Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Шестнайсета глава

ФИЗИОНОМИЯТА НА ЛОТАИН беше ухилена като мъртвешката гримаса на скелет.

— И откъде си сигурна, лейди Сеарус, че именно магията на самия Господар Рал не те е разкъсвала отвътре… както сама се изрази?

— Магията на Господаря Рал? — зяпна Магда. — Защо би направил такова нещо?

Лотаин изразително повдигна вежда. Благосклонната му усмивка, макар и подигравателна, изчезна от лицето му.

— Вероятно точно поради причината, довела те тук: за да те накара да разиграеш този спектакъл, с който да наплашиш хората и да ги подтикнеш да тръгнат подире му и да му помогнат да осъществи намеренията си да превземе властта и да застане начело на целия Нов свят.

Той стоеше неподвижен като скала, предизвикваше я да отрече твърденията му.

— Нещата не стоят така. — На Магда й се искаше гласът й да не звучи така несигурно и отбранително.

— Защото съпругът ти те е убедил, че можеш да вярваш на Алрик Рал?

Магда примигна. Не искаше да се съгласява с Лотаин, но все пак трябваше да каже нещо. Изопна се още повече.

— От съпруга си знам, че пътешествениците по сънищата представляват реална опасност. Като магьосник воин Баракус беше напълно наясно на какво са способни тези същества. Също като всички останали и аз години наред съм се възхищавала на Първия магьосник за неговото знание и мъдрост. В крайна сметка той бе избран на този пост заради уважението, което изпитват хората към него. Като Първи магьосник той вярваше дълбоко на Алрик Рал. И двамата бяха от една и съща страна на барикадата в тази война. И двамата от самото начало се борят, за да спасят народа ни от заколение.

Лотаин се подсмихна, сякаш я беше хванал в грешка на езика.

— Човек би казал, че признаваш, че съпругът ти внимателно е насочвал мисленето ти в много области. — Той потърка ямката на брадата си с показалец, докато бавно направи няколко крачки към нея. — Значи ли това, че твърдиш, че съпругът ти от самото начало е бил съучастник в плана на Алрик Рал да завладее Новия свят? Може би именно това е била причината за тайните дела на съпруга ти и среднощните срещи с непознати?

Ръцете на Магда се свиха в юмруци. Този път не й беше трудно да вложи сила в гласа си.

— От самото начало на тази дълга война съпругът ми се бори само и единствено да запази всички нас.

— Ние губим тази дълга война.

— Обвиненията ти са обидни и безпочвени.

Лотаин кимна.

— Верността, която демонстрираш към съпруга си, буди възхищение, лейди Сеарус. И все пак това се очакваше.

— Всичко това е доста встрани от въпроса — прекъсна ги старейшина Кадел. — Без да вземаме предвид мотивите, ние сме разгледали доста подробно темата и накрая решихме да откажем предложението на Господаря Рал.

Магда скъси разстоянието до старейшината, който заемаше достолепното централно място на банката на Съвета.

— Но нещата се промениха. Нямаме време за губене. Пътешествениците по сънищата вече са тук, в Кулата.

— Никой не се съмнява, че ти наистина го вярваш — добави обвинител Лотаин иззад нея. — Но макар да има хора, които навярно ще се поведат по искреността на убеждението ти, истината е, че онова, в което вярваш, е под въпрос. Пътешествениците по сънищата без съмнение в един бъдещ момент ще бъдат заплаха, но когато това стане, предполагам, че ще търсят важни хора за целите си.

Магда се обърна към обвинителя и разпери напред окървавените си ръце.

— Те ме нападнаха!

Лотаин се усмихна пренебрежително.

— Нима мислиш, че е възможно някой пътешественик да знае за теб или да те намери от такова огромно разстояние, чак от Стария свят — и още, всъщност по-същественият въпрос, защо изобщо би се занимавал точно с теб? Докато, от друга, страна Алрик Рал е тук, в Кулата, бил е в покоите ти и е имал достатъчно сериозен мотив да иска да повярваш, че те е атакувал пътешественик по сънищата.

— Това е абсурдно — тръсна глава тя. — Пътешествениците са истински и представляват заплаха.

— Разбира се — прекъсна я старейшина Кадел. — Но във всеки случай, ние имаме собствено решение как да опазим народа си.

— Ваше решение? — Магда свъси вежди и се обърна към старейшината. — Не говорите за кулите, нали?

Съветник Уестън, който седеше до старейшината, се наведе напред, а ръката му бе свита в юмрук.

— Изобщо не ни трябва твоят скептицизъм по въпрос, който е от компетенцията на Съвета и не е предмет на публично обсъждане.

Магда знаеше, че по очевидни причини те искаха да запазят същността на този проект в тайна. Баракус никога не се бе съгласявал с това предложение, нито пък с идеята то да се пази в тайна. Смяташе, че ако нещата се влошат дотам, ще му се наложи да го обмисли, макар и с неохота, но вярваше, че подобно нещо трябва да се обсъди публично. Очевидно имаше и такива, които бяха съгласни с Първия магьосник. В резултат на което предложението за кулите бе най-лошо пазената тайна в цял Ейдиндрил.

— Имаме решение и работим по въпроса — заяви старейшина Кадел с обичайния си спокоен, авторитетен тон. — Само това има значение в момента.

Безкрайно изненадана, Магда замлъкна за момент.

— Нима искаш да кажеш, че вече сте задвижили плана? Започнали сте да го прилагате без знанието на Баракус?

— Първият магьосник си имаше собствени отговорности, докато това е под наша юрисдикция. — Старейшина Кадел махна, сякаш за да отпъди въпроса. — Щом завършим кулите, те не просто ще ни пазят от пътешественици по сънищата, ами и ще запечатат Стария свят и ще ни защитят от всичко, което родените с дарбата от вражеския лагер биха изпратили, за да ни унищожи. Кулите не са само частично решение на въпроса, каквото предлага Господарят Рал. Те са решение на всичко, което не просто ще ни предпази от всякакъв вид атаки, но и ще ни отдели завинаги от Стария свят и ще спре войната.

Тя осъзнаваше, че той говори така, за да спечели публиката. За тази цел разкриваше само хубавите страни на чудовищната идея.

— Ако изобщо е възможно да бъдат завършени — коментира тя.

— Ще бъдат завършени — тросна й се съветник Гаймър, без да обръща внимание на загрижеността й.

Магда беше ужасена. Погледът й се върна на старейшина Кадел.

— Но кулите ще причинят смъртта на незнаен брой от магьосниците ни.

— Цената, която трябва да се плати — бе отговорът. — Това ще спре войната.

Магда не можеше да повярва на ушите си.

— На каква цена? Колко хиляди от най-добрите и най-способните ще осъдите на смърт, за да създадете тези свои кули?

Забил поглед в плота на банката, Кадел се почеса по веждата.

— Те ще бъдат доброволци.

— Доброволци?

— Да. — Старейшината се намръщи, щом видя погледа й. — Твоят съпруг, в ролята си на Първи магьосник, направи същото, не е ли така? Не избра ли доброволци измежду най-талантливите и най-надарените, които да отидат до Храма на ветровете в Подземния свят? Когато първият не се върна, той изпрати втори, а след това и трети. Баракус си даваше сметка, че вероятно изпраща тези мъже на смърт. И самите те го съзнаваха. Беше преценен и необходим риск, цена, която платихме доброволно. И с кулите не е по-различно. Това е жертвата, за да може народът ни, включително онези, които ти защитаваш, да оцелее.

Магда отстъпи една крачка.

— Но дори тези хиляди наистина да платят цената доброволно, ще мине време, преди да завършите кулите. Пътешествениците по сънищата идват. Не можем да си позволим да чакаме.

Смръщеното лице на старейшина Кадел започна да издава гнева му.

— Нима допускаш, че кулите са единственото решение, което разработваме? Мислиш ли, че сме сбирщина глупави старчета, които ще оставят нещата на самотек, докато народът ни е застрашен? Имаме хора с дарбата, които работят неуморно дори сега, докато говорим, за да намерят начин да ни защитят от пътешествениците по сънищата.

— Не казвам, че сте глупави, старейшина Кадел — обясни Магда и кимна почтително. — Но пътешествениците са вече тук. Ами ако родените с дарбата не успеят да създадат защита? Ами ако пътешествениците се промъкнат в редиците на онези, които работят по въпроса, и им попречат да измислят решение? Това, което предлага Господарят Рал, наистина действа и можем да го приложим незабавно.

— Това го твърдиш ти — сряза я Лотаин. — За нас остава въпросът дали го казваш, защото си била заблудена да го повярваш, или защото съзнателно си съучастник, предател, който заговорничи срещу Средната земя?

Обвинителят вирна брадичка, сякаш я подканяше да си признае.

— Да заговорнича срещу… — Изненадата на Магда прерасна в убийствен поглед. — Казвам го, защото е истината.

— Така твърдиш ти. Но за нас остава да разгадаем какво е замислял Баракус. От това, което знаем до момента, ти също може да си част от заговора. В крайна сметка ти бе съпругата на Първия магьосник, но въпреки това предлагаш да предадем суверенитета си на Алрик Рал. Нищо чудно, все пак, както ни казваш, самият Баракус, мъжът, който би трябвало да е благородният ни водач, ти е доверил, че вярва повече на Господаря Рал от Д'Хара, отколкото на Съвета на Средната земя. Прави ми впечатление, че не е нормално жена, която винаги е твърдяла, че защитава народа на Средната земя, да говори така. Звучиш ми като човек, който се застъпва за д'харанските интереси, не за нашите.

Тълпата избухна в оживен шепот. Магда посочи обвинителя с пръст.

— Твоите измислени обвинения могат да костват хиляди животи!

Докато гласът й все още отекваше в залата, шепотът зад нея утихна.

— Избягваш същината на проблема — заяви Лотаин.

— Същината на проблема? Същината на проблема е в това, че ти виждаш конспирации във всяка сянка, шпиони, скрити зад всеки ъгъл, предатели зад всяка врата. Интересува те само да преследваш измислиците си, за да се възползваш и да увеличиш личната си слава и сила!

Тълпата ахна.

Магда разпери ръце пред обвинителя.

— В манията си да измисляш конспирации, с цел да си спечелиш по-висок статут, нарочно игнорираш кървавата истина, която е точно пред теб.

Очевидно изненадан, че е възможно някой да се осмели да му говори по този начин и да го обвини публично в изфабрикуване на конспиративни теории с цел лична изгода, Лотаин за момент остана поразен и безмълвен.

Преди да успее да се освести и да продължи, Магда се раздвижи пред тълпата, която я следеше с повишено внимание.

— Пътешествениците по сънищата са при нас — обяви тя достатъчно силно, за да я чуят всички. — Съветът избира да остане сляп за кървавата истина пред очите на всички, докато умният главен обвинител преследва фантоми, които вижда единствено той. Ако се подведете по думите на Съвета или по клюките за конспирации, изгодни само на Лотаин, рискувате да преживеете онова, през което минах аз. Знайте, без защита може да умрете в нечувана агония. Колкото и добронамерен да е изборът на Съвета, вие ще платите кървавата цена за тяхната грешка.

Тълпата отново зажужа в превъзбудени разговори. Някои успяха да надвикат шумотевицата и попитаха какво трябва да направят. Магда вдигна ръце и призова за ред, за да може да отговори.

— Оставете членовете на Съвета да правят каквото са решили — посъветва хората тя. — Но ако искате да живеете, да спасите собствения си живот, трябва да паднете на колене, да се наведете напред, да опрете чело о земята и да произнесете отдаването към Господаря Рал:

Господарят Рал ни води. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал ни пази. В светлината ти процъфтяваме. Милостта ти ни закриля. Мъдростта ти е нашето смирение. Живеем само за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.

Повторете отдаването три пъти, за да сте сигурни, че сте задействали връзката с магията на Господаря Рал, така че съзнанието ви да е защитено от пътешествениците по сънищата.

Направете го тайно, ако не искате да обяснявате на тези мъже защо сте го направили или ако се страхувате от репресии. Осъзнайте, че да се закълнете във вярност не означава да предадете Средната земя — просто така вие ще станете хора, верни на своя живот.

Господарят Рал не е враг на Средната земя, той е защитник на всички в Новия свят. Всички ние сме едно. Всички се борим за правото си на живот, за правото да сме свободни от кървавата тирания.

Не можете да помогнете на Средната земя, ако сте мъртви.

Магда ядосано вдигна високо юмрук.

— Изберете да живеете! Закълнете се във вярност на Господаря Рал и ще бъдете предпазени от пътешествениците по сънищата.

Магда видя как членовете на Съвета отривисто махат на стражите да я изведат от залата.

Преди да стигнат до нея, за да я придружат, тя вирна глава и достойно тръгна към изхода. Тълпата се раздели, отдръпваха се от пътя й, сякаш от нея се излъчваше голяма сила и авторитет.

Някои й прошепнаха благодарности, докато минаваше покрай тях.

Магда беше вперила очи пред себе си и не поглеждаше встрани, изражението й не подсказваше нищо, не разкриваше емоциите й, докато си проправяше път до огромните врати.