Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Четирийсет и втора глава

МАГДА СЕ НАМРЪЩИ и ги изгледа един по един.

— Искате да стана ваш съветник за отношенията ни с малките народи?

— Не, не да бъдеш наш съветник. — Уестън облегна лакът на полираната маса, — Ще трябва да пътуваш до тези далечни земи и да бъдеш представител на разбиранията и волята на Съвета сред народите, които населяват тези отдалечени места. В крайна сметка и те са част от Средната земя. Имат право да знаят какво се случва тук, в Кулата, какви са решенията ни. Трябва да знаят как върви войната и други такива неща.

— В крайна сметка — добави Садлър, — ако ние загубим тази война, те също биха паднали под безжалостното управление на император Сулакан. Знаеш не по-зле от нас, че ако врагът ни надвие, ще изтреби всеки, който притежава магия. Силите от Стария свят безжалостно преследват целта си да премахнат магията от света.

Ти ще бъдеш пътуващият посланик на Съвета, ще информираш хората какво правим и как се стараем да ги защитим от подобна заплаха. Като предаваш тази информация, ще помагаш да им осигурим безопасност. Освен това би могла настоятелно да ги помолиш за всякаква помощ.

Въпреки ентусиазма на Садлър Магда прозря същността на предложението. Искаха да се отърват от нея. Поне някои от тях със сигурност. Вдовицата на Първия магьосник ставаше все по-голям трън в очите им. Опитваха се да я убедят колко е благородна тази кауза, за да се съгласи да приеме или поне да не може да откаже.

— Поласкана съм, че оценявате уменията ми толкова високо, за да ми предложите този пост — каза Магда, за да спази тона на разговора. — Вярата ви в мен ме ласкае, съветник Уестън.

На устните му заигра усмивка, но погледът му бе студен.

— Освен това трябва да посочим нов Първи магьосник — каза старейшина Кадел. — Имаме нужда от Първи магьосник, който да ни води в битката. Самото ни оцеляване е под въпрос. Нещата не се развиват добре. Не можем повече да отлагаме и трябва да намерим достоен заместник на Първия магьосник Баракус. Мнозина, родени с дарбата, идват да ни помагат в Кулата. На тях им трябва Първи магьосник, за да ги насочва как най-добре да защитят Новия свят. Всички те имат нужда от жилища, каквато нужда ще има и новият Първи магьосник.

Не исках да звучи коравосърдечно, но ако приемеш да станеш наш представител, ти ще пътуваш и няма да имаш нужда от жилището си. Така че, ако приемеш мисията, има още една полза — жилището на Първия магьосник ще се оваканти. Не искаме да те гоним от дома ти, но новият Първи магьосник ще се нуждае от място, където да работи и да се среща с магьосниците си — точно като Баракус.

Магда кимна почтително.

— Разбирам, старейшина. Не се чувствайте, сякаш ме гоните от дома ми. Моят дом, домът, който обикнах, е Кулата и град Ейдиндрил. Обикнах хората тук, а не стените. Разбира се, че ще освободя жилището на Първия магьосник.

Лицето на старейшината се озари от мимолетна усмивка на облекчение. По някаква причина той изглеждаше така, като че ли всичко бе минало по-лесно, отколкото бе очаквал. Съветът явно си бе съставил мнение за нея въз основа на силно преувеличени обвинения.

— Благодаря ти за разбирането, Магда. Значи приемаш поста?

Тя нямаше никакво намерение да приема подобна позиция и да напусне Кулата. Тук ставаше нещо, което заплашваше Кулата, застрашаваше самото им съществуване. Изглежда тя бе единственият човек, който си даваше сметка, че заплахата е реална. Нямаше да зареже търсенето на отговори само защото това би било удобно за Съвета. Самият Баракус й бе възложил мисията да търси отговори, както като неин съпруг, така и като Първи магьосник.

Но пък едновременно с това не искаше да влиза в битка с тези мъже. Това само би ги притиснало в ъгъла и би затруднило търсенето й на отговори.

— Оценявам щедрото ви предложение, старейшина Кадел. Със сигурност ще го обмисля искрено. Но междувременно бих искала да освободя жилището на Първия магьосник. Моите нужди са скромни и няма да имам проблем да си намеря друго жилище. Зная, че под Южната крепост има свободни места.

Старейшината примига. За момент той остана без думи. Жилищата под Южната крепост бяха най-малко желани в Кулата, така че там винаги имаше свободно място. Но каквито и проблеми да им създаваше тя, дори Съветът си даваше сметка, че тези жилища бяха под нивото на вдовицата на Първия магьосник. Щеше да говори зле за тях, ако я изгонеха от жилището й, за да я захвърлят под Южната крепост.

Магда всъщност не я интересуваше къде ще спи. А само това да открие отговорите, преди всички да бъдат изтребени — така както пътешественикът по сънищата едва не я уби или както Исидора бе заклана от онзи ходещ кошмар.

Преди старейшина Кадел да успее да каже нещо, тя попита:

— Избрахте ли новия Първи магьосник?

Садлър се облегна назад. Хамбрук и Клей се спогледаха. Уестън и Гаймър не реагираха на въпроса.

Старейшина Кадел се прокашля.

— Проведохме дискусия и имаме някого предвид. — Той поглади рунтавите си вежди. — Ще разкрием избора си, когато му дойде времето и както подобава.

С други думи, нямаше да кажат на Магда какво са решили. Тя се надяваше да са избрали някой от мъжете, които работеха с Баракус. Сред тях имаше достойни хора.

— Разбира се, старейшина Кадел. Убедена съм, че Съветът ще направи мъдър избор. Точно както и предишния път.

Тъй като войната се развиваше зле, имаха нужда от силен водач. От човек като Баракус. Магда имаше да предаде важна информация на този мъж — веднага, след като бъде избран.

Той трябваше да знае всичко, което знае тя. Онова, което не смееше да довери другиму. Струваше й се, че Баракус вече се превръща в част от историята, все по-далечна с напредването на времето.

Светът продължаваше напред. От нея зависеше да предаде знанието за отминаващата история.

Но щеше да го направи пред правилния човек.

Магда бързо кимна и се оттегли, преди да имат възможност да настояват да приеме предложения й пост.

Докато затваряше тежката дъбова врата към залата за закрити заседания на Съвета, тя чу стъпки. Обърна се и видя обвинител Лотаин с десетина души от личната му охрана. Магда отстъпи, за да им стори място.

— Лейди Сеарус. — Лотаин й се усмихна. — Чувам, че отново си в центъра на още по-сериозни проблеми.

— Ти не трябва ли да си в подземията на Кулата и да издирваш убиеца, за да му повдигнеш обвинение?

Злобната усмивка остана на лицето му.

— Не смятам, че заплахата за нашата сигурност е ограничена само в подземията на Кулата. Мисля, че опасностите за каузата ни са по-близо, отколкото си мислят повечето хора.

Тя знаеше какво цели той, но не искаше да се разсейва с Лотаин, както не искаше да влиза в спор с някои от членовете на Съвета. Трябваше да се върне към търсенето си.

— Опасявам се, че ти по-добре от мен знаеш за тази заплаха. А сега би ли ме извинил, имам си работа — кимна тя.

Той отново се усмихна.

— Като например да си намериш ново жилище?

— Всъщност да.

— Доста е тъжно, че когато скоро провъзгласят новия Първи магьосник, ти ще трябва да напуснеш това толкова луксозно жилище.

Магда се почуди откъде той знае колко луксозно е жилището й.

— Изобщо не е тъжно. Това е просто място, където човек спи. Радвам се, че скоро ще провъзгласят нов Първи магьосник. Вълнуват ме единствено хората, за които ме е грижа — не и жилището.

— И кои точно са тези хора, за които те е грижа, лейди Сеарус?

— Невинните хора в Новия свят, които биват изтребвани по някаква причина.

Преди той да успее да каже каквото и да било, Магда се обърна да си върви. Той я хвана за ръката и я спря. Стисна я така, че я заболя, но тя не му достави удоволствието да го покаже.

— Не е нужно да бързаш да си събираш багажа, лейди Сеарус. Може би ще мога да ти помогна с жилище, така че да останеш тук, където ти е удобно.

Единственият отговор на Магда беше кратка уклончива усмивка, а след това издърпа ръката си и тръгна. Гледаше право пред себе си и не забави крачка пред стената от мъже в зелени туники, които препречваха пътя й. Огромните лични стражи на обвинителя отстъпиха в последния момент, само колкото да я пропуснат да мине.

Не можеше да си представи какво имаше предвид Лотаин, а не бе особено заинтересована да го придума да обясни. Беше убедена, че той точно това цели. Когато погледна назад, го видя да влиза в заседателната зала на Съвета.

Магда се зачуди каква работа има Лотаин със Съвета, че да се среща с тях на закрито заседание.