Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Осемдесет и шеста глава

МАГДА, ПАДНАЛА НА КОЛЕНЕ, стиснала меча в две ръце, облещена и готова да се защити, дишаше тежко. Нощта бе замлъкнала. Не се чуваха бойни викове. Нямаше летящи към нея остриета.

Главата й се въртеше във всички посоки, оглеждаше за заплахи. Бе заобиколена от трупове. По земята наоколо бяха разпилени кръв, съсиреци и неразпознаваеми парчета плът.

Не бе останал никой, който да я нападне.

Недалеч мярна Мерит, който, все още с желязната яка около врата и обездвижени ръце, се мъчеше да се изправи на крака. Успя да се вдигне и се спусна към нея, на лицето му грееше горда усмивчица.

Сега, след като заплахата вече я нямаше, Мечът на истината изпадна от ръцете на Магда.

И тогава тя усети нещо да я пронизва отвътре, отначало леко бодване, което обаче бързо се превърна в истински болезнен ад, изпепеляващ вътрешностите. Магда се преви о две. Строполи се на земята с вик, кръстосала ръце пред корема си, в опит да тушира болката, която заплашваше да я унищожи. Отчаяно се нуждаеше от въздух, не можеше да си поеме дъх. Тежестта на скръбта, която я притискаше, не й позволяваше да го направи.

Мерит коленичи до нея, но тъй като китките му бяха оковани за пръта, стърчащ от врата му, не можеше да стигне до Магда. Не можеше да направи нищо, но самото му присъствие за нея беше някаква утеха, запълваше чувството, че е сам-самичка с ужаса на страданието.

Болката отмина толкова бързо, колкото бе дошла.

Агонията отпусна лапите си, Магда се просна по гръб. По бузите й се изтърколиха сълзи, докато дишаше учестено, за да навакса липсата на кислород. Вдигна поглед към тревожното лице на Мерит.

— Не знам какво не е наред — успя да изрече накрая тя между две накъсани вдишвания.

— Заради магията на меча е — обясни той. — Когато убиваш с оръжието, плащаш цена. Първия път е най-тежко. Ти си късметлийка. Силата на меча бе извлечена от твоята жизнена сила и в този смисъл ти е била по някакъв начин позната.

Магда се завъртя настрани и се надигна от земята, подгъна крака под себе си и седна върху петите си.

— Не искам да пробвам по-тежкия вариант.

— Гневът е щит срещу силата на магията на меча, така че и това помага.

— В такъв случай съм била надеждно защитена. — Тя се пресегна и извърна главата му на една страна, за да огледа нараняванията му.

— Не изглежда много добре.

— Засега съм добре. Когато сваля това нещо от врата си, ще съм още по-добре.

— Можеш ли да го махнеш с магията си?

— Не. Има щит, който не позволява дарбата да бъде използвана с цел бягство.

— Щит — повтори тя. Спомни си защитените с щитове окови на Наджа. — Струва ми се, че имам ключ, който ще свърши работа.

Тя взе меча и прокара острието под една от железните белезници. Извърна глава встрани. В резултат на мощно дръпване металът се пропука, разхвърчаха се парчета. Мерит стисна пръта, за да го стабилизира и да й помогне да счупи яката. Не след дълго тя успя да свали и останалата част от обездвижващото устройство от него. След като го освободи, се хвърли в обятията му.

— Толкова ме беше страх. Помислих, че съм те изгубила. Толкова се уплаших, че ще те убият.

Той я откъсна от себе си за миг.

— „Обградени сте. Правете каквото ви казвам или сте мъртви.“ Това ли ти беше планът? Откачи ли?

Магда запримигва смутена.

— Беше най-доброто, което успях да измисля в движение. — Навъси се. — И свърши работа, не мислиш ли?

— И още как — усмихна се той и я придърпа към себе си, за да я прегърне с благодарност. — Благодаря ти, Магда. Трябва да призная, че се справи повече от чудесно.

След преживения страх от битката изведнъж се почувства разтреперана, но й беше хубаво в обятията му.

— Всичко се дължи на меча — прошепна. — Творението ти е забележително.

— Мечът е само средство. Най-важното е да бъде в ръцете на точния човек.

Тя го изгледа скептично, докато той се надигаше.

— Щом казваш…

Облаците започваха да се разкъсват и луната плахо озаряваше околността.

— Трябва да скрием труповете — заоглежда се Мерит. — Ако ги оставим тук, ще пратят цяла войска да разследва какво се е случило. Няма да мине много време, и ще тръгнат да търсят липсващите войници.

— Скалата е стръмна и висока — посочи Магда. — Можем да ги добутаме до ръба. Никой няма да ги открие поне известно време. Ще спечелим най-малко ден-два.

За нула време, с помощта на дарбата на Мерит, бяха разчистили телата в зелени туники и разпилените части от тях. Едрите мъжаги се изтърколиха в урвата с подскачащи във въздуха ръце и крака, запремятаха се по сипея и скоро изчезнаха сред гъстата растителност дълбоко долу. От пътя нямаше да се види нищо, освен ако човек не обърне внимание на лешоядите, които най-вероятно щяха да започнат да кръжат над мястото. Пак с помощта на дарбата си Мерит заличи всички следи от кръв от бойното поле. С крак заравни отворилите се ями, докато пътят не си възвърна обичайния вид.

— Трябва да се махнем от пътя — каза тя. — Може да дебнат още от войниците на Лотаин. Сега, когато луната се показа, сме лесно забележими на такова открито пространство.

Магда се огледа на лунната светлина, започваше да идва на себе си. После посочи тъмната стена от дървета оттатък пътя.

— Ей там има пътека, която се движи през планината. Горе-долу следва пътя, не е много далеч. По-стръмна е и на места се минава по-трудно, но пък е по-кратка. Едва ли някой ще мине оттам нощем. Гората е доста гъста, така че когато се налага, можем да използваме фенера. Ако мине патрул, няма да могат да ни съзрат между дърветата.

Мерит кимна и след като бързо огледа околността за последен път, за да са сигурни, че не са пропуснали нещо, двамата се насочиха към гъстата гора. Не след дълго откриха пътеката. Земята беше покрита със слой борови иглички, така че се движеха абсолютно безшумно. Луната им осигуряваше достатъчно светлина между дърветата и осветяваше пътя пред краката им, така че успяваха да се придвижват без особени затруднения.

— Е — каза той, след като бяха навлезли дълбоко под закрилата на дърветата, — не че не съм ти признателен, но какво правиш тук? Нали ти казах да почиваш. Изненадан съм, че имаш достатъчно сила да стоиш на краката си, а след тази битка имаш късмет, че въобще дишаш самостоятелно. Загазила си повече, отколкото предполагаш, Магда. Защото…

— Всички сме загазили повече, отколкото предполагаш. Утре следобед Лотаин ще бъде обявен за Първи магьосник. Принуди ме да се съглася да се омъжа за него на церемонията.

— Какво!

Магда не му даде шанс да се разбеснее.

— Чуй ме. Нямах избор. Каза, че ще започне да избива всички мои познати, ако не се съглася. Хванал е Тили и я е подложил на невъобразими мъчения, за да ми покаже, че не се шегува. Ако му бях отказала, щеше да я убие пред очите ми. Видях я в плачевно състояние. Щеше да е първата от много, ако бях казала „не“. Не можех да го допусна.

— Добри духове! — прошепна едва чуто той.

— Вземи — каза Магда и като свали ремъка на меча през главата си, му подаде оръжието. — Аз обаче имам план. Знам какво трябва да направим.

След като Мерит препаса меча през гърдите си, я стисна за ръката.

— Може да имаш план, но по очите ти виждам, че си на края на силите си. Битката и бързането сега само допълнително влошават нещата. Няма да мога да те оправя. Нужна ти е пълна почивка, за да завършим процеса, който започнахме.

— Не го правя по собствен избор, Мерит — каза нетърпеливо тя.

Той въздъхна.

— Предполагам. Но предпочитам да те изпратя обратно до Кулата. Можем да обсъдим плана ти, след като си починеш.

— Нямаме време за това — настоя Магда и дръпна ръката си. — Чака ни много по-важна работа, при това неотложна. Знам, че ми е нужна почивка. Мислиш ли, че не съм наясно колко съм отпаднала? Но нямаме избор. Това не търпи отлагане.

Той оцени решителността в погледа й.

— Какво имаш предвид?

— Мерит, сериозно сме загазили. Лотаин явно е имал намерение да се отърве от теб, така че най-вероятно подозира, че се опитваш да разбереш истината за всичко, което се случва. Не се съмнявам, че те водеха към Кулата, за да бъдеш съден и екзекутиран, като бъди сигурен, че преди това щяха да те измъчват, докато признаеш каквото искат да чуят.

Лотаин иска да сложи край на съмненията в собствената му личност и да прекърши всяка опозиция, като по този начин направи последната крачка към завоюване на властта над Кулата. Консолидира силите си. Успя да освободи съветник Садлър, за да контролира по-лесно Съвета. Вече разполага със собствена частна войска. Бракът с мен ще му спечели доверието на Домашната гвардия и редица ключови първенци, както и на много магьосници, които вярват в Баракус. Ако откажа, ще трябва да ме дискредитира. Просто ще ме хвърли в тъмница, ще изтръгне самопризнание и ще ме екзекутира за измяна. Не е никак трудно да бъдат изтръгнати самопризнания чрез мъчение.

Намирам се в безизходица. При сегашното положение, независимо дали ще тръгна с него или не, не мога да променя хода на събитията. Пак всичко ще свърши по същия начин. Моята дума срещу думата на Лотаин няма да убеди много хора. Той ще бъде Първи магьосник. Той ще управлява Средната земя.

Като се съглася да се омъжа за него на утрешната церемония, на която той ще бъде провъзгласен за Първи магьосник, поне ще предотвратя убийството на няколко души тази вечер. Това ще ни спечели време. Ако откажа, голям брой невинни хора ще загинат незабавно, но не храня илюзии; след като ме използва, за да спечели обществена подкрепа в Кулата, и се вкопчи с желязна хватка във властта, ще прочисти армията и сановниците от всички, които не го подкрепят изцяло, и тогава ще ме сполети нещастна съдба. Аз съм просто изгодно средство за постигането на определена цел и съм му важна за много кратък период от време.

Ако не направя нещо, при това веднага, докато все още съм му необходима, тогава ние и много от хората, които са на наша страна, ще загинат. Вече знам истината за него, но половината от обитателите на Кулата не я знаят.

Мнозина вярват, че Лотаин се бори за доброто на човечеството, като преследва подлите изменници. Имат го за наш спасител. Ако им кажа, че не е така, че той преследва хората, решили да разобличат истинските му намерения, като например Наджа, повечето хора няма да повярват. Те ще приемат за чиста монета лъжите, които им казва Лотаин.

Никой няма да ми повярва, ако започна да ги убеждавам каква е истината. Ще повярват на думата на Лотаин, който е високопоставена личност, главен обвинител. Когато Лотаин отправи обвинението, че Баракус е заговорничел с хора от Стария свят срещу нас, те ще му повярват. Каквото и да кажа, ще приемат, че истинският предател съм аз, защото съм била на страната на Баракус.

Хората искат да знаят истината. Аз съм единствената, която може да им я предостави. Но ще бъда мъртва, преди да успея да отправя обвинение.

При сегашното положение на нещата няма да мога да сторя нищо, за да го спра.

Мерит я изгледа подозрително.

— Но нали спомена, че имаш план.

— Да, имам план. Вярно е, че съм толкова изтощена, че едва стоя. Разбирам го. Но имаме само един шанс. И трябва да се възползваме от него. Тръгнах да те търся по конкретен повод.

Мерит не показа никаква емоция.

— Какъв повод?

Магда се стегна, за да събере увереност.

— Искам да ме използваш, за да създадеш Изповедник.