Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Деветдесет и трета глава

МАГДА ЧУ ДУМАТА „Изповедник“ да преминава от уста на уста, хората в залата я повториха безброй пъти. Лотаин, все още на колене, продължи да я гледа, като търпеливо очакваше по-нататъшни заповеди.

По знак на Магда Куин изведе напред Наджа. Чужденката свали качулката си, за да може Лотаин да я види. Лицето й пламна от гняв. Магда видя опасната аура на дарбата да проблясва в леденосините очи на жената.

Наджа посочи Лотаин.

— Това е човекът, който ме хвърли в тъмницата. Това е човекът, който ме измъчваше и…

Куин я хвана и я дръпна назад, защото тя понечи да се нахвърли върху Обвинителя и да го срита между краката.

— Трябва ни в състояние, което му позволява да говори — прошепна той в ухото й. — Магда трябва да изтръгне от него цялата истина. Остави я да го направи.

Наджа, с яростно повдигащи се гърди, стисна здраво устни и погледна Магда в очите. Магда видя, че чародейката е на ръба да избълва срещу Лотаин такава сила, че да го превърне в димящ труп.

— Знам — прошепна едва чуто Магда. — Знам.

— Дължа живота си на вас двамата — каза Наджа на Магда и Мерит. — Както аз, така и всички останали. Доверието ми е най-малкото, което мога да предложа в замяна.

Най-накрая тя се отдръпна и кимна на Магда да продължи.

— Коя е тя? — обърна се Магда към Лотаин, вдигнала ръце към Наджа. — Кажи на всички тук коя е тази жена и какви са й били задълженията, преди да дойде в Кулата. Кажи им какво знаеш за нея.

Лотаин огледа втренчената в него тълпа и отговори без колебание:

— Тя е дезертьор от Стария свят. Дойде тук да помага за каузата на Средната земя. Била е спиритистката на император Сулакан. Познава работата на магьосниците от Стария свят. Знае как са използвали мъртвите, за да служат на целите на император Сулакан. Тя знае как можем да контролираме душите на мъртвите, за да накараме труповете им да изпълняват желанията ни. Знае и за полухората и как можем да крадем душите им.

Множеството, което стоеше притихнало, нададе викове на ужас. Хората бавно започваха да осъзнават истинските размери на заплахата от Стария свят. Повечето от тях никога не бяха чували за подобни неща.

— И какво направи ти, когато тя дезертира и дойде да ни помага? — попита го Магда.

— Оковах я, изпратих я в тъмница и я изтезавах.

— Защо я хвърли в тъмница? — продължи Магда.

Той се наклони напред, доволен, че може да отговори на въпроса и да удовлетвори господарката си.

— За да гарантирам, че няма да може да помага на магьосниците и чародейките в Кулата, които се опитват да защитят Средната земя и да се противопоставят на заплахата от Стария свят. Не искаме тя да сложи край на това, което правим тайно с мъртвите, нито да ни пречи да избиваме важни хора — Очите му плувнаха в сълзи. — Съжалявам, Господарке. Исках да нараня и теб. — Пак се свлече на земята, вкопчен и бялата й рокля. — Моля те, прости ми!

— Млъкни и ме погледни.

Той веднага се стегна и я погледна.

Магда изпита внезапен ужас.

Не бе взела нещо предвид.

Погледна надолу към Лотаин.

— Знаеш ли за пътешествениците по сънищата?

— Да, Господарке.

— Тук има ли пътешественици по сънищата… в момента… скрити в главите на присъстващите… да ни наблюдават?

— Да, Господарке.

Не беше го предвидила. Толкова се притесняваше как ще накара Лотаин да си признае пред всички, толкова й се искаше да разкрие предателството, че не беше помислила за пътешествениците по сънищата, които евентуално наблюдават заедно с всички присъстващи.

Един мъж с подивял поглед и изпънати напред ръце нададе кръвожаден вик и се спусна към Лотаин.

Мерит, разбрал какво става, изстреля ръката си напред точно навреме, за да повали летящия към Лотаин мъж със силата си. Онзи потрепери, щом магията го застигна, и се строполи мъртъв в краката на Магда. Беше човек от техните, не беше предател — просто пътешественик по сънищата го бе превърнал в убиец.

Докато няколко войници издърпваха трупа встрани, Магда огледа шокираните лица.

— Това беше пътешественик по сънищата, вмъкнал се в ума на един от нашите хора, за да убие свидетеля, с който разполагаме.

Хората отстъпиха, зяпнали трупа, който изнасяха покрай тях, използван от пътешественик по сънищата, за да бъде превърнат в убиец. Изведнъж всичко стана твърде истинско в очите на хората, които бяха предпочели да вярват, че не е възможно пътешествениците по сънищата да се вмъкват в главите на хора в Кулата.

Тук-там из залата се надигнаха ужасяващи писъци, а неколцина магьосници се хванаха за ушите и започнаха да се мятат, раздирани от ужасна агония. Около жертвите се образуваха кръгове от хора, които отстъпваха назад, стреснати от кръвта, бликнала от ушите и носа на магьосниците — нещастниците, задъхани, притискаха главите си с длани и се опитваха да потушат непоносимата болка. Давеха се в кръв и я избълваха на тлъсти храчки.

Магда разбираше прекрасно какво се случва. Вече го беше преживяла. Спусна се към ръба на подиума, близо до хората.

— Чуйте ме! — извика високо, така че да я чуят. — Чуйте ме, иначе някои от тях ще умрат! Трябва да ме чуете и да правите точно каквото ви кажа!

Лицата с надежда се обърнаха да я погледнат. Някои отчаяно се опитваха да помогнат на гърчещите се.

— Пътешествениците превземат умовете ви! — изкрещя Мерит, застанал до Магда. — Възнамеряват да ви убият! Имате само един шанс за живот!

— Господарят Рал създаде магия, с която да защити хората от пътешествениците по сънищата — продължи Магда. — Отдаването на Господаря Рал ви свързва с него посредством тази магия. Тя ще ви пази от пътешествениците по сънищата. Нямате време за губене! На колене! Веднага!

Голяма част от присъстващите изпълниха разпореждането.

— Но как е възможно подобно нещо? — попита един от обърканите магьосници. — Изключено е връзка на такова oгромно разстояние да постигне такъв резултат.

— Напротив, възможно е! — отвърна Мерит. — Знам, защото допринесох за създаването на магията. Точно както един пътешественик по сънищата може да действа отдалеч, така работи и връзката с Господаря Рал. Знам, защото лично проведох всички тестове от вътрешната страна на верификационната мрежа. Изпробвах я с пътешественик по сънищата. Сега слушайте Магда и правете точно каквото ви каже, иначе пътешествениците по сънищата ще се промъкнат в ума ви.

— Но не разбирам…

— Няма време за спорове и обсъждания! — Мерит посочи един свлечен на колене мъж на предната редица, от чиито уши бликаше кръв. — Ако искате да бъдете удобна мишена на пътешествениците по сънищата, не я слушайте!

Всички, които все още стояха прави, включително магьосникът, задаващ въпросите, паднаха на колене.

— Всички! — извика Магда. — Наведете се напред, опрете чело в пода, отворете съзнанието си за думите и повтаряйте след мен! Трябва да го направите три пъти! Ако искате да живеете, повтаряйте думите след мен!

Просторната зала се изпълни с викове — едни потвърждаваха, че са готови да го направят, други плачеха, трети я умоляваха да побърза.

— За да бъдете защитени, трябва да направите следното — продължи Магда с ясен глас. — Повтаряйте след мен: „Господарят Рал ни води“. — Гласовете отекнаха, докато тълпата повтаряше думите. — „Господарят Рал ни учи“ — продължи Магда в напрегнатата тишина. Тези, които бяха поразени от пътешествениците и се гърчеха в болка, окървавени, повтаряха отдаването наред с всички останали, както самата тя бе сторила преди. — „Господарят Рал ни пази“. — Тя казваше изреченията едно по едно и всички повтаряха след нея. — „В светлината ти процъфтяваме“. — Тя изчака ехото да заглъхне, за да не би някой да пропусне някоя дума. — „Милостта ти ни закриля“. — Замлъкна, после продължи. — „Мъдростта ти е нашето смирение“ — повториха всички в един глас. — „Живеем само за да ти служим.“ — Тя огледа всички сведени глави, докато произнасяше последното изречение: „Животът ни ти принадлежи“.

Ехото от последните думи на отдаването, произнесени в унисон, най-после заглъхна. За всеки случай Магда ги накара да повторят всичко още два пъти.

Когато трите отдавания приключиха, поразените жертви се отпуснаха облекчено. Дадоха знак на хората, които се опитваха да се погрижат за тях, че отдаването е проработило. Новината, че след като са направили онова, което им е казала Магда, е дало резултат и е спасило избраните жертви от лапите на пътешествениците, се разпространи из претъпканото помещение като горски пожар.

— Честито! — каза Магда на всички. — Предприехте важна крачка за спасяването на Кулата от пътешествениците по сънищата. Трябва да кажете на всеки, който не беше тук днес. Всички трябва да направят отдаването към Господаря Рал, за да бъдат предпазени посредством връзката. Не можем да си позволим сред нас да остане незащитен човек.