Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Петдесет и трета глава

— МЕРИТ, ТРЯБВА ДА ТИ КАЖА НЕЩО.

Лицето му се изопна в тревога.

— Какво има?

Магда се прокашля с надеждата, че гласът няма да й изневери.

— Когато Баракус се върна от Храма на ветровете, от Отвъдното, аз го чаках в анклава на Първия магьосник. Естествено, радвах се да го видя, а той беше щастлив, че се е завърнал при мен. Но бе странно притихнал. Попитах какво го мъчи толкова.

Баракус ми каза, че огромна, изключително опасна сила вече не е в Храма на ветровете, където й е мястото. Обясни ми, че би трябвало да е там, но не е. Попитах го за какво говори. Той отвърна, че трите кутии на Орден липсват.

Лицето на Мерит придоби пепелявосивкави оттенъци.

— Как така липсват?

— Той каза, че много неща не са наред в Храма на ветровете. Когато го попитах какво има предвид, замълча и се взря в далечината. Накрая ми разказа за трите кутии на Орден и за това колко са важни те. Попитах го дали е сигурен, че кутиите ги няма. Отговори ми, че Храмът на ветровете е огромно място, но кутиите несъмнено вече не са там.

— На кого другиго е казал, че кутиите ги няма?

— Беше категоричен, че не може да довери на другиго освен на мен.

— Значи Съветът не знае?

— Не. Зная единствено аз. А сега и ти. Чаках да обявят новия Първи магьосник. Мислех да му разкажа всичко.

Тя пусна дланта, с която той държеше меча, и го хвана за мускулестата ръка над лакътя, с което го накара отново да я погледне в очите.

— Но сега разбрах, че ти си човекът, който трябва да знае това, Мерит. На теб трябва да го кажа.

Лицето му все още не бе възвърнало нормалния си цвят. Той отмести поглед и се вглъби в мислите си. Беше й трудно да си представи какво ли си мисли човекът, работил толкова дълго, за да създаде защитния ключ за кутиите на Орден.

— Благодаря, че ми каза, Магда. Че ми се довери.

Тя кимна и най-после го пусна; той продължаваше да стиска меча.

На лицето му внезапно се изписа очакване.

— Баракус каза ли ти нещо за тайните изчисления за създаване на пробив от седмо ниво? Може би ги е върнал в нашия свят?

Магда поклати глава.

— Съжалявам, не. Въобще не е споменавал за това.

Внезапното му нетърпение изчезна и той стана подозрителен.

— Значи Съветът не знае? Сигурна ли си?

— Да, сигурна съм. Баракус каза, че не може да се довери на друг освен на мен. Не зная защо, но беше категоричен. Не би казал подобно нещо, ако не бе убеден.

— Но няма никаква логика. Как може кутиите на Орден да не са в Храма на ветровете? — Мерит отново се взря в далечината. — Чудя се дали някой друг не е отишъл там, за да вземе формулите. Чудя се дали аз не мога да опитам. Не зная как, но ако можех…

— Не — каза Магда и тръсна глава. — Баракус ми каза, че много неща не са наред в Храма. Той ми обясни, че ще минат стотици години, преди друг човек да стъпи там.

— Звучи зловещо. Чудя се защо ли го е казал.

— Не зная, но щом Баракус каза така, той е бил наясно за какво говори. Това означава, че нито ти, нито някой друг би могъл да влезе.

Мерит се замисли за момент.

— Първоначално Храмът трябваше да бъде върнат в нашия свят, след като войната свърши и тук отново е безопасно.

Магда го погледна изпод вежди.

— Баракус беше магьосник воин. Той можеше да пророкува. Вероятно е искал да каже, че в този свят не би било безопасно стотици години напред и затова трябва да остане далеч.

— Това е много мрачна мисъл.

— Може да е заради другото, което каза — че нещо много се е объркало в Храма. Може би не могат да бъдат върнати не заради нещата в нашия свят, а заради проблемите там.

— Предполагам, че е възможно — отвърна Мерит, дълбоко замислен.

— Това означава, че никога няма да можеш да вземеш нещата, които ти трябват.

Раменете на Мерит виснаха в безсилие.

— Това все още нищо не обяснява за кутиите на Орден. Ако ги няма там, значи са тук, в този свят.

— Така изглежда — съгласи се тя.

— Екипът на Храма отнесе кутиите в Храма — каза той, докато разсъждаваше на глас. — Лотаин се опита да проникне там, за да поправи онова, което екипът на Храма саботира, но не можа да влезе. После, когато опитът на Лотаин да влезе в Храма пропадна, той изпрати някои от най-добрите си мъже да се опитат да проникнат и да разберат какви ги бяха свършили от екипа на Храма. Когато никой от тях не се завърна, той отиде сам. Потвърди, че нещата не са както трябва.

— Точно така — каза Магда.

Той замахна с меча, докато говореше.

— Това явно подсказва, че кутиите на Орден изобщо не са били отнесени в Храма. Вероятно е част от плана за предателството.

— Трябва да има нещо повече от това.

— Какво искаш да кажеш? — попита той.

— Ако кутиите изобщо не са били там и никой друг не е прониквал, защо тогава Храмът на ветровете оцвети луната в червено като предупреждение, че нещо там се е объркало ужасно, дълго след като екипът на Храма беше осъден и екзекутиран за предателство? Почервеняването на луната е предупреждение. Баракус изпрати магьосници, които не успяха да се върнат, а после отиде сам, в отговор на призив на Храма за помощ, а и за да разбере какво не е наред. Явно нещо се е случило и затова луната е почервеняла.

— Не мога да си представя какво. Баракус намекна ли ти нещо?

Магда сведе очи.

— Той се самоуби, преди да успея да говоря с него за това.

Тя отново погледна Мерит.

— Може би кутиите през цялото време са били в Храма, точно където им е мястото. Може би някой друг е влязъл и ги е взел, затова луната е станала червена.

Мерит се притесни при мисълта.

— Някой друг? Кой например? Имаш предвид врагът?

Магда сви рамене.

— Не зная. Вероятно някой е влязъл и е откраднал кутиите на Орден, като е причинил другите проблеми, за които Баракус разказа. Може би затова луната почервеня.

Мерит прокара палец по челюстта си, докато мислеше.

— Предполагам, че е възможно.

— Може и да е някой от враговете. Някой, изпратен от император Сулакан.

Мерит я погледна отново.

— Това е доста притеснителна мисъл.

— Освен тази притеснителна мисъл, както ти казах, в Кулата се случват някои доста тревожни неща. Дочух слухове, че някои от нашите магьосници възкресяват мъртвите към живот. Ти знаеш ли нещо за такива опити?

— Чувал съм, че се опитват да разберат повече за оръжията, създадени от Сулакан — отвърна той. — Мисля, че Исидора помагаше точно с такива неща. Тя се занимаваше с въпросите, свързани със света на мъртвите.

— Стават и други странни неща. Вражеските сили събират труповете на мъртъвците като реколта. Те са събрали всички тела на убитите от родния град на Исидора, Гранденгарт. Докладите, за които съм чувала, твърдят, че са събрали труповете и от други места, както и от бойните полета. Защо биха направили подобно нещо?

Мерит въздъхна дълбоко.

— Не зная.

Магда отиде до ракитената пейка и взе вързопчето, което бе донесла.

— Погледни това.