Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Девета глава

— НОВИНИТЕ СА ПЛАШЕЩИ. — Обезсърчена, Магда бавно поклати глава. — Но се страхувам, че не мога да ти помогна кой знае как. Аз не притежавам дарбата.

Алрик Рал забави крачка, докато обмисляше отговора си.

— С Баракус работехме върху нещо заедно — каза той накрая. — Аз вършех моята част, докато той се занимаваше с друго нещо. Трябва да разбера дали е успял да осъществи замисъла ни, но не ми остана време да разговарям с него. — Той се обърна. — И сега, когато Баракус вече го няма, се надявам ти да можеш да ми помогнеш с онова, което трябва да се направи.

Магда по навик се пресегна да отмести косата от рамото си, но установи, че няма какво да отмести, понеже косата й е едва до раменете. Отпусна ръка.

— Съжалявам, Господарю Рал, но не зная каква помощ бих могла да окажа.

— Познаваш хора от вътрешните кръгове на силата тук, в Кулата. Знаеш кой би те изслушал. Можеш да говориш пред Съвета. Можеш да ми помогнеш да ги убедя, да приемат предупреждението ми сериозно. Това би било добро начало.

— Да говоря пред Съвета? Съветът няма да ме изслуша.

— Разбира се, че ще те изслушат. Ти си най-близо до думите на Баракус за тях.

— Думите на Баракус? — Магда поклати глава. — Аз вече не съм съпругата на Първия магьосник, вече нямам права да се изправя пред Съвета, нито където и да било другаде във връзка с този въпрос. — Тя изтегли кичур от късата си коса и го задържа така, че той да го види. — Мъжете от Съвета отрязаха косата ми, за да е видно за всички.

— Кой се интересува от дължината на косата ти? Баракус може и да е мъртъв, но ти все още си съпруга на Първия магьосник. Неговата смърт не променя факта, че ти го познаваше по-добре от всеки или че той ти вярваше. Доверяваше ти се, зная го — сам ми е казвал. Казваше, че понеже не притежаваш дарбата, си най-добрият му слушател.

— Баракус е мъртъв. — Магда отвърна поглед от сините очи на мъжа. — Съветът скоро ще излъчи негов заместник. След като той вече не е сред живите, аз нямам никакъв статут. Затова отрязаха косата ми. Това е древен обичай сред хората от Средната земя. Дължината на женската коса показва нейното положение. Това е красноречив знак за всички тук, в Средната земя, и особено в Кулата. Кулата е седалището на силата на Средната земя, така че всички въпроси, свързани с ранг, влияние или сила, винаги са от значение.

Той нетърпеливо махна с ръка.

— Зная за обичая. Абсурден е. Разбирам, че жалките хора обръщат внимание на подобни банални неща, когато определят кой къде да седне по време на банкет, но като изключим това, е безполезен. Въпросът е сериозен. Какво значение има дължината на косата, когато става въпрос за проблеми, свързани с живота и смъртта?

— Тук, в Средната земя, всичко е свързано с това. Съпругът ми, който приживе ми осигури положението, е вече мъртъв. Това означава, че в момента се намирам там, където бях преди брака си. Не е по мой избор, просто така стоят нещата.

Господарят Рал се приближи зад нея.

— Според теб защо стана съпруга на Първия магьосник Баракус? Мислиш ли, че Баракус би взел слаба, маловажна съпруга?

— Ами…

— Ти стана съпруга на Първия магьосник, защото единствено ти бе достойна да си негова съпруга. Нима искаш да кажеш, че Баракус, Първият магьосник, би се женил за слаба жена? Ожени се за теб, защото си силна.

— Ласкаеш ме, Господарю Рал, но се опасявам, че това просто не е вярно. Бях никоя, когато се срещнахме, и сега, когато него вече го няма, отново съм никоя.

Той изглеждаше искрено разочарован от думите й. Огънят в погледа му угасна. Изражението му помръкна.

— Ти бе негова съпруга, така че вероятно си го познавала по-добре от всеки друг. — Той поклати глава с дълбока тъга. — Признавам, че съм обезкуражен от новините, че Баракус не се оказа мъжът, за когото го мислех, а вместо това се оказа нищо по-различно от обикновен глупак, както повечето обикновени мъже.

— Обикновен глупак? Какво говориш?

Той вдигна ръка, а после я отпусна.

— Още от началото ми хвърляше пясък в очите. Ти ме накара да прозра неприятната истина. Винаги съм мислел, че е интелигентен и силен, но се оказа, че Баракус е бил просто обикновен човек с ограничен ум, който се е оженил за проста жена от низините, само защото тя му е намигнала.

Очевидно си се появила в момент на слабост, изчеткала си мъжката му гордост с малко женски хитрости и просто ей така си спечелила мъж с положение. Сега ми става ясно, че явно е бил твърде неуверен и е мислел, че жена със съответното положение не би проявила интерес към него, така че е бил склонен да се примири с липсата ти на положение, в замяна на чувствата ти. Значи излиза, че не е бил толкова силен характер, както съм се заблуждавал.

Сега разбирам, че като се е оженил за теб, е прикрил неувереността си в отношенията с жените. Вече ми е ясно, че е бил готов да се задоми за първата що-годе подходяща, която си е разлюляла задника пред слабоумния му поглед.

Броени секунди по-късно Магда вече бе насочила острието на ножа си и го държеше неподвижно на косъм от гърлото му.

— Няма да стоя и да слушам как обиждаш праведен мъж, който дори не е тук, за да се защити — изръмжа тя.

— Очевидно старият ми приятел Баракус е научил жена си, която е един никой, как да си служи с оръжие.

— Горе-долу — потвърди тя. — Кажи на онези двамата, че ако направят и една крачка, ще дишаш през нещо друго, не през мръсната си уста.

Всъщност тя знаеше много повече за оръжията. Баракус бе използвал дарбата си, за да й помогне да ги изучи в детайли. Обясни й, че като съпруга на Първия магьосник тя винаги ще бъде нечия цел. Искаше да я научи да се защитава сама, когато той не е наоколо.

— Не мога да повярвам, че те е смятал за приятел. Мисля, че е крайно време да се връщаш обратно в Д'Харанските земи. Искам ти и мизерната ти войска да се ометете още утре сутрин. Ясно ли е?

Мъжът зад върха на острието й се усмихваше коварно, като в същото време правеше знаци на стражите до вратата да останат по местата си. Магда се изненада от усмивката му, но гневът й я държеше нащрек и я накара да задържи ножа си на мястото му.

— Какво е това? Една незначителна женица без благородно потекло, с къса коса, без положение, на която й стиска да заповядва на мен, Господаря Рап, какво да правя и какво не? Какво ти дава право да говориш така на властелина на Д'Хара, на мъжа, който ръководи армията пред покоите ти и телохранителите вътре в тази стая? Как смееш да си мислиш, че е допустимо да ми говориш с този тон? От къде на къде ти, нищожество, жена без статут, смееш да си въобразяваш, че имаш това право?

— Това право? — Магда беснееше.

Но после забеляза закачливия блясък в очите му и разбра, че я е изиграл. Ядът й отшумя. Внезапно се почувства глупаво. Не можа да се възпре и избухна в смях.

Магда сведе глава в знак на преувеличено уважение.

— Изглежда Господарят Рал не е така глупав, както твърдят някои от Съвета.

Той се ухили широко.

— Магда, с Баракус се знаем доста преди той да те срещне. Бил съм се рамо до рамо с този човек. Познавах го добре. Не беше от мъжете, които биха обикнали слабохарактерна жена. Когато те е срещнал, едва ли е обърнал внимание на дължината на косата ти, нито пък на положението ти в обществото, нали?

При спомена за първата им среща Магда тръсна глава. Той изобщо не забеляза косата й. Погледна я в очите и я попита как се казва.

— Интересуваше го само характерът ти. Интересуваше го коя си всъщност. Баракус беше властен мъж. Можеше да го впечатли само човек със сила и темперамент, съответни на неговите. Можеше да има всяка жена, която пожелае — зная го, защото имаше доста кандидатки и винаги ги отпращаше. При все това избра теб. Избра теб не защото си слаба и обикновена, а защото си рядко срещан характер и защото си негов достоен партньор във всяко едно отношение.

Тя му се усмихна отново, този път с признателност.

— Благодаря ти за най-милите думи за съпруга ми и мен, които съм чувала.

— Думите ми са верни, Магда. Той избра теб, защото си достойна за него. Беше късметлия, че си до него. Няма да ти позволя да омаловажаваш съпругата на моя приятел.

Усмивката й стана тъжна.

— Дори не мога да ти опиша колко ми липсва, чувствам се изгубена без него.

— Разбирам те. А сега да спрем да се занимаваме с глупости, имаме да решаваме неотложни проблеми. Сега, когато го няма Баракус, само ти можеш да ми дадеш някои отговори. Нужна е смелост и почтеност, ако искаме да имаме някакъв шанс.

Магда най-сетне вдигна глава към него.

— Как мога да бъда полезна, Господарю Рал?