Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Деветдесета глава

МАГДА НАПРАВИ ВСИЧКО по силите си, за да потисне безпокойството и да се постарае тревогата й, че има нещо дълбоко не наред в плана й, да не я разсейва. Каза си, че след като церемонията започне, вероятно след като Лотаин бъде провъзгласен за Първи магьосник, Съветът ще трябва да постави двама им един до друг, за да бъдат венчани. Поне такава беше процедурата винаги досега. Каза си, че звучи логично провъзгласяването му за Първи магьосник да стане преди да си е избрал жена. Просто трябва да прояви малко търпение.

— Защо си в бяла рокля? — попита тихо Лотаин от мястото си на около три метра от нея. Беше видно, че не е доволен, но не искаше хората да го чуят. — Казах ти да избереш всеки друг цвят, но не и бял.

— Днес е денят на моето прераждане. Бялото е идеалният цвят за случая.

Погледът му недвусмислено се плъзна от лицето към деколтето й и после обратно към лицето — не изглеждаше доволен. Тя знаеше, че според нарежданията му деколтето й трябваше да разкрива щедро плът.

— Роклята изглежда недопустимо семпла — изръмжа той. — И… скромна за такова грандиозно събитие.

— Нима те вълнува повече роклята, отколкото онова, което е под нея?

Погледът на Лотаин я обгърна за пореден път, проследи как платът е ушит така, че да подчертава всяка извивка на тялото й. Гледката изпълни черните му очи с добре прикрити, неразгадаеми мисли.

Роклята, ушита от избрания от Магда бял сатен, беше без никаква украса. Шивачката бе следвала указанията на Магда стриктно и до последния детайл. Кройката обгръщаше формите й по начин, който й придаваше женственост и изящество така, както никоя дантела и шевица не биха могли.

Деколтето беше квадратно. То допълваше идеално кройката на роклята и добавяше допълнително елегантност на изпълнението. Магда никога не бе виждала такава рокля Всъщност никой от присъстващите не беше виждал такава рокля — тоест търсеният ефект бе постигнат. Вместо да привлича вниманието към себе си в опит да постави рамки на красотата, тази рокля разкриваше красотата на самата жена, която я носеше.

Но тя бе замислена да бъде нещо повече от просто рокля с необичаен вид. Беше дълговечен символ.

Беше рокля на Изповедник.

Лотаин я стрелна с лъстива усмивка, преди да насочи вниманието си към множеството.

— Това събитие би трябвало да е радостно — каза той достатъчно високо, за да се чуе в просторната зала. Тълпата притихна, хората не бяха сигурни какво иска да каже. — Боя се, че докато тече церемонията за провъзгласяването ми и Първи магьосник и прочие, сватба няма да има.

Получили отговор на незададения си въпрос, хората изригнаха в коментари. Повечето бяха недоволни да чуят тази новина. Магда бе не по-малко изненадана от всички останали. Лотаин вдигна ръце, за да призове към тишина.

— Съжалявам, че се налага да ви съобщя това на толкова късен етап, но самият аз научих истината едва преди малко — научих, че Магда Сеарус се е съгласила да стане моя жена, водена от користни цели. Всъщност причината да го направи е чудовищна.

Коварният й план е едновременно безчестен и прост. Оказва се, че единственото й основание да иска да се омъжи за мен е за да ме вкара в леглото си като неин съпруг.

Лотаин остави кикота да обиколи залата, но след малко хората видяха, че той не се присъединява към смеха, и замлъкнаха. Магда по-скоро усети, отколкото видя как зад гърба й пристъпват войници. Нямаше къде да избяга.

— Искаше да ме вкара в леглото си като свой съпруг — повтори той високо, така че всички да чуят, с обвинителния тон на главен обвинител, — защото възнамеряваше през нощта да ме прониже с нож. Възнамеряваше да се омъжи за мен, за да може да преодолее охраната на тези смелчаци, които ме охраняват, и да се доближи достатъчно, за да може да ме убие, докато спя до нея.

Посочи я с ръка и обходи с очи залата.

— Нали разбирате — Магда Сеарус е предател. Но не просто обикновен предател. Тя е архитектът на всичките странни убийства, които се случиха напоследък в Кулата. — Вдигна ръка, за да предотврати евентуални въпроси. — Внимателно проучих подмолните й действия. Явиха се множество свидетели. Свидетелстваха, че са я виждали да се промъква навън нощем, криейки лицето си, да се среща с тайнствени хора в сенките.

Магда го изгледа. Двама от личните телохранители на Лотаин я сграбчиха за ръцете изотзад, за да не й позволят да се приближи до Лотаин.

— Обвиняваш ме в предателство, защото някой ме бил видял навън нощем? Къде са доказателствата за такива обвинения! — провикна се Магда през подиума.

— Доказателства? Искаш доказателства? — Той огледа изумената тълпа, която наблюдаваше сцената внимателно и с унес. — Да, мисля, че е нужно доказателство.

Махна с ръка към главите на хората, застанали зад банката на Съвета, и група мъже извлачиха някой от сенките. Беше Тили. Окървавена и мръсна. Потъналото й в кръв лице изглеждаше отпуснато, почти безжизнено, счупената й ръка — също.

— Тази жена — продължи Лотаин — е от персонала на Кулата. Навярно мнозина от вас са я виждали, без да обръщат никакво внимание на заниманията й. Оказва се, че изпечен и умен престъпник, само че ние успяхме да я принудим да признае участието си в престъпленията, които лейди Сеарус е вършила срещу Средната земя. Тази жена е била водач на лейди Сеарус из долните нива на Кулата, където двете заедно са убили нашата спиритистка.

Тълпата ахна. Хората бяха чули ужасяващи истории за убийството на Исидора. Залата зашушука, отвън напираха още и още желаещи да чуят какво се говори вътре.

Магда не каза нищо. Знаеше, че е безпредметно. Никои нямаше да я чуе, а и Лотаин просто щеше да използва дарбата си, за да й затвори устата. Тя можеше да освободи силата си срещу мъжете, които я държаха, но би било чиста загуба Мерит я бе предупредил, че използването на Изповедническата й сила ще я изцеди и остави без никаква енергия за часове наред, дори за дни, преди да може да я призове отново.

Тя не искаше да проиграва единствения си шанс с единственото оръжие, което имаше, върху войниците. Така нямаше да постигне нищо. Взря се в сенките, запита се дали Мерит би могъл да направи нещо. При всичките тези магьосници и войници в залата би било глупаво да опитва, но тъй като познаваше Мерит, знаеше, че това не би го спряло да направи нещо.

Лотаин пак вдигна ръка, за да призове към тишина.

— Тази жена призна целия заговор. — Обърна се към Тили и повдигна брадичката й. — Нали?

Изпълнените със страх очи на Тили се преместиха от него към Магда. По мърлявото й лице се изтърколиха сълзи.

— Кажи каквото иска да чуе — каза й Магда тихо, поверително. — В момента е безсмислено да казваш истината. Кажи му каквото иска да чуе.

Тили се чувстваше засрамена.

— Но…

— Знам какво са ти сторили — прошепна Магда — и не те виня. Не пропилявай живота си напразно. Кажи им каквото искат да чуят.

— Истината е ценност — пророни Тили.

— Ще бъде — увери я Магда, — но не от теб, не сега. Направи каквото ти казвам. Кажи му каквото иска да чуе.

Тили вдигна лице към тълпата, по лицето й продължаваха да текат сълзи.

— Това, което казва обвинител Лотаин, е… — Не можеше да изрече думата. — Така е, както казва. И двете сме изменнички.

— Изменнички — повтори високо Лотаин, — които, тя признава, са убили не един и двама от най-ценните ни хора. Няма справедлива присъда за такива тежки престъпления. Заслужават екзекуция!