Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Шейсет и шеста глава

МАГДА СЕ ОБЛЕГНА НА ПЪНА и се загледа как светкавиците присвяткват вътре в облаците над нея, като при това ги осветяват в зеленикава светлина. Светкавиците танцуваха неуморно, гонеха се и подскачаха в разкривени линии, разсичаха небето и причиняваха страхотно пращене, което отекваше гръмовно. Усещаше тътена на гръмотевиците в песъчливата земя.

Зеленикавият цвят на бурята смътно й напомняше нещо, но тя не успя да се сети какво точно.

Когато осъзна, че не всички светкавици и не целият гръм идваха от небето; тя се опря на лакти в пъна, за да се изправи леко. Близо до центъра на Милостта Мерит придърпваше с два пръста светлинни лъчи във въздуха, сякаш предеше прежда от гранка вълна. Пред него се извисяваше структура, изградена от стотици фини нишки светлина, които образуваха сложно скеле. Беше верификационна мрежа, но много по-заплетена от всички, които бе виждала преди.

Около структурата пращяха светкавици и подскачаха в пресечните точки на рамката или пък се спускаха от мрачното небе, за да се свържат в мрежата, като я докосваха, беше все едно светкавиците я опипват и пробват.

Във въздуха в центъра на конструкцията се носеше Мечът на истината, доста високо над земята. Стърчеше наполовина над мрежата и се въртеше бавно, сякаш бе забучен на шиш. Докато се въртеше, острието отразяваше разноцветните светкавици, породени от искрящите нишки на мрежата, и ги запращаше във всички посоки в рисунката на Милостта.

Мерит добавяше още нишки, а на места от пресечните точки изскачаха нови, които образуваха допълнителни връзки, така че конструкцията растеше неимоверно, а мечът продължаваше да се върти в нея, увиснал във въздуха. Мерит обикаляше около ярката мрежа и образуваше нови и нови линии, издърпваше и огъваше някои от тях, подсилваше пресечните точки, като че ли да заздрави местата, които му се струват слаби.

Структурата започна все по-бързо да се самоизгражда, а Мерит притича към върховете на звездата в Милостта и започна да чертае заклинания върху пясъка. Рисуваше с пръст и изписваше всяка линия с педантична точност, докато не завърши формата.

Той последователно отиваше до всеки лъч на звездата и добавяше сложни и заплетени рисунки в краищата й. На Магда всяко заклинание й изглеждаше различно.

Когато завърши всички осем лъча, той се върна при искрящата структура и започна да я притиска с длани тук-там, сякаш за да тества здравината й, а после внимателно добави още няколко светлинни нишки, за да заздрави конструкцията.

Магда чувстваше главата си като пристегната в менгеме. Напрежението бе болезнено. Не можеше да определи източника на болката. Чудеше се дали се дължи на връзката й с Милостта и заклинанията, или е просто заради кръвозагубата. Не знаеше какво да очаква, докато гледаше как рамката продължава да се самоизгражда и да се извисява, докато основата й расте. От долната страна на яркото скеле се образуваха крачета от светещи линии, които се вплитаха с чертите на звездата, изписана с нейната кръв. Виждаше как светлинните лъчи сякаш изтеглят кръвта й нагоре.

Мерит събра палец и показалец в една точка от структурата и сякаш щипна във въздуха, за да изтегли един ярък лъч от искрящата конструкция надолу през Милостта, за да го скачи с една от линиите на звездата там, където пресичаше кръга — символ на света на мъртвите.

Магда рязко пое въздух и потрепери. Тя стисна зъби заради пронизващата болка. Усещането беше сякаш някой я пробожда с кука за плетене вляво и я шие. Бореше се да диша въпреки болката, която я притискаше.

Мерит бързо се върна от другата страна на конструкцията и изтегли още една нишка от светещата мрежа, за да я скачи с лъча от онази страна там, където докосваше Отвъдното. Магда отново си пое въздух, когато усети пробождане в кръста, само че този път отдясно. Когато Мерит издърпа още един лъч през Милостта, тя отново се преви от болка, но сега я усети като пробождане в тила. Тя притисна пулсиращото място с две ръце в отчаян опит да го успокои, но не стана.

В небето над тях се завихриха мъгливи фигури и затанцуваха над искрящата верификационна мрежа. Нишките светлина припукваха и пресичаха силуетите, които се въртяха в кръг високо горе, а Магда продължаваше да се превива при всяко ново пробождане в кръста й, сякаш я зашиваха жива, докато Мерит издърпваше още жизнени нишки и ги прокарваше през воала вътре в чертежа на Милостта. Магда имаше чувството, че я пришива към земята. Почти не можеше да се движи, нито да диша.

Над тях небето вреше и кипеше от светкавици, които пронизваха облаците, гърчеха се и се виеха в призрачно зеленикаво сияние, което започваше да обхваща небесната твърд.

Тогава тя забеляза, че мечът бе започнал да излъчва нежна светлина, пулсираше в топло жълто и странно зелено, не много по-различно от светлината вътре в облаците над тях.

Мерит се свлече на колене и продължи да чертае заклинания на най-разнообразни места в Милостта. Магда не можеше да се движи и се задъхваше през стиснатите си зъби. Чувстваше се сякаш я разкъсваха на две.

Вихърът тъмни фигури над конструкцията се разширяваше и ускоряваше, в един момент сякаш цялото небе се превърна във водовъртеж. По-отдалечените краища се въртяха по-бавно. А тези в средата, точно над искрящата сфера, се въртяха бързо и завихряха спирала като на ураган. В центъра на фунията проблясваше ярка зелена светлина.

Тогава Магда осъзна, че зеленото не е просто в облаците. Сякаш самият въздух се бе изпълнил със същия странен оттенък.

В този момент си спомни на какво й напомняше всичко. Баракус й бе разказвал, че воалът към света на мъртвите е светил в странна зелена светлина, когато преминал през него. Според думите му едва когато е прекрачил отвъд зелената светлина, е пресякъл в Отвъдното. Наричаше я зелената ливада на духовете.

Магда рязко пое дъх при мисълта, че различава човешко лице сред завихрените облаци над верификационната мрежа. В движението на зеленикавата светлина разпозна още едно, а после и още едно. Всички бяха с широко отворени уста и крещяха неистово. Израженията им бяха изкривени от болка и ужас. Воят им изпълваше пространството и накрая се сля, за да се превърне в бушуващ вятър.

След време картината заприлича на хиляди едва различими прозрачни тела, които се носеха във вихрушката на въздуха над искрящата конструкция.

Звукът, който издаваха, бе непоносим. Беше ужас, нещастие и болка, събрани в един дълъг сърцераздирателен вой. Зеленикавият въздух изглеждаше пренаселен с прозрачни, ефирни силуети, които се гърчеха, драпаха и се извиваха в борба за място. Нито един от тях не изглеждаше жив, но въпреки това се придвижваха с яростна решителност.

Магда размишляваше дали не е умряла и светът на мъртвите не я е погълнал, или пък бе едва жива, отвъд воала към света на мъртвите. Чудеше се дали и Баракус е минал през това.

Въздухът над меча се възпламени и избухна в пламъци, които полетяха в небето. Дори и толкова далеч, тя усещаше силата на горещината, сякаш може да прогори плътта й до костите.

Мечът се нажежи до бяло. Искреше по-ярко от всичко, дори от светкавиците. Очите я боляха от светлината, която излъчваше. Над нея небето гореше в червеникавооранжеви пламъци, цвърчаха и припукваха, а после угасваха в тъмнината, само за да ги замени още по-силен пламък, който продължаваше да кипи.

Земята около ярката верификационна мрежа се покри с плътен килим синкави пламъчета, които присветкваха и пращяха.

В самия център Мерит тичаше през огнените стени, за да изтегля още линии и да чертае заклинания. Светът приличаше на ад, докато силуетите се мятаха яростно и агонизираха в зеленикавата светлина.

Магда усещаше вълните горещина, които се носеха от меча, завихрен над нея. Острието сияеше, нажежено до бяло.

Тя бе убедена, че жегата може да прогори дробовете й. Въздухът над тях представляваше вихрушка, беснеещ покров от пламъци. Шумът бе оглушителен.

Една светкавица, черна като самата смърт, процепи мрака, изви се от бушуващия пожар и се вряза в дръжката на меча. Всеки път, когато го докосваше черната светкавица, острието също ставаше черно като нея. Магда знаеше, че вижда как пред очите й се осъществява Субстрактивна магия.

От пресечните точки на Милостта във външния кръг също се извиха черни светкавици и се вляха в ефеса на меча. Сякаш всяка една пращяща, виеща се резка се раждаше в самата й душа. В същото време от ефеса хвърчаха ослепително ярки светкавици, които експлодираха като фойерверк в небето с оглушителни гърмежи. Острието изглеждаше сякаш всеки момент ще се пръсне под напора на горещината и смесването на светкавиците от различните светове.

Мерит се изправи и вдигна ръце. Няколко пъти изпъна ръце нагоре и при всяко движение от езерото изригваха водни стълбове, които поливаха меча. Когато вълните се разбиваха в конструкцията и в острието, Магда виждаше искрящия меч през водата. Заради водата, която изригваше от езерото и обливаше меча, наоколо се образуваха кълбета от пара.

Очите я боляха заради редуването на искрящо бели и всепоглъщащо черни светкавици. Гръмовният шум бумтеше в ушите й до прималяване. Мечът пушеше и бълваше пара, а свистенето приличаше на пронизителния вой на призраците, които се стрелкаха в зеленикавото небе.

Сърцето на Магда биеше пред пръсване. Пронизващата болка, която усещаше, все едно я шият, не й позволяваше да диша. Сякаш я смазваше нечовешка тежест и не можеше да си поеме дъх.

Всичко пред очите й се разми. Макар да знаеше, че природата продължава да бушува, докато магията реагира, възприемаше всичко сякаш е някак отдалеч.

Тогава Мечът на истината внезапно и рязко се спусна към земята. Магда изпищя. Когато мечът падна, за нея усещането бе сякаш я пронизват с желязно копие през главата, през вътрешностите й, чак до същината на душата й.

Внезапно светът от призрачно зелен рязко притъмня, сякаш някой затръшна огромна метална врата.