Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Петдесет и девета глава

МАГДА ГО ЗЯПАШЕ БЕЗМЪЛВНА, не беше сигурна дали е чула правилно.

— Моля?

— Реших, че е подходящо за пред обществото мъж с ранга на Първи магьосник да си има съпруга.

Едва сега Магда започна да разбира естеството на мислите, които се криеха зад тези черни очи.

— Какво изобщо на този свят те накара дори да си помислиш… — Тя се спря, защото щеше много да го обиди. — Какво те кара да допуснеш, че съм подходяща партия за теб?

Погледът му сладострастно се плъзна по извивките на тялото й.

— О, мисля, че си доста подходяща. — Когато пресметливият му поглед се върна на очите й, тонът му стана доста по-сериозен. — Разбираш ли, вече си била съпруга на Първи магьосник. Запозната си с протокола. Ясни са ти отговорностите. Прекрасно въртеше домакинството на Баракус, той изобщо не го мислеше, и ще вършиш същото и за мен.

— Има си прислуга, която да върти домакинството. Върви с жилището. Ще се справиш с тяхна помощ.

— Дори така да е, има и по-сериозни причини. Ти си жена, която също се нуждае от протекциите на мъж с висок статут.

Магда долавяше смътно, че той си е съставил предварителен план за този разговор.

— Протекции?

Той сви рамене.

— Разбира се. Като станеш съпруга на Първия магьосник, ще сложиш край на спекулациите за твоята вярност. Ще успокоиш духовете и слуховете, че си по-лоялна към Господаря Рал, отколкото към Средната земя. А и така ще се отдалечиш от странните събития, с които бе свързан Баракус. Освен това ще сложиш край на подозренията, които напоследък пораждаш със странните си начинания.

— Странните ми начинания? За какво говориш?

— Слухтиш наоколо, опитваш се да минеш незабелязана, криеш лицето си.

— С други думи, имаш шпиони, които ме следят. А всъщност като съпруга на предишния Първи магьосник аз просто не искам да привличам излишно внимание върху себе си.

— И все пак добродетелна жена, която няма какво да крие, не би действала така. Поведението ти кара хората да се чудят, да се питат какво точно си замислила. Много отблъскващо поведение като за човек с твоето положение. — Той огледа късата й коса. — Или би трябвало да кажа предишното ти положение.

— Ако моята вярност към Средната земя и нашата кауза е под въпрос, защо ти като Първи магьосник би взел такава жена за съпруга? Може да си всякакъв, но не си глупав. Защо си толкова заинтересован да защитиш честта и добродетелта ми?

Усмивката му се разшири.

— Честта ти? Да не мислиш, че ми пука за честта ти? Вършиш ми работа, това е. Да ти спася репутацията, а и вероятно да ти осигуря прикритие, за мен е политически изгодна размяна.

— Върша ти работа? Как изобщо мога да съм ти от полза?

Той й хвърли поглед през рамо, а после отново се вгледа в очите й.

— Защо не ми покажеш спалнята, Магда, там ще разбереш един от начините, по които можеш да си ми от полза.

Магда усети как кръвта нахлува в лицето й. Тя неимоверно се постара да овладее гласа си. Ако му се разкрещи сега, не би могла да разбере какво всъщност цели.

— Ти си човек с власт. Можеш да си избереш коя да е от повечето жени. Някои дори може да проявят желание, а другите лесно можеш да си ги позволиш. Нямаш нужда от мен за това.

Той продължи да се хили насреща й.

— Може и така да е, но предпочитам теб. Най-важното от всички цветя, най-желаното, не мислиш ли? Това ще докаже, че аз съм най-достойният мъж в Кулата, който да спечели вдовицата на Баракус за съпруга.

— Не знаех, че самочувствието ти е толкова разклатено.

Изражението му стана мрачно и най-после усмивката изчезна от лицето му.

— Нямам проблем със самочувствието, а с това как хората ме възприемат. Разбираш ли, като ми станеш жена, ще подсилиш позициите ми на Първи магьосник. Така ще напомня на останалите, че заемам мястото на Баракус. Ще ни приравни. И като равен ще имам същата жена като него до себе си.

Магда проскърца със зъби.

— Ти не си равен на Баракус.

Той се изкиска.

— Скъпа моя, ще промениш мнението си след първата ни нощ в леглото.

— Изчезвай — изръмжа Магда през стиснатите си зъби. Тя посочи отворената врата. — Напусни.

Чувството му за хумор се изпари и лицето му стана злобно. Той заби месестия си пръст в рамото й.

— Чуй ме внимателно, Магда Сеарус. Причини достатъчно неприятности тук, в Кулата, проблеми, които се разпростряха и в града. Не зная защо, но много хора вярват в теб. С кървавия си спектакъл на заседанието на Съвета, когато изложи нелепите си теории за пътешествениците по сънищата така, че хората да ги чуят, пробуди вълна от страх.

Но по-лошото бе, че чуха и възмутителните ти обвинения срещу мен. Колкото и да е необяснимо, обидните думи на една незначителна жена към мен привлякоха вниманието на мнозина. Намериха се поддръжници на обвиненията ти и това причини разделение в Кулата. Ти ме опозори и злепостави в очите на мнозина. Заради твърденията ти хората са по-малко склонни да ме слушат и следват.

Във война сме, а ти всяваш смут, разкол и подозрения в момент, когато трябва да сме единни. Теориите и фантасмагориите ти разклатиха доверието на хората в мъдростта на Съвета и особено в моя авторитет. Ти подрони вярата им в мен!

Ти, Магда Сеарус, се превърна в заплаха за обществения ред и за нашата кауза. Ако те е грижа за Средната земя и за народа ни, както твърдиш, ще разбереш, че е твой дълг да върнеш мира сред тях. Ти си причината за разногласията и раздора, така че е твой дълг да сложиш край на това.

Като се омъжиш за мен, ще успокоиш разбунените духове и абсурдните слуховете из Кулата, които започна самата ти. Клюките и спекулациите ще престанат. Като станеш моя съпруга, ще уталожиш страховете на хората и ще сложиш край на подозренията. Така ще покажеш, че поведението ти се е дължало само на това, че слабият ти женски ум се е поддал на скръбта.

Като се омъжиш за мен, ще сложиш край на слуховете за себе си, а най-вече — за мен. Сватбата ще заглуши недоволството, което се заражда. Ще възстанови мира сред хората.

Ще се омъжиш за мен, за да върнеш вярата в несъмнения ми авторитет, вяра, която ти самата подкопа. Ще го направиш за доброто на Средната земя.

— Няма да…

— Въпросът изобщо не подлежи на обсъждане! Става дума за доброто на народа ни и ти ще го направиш!

Той отново плъзна ръка през косата към врата си и успокои тона.

— Сега ще ти дам малко време да премислиш. Да се омъжиш отново е голяма стъпка, но ще ти се отрази добре и ще ти даде нови цели тук, в Кулата. Надявам се да не си усложниш нещата повече от нужното.

Така или иначе, мога да те уверя, че по един или друг начин ще бъдеш омъжена за мен и ще ми служиш, както добра и вярна съпруга служи на мъжа и водача си, Първия магьосник.

Той се приведе, стиснал зъби, докато продължаваше да забива месестия си пръст в рамото й, отново и отново, сякаш за да придаде сила на думите си.

— Това е единственият път пред теб. Не го прави по-труден, отколкото може да бъде.

Магда не обърна внимание на пронизващата болка, която пулсираше в рамото й.

— Казах ти да се махаш.

Той й хвърли студена, надменна усмивка.

— И така, като се омъжиш за мен, ще останеш в дома си, или по-скоро, в нашия дом, заобиколена от лукса, с който си свикнала, ще се ползваш от привилегиите на съпруга на Първия магьосник. Страховете и съмненията за моята водеща роля в Средната земя скоро ще бъдат забравени.

— Помолих те да си тръгнеш.

Сърцето на Магда биеше лудо, толкова изпълнено с ярост, че тя не можеше да мисли трезво.

Той махна с ръка.

— Естествено, ще трябва пак да си пуснеш косата. Съпругата на Първия магьосник трябва да бъде с дълга коса.

— Казах ти…

— Някакъв проблем ли има тук?

Магда се обърна. Мерит изпълваше рамката на вратата.