Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Четирийсет и осма глава

МЕРИТ КИМНА И ДРЪПНА СТОЛА си по-близо до ракитената пейка, на която седеше тя.

— Има хора, които искат разни неща — каза той, — но не са склонни да се вслушат в истината за онова, което желаят.

— Така е в общия случай, но каква връзка има това с хората, които твърдят, че заради теб са умрели други? — попита Магда.

— Ако искаш да узнаеш истината, ще се наложи да ти обясня, за да ме разбереш. Ще ме изслушаш ли?

Магда кимна, за да го помоли да продължи.

— Някои хора в Кулата искаха от мен една конкретна магия да бъде вложена в конкретен предмет. Искаха да го направя аз.

Магда обиколи с очи стаята, огледа странните предмети, разпръснати навсякъде. Бяха във всякаква форма и размер. Някои разпознаваше, други — не. Част от предметите изглеждаха безобидни, докато някои изглеждаха, сякаш ще щракнат като капан и ще й откъснат пръста, ако се опита да ги докосне.

— Какъв предмет?

Той потри колене с длани, докато подбираше думите си.

— Нещо като ключ, който отключва залежи на огромна сила.

— Ключ ли? Тези хора искат от теб да направиш ключ?

Мерит махна с ръка да покаже, че подробностите не са важни.

— Използвах думата „ключ“ за повече образност. Идеята е, че е нужно нещо, което да отключи силата. Опитвам се да ти представя нещата възможно най-разбираемо.

— Извинявай, че схващам толкова бавно.

Той се изчерви.

— Не исках да те засегна. Не се изразих точно. Просто обяснението може да бъде ужасно сложно.

— Моля те, помогни ми да го проумея, за да разбера истината.

Той пое дълбоко дъх, преди да продължи.

— Разбираш ли, самият предмет, ключът, не е от значение. Много различни неща могат да отключат силата. От значение е единствено специалната магия, вложена в тези предмети. Ключът може да отключи силата само и единствено чрез тази магия.

На нея въобще не й прозвуча толкова сложно.

Той подбираше думите си внимателно. Обичайно магьосниците не бяха склонни да разкриват подробности. Включително Баракус — дори с нея.

А може би Мерит бе уклончив по някаква друга причина. В крайна сметка тя го бе питала за хора, умрели заради него. Поне така беше чула. Възможно е да бе само слух. Но от друга страна, той може би се опитваше да прехвърли вината.

Магда реши да го остави да обясни ситуацията по неговия начин и да го изслуша непредубедено.

— Години наред работех върху този ключ. Отдавна бях приел задачата присърце. Тези хора, които едва наскоро разбраха за съществуването на силата, вярват, че е много важно аз да продължа работата си и да завърша ключа, но си имат собствени причини за това.

Работата е там, че не мога да завърша ключа, защото просто е невъзможно той да бъде завършен. А и по-важното е, че не е необходимо.

Магда се хвана за думите му.

— Ако ключът отключва толкова огромна сила, защо да не е необходимо? Особено сега, когато сме във война? Тази сила не може ли да ни помогне?

— Не, не може.

— Откъде си толкова сигурен?

— Защото — отговори той — разбрах, че кутиите…

— Кутии ли?

— Да. Кутиите са хранилищата на силата, която онези хора искат да могат да отключат. Всъщност ключът не отключва кутиите, а силата, която се съдържа в тях. Както ти казах, опитвам се да ти обясня нещо изключително сложно така, че да ме разбереш.

Магда му кимна да продължи, но от притеснение вече й се виеше свят. Напомни си да не прави прибързани заключения.

— Както и да е — продължи той, — разбрах, че кутиите са били отнесени в Храма на ветровете от съответните магьосници. Не зная дали е трябвало, но е факт, че сега са там. Някои хора от екипа, работещ там, ми казаха, че са искали да защитят човечеството от тиранията на магията. Вероятно точно заради това са ги отнесли. Важното е, че са там, в безопасност в Отвъдното, където никой не може да ги достигне.

Сърцето на Магда сякаш прескочи. Полазиха я тръпки и кожата й се вледени.

Мерит се намръщи.

— Какво не е наред?

Магда преглътна.

— Нищо.

— Току-що лицето ти пребледня.

— Няма нищо. Вероятно е от жегата.

Но имаше нещо. Тя се почувства така, все едно целият свят се стовари отгоре й. Знаеше, че след като изберат нов Първи магьосник, трябва да разкрие пред него всичко, което знае.

Напомни си, че може би прави прибързани заключения. Искаше й се да успокои ритъма на сърцето си.

Мерит скочи и отиде до една маса встрани. Бързо й наля чаша вода. Подаде й я и отново седна на столчето пред нея, а в очите му се четеше голяма загриженост.

— Пийни си. Ще ти помогне.

— Благодаря! — Магда пийна една глътка. — Добре съм. Моля те, продължи с разказа си.

Мерит я погледа известно време, за да се увери, че е отпила още, преди да продължи да й разказва.

— Е, тъй като кутиите са заключени на сигурно място в Храма на ветровете, вече няма смисъл да се опитвам да завърша влагането на магията в ключа, за да освободя силата им. Но по-важното е, че дори и да исках, това не може да се направи.

На Магда й трябваше малко време, за да осмисли думите му. В крайна сметка не можеше да бъде сигурна, че той говори за същото. Имаше много важни и опасни предмети, отнесени на сигурно място в Храма на ветровете.

— Искаш да кажеш, че не може да бъде постигнато, защото Баракус не можа да ти даде изчисленията за постигане на пробив на седмо ниво.

Мерит се облегна и примига изненадано.

— Ти знаеш за тях?

Магда се стараеше да овладее гласа си.

— Преди време, когато ти дойде да го видиш, Баракус ми каза за тях. Спомена, че си поискал да ти даде изчисления за осъществяване на такъв пробив. Очевидно те ценеше високо, тъй като сподели, че би искал да ти даде необходимото, но нямало как да стане, защото изчисленията били запечатани в Храма на ветровете и никой не можел да стигне до тях.

Мерит я гледаше втренчено, така че тя се почувства длъжна да каже още нещо.

— Затова ли не можеш да завършиш магията за ключа?

— Да.

Магда бе поразена от искреното му безсилие. Гледаше го в очите, докато той продължи, сякаш говореше на себе си, все едно някой бе сложил сол в раната на неговото разочарование.

— Прекарах години да разработвам подробностите на магическата структура. Никой не я разбира така, както аз. Те не разбират истинското й предназначение. — Той вдигна очи към нея. — Виж, аз не вярвам, че изобщо предметът трябва да е просто ключ.

— Какво искаш да кажеш? А какво друго?

Той се приведе напрегнато.

— С времето повярвах, че онова, което се съдържа в хранилищата, в тези кутии, е единствената форма на сила, съществувала преди изместването на звездата.

— Наистина ли вярваш, че кутиите съдържат това?

— Да. Затова още в началото бях толкова сигурен, че съществуват изчисленията за пробив на седмо ниво. И Баракус потвърди, че ги има, когато ми каза, че са заключени далеч в Храма на ветровете.

Мерит я гледаше право в очите.

— Ако съм прав, а аз съм, тази сила е от толкова голяма величина, че никой не я разбира. Ако съм прав, кутиите съдържат достатъчно мощ да унищожат света на живите.

Магда отпи вода само и само да избегне втренчения поглед на лешниковите му очи. Пръстите й не можеха да спрат да треперят.

— Добри духове… нима това изобщо е възможно? Действително ли мислиш, че може да е вярно, че един предмет може да съдържа такава сила?

— Да. Мисля, че първоначалното предназначение на ключа е да съхрани кода за пробив от седмо ниво, за да обуздае тази сила. Затова съществува кодът за пробива. Няма друга причина. Също както и изчисленията за пробива.

— Говориш за пробив в света на живите? И кодът за пробива е последната капка, преди да се скъса бентът на язовира?

Той се поусмихна на нейното сравнение, преди да продължи.

— След като дълги години проследявам всичко, което мога, за произхода и същността на силата, мисля, че я разбирам по-добре от всеки друг.

— И какво си разбрал?

— На първо място, зная достатъчно, за да не съм глупак, който смята, че знае всичко. Но от онова, което знам, съм убеден, че много хора разбират достатъчно и имат способности да злоупотребят със силата и да причинят огромни щети. Това, което те вероятно не разбират, е, че докато преследват собствените си цели, могат неволно да унищожат всичко живо. Ако злоупотребят. Убеден съм, че тази сила има нужда от повече от един прост ключ, за да работи правилно. В древните текстове намерих откъси, които ми дават основание да вярвам, че самият ключ също по някакъв начин трябва да пази силата, да бъде вид защитник.