Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Седемдесет и девета глава

ЩОМ МАГДА ОТВОРИ ВРАТАТА, Сянка измяука и изтича да я посрещне. Черната котка се отърка в крака й, а после и в Мерит. Магда се наведе и почеса животинката по врата.

— Беше ли послушно моето момиченце?

Котето отговори с дълго измяукване, все едно разбра въпроса.

— Май никой от нас още не е вечерял.

— Трябва да се храниш — каза Мерит и махна с ръка да запали газените лампи в жилището. — Но това може да почака до утре. В момента имаш най-неотложна нужда от сън, не от храна.

Магда вдигна ръка на рамото му.

— Благодаря ти, и ужасно да изглежда положението в момента, е успокоително да знам, че си на моя страна във всичко това.

Мерит се усмихна.

— Благодарение на теб вече разполагаме с ключа. Това е колосална крачка напред, която ще ни донесе голямо предимство, а без теб не бих се справил. Само да не бе повлияло толкова зле на състоянието ти.

Магда въздъхна.

— Това определено изсмука силите ми. Не мога да ти опиша колко слаба се чувствам.

— Мечът отнема от жизнената ти енергия. Щом се наспиш, за да приключиш възстановяването си, ще се почувстваш много по-добре, обещавам ти. — Посочи жилището. — Преди да те оставя, трябва да видя плата от Исидора още веднъж, за да мога да свърша някои неща, докато си почиваш.

Магда кимна и се отправи към резбованата двойна врата на спалнята. Леглото изглеждаше толкова мамещо. Взе коприненото парче плат и излезе бързо с него. Мерит оглеждаше стаята в почуда. Тя често забравяше що за прелест беше това жилище. Тя обаче нямаше търпение да се изнесе от тук, защото скоро в тези стаи щеше да заживее Лотаин.

— Искаш ли да го вземеш със себе си? — попита тя, докато му подаваше сгънатата коприна.

Мерит я разгъна и я вдигна към очите си, за да огледа добре символите.

— Не. Тъй като ще спиш дълбоко, ще бъда много по-спокоен, ако знам, че този плат е върху теб и те пази от чудовищата, за които ни разказа Наджа.

— Доколкото ми е известно, всички убийства са станали на по-долните нива в Кулата. Наистина ли мислиш, че мъртвите могат да се качат чак до тук?

Мерит разпъна парчето плат пред очите си и го заоглежда внимателно, докато говореше.

— Не си струва да рискуваш живота си. Аз съм този, който даде на Исидора основните защитни заклинания. Просто трябва да проверя някои незначителни подробности за модификациите, които тя е направила — за да съм сигурен, че съм запомнил всичко правилно. При положение, че нещата са толкова критични, не искам нещо да се обърка.

Тя покри дланта му със своята, с което го накара да я погледне.

— Мерит, как ще се справим с всичко това? Как ще спрем това безумие?

Останал доволен от огледа, Мерит й подаде обратно плата и й се усмихна окуражително. Тя оцени любезното му старание да я успокои.

— Утре, Магда. Поспи, възползвай се от толкова нужната ти почивка, а за другото ще се тревожим утре. След като си починеш достатъчно, за да можем да довършим лечението ти, ще мислиш по-ясно. Сега Куин работи с нас. Ще ни бъде от голяма помощ, както и Наджа.

Магда се усмихна при спомена за удивителната чародейка.

— Мисля, че никога не съм виждала по-красива жена.

Очите на Мерит подириха нейните.

— Изобщо не може да се сравнява с теб, Магда — прошепна той с тих глас, който изненада Магда не само със самите думи, ами и с искреността, с която бяха изречени. Мерит се сепна и отклони поглед. — Съжалявам, Магда. Не биваше да го казвам. Ти си жената на Баракус.

Тя вдигна пръст отстрани на бузата му и завъртя лицето му към своето.

— Баракус е мъртъв. Ти не си.

— И все пак…

— Всичко е наред, Мерит — каза тя, и като го хвана за ръката, го изпроводи до изхода.

Мерит се наведе и почеса котката по главата.

— Да пазиш господарката си, чу ли? Пази я.

Сянка отърка главица в крака му и доволно стисна очи. Магда се радваше, че Сянка го харесва. Котката умееше да преценява добре характерите.

— Ти къде ще бъдеш? — попита Магда. — Къде мога да те намеря?

— Ще се върна в жилището си долу, в града. Имам някои идеи. Трябва да изпробвам някои промени на заклинанията на Исидора, след което ще им пусна проверка за цялостност.

— Опитваш се да намериш начин да затвориш мъртвите в техния свят ли? — предположи Магда.

— Не е толкова просто. Спи. Ще се върна в Кулата утре. Ще те чакам с Куин. Щом си отпочинеш, ще говорим. Може би дотогава ще сме разбрали какво е голямото събитие утре следобед. А и Наджа ще бъде излекувана. Тя също ще помогне. Утрото е по-мъдро от вечерта.

Магда задържа края на вратата и се облегна на ръба.

— Добре.

Той вече тръгваше, когато тя го повика:

— Мерит, според теб кой е виновен за всички неприятности в Кулата?

Той се извърна и я изгледа продължително.

— Имам известни подозрения.

Магда също имаше, но не можеше да бъде сигурна. Не искаше да допуска грешка за нещо толкова важно. Ако нещо се объркаше, това можеше да коства живота на всички тях.

— Спи! — нареди й той, обърна се и се отдалечи по тъмния коридор.

Реакцията му накара Магда да се усмихне.

Отиде до един шкаф и го отвори. С благодарност намери в един буркан няколко парчета чироз — спомни си, че ги беше мярвала там. Спеше й се толкова много, че едва си стоеше на краката, но в същото време умираше от глад и се страхуваше, че ако не сложи залък в уста, за да успокои къркорещия си стомах, няма да може да заспи. Откъсна парче риба със зъби и задъвка, като в същото време отиде до друг шкаф и извади от него кана и леген.

Сянка я следваше, вдигнала главица към нея, с изправена високо във въздуха опашка и без да спира да мяука. Магда изсмука солта от парче риба за момент и подаде хапката на котето. Сянка изглеждаше точно толкова гладна, колкото се чувстваше Магда. Докато котката се навеждаше над храната, Магда си наля чаша вода и прокара солената риба. Изпи цялата чаша. Усещането за храна в стомаха, макар и само няколко хапки, беше приятно.

Щом се погледна в огледалото, остана леко ужасена от гледката. Лицето й беше мръсно, а косата й, макар вече къса и лесна за поддържане, изглеждаше рошава и мръсна. Досега не си бе дала сметка, че Мерит я бе гледал в това състояние — рошава и мръсна. Сигурно му е заприличала на някое гаменче. Но пък нали той й каза, че е красива. Беше приятно да чуеш такъв комплимент от хубав мъж като Мерит. И все пак…

Магда потопи кърпа в легена и я изстиска. Пътуването до тъмницата бе оставило мръсни дири по лицето й. Дланите й бяха изцапани с ръжда от металните перила на стълбата, по която бяха слезли. Припомни си състоянието на Наджа и се почувства идиотски, задето се бе притеснявала за външния си вид.

Докато Магда измиваше ръцете и лицето си, Сянка скочи върху бюфета с надеждата да получи още нещичко за хапване. Магда се усмихна и след като пак изсмука солта, подаде на гладното коте още едно парченце риба.

Седнала на бюфета, Сянка се наведе да изяде и втората си порция. Както дъвчеше, главата й рязко се вдигна. Остави рибата и се вторачи във вратата.

Котката се изправи на нокти, изви гръб, а космите по опашката й настръхнаха. Извадила нокти, Сянка изсъска.

Магда стоеше вкаменена, облещена.