Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Трийсет и трета глава

— КЪДЕ ТЕ ОТВЕДЕ ПЪТУВАНЕТО ТИ в търсене на истината, след като се върна от света на духовете и установи, че София е мъртва? — попита Магда.

Исидора нежно прокара ръка по копринения гръб на котката, сгушена между тях.

— След като погребах София, останах в къщата й известно време и осъществих още няколко пътувания до света на духовете. Това ми помогна да осъзная, че моята битка не е там, в Отвъдното, а тук, в света на живите. Че съм призвана да търся помощ тук, в сърцето на конфликта.

— И дойде да се срещнеш със Съвета — предположи Магда.

Исидора кимна утвърдително.

— Дойдох да им докладвам какво съм научила. Пожелаха да ме изслушат на закрито заседание, недостъпно за широката общественост. Опасявах се, че информацията, с която разполагам, може да всее паника, ако се разчуе. Исках да говоря само пред хора, родени с дарбата и съответно запознати донякъде с естеството на спиритическата работа.

В крайна сметка се озовах в залата на Съвета и зачаках своя ред, за да говоря на закритото заседание. Очаквах да присъстват много по-малко хора, но се лъжех. Вярно, заседанието не беше достъпно за обикновените хора, но високопоставените лица бяха доста. Явно всички бяха дошли с новини, свързани с войната, или да докладват по някакви военни въпроси, или пък да споделят тревогите си.

Първо се изредиха няколко командири, които представиха докладите си и изложиха събрани от разузнаването данни. Не чувах всичко, но схванах общия тон на изказванията им. После няколко магьосници споделиха информация за новите оръжия, разработвани от врага, срещу които предстоеше да се изправим. Пак долавях само откъслечни фрази, но думите, които стигаха до мен, бяха плашещи. Други магьосници дадоха предложения за разработка на наши оръжия, които трябваше да получат одобрение.

Някои от командирите и магьосниците, които докладваха за дейността на врага, говореха съвсем тихо, приведени над главите на членовете на Съвета, които ги слушаха скупчени, загубили ума и дума, но аз не можех да чуя нищичко. Но всъщност не се и налагаше. Виждах тревогата, изписана на лицата, и знаех, че положението с войната не е никак благоприятно.

След като се приключи с докладите за войната, един стар магьосник недалеч от мен закуцука към подиума, когато дойде неговият ред, и надълго и нашироко заговори за необходимостта от създаването на нова Плъзга, за да сме можели бързо да прехвърляме информация от едно място на друго и така да изпреварваме врага.

Магда потръпна с отвращение при мисълта за още една Плъзга. Това създание никак не й се нравеше. Нея ако питаха, и една им беше прекалено много. Наложи си да се съсредоточи върху разказа на Исидора.

— Един от старейшините от Съвета заговори с голямо уважение, но обясни, че създаването на Плъзгата е коствало твърде много усилия и е породило неочаквани проблеми. Магьосникът се впусна да защитава искането си, но старейшината го отряза с довода, че в първите дни на войната врагът е проникнал в Кулата именно чрез Плъзгата.

Магда добре си спомняше онази касапница. След този случай Баракус нареди при Плъзгата да бъде поставена постоянна охрана от няколко магьосници, които да дежурят на смени, за да не може врагът да се промъкне отново и да предприеме ново нападение. Магда познаваше един от магьосниците, Куин, на когото бяха възложили самотната задача да се превърне в пазач. Куин беше израснал с Магда в Ейдиндрил. Охраната на Плъзгата беше мрачна отговорност, но Куин явно не възразяваше. Твърдеше, че така има повече време да пише в дневниците си. Той записваше с голямо усърдие и най-големи подробности събитията в Кулата, като включваше и информация за хората, които познаваше, както и мислите си за политическите интриги. Веднъж Магда го попита дали може един ден да прочете записките му. Той й обеща, но изказа съмнение, че думите му вероятно бързо ще я отегчат.

— Старият магьосник вероятно не знаеше, че е имало пробив, и замълча вцепенен — продължи Исидора. — Благодариха му, но отказаха да изпълнят молбата му. Посъветваха го да се заеме със създаването на още дневници на пътуванията, с чиято помощ да разреши проблемите с комуникацията.

Когато старият магьосник се оттегли с поклон, мъжът, който стоеше пред мен, нетърпеливо пристъпи напред. Беше висок, широкоплещест магьосник, не много по-възрастен от мен. Носеше красив меч — нещо рядко срещано за магьосник. Затова го забелязах. Не беше облечен в обикновена роба както повечето магьосници.

Тъй като моят ред беше след него, успях да чуя целия разговор. Лицата на членовете на Съвета се вкиснаха при вида на младия мъж, а един от тях попита: „Какво има, Мерит?“

Магда си спомни това име. Магьосниците, които двете с Тили бяха срещнали по-рано в тъмния проход, споменаха, че Мерит току-що е убил още няколко души. Изглеждаха доста ядосани, че магьосникът е отказал да помогне.

— Мерит изказа пред Съвета увереността си, че методът му за създаване на човек, способен да извлича истината, е постижим. — Исидора вдигна глава към Магда. — Това привлече вниманието ми.

Тези думи привлякоха вниманието и на Магда, но по друга причина. Тя никога не бе харесвала идеята хората да бъдат променяни чрез магия.

— Съветът го изслуша за кратко, преди да го прекъсне с думите, че вече са чували това предложение и според тях идеята му надминава способностите на който и да е магьосник. Мерит настояваше, че откак е говорил с тях за последно, е проучил всеки етап от процеса и е разработил подробни верификационни мрежи, за да е сигурен, че е прав. Той не просто твърдеше, че е постижимо, а заяви, че може да го направи. Изтъкна, че целта е достатъчно важна, за да си струва да бъде преследвана.

Членовете на Съвета се съгласиха, че принципно целта е важна, но попитаха защо, след като е убеден, че е възможно, още не го е направил? Защо не се е справил с предизвикателството? Мерит отговори, че първо трябвало да приключи с едни мистериозни магически изчисления, за да завърши процеса, след което щял да му е нужен човек, желаещ да се подложи на експеримента. Попитаха го какви по-точно мистериозни изчисления има предвид. Не можах да чуя какво отговори той, но неколцина от членовете на Съвета се засмяха. Един от другите плесна ядосано с ръка по банката и го обвини, че се е побъркал.

Мерит не се стресна, когато му отговориха, че такива модели не може да съществуват. С тих, но отчетлив глас ги увери, че знае какво прави. Че благодарение на задълбочени проучвания е успял да разбере, че тези тайнствени модели действително съществуват. Бил сигурен, че формулите отпреди изместването на звездата са оцелели. Нямало начин да не са оцелели поне карти за пробив на седмо ниво, въз основа на които да могат да се разработят собствени изчисления.

Увери ги, че ако получи останалото, от което се нуждае, ще съумее да създаде оръжие — човек, който безпогрешно различава истината от лъжата.

Всички съветници заговориха едновременно. Старейшината ги прекъсна и каза на Мерит, че въз основа на чутото и на онова, което знае до момента, може да предполага, че опитът да се създаде такова оръжие би довел само до смъртта на доброволеца. Каза още, че враговете рискуват живота на хората си, но ние не сме като тях.

Мерит му отговори. Стоеше изправен и изслуша как останалите съветници отрекоха идеите му по същия начин. Като ги слушах какво говорят, не бях убедена, че изобщо разбират схващанията му. Нещата, за които говореше той, бяха прекалено сложни за мен, но при все това успях да схвана, че някои от тезите му са брилянтни. Така или иначе не съм достатъчно веща, за да оценявам твърденията на Мерит. Съветът определено не смяташе, че са стойностни.

Старейшината попита дали доброволецът е изложен на опасност. Мерит направи дълга пауза, а след това тихо обясни, че макар да е сигурен, че може да го направи, винаги е бил откровен, че съществуват смъртоносни рискове. Но после попита колко души биха измрели без неговото оръжие. Членовете на Съвета се облегнаха в столовете си — не можеха или не искаха да отговорят.

Накрая старейшината се наведе към него и му обясни, че няма какво да направят, за да му помогнат, понеже не знаят дали изобщо съществуват такива изчисления за пробив от седмо ниво, а дори легендите за тях да са верни, Съветът не разполагаше с тях. Тогава Мерит отговори, че ако Съветът не може да му даде ключовите формули, от които се нуждае, ще се наложи той, Мерит, да отиде лично при Първия магьосник. Неколцина съветници му се изсмяха и казаха, че би могъл да опита.

Сега Магда се сети защо името Мерит й се стори познато, когато го чу в коридорите на път за покоите на Исидора. Спомни си, че веднъж Баракус се прибра разстроен след лична среща. Магда го попита какво го притеснява. Изправен до прозореца, той дълго гледа луната, преди да й отговори, че един талантлив магьосник е дошъл при него да търси редки и ценни изчисления за създаване на пробив от седмо ниво. Магда не знаеше какво означава това, но изобщо не се съмняваше, че проблемът е сериозен. Попита дали Баракус е дал на магьосника онова, което му е било поискано. При което Баракус отвърна: „Не можах да дам на Мерит формулите, които търсеше. Де да можех, но всички изчисления за пробива са заключени далеч в Храма на ветровете, на недостъпно място, в Отвъдното“.

От разказа на Исидора Магда разбираше, че Мерит не е получил онова, за което бе отишъл при Първия магьосник.

— Най-накрая — продължи Исидора — старейшината посъветва Мерит да се върне и да работи върху по-прости неща, докато не открие нещо ценно, което да не надминава границите на възможното.

Когато Мерит мина покрай мен на излизане, забелязах, че напрегнато стиска зъби. Бе свил юмрук около релефния ефес на меча си. Стана ми жал за него — нещо в гласа му ме бе докоснало.

Магда се откъсна от мислите си и погледна жената.

— Какво имаш предвид?

Исидора сви рамене.

— Не зная. Искреност. Дълбочина. Бях сигурна, че знае какво говори, въпреки че Съветът го отпрати. А очите му…

— Какво за очите му?

Исидора сви рамене, сякаш говореше на себе си.

— Не зная. Бяха с необикновен цвят — зеленикаво-лешникови. Но всъщност най-впечатляващото беше погледът в тях. Когато очите му се вдигнаха към мен на излизане, този поглед ме прикова на място. Сякаш проникна директно в душата ми. Въпреки че бе изпълнен с безмълвен гняв, задето Съветът бе отхвърлил молбата му, в очите му все пак прозираше нежност. Въпреки яда в тях се четеше и разбиране.

Дори на приглушената светлина от свещите Магда видя, че Исидора се изчервява.

— Накарал те е да се почувстваш в безопасност — предположи тя.

Исидора кимна.

— И му съчувствах. Усещах, че другите не успяват да оценят истинските му способности и потенциал. Предполагам, че понеже съм млада чародейка, познавам усещането хората да не те приемат на сериозно, дори когато наистина знаеш какво говориш. София бе приела думите ми на сериозно, но тя беше сред малцината.

— А как мина твоят разговор със Съвета? — полюбопитства Магда. — Съгласиха ли се да ти помогнат?

Исидора въздъхна дълбоко.

— Когато дойде моят ред, членовете на Съвета изразиха съчувствие към историята ми, но казаха, че нищо не могат да направят за трагедията.

Предполагам, че не ми повярваха напълно. Не ги виня. Повечето хора, дори повечето магьосници, не знаят достатъчно за Отвъдното, така че Съветът няма как да осъзнае значимостта на онова, което им казах, опасността от всичко това — за тях моите думи бяха не по-ясни от прозренията на Мерит. Баща ми би ме разбрал, но, за разлика от него, тези мъже не бяха прекарали живота си в изучаване на Отвъдния свят.

Позицията на Съвета беше, че колкото и голяма да е трагедията с избиването на жителите на Гранденгарт, в крайна сметка всичките тези хора са мъртви и следователно не може да им се помогне. Старейшината каза, че тяхната работа е да се тревожат за живите, не за мъртвите.

Никой от съветниците не разбра, че моите разкрития засягат живите пряко и са изключително важни, ако искаме да съхраним живота изобщо.

Старейшината ме погледна в очите и добави, че имат да се тревожат за много по-сериозни неща. Въпреки че не го каза директно, останах с впечатлението, че едва ли не ми се кара, задето им губя времето.

Уверих ги, че осъзнавам разрастващата се угроза от войната, но като чародейка и спиритистка съм убедена във важността на информацията, която им давам в контекста на общата ни борба; и че това е свързано с всичко останало. Споделих страховете си, че всъщност не осъзнаваме истинските измерения на случващото се и че според мен сме изложени на далеч по-голяма опасност, отколкото си мислим.

Магда се бе изправяла пред Съвета достатъчно пъти, за да знае, че тези хора са способни да се изолират като зад стъклена стена, така че думите на просителите да не достигат до ушите им.

— Какво ти отговориха?

— След кратък размисъл старейшината се облегна в стола си и предложи да потърся магьосник, който да ми помогне. Добави, че ако успея да открия такъв магьосник, помощта му би била добре дошла.

Един от другите съветници се изкиска и предложи да потърся помощта на младия магьосник Мерит. Тъкмо това щяло да отклони вниманието му от безумните му блянове.

Магда се боеше, че знае прекрасно какво се бе случило след това.