Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Петдесет и седма глава

МАГДА ОТСТЪПИ НА КРАЧКА от каменния парапет отстрани на моста.

— Съветник Садлър!

Той спря и се обърна.

— Вече съм само Сол. И не съм съветник. Просто Сол.

Магда се усмихна тъжно.

— Опасявам се, че никога няма да мога да се пречупя да те наричам по друг начин освен съветник Садлър.

Той се усмихна при думите й и кимна.

— Както искаш. Предполагам съм достатъчно свикнал с това обръщение и когато сме сами, няма кой да възрази.

Магда се огледа, за да се увери, че наоколо няма никого. Всички изглеждаха заети със собствените си занимания и бързаха да стигнат закъдето са тръгнали, преди да стане твърде тъмно. Не им обръщаха нежелано внимание, въпреки че някои хора го разпознаваха и се вглеждаха в него за момент, преди да продължат. Магда направи още една крачка и го приближи, за да не може никой да чуе разговора. Огледа се още веднъж.

— Съветник Садлър, можеш ли да ми кажеш нещо за една жена, чародейка от Стария свят, която е избягала и е дошла при нас в Кулата, за да се присъедини към каузата ни?

Той потърка устата си с ръка, докато премисляше. После вдигна изпънат пръст.

— Да, всъщност сега си спомням, че Лотаин спомена нещо за някаква жена, която била напуснала редиците на врага, а сега иска да ни се закълне във вярност. Май си права, че беше чародейка. Но той твърдеше, че била шпионка. Дали не ми говориш за тази жена?

— Най-вероятно. Знаеш ли нещо за нея?

— Опасявам се, че не. Така и не я видях. Защо питащ?

Магда не искаше да му каже. От всички хора в Кулата пътешествениците по сънищата най-много биха искали да обсебят съветник. Доколкото можеше да прецени, в дебрите на ума му вече можеше да се спотайва пътешественик, който гледа и подслушва всяка дума. Трябваше да бъде внимателна. Освен това трябваше да мисли бързо. Вдигна ръка и махна неопределено.

— Надявах се тя да може да ни помогне във военните усилия. Ако действително идва от Стария свят, може би знае нещо, което да ни бъде от полза.

За първи път на лицето му се изписа подозрение.

— Например с информация за пътешествениците по сънищата, какви са поставените им задачи и докъде са стигнали?

Магда се усмихна кратко, макар и недотам искрено.

— Ами да, мина ми през ума, но си мислех по-скоро за неща от по-общ характер. Имаме нужда от всякаква помощ.

Той кимна.

— Съжалявам, но не бих могъл да ти кажа нищо. Не защото не искам, Магда, а просто защото не знам.

— Разбирам. Благодаря ти все пак, съветник Садлър. — Тя отново се усмихна, но този път от сърце. — Ще се опитам скоро да намина покрай теб, да видя как си.

Той топло се усмихна в отговор.

— Много бих искал, Магда. Наистина.

Понечи да си тръгне, но се спря и отново се обърна към нея. Сложи ръка на рамото й, стисна я леко и се приближи.

— От всички онези, които са говорили пред нас, единствено ти, Магда, винаги си представяла истината. Искам да го знаеш.

Тя внезапно се почувства малко виновна, задето го заблуди с отговора си за чародейката. Но това бе необходимо, за да защити живота на хората. В крайна сметка пътешествениците по сънищата можеше да са навсякъде.

— Идвах при вас, за да говоря от името на онези, които нямат глас.

Той лукаво се усмихна и пусна рамото й.

— Не е съвсем така. Никога не си говорила от името на измамните, подлите и алчните, които нямат право на глас.

Защитаваше единствено невинните и принципните, които не могат да го направят сами. Идваше при нас, за да представляваш истината. Другите от Съвета може и да не са забелязали разликата, но исках да знаеш, че аз винаги съм го виждал.

Макар да не си родена с дарбата, в глас като твоя има сила, защото е гласът на истината.

Все пак рационалните ни умове се ръководят от най-важните умения. Въпреки че не си родена с дарбата, истината докосва хората повече, отколкото си даваш сметка.

В Кулата стават неща, които аз не разбирам. Може би за останалите са ясни, дори и за теб, но не и за мен. Като съветник аз бях встрани от реалните събития около нас. Виждах само онова, което ми бе показвано. От тази позиция виждах страшно много хора, които идваха при нас по най-разнообразни причини.

Ти, Магда Сеарус, винаги идваше загрижена само и единствено за истината.

Живеем в опасни времена. Може би живеем в последните години на човечеството. Ако оцелеем, ще имаме нужда от истината повече от всичко друго. От всички онези, които познавам, единствено ти си ми направила впечатление на човек, който е решен да прозре истината за нещата. Надали осъзнаваш колко рядко срещано е това.

Никога не изоставяй това свое признание, Магда. Познавай себе си, знай коя си. Въпреки че малцина биха го признали, дори членовете на Съвета, аз наистина вярвам, че всички ние се нуждаем от теб.

Магда стоеше вцепенена и не можеше да повярва, че той говори такива неща.

— Но аз дори не съм родена с дарбата. Аз съм… — На върха на езика й беше да добави, че е никоя. — Не бих могла да постигна много сама.

Усмивката се върна на лицето му.

— Да се застъпваш за истината е всичко. Истината е сила. Никога не го забравяй.

— Няма. Благодаря ти, съветник Садлър.

Той се усмихна на обръщението.

— А, Магда, искам да знаеш, че последвах съвета ти.

— Моя съвет ли? Какъв съвет?

Той повдигна вежда.

— Съветът ти да се закълна във вярност на Господаря Рал, за да защитя ума си от пътешествениците по сънищата.

Магда го гледаше невярващо.

— Наистина ли? Кога?

Той се усмихна.

— Същата нощ, когато ти се яви пред Съвета, покрита с кръв. Както ти казах, ти единствена идваше при нас, за да изразиш само истината. Веднага щом се оттеглих в покоите си онази нощ, паднах на колене, както бе обяснила, и трикратно произнесох отдаването към Господаря Рал.

Заради него самия Магда се надяваше, че й казва истината.

— Някой от другите съветници положи ли клетвата?

Той сви рамене.

— Съжалявам, но не зная. Не бих споделил с никого от тях, а съм сигурен, че и те не биха ми казали. Исках само да знаеш, че ако ме посетиш, ще можеш да говориш с мен открито, без да се притесняваш, че може да ни подслушва пътешественик.

Магда се ухили.

— Ти си голяма лисица, съветник Садлър.

Той също се засмя насреща й.

— Как според теб съм доживял до дълбока старост? Грижи се за себе си, Магда Сеарус. И остани вярна на онова, което си.

— Ще се постарая. Моля те, и ти се грижи за себе си. Никой не може да знае кога Средната земя отново ще има нужда от теб.

Садлър отново се отправи по масивния каменен мост и се смеси с тълпата.

Магда усети, че вятърът се усили. Тя се вгледа в хоризонта и видя скупчени черни облаци. Горещият влажен въздух предвещаваше наближаваща буря.

Преди да премине под вдигнатите железни решетки, тя се взря в масивните тъмни стени и бойници на Кулата, които се извисяваха в притъмнялото небе. Притихналата Кула сякаш я чакаше, дебнеше да я погълне.

Магда отново бе сама. Макар току-що да го бе срещнала, присъствието на Мерит до нея й липсваше. По някакъв начин той бе различен от всички, които някога бе срещала. С него бе лесно и приятно да се общува. Но сега бе сама.