Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Шейсет и осма глава

— СИГУРНА ЛИ СИ, че си добре? — попита Мерит тихо, докато си проправяха път през широката зала. — Зная, че бих се чувствал по-спокоен за възстановяването ти, ако си бе починала още малко. Преживя изключително изпитание.

Тази част на Кулата бе запазена за Домашната гвардия. Залата беше с обикновени каменни стени, гредоред и дъсчен под. Множество коридори водеха към казарми, трапезарии и зали за събрания. Докато подминаваха пресечките, тя видя, че в някои от залите се тълпяха войници. В метални скоби по стените горяха факли и пламъците се полюшваха от движението на въздуха, когато минаваха покрай тях. В залата миришеше на мухъл, а край съскащите факли се носеше тежкият аромат на катран.

Двама войници с полирани нагръдници и сини туники бързо вървяха към тях, свели глави един към друг, сякаш обсъждаха нещо поверително. Магда изчака, докато ги задминат и вече не могат да ги чуят, преди да отговори на Мерит.

— Добре съм — отвърна тя. — Наистина. Престани да ме питаш, става ли?

Докато вървяха по дългия коридор, Мерит й хвърляше скептични погледи, но не й отговори. От време на време я зърваше с крайчеца на окото си, сякаш да се увери, че все още се държи на краката си.

На Магда й се искаше да не бе така късно. Бе проспала целия ден и част от нощта. Без значение колко отчаяно се нуждаеше от почивка, не искаше да спи повече. Бе достатъчно силна да направи необходимото. Само това имаше значение в момента.

— Не изглеждам ли добре? — попита тя.

Мерит най-накрая се усмихна.

— О, определено изглеждаш добре. — Лицето му почервеня. — Искам да кажа, че си възстановила силата си.

Магда се усмихна на засраменото му изражение.

В интерес на истината, изобщо не се чувстваше добре. Беше толкова изтощена, че едва местеше единия си крак пред другия, но бе притеснена, че може да обезглавят чародейката от Стария свят, преди двамата с Мерит да успеят да говорят с нея. Това можеше да се окаже единственият шанс да разберат нещо за плановете на врага. Тя не можеше да си позволи да се тревожи колко бе уморена, когато залогът бе толкова висок.

Въпреки късния час тя очакваше генерал Гръндуол все още да е буден. Знаеше, че е яростно отдаден на дълга си да защитава Кулата и онези, които живееха и работеха там. Спомни си как Баракус често напомняше на генерал Гръндуол да поспи, защото иначе не би могъл да свърши нищо. Но военният рядко взимаше присърце загрижените забележки.

Като видя мъжете, скупчени до свода на коридора, който водеше към щаба на Домашната гвардия, тя бе убедена, че ще го намери там. Някои от войниците със сини туники и леки брони стискаха листове или свитъци и чакаха да предадат докладите си на генерала. Други се събираха на групи и се подготвяха да патрулират. Десетки лампи с отражатели покрай каменните стени пред свода се отразяваха в полираните леки брони и оръжията на мъжете. Тя не се чувстваше на място в изцяло мъжкото обкръжение.

Докато Магда и Мерит вървяха по коридора и се разминаваха с войници, а групи мъже дискутираха работата и плановете си за вечерта, тя забеляза генерала да излиза от сводестия вход към щабквартирата. Беше среден на ръст, но як като бик. С големи мускули и набит врат, който се разширяваше от ушите към широките му рамене. За нея той изглеждаше като мъж, който би могъл да повдигне планина, изпречила се случайно на пътя му.

Той даваше кратки и ясни заповеди, пращаше мъже на различни патрули, казваше на офицерите как иска да се сменят пазачите и вземаше доклади от мъжете, които го чакаха отпред, като едновременно с всичко това разговаряше с останалите. Преглеждаше всеки доклад и благодареше на мъжа, от който го бе взел. След известно време имаше цяло тесте доклади в голямата си ръка.

Когато генерал Гръндуол забеляза Магда да си проправя път през скупчените войници, лицето му се озари и се ухили широко.

Магда веднага застана нащрек.

Не беше типично за генерала да се усмихва така. Той беше сериозен войник, здрав и във форма въпреки прошарените коси по слепоочията. Често яздеше с хората си или изминаваше километри в патрулиране около Кулата с тях, изкачваше се и слизаше по безброй стълби, за да се увери, че подопечните му са в безопасност. Беше концентриран и сериозен. Не се усмихваше ей така.

След странните смъртни случаи в Кулата трудно сдържаше настроенията си. На него лично убийствата му се отразяваха зле. Нервите му бяха изопнати до краен предел, защото смъртните случаи продължаваха.

Но сега бе ухилен, сякаш бе на бал, препил с вино.

— Лейди Сеарус! Толкова се радвам да те видя — викна той и се завтече към неочакваната посетителка.

На фона на Мерит, изправен до нея, генералът не изглеждаше толкова огромен и мускулест, както го намираше до момента.

— Генерал Гръндуол, може ли да говорим насаме? Искам да те помоля нещо.

— Разбира се, разбира се — отвърна той и махна с ръка, за да я покани в една ниша отстрани, където бяха разположени няколко статуи на известни воини от миналото.

Преди тя да посмее да каже каквото и да било, генералът, все още ухилен, проговори:

— Поздравления, лейди Сеарус!

Ако досега Магда бе нащрек, след тези думи цялото й същество се наостри. Генералът продължи, преди да успее да го попита какво иска да каже.

— Чудесна новина, прекрасна. Точно от каквото Кулата се нуждаеше. Това ще разсее напрежението.

Магда бе не просто смутена, тя ставаше все по-угрижена. Реши, че е най-добре да бъде внимателна.

— Откъде чу новината, генерале?

Той се изправи с горда усмивка и подпъхна палци в оръжейния си колан.

— Самият обвинител Лотаин ми каза.

Магда трябваше да се насили да не изглежда объркана.

— Така ли?

Генерал Гръндуол кимна в знак на съгласие. Той се огледа, за да се увери, че никой не е достатъчно близо да ги чуе.

— Трябва да ти призная, че се тревожех за събитията тук, в Кулата, но сега, когато ще се омъжиш за новия ни Първи магьосник, съм спокоен.

Той вдигна ръка и хвърли поглед наоколо.

— Не се тревожи, още не съм казал на моите хора, че Лотаин е избран за Първи магьосник. Зная, че тази новина трябва да се пази в тайна, докато не бъде официално съобщена на заседание на Съвета.

Но за мен най-голямата новина е, че ти отново ще бъдеш съпругата на нашия Първи магьосник. Не мога да ти опиша колко съм облекчен да чуя това.

Магда се спогледа с Мерит с ъгълчето на окото си.

Тя не можа да се сдържи.

— И защо си облекчен?

Генералът вдигна вежда.

— Лейди Сеарус, много хора те уважават. Може и да не го осъзнаваш, но мнозина се вслушват и ценят думите ти. Хората знаят, че ти често говориш пред Съвета разумно и обективно и обикновено представляваш тяхната съвест.

Винаги си говорила пред Съвета от името на онези, които нямат глас. Така си спечелила уважението на много хора в Кулата.

Мнозина хранеха съмнение към Лотаин, а и онова, което преди каза за него… Е, твоите думи изразиха притесненията на мнозина. Но в същото време има и такива, които вярват в Лотаин, вярват, че той е нашият спасител заради това, че преследва предателите сред нас.

Поддръжниците на Лотаин с радост биха ти прерязали гърлото. Дълбоко бях обезпокоен за твоята безопасност, защото истинските последователи често са особено жестоки.

Но Лотаин ми обясни всичко, разказа ми как нервите ти са били изопнати заради скръбта ти след самоубийството на Баракус. Както каза той, такава дълбока печал може да накара дори свестните хора да действат под заблуждение, затова трябва да им бъде простено.

Но сега, след като се омъжиш за него, това ще успокои духовете и ще сложи край на съмненията в избора на Лотаин за Първи магьосник. Хората много ще се радват, че ти ще заявиш вярата си в него. В крайна сметка нали ще се жените? — Той удари с юмрук гърдите си. — Аз съм спокоен и доволен! Трябва да ти кажа, че така действително проблемите тук, в Кулата, ще се уталожат. Не мога да ти опиша колко се радвам за теб и за това, че още веднъж ще бъдеш съпругата на Първия магьосник.

Магда даде всичко от себе си, за да прикрие гнева си.

— А този кой е? — попита генералът и изгледа Мерит с типичното си подозрение.

— Аз съм Мерит — каза Мерит с приятна усмивка, но тя виждаше, че се усмихва насила.

Мерит протегна ръка. Генерал Гръндуол, все още подозрителен, я прие.

— Мерит е Сътворител — поясни Магда и отново привлече вниманието на генерала към себе си. — Тъй като на мен не ми трябват, ще дам инструментите на Баракус на Мерит. Той ще ги използва за добро.

— А — отвърна генералът с кимване, което показа, че подозрението му е разсеяно. — Хубаво си решила. Сигурен съм, че Първият магьосник Баракус би го искал.

— И аз така си помислих — отвърна Магда.

Генерал Гръндуол се приведе към нея.

— А сега какво искаше да ме питаш?

Магда бе неподготвена и се замисли как да му отговори. Ако този човек сега бе заел страната на Лотаин, тя не можеше да му се довери и да го накара да я заведе при чародейката, която именно Лотаин възнамеряваше да екзекутира. За момент се замисли дали да не му разкаже всичко и да обясни, че няма намерения при никакви обстоятелства да се омъжи за Лотаин. Беше бясна на главния обвинител за безочието да разправя на хората, че тя ще се омъжи за него.

Генералът я гледаше в очакване на отговор и тя си напомни, че трябва да бъде концентрирана. Не можеше да поеме риска да му се довери.

— Ами — започна Магда, — бях тръгнала да заведа Мерит да му покажа инструментите на Баракус, както ти казах. Минавахме наблизо и се надявах да те срещна. Исках да те питам дали сте открили мъжа, който уби Исидора, спиритистката.

— А, спиритистката. — Генералът свъси вежди. — Не. Нищо не можахме да открием. А още по-притеснителното е, че тя не е единствената, убита по толкова ужасяващ начин.

Магда въздъхна разочаровано.

— Съжалявам, че убиецът все още вилнее в Кулата. Надявах се, че ще го заловите досега.

Генералът мрачно се съгласи с нея.

— В подземията на Кулата работят много магьосници, а има убити дори и горе.

— Убити. Това означава ли… както Исидора беше убита? По същия начин ли?

— Точно така. Разкъсани. И не са единствени. Два от патрулите ни също са избити.

Изненадана, Магда се наведе към него.

— Патрули? Искаш да кажеш войници? Въоръжени войници?

Той кръстоса мускулестите си ръце пред гърдите.

— Точно така. Единият от патрулите се състоеше от трима души, а няколко дни по-късно атакуваха и избиха патрул от четирима. Бяха разчленени. Всичко, което открихме, бяха останките им — кръв, вътрешности и мозък, пръснати навсякъде и коридора. Не знаехме кои части от тялото на кого от мъжете принадлежат. Дори нямаше как да идентифицираме останките, разбрахме кои са едва след като огледахме главите.

— Добри духове — прошепна тя. — Това е ужасно. Съжалявам да го чуя. Нямате ли заподозрени?

— Не. Абсолютно никого. — Погледът му рязко стана проницателен и притеснителен. — Ти каза, че мъжът който го направи, когото видя да убива Исидора, е мъртвец?

Магда сви рамене и се постара да не влиза в спор. Нито бе мястото, нито времето за това. Имаше много по-належащи въпроси.

— На мен ми изглеждаше умрял. Само това мога да ти кажа. Предполагам, че може просто да е бил разчорлен и мръсен. Може да е използвал магия. Сигурно затова ми изглеждаше толкова силен и успя да я разкъса.

— Аха. — Генералът кимна замислено. — Така вече има смисъл.

— Доста е стряскащо да разбера, че няма заловен.

Той погледна Мерит за секунда и после отново се вгледа в Магда внимателно.

— Добре ли си? Изглеждаш ми… не знам, уморена.

— Да, уморена съм. Доста неща ми се насъбраха напоследък.

Той се ухили съзаклятнически.

— Разбирам.

Магда усети как гневът й отново се разбуни и лицето й пламна от яд.

— Е, трябва да тръгвам. Мерит иска да си прибере инструментите и да се върне към работата си. А и аз трябва да си почина.

— Разбира се, лейди Сеарус — каза генералът и се поклони почтително. — Още веднъж поздравления за предстоящата сватба с бъдещия Първи магьосник. Сигурен съм, че всички останали в Кулата ще бъдат толкова щастливи и облекчени при новината, колкото и аз. Хората много те уважават и решението ти ще им вдъхне кураж.

Магда кимна.

— Благодаря ти, генерал Гръндуол.

Преди да й отговори, Магда се обърна и се отправи навън. Мерит побърза да я последва и да застане до нея.