Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Петдесета глава

— ИЗПОВЕДНИК ЛИ? — попита Магда.

— Точно така.

Тя се наведе към него, объркана от името.

— Изповедник?

— Да, така наричам човека, който бих създал, защото със силата, която бих вложил в него, този човек би могъл да накара всеки, абсолютно всеки, да изповяда истината, колкото и ужасяваща да е тя — без значение колко отчаяно може да му се иска да я прикрие, без значение какви лъжи е изричал и зад какви лъжи се е криел. Докосването на Изповедническата сила би променило всичко това.

— Значи Съветът иска ти да направиш ключа, от който не би имало полза, но не и Изповедника, който би могъл да ни бъде от голяма помощ.

— Каква ирония, а?

— Меко казано. — Не беше сигурна дали ситуацията не е по-скоро сериозна, отколкото иронична. — Все още не разбирам защо и ключът, и Изповедникът изискват едни и същи основни магически съставки.

— Защото по същество и двете неща служат на каузата на истината.

— Как може ключът да служи на каузата на истината? За Изповедника разбирам, но не и за ключа.

— По същество и ключът, и Изповедникът удостоверяват истината. Силата на Изповедника би принудила човек да разкрие Истината, а всички кодирани настройки на ключа удостоверяват дали думите съответстват на реалността. Реалността е истината. Следователно и Изповедникът, и ключът споделят едни и същи формули, които са в основата на крайната им цел.

До голяма степен по същия начин верификационната мрежа удостоверява дадена магия, основните елементи на новата форма на магията, която се опитвам да създам, са критерий или мярка, по която се съпоставя с реалността. В случая с Изповедника обектът няма да може да говори нищо друго освен истината.

Ключът също така спазва верификационна последователност. Той създава пътища за проверка, като така би попречил на човека, който го използва, ако той например лъже за истинската причина, заради която иска да освободи силата.

— Може би Съветът не иска ти да създадеш Изповедника, защото ги е страх от истината — отвърна Магда.

— Вероятно току-що прозря същината на нещата.

— Но те все пак искат ключа.

— Точно така — отговори той. — Те искат простия ключ, който да освободи силата, но аз не мога да доверя на никого предмет, който съдържа толкова мощ, дори на Съвета, за това възнамерявах да създам по-сложния ключ. Това беше много по-трудно за измисляне, но ако някога получа възможността най-накрая да активирам мрежата, годините, прекарани в допълнителен труд, биха имали смисъл.

Но нито този, който аз предвиждах, нито простият ключ, който иска Съветът, могат да бъдат създадени, защото за направата и на двата имам нужда от информация, която е в Храма на ветровете и е недостъпна за мен. Без тези формули не мога да направя нито ключа, нито Изповедника. Поне ключът вече е без значение, защото мощта, както и формулите са на безопасно място, където никой не може да ги достигне.

Магда имаше чувството, че ще припадне. Отпи малко вода. Не можеше да проумее защо Съветът би се боял от истината. Но един по-належащ въпрос изскочи в ума й, докато тя се опитваше да открадне малко време, за да обмисли думите на Мерит.

— Как този човек, този Изповедник, би могъл да принуди някого да говори само истината?

Изглежда му беше неудобно, докато търсеше точните думи.

— Трябва да разбереш, Магда, че Изповедникът би бил крайна мярка, за да се стигне до истината. Например за да бъде принуден убиец да признае извършените убийства, да разберем точния брой на жертвите му и да установим вината му извън всякакво съмнение. Или представи си, че някой е отвлякъл дете заради откуп или пък нещо още по-лошо. Изповедникът би могъл да извлече истината отвъд лъжите и измамите.

Тя повдигна вежди.

— Или пък да застави предател да се изповяда.

— Без всякакво съмнение и колебание.

Магда докосна челото си с пръсти, докато се опитваше да възприеме мащаба на всичко, което той й обясняваше.

— Но как на практика този Изповедник би накарал човек да се изповяда?

— Всъщност — продължи той — магията, която бих вложил в него, както и магията на ключа, съдържат едновременно Субстрактивна и Адитивна част.

— Значи, за да създадеш Изповедник, ти е необходим доброволец, роден с дарбата?

— Ни най-малко. Доброволецът би бил само преносител, в който да вложа това умение, тази уникална форма на сила.

— Но ако не е роден с дарбата…

— Всеки носи поне искрица от дарбата. Тя е част от нашата жизнена сила. Магията е просто въпрос на Доза. Ти например не си родена с дарбата, но, строго погледнато, не е точно така.

Животът свързва всички ни с магията, както показва символът на Милостта. Затова нямам нужда от човек, роден с дарбата, за да създам Изповедник — единственото условие е доброволецът да е жив.

Заради времето, прекарано около Баракус и другите талантливи магьосници, Магда бе донякъде запозната с техния свят и с онова, което считаха, че е възможно да бъде постигнато. Може би не разбираше напълно какво и как правят, но като цяло имаше представа на какво са способни. Идеите на Мерит категорично бяха извън сферата на възможностите.

Очите й се разшириха от внезапно прозрение. Тя го погледна.

— Ти ще промениш Милостта.

— Разбира се — отвърна той, сякаш беше нещо най-нормално.

В известен смисъл това бе едно от основанията хората да се страхуват от Сътворителите. За тези магьосници нямаше невъзможни неща — интересуваха ги единствено начините то да бъде постигнато. Думите на Мерит бяха пример за неконвенционално мислене, което за повечето хора граничеше с лудост.

— Но ти можеш да върнеш Изповедника в първоначалния му човешки облик, нали? Искам да кажа, ако…

— Да го върна? — Той я изгледа така, сякаш бе полудяла. — Щом веднъж го променя, силата би станала неразделна част от човека, неотделима от неговата нова същност. Веднъж променен по този начин, човекът завинаги остава Изповедник. Няма да има връщане назад. Стореното — сторено.

На Магда й прилоша.

— И как по-точно ще работи силата, която би вложил в този човек?

— Когато Изповедникът освободи силата си в някого, Субстрактивната страна на магията ще унищожи личността на докоснатия от тази сила.

— Тоест ще го убие?

— Не, всъщност не, поне не в смисъла, който влагаш.

Намръщена, Магда се приведе към него.

— Би ли ми обяснил?

— Имам предвид, че няма да го убие физически. — Той махна с ръка, сякаш не желаеше да влиза в подробности, но накрая все пак го направи. — Създал съм мрежата така, че да е строго канализирана. Фините нишки Субстрактивна магия биха изпепелили ума на обекта, точно както преминава светкавица през дърво, през целия му ствол до корените — така и Изповедническата сила би заличила идентичността на докоснатия.

Предишната същност на този човек би престанала да съществува. Той никога не би могъл да си възвърне унищоженото чрез Субстрактивния аспект на Изповедническата сила. Човекът, докоснат от Изповедник, е жив, но неговата идентичност вече не съществува. Онова, което е бил този човек, вече няма да го има.

— И какво би останало от него?

— На мястото на унищоженото от Субстрактивната магия ще дойде пълно, безпрекословно, сляпо отдаване на Изповедника, създадено от Адитивната магия. Изповедникът ще се е превърнал в центъра на вселената за изповядания, единственото, което има значение за него. Изповедникът заема мястото на идентичността на докоснатия човек — на новосъздадената му идентичност, ако трябва да бъда по-точен.

В това измерение на пълна отдаденост и безусловно подчинение човекът изпитва нужда от обекта, на който е предан — Изповедника, — за да го насочва. Това се превръща в единствена цел на живота му. За него липсата на наставленията от страна на Изповедника, който го е докоснал със силата си, причинява ужасяваща празнина в съществуването.

В този момент Изповедникът ще контролира изповядания, който ще бъде принуден да следва неговите нареждания въпреки всичко. Ако е възможно физически, той без грам колебание би ги изпълнил, дори с цената на собствения си живот. Дори и да не е възможно, все пак би вложил всяка частица от съществото си в изпълнението, докато Изповедникът не му заповяда да спре или докато не загине. Единствената цел на новото му съществуване би била да изпълнява заповедите на Изповедника.

Вече можеш да си представиш, че Изповедникът ще трябва само да попита и изповяданият без колебание ще признае истината.

Човек, докоснат от Изповедник, е неспособен да лъже. Онази част от него, желанието, нуждата, способността му да лъже, е унищожена и напълно заличена. Не е възможно да се върне човешката му същност. Когато Изповедникът поиска истината, единственото, което е от значение за изповядания, е да каже цялата истина.

Магда беше ужасена.

— Как можеш да вложиш толкова огромна сила в някого?

Ръцете му бяха облакътени на коленете, с преплетени пръсти, и той се наведе по-близо към нея.

— Ние даваме мечове на войниците, нали? Родените с дарбата имат деца, които по рождено право наследяват смъртоносни умения. Детето по рождение носи сили, които не разбира, и може да използва тези сили, за да причини огромни щети, когато порасне. Виж какво правят последователите на император Сулакан със своите умения, придобити единствено по рождено право. Използват силата си, за да унищожават невинни хора.

От друга страна, човекът, избран да стане Изповедник и носител на такива сили, трябва да бъде правилният човек — разумен, разсъдлив, рядко срещан човек, на когото може да се повери такава отговорност; същото се отнася и за човека, който ще притежава ключа за хранилищата на силата. За подходящия човек и двете неща ще бъдат само инструмент. За погрешния човек ще бъдат оръжие на злото. От значение е единствено умът, който ръководи инструментите.

Тя започваше да разбира защо Съветът първоначално бе отхвърлил молбата му.

— Чух, че опитът да бъде създаден Изповедник — каза гласно Магда — е опасен и може дори да бъде фатален. Много е вероятно да убиеш читав човек, докато се опитваш да го превърнеш в Изповедник.

Мерит въобще не изглеждаше стреснат от думите й. В погледа му имаше решителност.

— Така е. Говорим за изключително опасна магия. Убеден съм, че мога да я създам, но не мога да бъда абсолютно сигурен, че ще сработи точно така, както очаквам. Никога преди не е било опитвано такова нещо. Добри духове, доколкото знам, никой никога преди дори не е замислял подобно нещо. Ако не изпипам всичко до последния детайл, може само за един миг нещата да се объркат ужасно и човекът да умре. Рискът е реален.

Той се наведе към Магда и се вгледа в очите й, за да види някаква реакция.

— Но каква би била опасността, ако не опитам? Въпреки всички усилия на войските ни враговете превземат селата и градовете по пътя си. Губим хиляди хора в битки. Но ордите от Юга продължават да се изливат на север и сеят смърт наред. Ти самата каза, че в Кулата се случва нещо странно, че търсиш отговори, че всички сме в опасност и че сред нас има предатели, които много вероятно заговорничат за унищожението ни. Трябва да открием виновника за това. Мислиш ли, че смъртта на всичките ни хора е за предпочитане пред риска за човека, избран да се превърне в Изповедник?

Магда се вгледа в дълбоките му лешникови очи в търсене на някакъв знак, че Мерит е заблуден, подведен или дори полудял. Не видя нищо такова.

Тя хвърли поглед към грациозната жена, която бе изваял от бял мрамор. Мерит не беше човек, който би предприел нещо, без детайлно да изследва всеки възможен аспект предварително.

— Признавам, че вероятно имаш право — каза накрая тя.

На Магда никога не й бе харесвала идеята да бъдат променяни хора с магия. Сега беше същото. Звучеше й ужасяващо.

Тя върна темата на разговора върху онова, което от самото начало искаше да узнае.

— Ами другите магьосници, които загинаха? Онези, за които твърдят, че са умрели заради теб. Не ми доразказа затова.

Вдъхновението, което проблясваше в очите му, докато говореше за ключа и Изповедника, угасна като лагерен огън, потушен от внезапен проливен дъжд. Темата явно беше болезнена за магьосника.

На Магда не й бе приятно да го кара да говори за неща, които очевидно му причиняваха болка.

Но ставаше въпрос за живота на всички им. Тя трябваше да успее да намери истината.