Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Трийсет и четвърта глава

— И ТАКА — КАЗА ИСИДОРА, — като се замислих за какво може да им трябват на нашествениците от Стария свят събраните трупове и какво са направили, за да попречат на душите на тези бедни хорица да открият полагащия им се по право път към света на духовете, както и защо биха извършили такива ужасни неща, реших, че най-доброто, което мога да сторя, е да потърся магьосник Мерит.

На Магда не й харесваше накъде отива историята, особено при положение, че вече се досещаше кой е отнел зрението на Исидора — беше й ясно, че Мерит се е занимавал с тайни задачи да променя хора посредством магия и да променя тяхната природа. Вярно, някои от тези промени бяха сравнително маловажни, но други, като например Плъзгата, представляваха чудовищни трансформации.

— Докато разпитвах къде мога да намеря Мерит, започнах да осъзнавам, че хората не се отнасяха към него с насмешка като членовете на Съвета. Почти всички други се страхуваха от Мерит.

Магда остана изненадана от новината, особено предвид начина, по който Съветът беше отпратил магьосника.

— Страхували са се? Защото превръща хората в оръжия?

— До известна степен да, но всъщност причините са по-дълбоки. Страхуват се от него, защото той е Сътворител.

— Сътворител ли? — Магда се приведе напред. — Сигурна ли си?

Тя знаеше, че нещата, създадени от такива магьосници, често всяват у хората страх и за това си имаше причина. А и знаеше, че истинските Сътворители се срещат рядко и мненията за тях са противоречиви. Започваше по-добре да разбира защо Съветът не иска да се занимава с Мерит.

Исидора кимна.

— Това е едно от проявленията на дарбата му. Той създава всякакви неща. Като започнеш от изящни кожени превръзки, в които въплъщава защитни заклинания от магически книги, минеш през купчини остри оръжия, които прорязват така, както обикновена стомана не би могла, и стигнеш до сложни метални изделия, които дори не бих могла да опиша — способна съм само да им се дивя. Дори вае красиви статуи от мрамор.

Домът му беше пълен с метални предмети, пръснати по целия под, наслагани около фигурите и струпани в ъглите. На някои маси имаше скупчени ножове, а на други забелязах старателно подредени мечове. През живота си не бях виждала такова нещо. Малко ми напомняше на ковачница, само дето беше по-чисто и, как да кажа, някак по-изтънчено.

Магда се усмихна.

— Свикнала съм със струпани в ъглите странни предмети. Съпругът ми беше Сътворител, макар хората рядко да се обръщаха към него така.

— Наистина ли? — изненада се Исидора. — Баракус е бил едновременно и Сътворител, и магьосник воин?

Магда кимна.

— Когато го срещнах за първи път, той вече беше Първи магьосник, затова хората се обръщаха към него по този начин, така го възприемаха.

Всъщност мнозина се колебаеха дали да го наричат Сътворител, затова бяха нетърпеливи да започнат да се обръщат към него с „Първия магьосник“.

— Въпреки задълженията и отговорностите му — продължи Магда — Баракус непрекъснато майстореше нещо. Обичаше да сяда на работната си маса късно през нощта и да създава невъобразимо сложни предмети, някои от които обаче, колкото и да бяха красиви, притежаваха смъртоносна сила.

Скоро след като се оженихме, го попитах защо при толкова много отговорности и ангажименти отделя време да седне на работната си маса и да създава разни неща. Той се усмихна и отговори, че е Сътворител и изпитва необходимост да създава.

— Такива са Сътворителите — обясни Исидора. — Всички са така. В природата им е да създават големи или по-малки творения; заложено им е за всичко, с което се захванат.

Когато Баракус за първи път бе споменал пред Магда, че е Сътворител, тя му беше признала, че макар да е чувала тази дума, всъщност не знае много за тези хора. По онова време тя все още не разбираше много-много естеството на неговите способности. Той търпеливо й обясни как дарбата се изразява по различен начин при различните хора. Каза, че като магьосник воин неговата дарба съчетава няколко отделни елемента.

Магда се изненада. Винаги си бе мислела, че бидейки магьосник воин, той притежава достатъчно уникален талант. Спомни си как тогава той й се усмихна и обясни, че силите на магьосника воин не са само в едно направление, а по-скоро са резултат от съчетаване на различни компоненти.

Понякога магьосникът воин се води по пророчествата. Ако бъде призован в битка, такъв човек може да предвиди как ще се развият бойните действия и благодарение на това да прецени дали да си служи с оръжие, или да концентрира яростта си в унищожителна сила, или пък да се съсредоточи върху използване на възможностите си, за да лекува смъртно ранените. В неговия случай, обясни Баракус, той можел при нужда да издигне крепости и магическа защита за своите хора — всичко това, защото е Сътворител. Съвкупността от всички тези качества, плюс още няколко други, определяха уникалната му способност на магьосник воин. Магда си спомняше как очите му заблестяваха, когато й разказваше, че Сътворителите са повече от всичко това. Че те са всъщност творци, а талантът да бъдеш творец се среща рядко както сред магьосниците, така и сред хората, родени без дарбата. Е, и както е с всяка творческа заложба, много хора си вярват, че я притежават, но всъщност се среща у малцина.

Според Баракус уникалните творчески заложби позволяваха на изключителните Сътворители да използват магията по начин, по който останалите не могат и да си представят.

Каза й, че всички нови заклинания, всички нови форми на магия, новите начини на употреба на заклинанията са прозрени именно от Сътворители.

Много магьосници можеха да създават неща, точно както и хората, родени без дарбата, но тъкмо тази творческа заложба в процеса на създаване превръщаше истинските Сътворители в нещо още по-рядко срещано от, да речем, истинските Прорицатели.

В това донякъде се състоеше причината хората да се боят от тях. Те можеха да измислят и правят невиждани магии. Хората обикновено се отнасяха подозрително към новостите, а когато беше замесена и магия, подозрителността им нарастваше. Баракус казваше, че без Сътворителите развитието на магията би спряло. То щеше да става само чрез случайни открития и щяха да го водят онези, които работят само по установени правила, формули и начини. Без този елемент на креативен заряд родените с дарбата не биха могли да разширяват магията или да създават нови форми. Ако не бяха Сътворителите, които да им разкрият нови начини и да им покажат нови форми на магия, родените с дарбата щяха да могат да правят само онова, което вече бе правено преди тях. Магда цял живот бе слушала, че има правила и процедури, които трябва да се спазват, за да функционира магията правилно. За нея това беше като да печеш хляб — вършеше се по определен начин. Тя бе попитала Баракус как Сътворителите карат магията да функционира правилно, след като не следват правилата, формулите и начините. Той й се изсмя и я попита как според нея са възникнали нещата изначално. От какво произлизаха правилата? От къде бяха дошли формулите? Как бяха измислени начините? Кой е създал първия щит? Кой за първи път е използвал дарбата да излекува счупена кост? Кой първи е предизвикал магьосническия огън? Баракус й бе казал, че всички тези неща, както и много други, са били изначално направени от Сътворителите. Че те са създали форми на магията, на които останалите са подражавали и са ги копирали. Така нещата, които първо са били немислими, впоследствие са навлезли в употреба и са станали реални правила, формули и начини. Но този път е бил предначертан от съзидателността на Сътворителите. Сътворителите са създали новите рецепти. Онези, които не владеели креативната сила на магията, просто трябвало да спазват рецептите, които някой друг им е дал.

Магда си спомняше страстта в гласа му, докато той й говореше за всичко това. Баракус носеше в душата си стремежа да създава. Искрата на неговия живот беше да твори нови неща.

Беше й споменал, че без Сътворителите нямало да има нови заклинания и магията би била завинаги ограничена в простите неща, които биха били копирани безкрайно. Той каза, че Сътворителите са необходими, за да измислят и създават онова, което не е съществувало преди.

Исидора кимна и се усмихна.

— Това е тайната на магията, която повечето хора, дори повечето родени с дарбата, не могат да проумеят: че нещата, създадени от Сътворителите, биват безкрайно имитирани и копирани до степен, в която хората престават да мислят за това от къде са произлезли те. Онези, които през целия си живот са използвали една конкретна форма на магията, някак си приемат за даденост, че тя винаги е съществувала.

— Предполагам, че това е така, защото истинските Сътворители като съпруга ми се срещат изключително рядко.

— Ти също си рядко срещан човек, Магда Сеарус. Очевидно знаеш по въпроса повече от повечето родените с дарбата, които съм срещала.

— Аз самата никога не бих разбрала същността на Сътворителите, ако Баракус не ме беше научил. Тази тема бе близка до сърцето му. — Магда тръсна глава, когато си спомни някои от предметите, които Баракус бе създал. — Той правеше толкова красиви неща. Все още пазя инструментите му. Откакто умря, понякога ходя при работната му маса, за да ги подържа, опитвам се да усетя частица от него в тях.

Исидора я слушаше с усмивка.

— Ще ми се да го бях познавала.

Усмивката на Магда се изпари.

— Страхувах се от някои неща, които той правеше.

Исидора се намръщи.

— Наистина ли? Кои например?

Магда се отдаде на спомените си.

— В началото на войната Баракус направи невероятно красив амулет — представляваше кървавочервен рубин, в центъра на плетеница от благороден метал. Въпреки майсторската изработка, красотата и сложността на амулета аз не можех да схвана какво точно представлява. Но осъзнавах, че този предмет е много ценен за Баракус, защото той не се разделяше с изящното бижу.

Една нощ, след особено обезпокоителен доклад от някои от магьосниците му, го заварих облегнат на прозореца, загледан в луната. Знаех, че размишлява, както често се случваше, за Храма на ветровете, разположен в Отвъдното. Стискаше този амулет в юмрука си. Попитах го за смисъла на амулета, какво означава той за него.

Отначало си мислех, че няма да ми отговори. Но с гробовен глас Баракус ми обясни, че бижуто изразява танца със смъртта. Бях истински ужасена от думите му. Той ми обясни, че животът на магьосника воин е танц със смъртта.

В онази нощ седнах на пода до него, той беше прав и се взираше навън, а аз се бях облегнала на стената под прозореца и стисках дланта му така, както той стискаше мислите си; амулетът беше в другата му ръка. Беше забележителен човек и ми се струва, че в много отношения не го познавах истински. А сега вече него го няма.

Исидора нежно я помилва по ръката.

Магда се откъсна от мислите си и погледна спиритистката.

— Надявам се, че скоро ще се запознаеш с духа му… поне достатъчно, за да получа отговорите, от които се нуждая — отговори, които да ме насочат в правилната посока.

Исидора стисна ръката на Магда със съчувствие.

— Ще намерим твоите отговори, Магда! Ти си намерила пътя до правилния човек — до човека с подходящото зрение.