Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Трийсет и седма глава

МАГДА ПОДСКОЧИ И СЕ ИЗПРАВИ веднага след Исидора. Черната козина на Сянка настръхна, така че котката изглеждаше по-едра, отколкото бе всъщност. Опашката й стана два пъти по-голяма от обикновено. Изглеждаше разярена, докато хъхреше с оголени зъби така, че венците й се виждаха.

Исидора замахна и скри Магда зад себе си.

— Твърде късно е за бягство. Вече е в преддверието.

Магда си помисли, че и нейната собствена коса се изправя заедно с козината на котката.

— Какво е в преддверието?

Един порив на вятъра мина ниско по пода, а след това през стаята, завихри се покрай стената и угаси всички свещи. Въздухът стана леденостуден, сякаш някой беше отворил врата в смъртоносния студ на зимата.

Котката ръмжеше така, както Магда никога не бе чувала котка да ръмжи. Беше яростен, първичен звук.

Вледеняващият завихрен полъх отмина и стаята замря в подозрително безвремие. За щастие вратичката на газеника на Магда беше затворена. Странният полъх на вятъра не успя да угаси пламъка, така че все още имаха някаква светлина. Но фенерът беше встрани от тях и тъй като предпазната вратичка бе затворена, не осветяваше кой знае колко в неприятно помръкналата стая.

Магда присви очи и напрегна взор да види нещо в сумрачната стая, озърташе се за всякакъв знак за движение, за нещо, което да не си е на мястото, за нещо непривично. Не виждаше какво би могло да притесни дотолкова Исидора и котката, но й беше трудно да различи предметите в окръжаващата я тъмнина, затова не беше сигурна дали не пропуска нещо.

С протегната ръка Исидора избутваше Магда през стаята покрай извитата кръгла стена. Сляпата жена очевидно доста добре се ориентираше къде е в тъмнината. Сега Магда беше загубила предимството си.

Магда издърпа ножа си. С другата си ръка стискаше рамото на Исидора, за да може, ако се наложи, да избута спиритистката извън опасност. Въпреки че Магда знаеше как да си служи с оръжието си, за да се защити, сега, когато заплахата беше невидима, ножът й носеше по-малко утеха, отколкото се бе надявала.

Без да вижда нищо, Магда се приведе и прошепна:

— Може би трябва да отидем в задната стая.

Исидора бе протегнала двете си ръце напред, леко присвити, сякаш и тя се приготвяше за битка с невидимия нападател.

— Не — отвърна Исидора, — ако се върнем там, ще бъдем още по-далеч от изхода. Ще попаднем в капан.

— Притиснати от какво? — попита Магда, протегнала ножа напред, докато оглеждаше стаята вляво и вдясно. — Не виждам нищо.

Исидора бавно и плавно спря и сложи пръст пред устните си, като я приканяше да замълчи.

Бавно и тихо, с внимание към всяка стъпка, Исидора започна да избутва Магда все по-близо към стената на стаята, съсредоточена върху входа.

За първи път Магда чу звуци откъм преддверието. От странния шум я полазиха тръпки. Звучеше все едно нокти дращят по камъка.

Обърната към черната паст на входа, котката хъхреше и ръмжеше все по-силно. Магда не разбираше дали Сянка се кани да избяга или да атакува съществото, което и тя като Исидора усещаше в антрето.

С внезапен рев, който накара Магда рязко да поеме дъх, от тъмнината в коридора нахлу мрачна фигура. В сумрака тя различи силуета на мъж. Докато Магда вдигаше ножа си в готовност, Исидора възпламени между дланите си лъч сила, който озари стаята като ослепителна светкавица.

Във внезапната светлина Магда установи, че мъжът не изглежда така, както бе очаквала. Гънките кожа по лицето му изглеждаха сухи и опънати. В припукващите светкавици от светлина й беше трудно да вижда ясно, така че не беше сигурна какво е видяла. Дрипите от дрехите му бяха тъмни и висяха така, сякаш бяха залепнали по него.

Исидора размаха ръце и изпрати пращящ лъч светлина към нападателя. Котката издаде пронизителен звук и скочи към лицето му.

Черната му ръка улови животното във въздуха и го отметна встрани. Междувременно кълбото сила, което Исидора изпрати, като че ли безполезно отскочи от мрачната фигура, докато тя се движеше през стаята. Там, където блестящата светлинна топка от мощта на Исидора се удари в стената, камъкът се разтроши, разхвърчаха се парчета и се вдигна прах.

Исидора не си губеше времето. Възпламени още един лъч мощна светлина. В този момент Магда трябваше да извърне поглед от изпепеляващата горещина, запратена към приближаващия силует. Проблясващата жега се превърна в бяла пара, когато той си проправи път през нея, без да се забавя.

— Опитай се да го заобиколиш и да избягаш — нареди Исидора.

— Няма да те оставя тук — отвърна и Магда, докато се чудеше как ще успеят да минат покрай тромавия мъж.

— Забрави за мен, вече съм изгубена! — изкрещя Исидора и избута Магда назад.

— Не си изгубена! — Магда се задържа на крака и сграбчи Исидора за рамото. — И двете трябва да се измъкнем от тук!

— Няма как да се спасим и двете.

— Напротив, можем. Хвани ме за ръката. Ще го пробода и ще можем да се шмугнем. Стой до мен.

— Ще имаш само един шанс — каза Исидора, без да обръща внимание на думите на Магда, докато тръскаше рамо, за да се освободи от хватката й. — Когато дойде моментът, се възползвай! Не жертвай живота си тук, Магда. Ти трябва да се спасиш! Ти си по-важна от мен.

Магда нямаше никакво намерение да изостави сляпа жена на произвола на съдбата в една стая с този човек — или каквото и да беше. Отново сграбчи Исидора за рамото и я дръпна назад точно навреме, предпазвайки я от онова, което жената не можеше да види. Една силна ръка замахна към двете им, но не ги достигна.

Магда използва пространството, за да се мушне под изпънатата ръка на Исидора и да забие ножа си в ребрата на мъжа точно докато той замахваше безуспешно към двете. Беше мощен удар. Тя се дръпна навреме, за да избегне лакътя, насочен към нея. Онзи замахна втори път, но дланта му профуча на няколко сантиметра пред лицето й. Магда понечи да съсече китката, но пропусна. Забеляза, че пръстите са съсухрени, с почернели нокти като на мечка.

Исидора протегна и двете си ръце, използва цялата си сила, за да запрати концентрирана, сгъстена топка въздух в центъра на фигурата. Онзи само се олюля. Отстъпи половин стъпка назад, но после продължи да напредва, докато Магда и Исидора обикаляха в кръг около него.

Изведнъж, сякаш изневиделица, котката се метна на гърба на мъжа. Той се извъртя и я отметна. Котката се блъсна в стената със сила.

С яростен рев и светкавично бързо мъжът се хвърли напред към тях. Магда се протегна към рамото на сляпата жена, за да я избута настрани от пътя му, но ръката й мина през въздуха, защото Исидора се бе привела напред и отново се опитваше да запрати въздушен щит към нападателя.

Магда имаше чувството, че се движи като на сън, при все че влагаше цялата си сила, краката й не се движеха достатъчно бързо, за да се приближи колкото е нужно и да намушка мъжа, за да предотврати онова, което той неизбежно щеше да направи.

С неочаквано и неспасяемо бързо движение онзи се хвърли към Исидора и разпори корема й. Писъкът на спиритистката заглъхна до хрип под силата на удара. Пръски топла кръв и вътрешности плиснаха към Магда и начертаха диагонална линия през стената.

Краката на Исидора се разтрепериха.

— Бягай! Веднага! — изплака тя към Магда и се срина на земята.

Вместо да я послуша, Магда заби ножа си отстрани във врата на мъжа. Трябваше да го спре, преди той да е нанесъл още вреда. Всичко, за което можеше да мисли, беше, че трябва да го спре, а после да потърси помощ за Исидора.

Докато забиваше ножа все по-дълбоко, тя си даде сметка, че острието сякаш не пронизва мускули и сухожилия. Усещането беше като че ли мушка нещо твърдо, кожено и мъртво. Опита се да издърпа ножа, за да нанесе втори удар, но той беше заседнал здраво.

Магда стисна дръжката с две ръце и се напъна да извади острието от врата на онзи. В този момент се оказа достатъчно близо, за да види, че съществото, което се движеше с невъзможна скорост и сила, изобщо не изглежда като човек. Това беше труп.

Лицето му беше хлътнало навътре и частично разложено. Долната му челюст висеше, изкривена на една страна, а зад съсухрените, свити устни се показваха черните му зъби. Изглеждаше като разлагащ се труп.

Но макар на вид да беше съвсем мъртъв, очите му бяха някак различни. Погледът му изпрати вледеняващи тръпки през нея.

Очите му не просто присвяткаха с някаква вътрешна светлина. Сякаш този блясък идваше от дарбата, но не приличаше на светлината на дарбата, която тя бе виждала преди това. Беше някак мъртъв и празен, но едновременно с това жив и изпълнен със заплаха.

Магда беше толкова изумена от видяното, че за секунда се вцепени.

В следващия миг изригна грохот, от който я заболяха ушите. Стаята внезапно се завъртя пред очите й. Гърбът й се блъсна в стената и това изкара въздуха от дробовете й. Главата й се заби в камъка толкова силно, че сякаш цялата изтръпна. Под похлупак от болка, Магда неясно дочуваше ужасяващото ръмжене на съществото, едва долавяше замъгленото движение в стаята, която се въртеше пред очите й.

Усещаше сухия вкус на каменни прашинки, примесен с кръв.

Тогава тя осъзна, че мъжът я бе ударил с толкова мощен удар, че я бе вдигнал във въздуха и я бе запратил в другия край на стаята. С изненада установи, че все още стиска здраво ножа в юмрук.

Топлата кръв на Исидора се стичаше по рамото на Магда, по ръката и по дланта й и дръжката на ножа бе станала хлъзгава.

Магда примигна в опит да проясни погледа си, докато се бореше отново да си поеме дъх. Както лежеше на пода, вдигна очи и видя, че мъжът с дива ярост продължава да разкъсва тялото на Исидора. Издра част от лицето и откъсна парче от черепа й с един-единствен мощен удар, а със следващия удар й отнесе главата. Черната фигура ръмжеше, докато вършееше и разкъсваше трупа на Исидора. Кръвта и вътрешностите на бедната жена бяха разпръснати по пода и стените, докато онзи млатеше трупа с две ръце в дива ярост.

Обхваната от безмълвен ужас, Магда осъзна, че е твърде късно да направи каквото и да било и е време да бяга. Ако не се измъкнеше, щеше да дойде нейният ред.

Докато мъжът надаваше разярен вой, тя си каза, че нищо повече не може да направи за Исидора. Беше единственият й шанс за бягство. Осъзна, че разполага с частица от секундата, ако иска да живее.

Наложи си да се раздвижи.

Магда се изправи на крака, лазейки, и се заклатушка към черния вход, който водеше към антрето навън. В движение успя да грабне газеника си.

Вече в преддверието, се извърна през рамо, докато бягаше. Все още беше замаяна от удара, а треперещите й крака не се движеха достатъчно бързо. През входа виждаше гърба на мъжа, докато той продължаваше да разпарчетосва трупа на Исидора.

В гърлото на Магда заседна вик от мъка по Исидора, докато се опитваше да затича. Котката изскочи от тъмния вход и се спусна след нея.