да им е възможно да реконструират работата ми, а без тайните изчисления, заключени в Храма на ветровете, магията, върху която работех, не може да бъде завършена.

Освен това самият ключ би бил безполезен за тях, защото силата е съхранена далеч, където никой не може да я достигне.

Магда положи усилие да си удържи езика зад зъбите. Но все пак зададе въпрос.

— А защо за тези хранилища, които съдържат толкова огромна сила, не е предвиден ключ? Какъв би бил смисълът да създадеш нещо, без да има начин да го накараш да проработи?

— Добър въпрос. За нещастие нямам добър отговор. Хората приемат историята като първоизточник и смятат, че тя е точна, но това често не е така. Свидетелствата за минали събития се различават едно от друго. Човек не може да е сигурен доколко един хроникьор е бил искрен и какви мотиви е имал да пресъздаде историята по определен начин. Свидетелствата от античността са загубени във времето, така че има цели периоди, за които не знаем нищо, а ако знаехме, това щеше да промени цялостната картина на нещата. Част от онези писания, които са достигнали до нас, може да са били слухове или дори фалшиви обвинения, които с времето са погрешно приети за верни. Някои от историческите текстове са разказани от предубедена или изкривена гледна точка, други са били доукрасени с времето. Грешно е сляпо да приемаме историческите текстове за верни.

Всичко това означава, че не знам истината за оригиналния ключ. Хранилищата, които съдържат силата, са относително скоро създадени с цел да държат силата в покой. На практика ключът не ги отваря, а освобождава древната сила, която се съдържа в тях. От това, което зная, е възможно, когато силата е била създадена, да е имало ключ. Но със сигурност знам, че самата сила е оцеляла до ден-днешен и че в момента за нея няма ключ.

Това вече е проблем, защото макар ключът да не съществува, силата я има и дори и без ключа е ужасно опасна.

Това е една от причините, заради които работих толкова усърдно да завърша ключа. Всички останали смятат, че той просто отключва силата, но от откъсите от оцелелите книги и свитъци от преди изместването на звездата съм убеден, че това е предмет, който трябва да защитава силата, а не просто да я отключва.

Думата „защитава“ се заби в ума й. Той я изрече някак естествено. Тя си спомни върху какво работеха онези мъже в подземията на Кулата, когато загинаха.

Погледът й се премести върху предмета на масата.

— Да защитава. Като меч — отвърна тя.

— Да — призна накрая той. — Съществуващите препратки и формулите, които все още имаме, накараха хората да вярват, че ключът трябва да бъде изработен под формата на меч. Затова онези, които се опитват да направят ключа, са избрали да го направят под формата на меч.

Не знаят защо, всъщност не ги интересува. Те просто се опитват да направят ключа под формата на меч, защото така се разбира от текстовете, за да може да сработи и да отключи силата.

— И ти смяташ — предположи тя, — че в заръката ключът да бъде под формата на меч има някакъв смисъл?

— Да. Фактът, че магията трябва да бъде вложена в меч, намеква за предназначението й. Нали? Освен че отключва онова, което пази, съм убеден, че е предназначен да има силата да предотврати грешните хора да се занимават със силата.

— Значи причината кутиите да бъдат скрити в Храма на ветровете се крият в това, че няма ключ, а силата е невероятно опасна, така ли?

— Най-вероятно да — отговори той. — Проблемът е, че ако нещо се обърка, ключът би бил единственият шанс да ни спаси от пълно унищожение.

Той се приведе напред и зашепна, макар да нямаше никого, който да може да го подслуша.

— Разбираш ли, ключът, който бих създал, не е просто свързан със силата, той е тясно свързан с човека, който го използва. Трябва да бъде правилният човек с основателните причини — иначе няма да проработи. Магията може да прочете не само ключа, но и намеренията на онзи, който го държи.

Магда знаеше от Баракус, че опасните магии често имат няколко степени на защита. Магическите книги обикновено имаха заклинания и защити, които да ги пазят. Според Исидора Мерит изработвал подобни заклинания за магическите книги. Очевидно той прилагаше същия принцип при направата на ключа за силата.

— Но всичко това е само на теория, тъй като не можеш да направиш ключа и да докажеш идеите си.

— Да, предполагам, че си права. Проблемът е, че в Кулата има хора…

— Имаш предвид Съвета.

Той сви устни и накрая се предаде.

— Позна.

Този смътен танц сред сенките започваше да я уморява.

— Не беше толкова трудно.

Той се усмихна за кратко и после отново стана сериозен.

— Съветът иска работата въпреки всичко да бъде свършена. Искат ключът да бъде изработен.

Магда трябваше да пийне още малко вода, за да успокои гласа си.

— Защо? Ако всички знаят, че тази мощ е заключена в Храма, защо Съветът ще иска ключа?

— Изброиха ми много причини, никоя от които не беше смислена според мен, но са много настоятелни. Искат да бъде направено — точка по въпроса. В крайна сметка не са нужни обяснения. Искат да бъде направено, затова нареждат да бъде направено. Но желанията и заповедите не означават, че реализация е възможна, а те не искат да чуят причините това да не стане.

— Знам много добре колко неотстъпчив може да бъде Съветът.

— Със сигурност случаят е такъв.

Мислите на Магда препускаха.

— Кой от съветниците държеше да го направиш?

— Всички, но Уестън и Гаймър пришпорваха най-упорито.

— Уестън и Гаймър? Те трябва да са били — измърмори Магда по-скоро на себе си. Тя отново го погледна. — Мислех, че Съветът не иска ти да използваш същите магически елементи, за да създадеш човека, който може да различава истината от лъжата.

Той отново се загледа в нея с лешниковите си очи.

— Изповедникът — каза.