Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Четирийсета глава

ДОКАТО ОНЗИ СЕ МЕСТЕШЕ от едната до другата стена на коридорчето, Магда го издебна да е в средата и блъсна платното с всички сили към него. Усещаше тялото му от другата страна през ефирния плат. Коремът му въобще не беше мек като на жив човек. На пипане беше като дънер на дърво. Когато финият плат го докосна, онзи изръмжа и отстъпи назад. Бързо се съвзе и се спусна встрани, опитвайки се да сграбчи жертвата си, докато тя все още натискаше платното. Успя да закачи няколко кичура къса коса с нокти. Магда тръсна глава, преди зомбито да я хване. Докато размахваше ръце във въздуха, опитвайки се да докопа косата й, тя използва цялата си сила, за да прониже ръката му дълбоко с ножа. Острието проби дланта му и излезе от другата страна. Онзи не извика от болка, само се дръпна, за да се освободи от оръжието. После отново замахна решително, сигурен, че тя е близо и ще я хване, когато отново се опита да го промуши.

Магда се възползва от разсейването му и докато той продължаваше да се пресята да я стигне, заблуждавайки се, че я е спипал натясно, се спусна към другата стена. Без да спира нито за миг, се мушна покрай завесата. Тъмният му силует се извърна внезапно, когато я видя да се втурва към него.

Магда изтича с всички сили по коридора, прекалено уплашена да погледне назад. Но нямаше нужда да се обръща. Чуваше го как приближава. Колкото и силно да бягаше тя, онзи я настигаше. Беше силен и неуморен.

Магда присви глава под друго висящо платно, и свърна вдясно, после пак вдясно и накрая вляво, като наум броеше завоите, които прави. Тежките платна, които препречваха коридорите тук, очевидно не го спираха така, както копринената завеса при задънения изход. Мъртвецът напредваше.

Макар че държеше газеника напред, докато бягаше, тя не виждаше надалеч пред себе си. Страхуваше се, че ще се натъкне на друг задънен изход, но този път без защитна завеса, която да попречи на преследвача да я докопа.

При всяко следващо разклонение тя завиваше напосоки, без колебание, но все пак наум отбелязваше всеки завой, в случай че стигнеше до задънено място и се наложеше да се върне. При все че бягаше много бързо, онзи скъсяваше разстоянието зад нея и тя осъзна, че ако отново стигне до коридор без изход, там ще бъде краят й. Но си даваше сметка, че не може да намали скоростта за нищо на света.

Въпреки страха си, въпреки бързото препускане не можеше да избие от ума си ужасяващата картина на смъртта на Исидора. Магда беше наясно, че е жизненоважно да се съсредоточи върху действията си, но мисълта, че може да я достигне такава съдба, не й даваше покой. Не можеше да си представи болката и ужаса от подобна смърт. Единствената милост, на която се надяваше, бе краят й да е бърз.

Магда чу котката да измяуква и вдигна поглед. Животното, което тичаше малко по-напред от нея, се обърна. Погледите на двете се срещнаха и Сянка свърна към един страничен проход.

Магда си припомни, че котката сама беше открила пътя обратно към стаята на Исидора.

Зачуди се дали би могла да намери и пътя навън.

Не знаеше какво друго да направи и понеже нямаше по-добра идея, последва котката, като гледаше да не изостава. Сянка се стрелкаше през коридорите с вирната във въздуха опашка, чието крайче бе извито напред.

Магда хвърли поглед през рамо и мярна светещите очи на преследвача си. Онзи я догонваше, бе само на две-три крачки зад нея. Идеше й да изкрещи, но знаеше, че ако го направи, това само би я забавило и би му позволило да се метне върху нея. Предпочете да фокусира цялото си усилие в това да тича с все сили, докато се опитва да настигне тъмния силует на котката.

При едно разклонение котката понечи да свие вдясно, но се закова на място и се взря в тъмнината. Бързо се обърна и пое наляво. Магда се поколеба само за миг, разколебана дали да последва инерцията си и да остане извън обхвата на преследвача, или да последва Сянка. Все пак избра да последва котката, вместо да рискува да загуби единствения си водач и отново да остане в капан, приклещена в задънен изход.

Преследвачът се нуждаеше само от този един момент. Бързо сключи ръце около корема й.

Магда се извъртя, преди онзи да успее да я сграбчи напълно. Фрасна го силно и разсече с ножа си гърлото му. Видя как от дълбоката рана се разхвърчаха парченца съсухрена плът, но не и кръв. Раната не забави мъжа.

Тя насочи ножа си към гърдите му, заби го до дръжката, после отново и отново. Онзи посегна да я сграбчи за гърлото, при което тя скри глава между раменете си.

Изплъзна се от хватката му и се втурна покрай него. Срита го отзад, в ямката на коляното, с все сили. Кракът му се скърши и той се олюля, аха да падне, но успя да запази равновесие.

Въпреки че се задържа на крака, този момент бе достатъчен Магда да се изстреля далеч напред, извън обхвата му. Чудовището нададе вой, който проехтя из коридорите, след това се втурна да я гони.

Докато тя тичаше след котката и се опитваше да не изостава, така че слабият газеник да осветява и двете им, не успя да прецени усилията си при вземането на един твърде широк завой в коридора. Мъртвецът избра вътрешната, по-къса дъга, и я изпревари.

Изскочи точно пред нея и й препречи пътя.

Котката се закова на място и погледна господарката си. Черната фигура на мъжа между двете изчакваше да види какво ще предприеме Магда, накъде ще побегне. Зад мъжа, изправен в средата на коридора, и по-нататък, зад котката, Магда мярна светлина. Очевидно бяха стигнали при входа на лабиринта.

Въпреки мамещата светлина зад мъжа, която й показваше накъде е изходът, Магда не можеше да тръгне натам. Нападателят стоеше на крачка пред нея. Тя за нищо на света не искаше да се върне обратно в тъмния лабиринт. Беше толкова близо до изхода, а онзи бе разперил крака и ръце така, че почти опираха в стените на коридора, и Магда осъзнаваше, че няма начин да мине покрай него.

Докато отстъпваше назад, за да държи някакво разстояние между себе си и мъжа, й се стори, че дочува говор в далечината. Тя извика. Мъртвецът я чу да вика за помощ и се спусна към нея. Точно в този момент нещо черно се стрелна към него и го удари по тила. Магда виждаше, че Сянка стои в очакване по-нататък — значи този път не го бе нападнала тя.

Чу се крясък и Магда осъзна, че е птица. Видя широко разперени мастиленочерни криле, които припляскваха — гарван.

Сигурно бе някоя от птиците, които бе видяла по-рано във високите части на залата — явно беше попаднала в капан в обширната мрежа от подземни коридори на Кулата. Знаеше, че се случва нерядко и че когато птиците търсят изход, е възможно да се паникьосат.

Гарванът изграчи пронизително и предприе повторна атака към главата на мъжа. Онзи размаха ръце, за да се предпази. Птицата се отдалечаваше, за да избегне размаханите ръце, но после пак се спускаше, за да поднови нападението.

Мъртвецът се олюля встрани и се опря на стената, докато се опитваше да избегне набезите на птицата. Магда видя отворилата се пред нея пролука и не се поколеба. Втурна се към светлината. Вече нямаше нужда котката да й посочва пътя. Просто тичаше към просветляващия в далечината коридор.

Иззад един завой изскочиха групичка мъже.

Някои от тях носеха факли, а други — сфери, които пръскаха зеленикава светлина. Магда разпозна дарбата в очите им.

— Какво става? — попита един от мъжете. — Случило ли се е нещо?

Магда отметна запотен кичур коса от очите си.

— Не знам. Нямам представа кой беше… или какво. Но изглеждаше мъртъв и магията на спиритистката не успя да го спре. — Тя вдигна омазания с кръвта на Исидора нож. — Дори това не го спря. Пронизах го поне десет пъти. Дори не го забави.

Мъжете се спогледаха, а после занадничаха из коридорите. Беше очаквала да й задават въпроси, да оспорят казаното от нея. Нищо подобно не се случи.

Гарванът внезапно изникна от тъмнината и прелетя край тях по осветените коридори.

— Тия птици все се губят тук, долу — измърмори един от мъжете.

— Хайде да вървим — подкани ги този, който бе проговорил пръв.

Колкото и да бе уплашена, Магда последва мъжете, нащрек за евентуална среща с мъртвеца. Тя се опасяваше, че макар да са магьосници, може би не схващат истинската опасност, надвиснала над тях. Макар да бяха доста на брой, не й се вярваше да успеят да се преборят с убиеца на Исидора.

Неколцина от мъжете се отцепиха от основната група и поеха по различни маршрути из лабиринта, за да търсят нападателя. Магда вървеше плътно зад онзи, който й се стори най-главният, докато си проправяха път към мястото, където бе заклана Исидора. На светлината на факлите и магическите сфери гледката бе дори по-ужасяваща, отколкото Магда си я спомняше.

Когато се убедиха, че не могат да направят нищо за спиритистката, мъжете не губиха нито секунда. В помръкнала тишина претърсиха жилището й, а после проследиха стъпките си назад през лабиринта. По пътя обратно прегледаха всяка стая, надникнаха зад всяко платно, провесено през коридора. Не беше трудно да се види колко са гневни мъжете, докато търсеха извършителя на това престъпление.

Най-накрая стигнаха изхода, без да се натъкнат на никаква следа от мъжа, който бе убил Исидора. Пазачите при входа докладваха, че никой не се е опитал да премине. Водачът нареди на останалите да продължат да търсят, докато не открият убиеца.

Докато си проправяха път през тъмния лабиринт, за да продължат търсенето, Магда спря. Тя стоеше изправена, сама, зад мъжете, заслушана в пращенето на газеника, докато обмисляше какво да предприеме. Чудеше се дали ще й стигне смелостта.

Спомняше си част от маршрута. Бе броила завоите.

Знаеше пътя обратно. Поне достатъчно навътре в лабиринта.

Знаеше какво трябва да направи.

Гмурна се след котката и потъна обратно в тъмнината.