Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Шейсет и девета глава

НА ТРЪГВАНЕ МАГДА сви юмруци от яд. Двамата с Мерит подминаха групи войници, които вървяха в другата посока, и тя решително зави навътре по каменния коридор.

— Какво беше това? — попита накрая Мерит. Той също звучеше вбесен.

— Не е ли очевидно? Явно има противници на идеята да обявят Лотаин за Първи магьосник. Както изглежда, той се опитва да потуши недоволството, да си подсигури подкрепа и да спечели хора на своя страна. Очевидно се получава. Гръндуол смята, че ще е за доброто на хората в Кулата. Лотаин без съмнение разчита на това отношение.

Вероятно си мисли, че като видя колко са доволни всички, как се успокоява напрежението и хората възвръщат кураж по време на криза, аз няма да имам друг избор, освен да следвам замисъла му. Знае, че ме е грижа за хората тук. Опитва се да ме принуди да го направя за доброто на Кулата.

— Но ти няма да го направиш — заяви Мерит.

Не прозвуча като въпрос. Магда го изгледа смръщено.

— Да не си полудял?

Той тежко въздъхна, освободен от стаяваното раздразнение.

— Къде всъщност отиваме?

— В тъмницата.

— В тъмницата? — Мерит я хвана за ръката и рязко я дръпна, за да спре. Огледа се в двете посоки, за да се увери, че войниците, които влизаха и излизаха от щабквартирата на Домашната гвардия, не са достатъчно близо, за да ги чуят.

— Полудя ли?

Магда го изгледа войнствено.

— Чуй, Мерит, времето ни изтича. Ако тази жена е още жива, трябва да се доберем до нея, преди да я обезглавят. Вече пропилях целия ден в сън, не можем да си позволим да губим още време.

— Денят не беше пропилян — отвърна той, за да я успокои. — Това те спаси от сигурна смърт.

Магда си пое дъх, докато се опитваше да укроти гнева си, породен от думите на генерала. Не искаше Мерит да си мисли, че му се сърди или го обвинява за онова, което трябваше да свършат. Той бе единственият, който вярваше в нея и се опитваше да й помогне. Тя овладя гласа си.

— Сигурно си прав и съм благодарна, наистина. Ти ме излекува и сега съм по-добре. Зная, че ми трябва още почивка, за да дойда на себе си, но в момента няма значение колко съм изтощена. Може да не получим друга възможност. Трябва да се доберем до чародейката.

Мерит й кимна и видимо се успокои.

— Разбирам и също като теб смятам, че спешно трябва да действаме. В крайна сметка първи ти казах за чародейката изменник. Забрави ли?

— Спомням си.

— И как предлагаш да се видим с нея без генерал Гръндуол? Обикновено не допускат случайни хора при затворниците.

Една група войници бързо ги подмина, но не пропуснаха да огледат жената в тяхното мъжко кралство. Тя ги поздрави с кратка, любезна усмивка. Повечето мъже отвърнаха на поздрава й. Когато отминаха, Магда придърпа качулката на наметалото пред лицето си и отново тръгна. Тя погледна Мерит иззад ръбчето на качулката си.

— Чу генерала. Уважавана съм. За мен е нещо ново, но може би за пазачите пред тъмницата не е. Те определено няма да очакват жена, при това вдовицата на починалия Първи магьосник, да слезе при тях посред нощ.

Мерит сякаш отново се развълнува.

— И това как ще ти помогне?

— Понякога изненадата е най-голямото предимство на воина.

Той я погледна подозрително.

— Къде си чувала това?

— Баракус ми го е казвал.

— Прав е, но случаят е доста необичаен.

— Затова изненадата ще бъде предимство за нас.

— А ако не стане?

Магда стисна ръката му и се наведе към него, когато поеха надолу по каменните стъпала на широкото стълбище. Стъпките им ехтяха в стълбищната шахта, затова тя заговори тихо.

— Мерит, трябва да опитаме. Времето работи срещу нас. Ако досега не са я екзекутирали, със сигурност ще я обезглавят скоро, може би още утре. Не можем да отлагаме. Ако е имало процес и са я осъдили на смърт, няма дълго да я държат жива в тъмницата, най-много няколко дни. Всеки един ден, който губим, увеличава шансовете изобщо да не успеем да говорим с нея. Може пък тя да не знае нищо и да не може да ни помогне, но може и наистина да знае какво се случва тук, в Кулата, или да е наясно с военните стратегии на император Сулакан.

Явно някой има причини да се отърве от нея и затова са я осъдили, без хората да знаят, че е имало процес. В крайна сметка защо Лотаин не е настоял да води открито процеса, за да може да увеличи официалния си списък с осъдени и обезглавени предатели? Може ли да действа в услуга на някого? Или пък да пази някого? Може би дори да пази себе си? Защо процесът се е състоял тайно?

— И аз се чудех същото. — Мерит огледа стълбищната шахта в двете посоки, за да се увери, че наблизо няма никого.

— Въпросът, който трябва да си зададем, е защо са я оставили жива толкова дълго?

— Какво искаш да кажеш?

— Ако са я обвинили, че е шпионин, и са я осъдили на смърт, вероятно някой има причина да иска тя да е мъртва. Може би искат да й затворят устата. Ако това е вярно и наистина искат да й затворят устата, защо не са я екзекутирали веднага след като са я признали за виновна? — Мерит доближи Магда и повдигна вежда. — Ако са искали да умре, защо са я държали жива толкова дълго?

Магда се досети какво намеква Мерит.

— Искаш да кажеш, че я измъчват? Смяташ, че още не са я убили, защото я измъчат, за да изкопчат информация?

— Не мислиш ли, че всеки шпионин в Кулата би искал да знае дали няма съучастници, които са избягали с нея, а ако има такива, колко знаят те за тайните агенти, които император Сулакан може да е внедрил тук? Ако я убият, няма да решат проблема, който би възникнал, ако тя вече е говорила с хората в Кулата и им е казала имената на предателите в служба на императора. Те биха искали да се доберат до тази информация, преди да я убият, не мислиш ли?

Магда го погледна.

— За един предател, разтревожен да не го разкрият, би било достатъчен повод да я измъчва, за да разбере какво знае.

Мерит махна с ръка.

— Но това са само догадки. Тя може наистина да се окаже шпионин и дори убиец, който се представя за изменник, но възнамерява да използва дарбата си, за да убие водачите ни. Може би са искали да я съдят на закрит процес, за да изобличат възможните й съучастници. Може би са свършили добра работа, като са разкрили плановете й. Възможно е и да са я обезглавили още в началото, веднага след като са я признали за виновна. Дори не знаем дали е още жива.

— Това са още повече причини, достатъчни, за да слезем до тъмниците по-скоро. Може да не ни се отвори друга възможност да разберем истината. Може и да е убийца, но може и да се окаже наистина изменник и да иска да ни помогне. И ако я измъчват, съвсем скоро може да е толкова неспособна да ни помогне, все едно е мъртва.

Мерит обмисли думите й, докато вървяха надолу по широкото стълбище, което водеше към тъмниците. Стълбищната шахта беше един от ключовите маршрути, използвани от Домашната гвардия да се придвижва бързо до различни места в Кулата. Докато слизаха, те се разминаха с няколко патрула, които се изкачваха.

— Не ми харесва — отвърна Мерит, след като група от шестима, които катереха стъпалата по две наведнъж, се отдалечиха достатъчно, за да не могат да ги чуят, — но трябва да призная, че онова, което казваш, има смисъл. Няма как да разберем дали е жива или не и дали е в състояние да говори с нас, освен ако не слезем долу и не видим с очите си.

— Онова, което ме притеснява — каза Магда, — е, че пазачите на тъмницата може и да не се окажат разумни.

— Това е доста вероятно. Нали затова изобщо са назначени на този пост. Долу държат някои от най-неприятните престъпници и убийци, които предстои да бъдат екзекутирани. Пазачите трябва да са издръжливи мъже.

Когато стълбището свърши, Магда, тръгна към най-широкия коридор. Той водеше към огромна зала долу, в сърцето на подземията на Кулата. Сенките, които хвърляха на светлината на факлите, танцуваха около тях, докато бързо се движеха през залата.

— Това исках да кажа и аз — поясни Магда. — Не съм сигурна, че ще искат да ни пуснат. — Но от друга страна, със сигурност ще са изненадани да ме видят тук, долу, така че можем и да успеем да ги омаем с приказки.

— Бих предпочел това, за да не ми се налага да ги убия — промърмори той под мустак.

Магда примига изненадано.

— Да ги убиеш? Те са на наша страна, Мерит. Те са наши хора.

— Откъде си сигурна? Ами ако предателите в Кулата са ги сложили там да държат хората като мен и теб настрана от мръсните им интриги? Ти сама каза, че в Кулата става нещо ужасно и в него са замесени много хора. Тази жена може да знае нещо и затова да е затворена в тъмницата. Как да знаем пред кого ще се изправим? Кой я държи там? Кой може да иска смъртта й?

Във война сме. Не трябва да допускаме провал, защото това може да доведе до смъртта ни, както и до гибелта на невинните народи в Средната земя.

Пазачите долу може и да са наши хора, но може и да работят за някой предател, за врага. Със самото ни присъствие тук вече сме преминали границите.

А и не забравяй — добави Мерит, — че най-вероятно си имаме работа с враг, който е откраднал силата на Орден. Тази чародейка може и да знае нещо по въпроса. Тя може да знае кой е взел кутиите или пък къде са. Ако сме наистина сериозни, не можем да си позволим колебания и страх. Не бива да изпускаме тази възможност, независимо кой застава на пътя ни. Ако слезем и пазачите не ни позволят да се видим с жената, може да се наложи да ги убием.

Магда въздъхна безпомощно.

— Прав си. Ако не разберем какво е замислил врагът, преди да е станало твърде късно, всички можем да загинем. Рискът е прекалено голям. Ще се наложи да направим каквото е необходимо. — Тя го погледна, докато вървяха през коридор, застлан с килим. — Да се надяваме, че няма да се стигне дотам.

— Надеждата не е план за действие. Трябва да проникнем при нея, а за да го направим, може да се наложи да убием пазачите.

— Предпочитам да ги омая със сладки приказки.

— Ако се получи, с теб съм. Но трябва да съм готов да ти покрия гърба.

— В тъмницата магията е безсилна — напомни му тя. — Там има щитове, за да попречат на някой затворник, роден с дарбата, да използва магия, за да избяга, или пък някой магьосник от вражеските редици да проникне и да освободи затворниците. Долу, в тъмниците, само мускулите имат значение. Затова всички пазачи са здравеняци.

Без да я поглежда, той отвърна:

— Все пак мечът ще проработи. Когато са правили защитите, не са ги разработили срещу магията, която съм вложил в меча.

— Откъде знаеш?

— Защото по онова време тя още не е съществувала. Никой досега не се е сещал за вида сила, която съм вложил в меча. Тя не съществуваше, преди да я създам, затова не е възможно да има защита срещу нея.

— Значи, ако ти знаеш как да избегнеш нашите защити, би било глупаво да вярваме, че и врагът не е намерил начин.

— Минавало ми е през ума.

Магда се съгласи с него, но мисълта й вече бе фокусирана върху задачата им долу, в подземията на Кулата, в мястото за вечен покой на мъртвите.