Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Четирийсет и първа глава

МАГДА СЕ ИЗПРАВИ, когато шестимата мъже влязоха в тихата стая. Един ред малки, високо разположени прозорци пропускаха ранни слънчеви лъчи, които осветяваха диагонално мрачното пространство.

Без да поглежда към нея, преди да дръпне собствения си стол с висока облегалка, старейшина Кадел й махна с ръка:

— Заповядай, седни.

Магда се настани на единствения обикновен и доста неудобен дървен стол, поставен пред висока маса от полиран махагон в залата за закрити заседания на Съвета. Нейният стол бе най-обикновен, но шестте стола от другата страна, където седяха старейшините Кадел и съветниците Садлър, Клей, Хамбрук, Уестън и Гаймър, бяха изпипани, богато орнаментирани, в унисон с трите библиотеки, които започваха от пода и стигаха до тавана, където имаше гъсто подредени томове с кожени подвързии.

Мебелировката бе аранжирана така, че да подчертава разликата в статута на членовете на Съвета в сравнение с този на хората, дошли при тях. Магда подозираше, че бяха поискали да я видят насаме, преди да започнат днешното заседание, за да си гарантират, че случката от предишния път няма да се повтори.

Прекалено много хора бяха потърсили Магда след заседанието на Съвета онзи ден с молба да им помогне да се закълнат във вярност на Господаря Рал, за да се защитят от пътешествениците по сънищата. Тя се бе срещнала със стотици хора, които бяха чули думите й пред Съвета онзи ден, и се страхуваха от пътешествениците. И то с основание.

Съветът не бе забранил полагането на клетвата — все пак Д'Хара беше част от Новия свят и бе съюзник във войната, — но не им харесваше хората да се кълнат във вярност на Господаря Рал. Официалната им позиция беше, че макар пътешествениците по сънищата да съществуваха наистина и да представляваха заплаха, врагът все още не е напреднал до степен да използва това оръжие, така че колкото и реална да бе опасността, се намираше далеч в бъдещето.

Освен нападението към самата нея Магда не можеше да осигури други доказателства. Но много хора не искаха да рискуват и твърде късно да разберат, че Съветът греши.

— Очаквах да ви видя по-скоро — каза Магда, когато всички седнаха.

— Войната става все по-отчаяна — започна старейшина Кадел, без да я поглежда, докато прелистваше купчина доклади на бюрото пред себе си и оглеждаше всеки от тях, преди да го отмести встрани и да вземе следващия.

— Правим всичко възможно, за да не останат усилията ни напразни.

Съветник Садлър й хвърли бърз поглед, избра няколко доклада от купчинката пред себе си, и ги подаде на старейшината. Останалите мъже не се интересуваха от докладите. Само я гледаха втренчено.

— Разбира се — промълви Магда и кимна почтително. Докато старейшината продължаваше да се взира в докладите, а останалите я зяпаха, тя се почувства длъжна да каже нещо.

— Открихте ли… лицето, отговорно за убийството на Исидора?

Старейшина Кадел я изгледа изпод рунтавите си вежди.

— Някои хора, изглежда, мислят, че ти си отговорна за това.

— Аз? — Магда усети как лицето й пламва. — А дали тези хора могат да обяснят как бих могла аз да разкъсам човек по този начин с голи ръце?

Старейшината изсумтя и отново се фокусира върху един доклад, който Садлър му бе подал.

— Има право — добави съветник Клей, — в крайна сметка тя не е родена с дарбата.

— Но имаше нож — напомни му съветник Гаймър. — Окървавен нож.

— Черепът на Исидора бе разбит на две — каза Магда. — С брадва сигурно е възможно да се направи, но не и с обикновен нож, особено когато с него борави жена.

— Не съм казал, че ние те обвиняваме — напевно провлече старейшина Кадел. Той я погледна и повдигна вежда. — Казах, че някои хора мислят така.

Магда не можеше да разбере накъде бият.

— Хората често вярват в много неща, които не са верни — отвърна тя. — Ще ми се да можех да разкрия истината вместо вас, но не мога.

— Работата на спиритистката беше ценна и ни помагаше във войната — каза Гаймър. — А сега, след като ти бе сама с нея, загубихме ценната й дарба.

Магда се изправи и стана от стола.

— Ако намеквате…

— Какво търсеше там, долу? — попита съветник Садлър тихо, за да отвлече вниманието от обвинението на Гаймър. — Каква работа имаше при спиритистката?

Магда седна обратно на стола.

— Според вас какво търсех при спиритистката?

Садлър сви рамене.

— Ти ми кажи.

— Бях там за това, за което всички ходят при нея. Исках да се свържа с духовете.

Съветник Уестън вдигна вежда въпросително.

— Да се свържеш с духовете? По каква причина?

— Липсва ми моят съпруг — отговори Магда. — Каква друга причина би могло да има, за да потърсиш спиритист? Исках да се уверя, че той е в безопасност, в прегръдката на добрите духове, да знам, че е намерил покой.

Вероятно Баракус не липсва на никого от вас и вие не се тревожите за него, нито се молите за душата му, но аз го правя.

За първи път изглеждаха сконфузени и някои от тях се облегнаха назад.

— Не липсва само на теб — заяви Садлър.

Магда долови искреност в тона му.

— Успя ли спиритистката да ти помогне? — попита Уестън. — Откри ли каквото търсеше, за да се успокоиш по отношение на Баракус?

— Не, убиха я преди… — Магда извърна лице и преглътна при ужасяващия спомен. Тя се прокашля и отново погледна мъжете, които бяха втренчени в нея. — И така, открихте ли убиеца? — попита.

Старейшина Кадел размаха ръка напред-назад над масата, сякаш искаше да изчисти проблема, както се забърсват трохи след вечеря.

— Подземията на кулата бяха щателно претърсени. Не открихме нищо. От убиеца няма и следа.

Магда се взря в лицата едно подир едно.

— Но как е възможно? Как е успял да се измъкне?

— Мъртвецът ли? — попита Гаймър подигравателно. — Онзи, за когото твърдиш, че е убил нашата спиритистка?

— Казах ви каквото видях — заяви Магда. — Нима ме обвинявате в лъжа?

— He. — Усмивката на Гаймър бе самодоволна. — Само предполагаме, че в паниката си може да ти се е сторило, че той е по-страшен, отколкото е бил всъщност; да си си въобразила, че убиецът е бил чудовище. Описанието ти не ни помогна много. Как хората, които го търсят, да разберат как е изглеждал убиецът, как да знаят какво да търсят?

Магда на свой ред се втренчи в него.

— Казах ви каквото видях.

Съветник Клей се приведе напред.

— А онова, което си видяла, изобщо не ни помогна да идентифицираме виновника, за да можем да го, намерим, нали разбираш това? В подземията се случиха няколко подобни убийства. Ти си единственият човек, видял убиеца с очите си. Или, как да кажа… само ти си оцеляла след такава среща.

— Било е изключителна възможност да ни помогнеш да задържим убиеца — поясни Гаймър. — Трябва да го спрем, преди да изкорми още някого. Но понеже не си запазила самообладание и си си въобразила чудовище, ние безвъзвратно загубихме шанса да идентифицираме нападателя и да го заловим. Заради твоята емоционална реакция в Кулата все още вилнее убиец и ние не знаем нито кой е той, нито как изглежда. Несъмнено е предател или човек, изпратен от врага, за да убива важни хора. Можехме да го заловим, ако беше запазила остроумията за себе си и ни бе казала как изглежда. Но тъй като не успя да направиш дори това простичко нещо, ние пропуснахме шанса си и сега си нямаме никаква представа кой може да е.

— Интересно, защо си постъпила така? — добави Клей.

— Не може да я съдите, задето се е уплашила — опонира им Садлър.

Магда седеше притихнала, не си позволи да се хване на уловката. Имаше много по-значими проблеми, не му беше времето да се доказва през тези мъже. Не ставаше въпрос само за живота на хората в Кулата, а за живота на всички в Новия свят. Тя не знаеше защо е извикана пред Съвета, но виждаше, че съветниците определено не целят да разберат истината. Нямаше смисъл да се защитава, защото те вече бяха решили, че е по-удобно да я обвиняват, отколкото да я изслушат. Те не искаха истината, за разлика от нея.

Старейшина Кадел отново махна с ръка.

— Не те извикахме за това, Магда. Извикахме те, защото съветник Уестън има ценно предложение.

— И какво е то? — попита тя, без да поглежда самодоволното изражение на Уестън.

— Той предлага да те назначим за представител на Съвета сред народа на отдалечените земи. Постът е важен. Ние оценяваме опита ти в работата с тях. Ти ще бъдеш нашата връзка с тези далечни народи в Средната земя, както често си била в миналото неофициално. Както изтъкна съветник Уестън, няма по-подходящ човек от теб за този пост.