Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Стотна глава

МЕРИТ РАЗМАХА ДНЕВНИКА.

— Ще оставим намеци в магическите книги, в записите, в историческите свидетелства. Така в началото аз самият повярвах, че ключът трябва да бъде меч. Ти си този, който води записки за събитията в Кулата. Трябва да създадеш фалшива история за фалшив ключ. Създай по-добра представа за това какво трябва да бъде ключ, за да повярват хората в заместителя, който ще направим.

Куин замислено поклати глава.

— Първото правило на магьосника.

— Точно така — потвърди Мерит. — Император Сулакан успя да събере необходимата информация, защото е изучавал историята. Той извлича всичко от записите и историческите сведения. Според Наджа така използва и пътешествениците по сънищата.

Значи, за да успеем да скрием истинския ключ, трябва да направим някои части от историята неразбираеми. Трябва да скрием онова, което аз прозрях — че ключът е меч. Не искаме Сулакан или всеки друг, който би се добрал до кутиите, лесно да разбере истината чрез историческите записки.

Ако хората прочетат неясната история, която ти запишеш, ще я повторят. Записките ти ще заживеят собствен живот. Ще ги приемат за верни слова. Така истината ще остане скрита, поне докато открием кутиите, или пък ако не успеем ние, докато се появи правилният човек.

Затова, докато си тук, долу, с Плъзгата и пишеш дневниците и историите на Кулата, не описвай ясно събитията в момента. Не давай лесно да се разбере какво се е случило в Кулата, не пиши какво знаем, какво сме открили и как сме разбрали, че срещу нас се готви заговор. Не позволявай хората да разберат, че Магда е разкрила коварните планове на Лотаин или как сме разобличили предателите, съзаклятниците и шпионите. Не давай на врага да узнае какво и как сме постигнали. Разбъркай събитията, заплети историите.

— Разбира се. Дезинформация — каза Куин разбиращо. — Мога да го направя. Ще напиша неверни неща и ще изкривя случилото се така, че да не се разбира недвусмислено и ясно какво преживяхме наистина всички ние.

— Добре — каза Мерит и кимна решително.

Куин щракна с пръсти.

— Ами ако направя заместителя книга?

— Книга… — Мерит се зазяпа, докато обмисляше предложението.

— Да, като онези книги със сложните небесни изчисления, които Баракус върна от Храма на ветровете.

— Звучи подходящо — одобри Магда.

Куин размаха пръст, докато измисляше още подробности.

— Дори мога да използвам някои от изчисленията, за да придам автентичност. Не достатъчно, за да може човек да си служи с тях, разбира се, но ъгъла и азимута на някои звезди и други подобни, само за да изглежда по-достоверно. Ако е достатъчно сложен и някои части са взети от работеща магия, заместителят ще бъде достатъчно убедителен и ще изглежда истински.

— Каква книга би могла да бъде? — попита Магда.

Куин се приведе.

— Книга с упътвания. В крайна сметка хората биха очаквали точно това. Те биха искали да знаят как да използват силата на Орден. Един наръчник би отговорил на очакванията им.

— Силата на Орден е отпреди изместването на звездата — поясни Мерит. — Информацията, с която разполагаме за нея, е откъслечна.

— Именно — отвърна Куин. — Затова ще искат да знаят как работи силата. Биха търсили магическа книга, която да им разкрие как да приложат силата. Защо да не им дадем такъв наръчник?

— Да създадеш мистификация, книга, която да е ключ към кутиите на Орден? — попита Магда.

— Да. Ще бъде упътване как да се използват кутиите на Орден, пълно с достоверни формули, които предшестват изместването на звездата, за да е по-автентично, но променени така, че да нямат никаква стойност. Кой би могъл да знае, че са фалшиви? Няма да има начин да се проверят, няма с какво да ги сравнят.

Магда бе заинтригувана.

— И според теб ще успееш да създадеш книга, която да изглежда достатъчно истинска за хората, така че дори да я намерят и да я разучат, ще вярват, че е автентична?

— Силата на Орден е древна — поясни Куин. — Как биха могли да я сравнят с каквото и да било? Мога да я направя така, че да изглежда истинска, но всъщност книгата ще бъде просто неясна сянка. Заедно с неясната история, която ще създам, сенчестата книга съвсем достоверно ще създава впечатление, че е ключ към кутиите.

— Можеш даже да я наречеш така — сети се Мерит. — Наречи я „Сянка“ или нещо такова.

— Прекалено е просто — намеси се Магда. — Звучи като името на котката ми. Ще е по-достоверен заместител, ако звучи така, сякаш е ключ. Сякаш съдържа начини за освобождаване на отговори. Трябва да е нещо по-мистериозно.

Куин се намръщи.

— Какво например?

— Какво ще кажете за „Книгата на преброените сенки“?

Лицето на Куин се озари.

— Харесва ми.

— Гениално е — добави Мерит и се ухили на Магда.

Сърцето й се стопли, като го видя да се усмихва така. Но сянката, надвиснала над мислите й, помрачи краткото й удоволствие.

— Веднага ще се заема с нея — обяви Куин. — Освен това ще направя някои исторически източници, които ще насочват читателите, че ключът към кутиите може да бъде намерен в „Книгата на преброените сенки“. Дори може да измисля някои откъси от текстове и да направя така, че да изглеждат сякаш са оцелели отпреди изместването на звездата.

Ако оставим някои от тези записки да попаднат в грешните ръце и така да стигнат до император Сулакан, той ще се отправи в преследване на сенки, образно казано.

Мерит замислено щипна долната си устна.

— Би могъл да напишеш няколко фалшиви документа за скорошните събития с примамващи откъси от древни познания, в които се говори за ключа към кутиите на Орден, а също и да намекнеш, че книгата е ключът, а после да подхвърлим тези записки на някой мъртвец, който да набедим за вестител. — Мерит се приведе по-близо. — После можем да подхвърлим тялото така, че патрулите на генерал Куно да го намерят.

— И ако скрием „Книгата на преброените сенки“ — добави Куин, — ще убедим императора, че е на правилния път. Колкото по-трудно е да намерят заместителя, толкова по-силно ще вярват, че книгата е ключът.

— Междувременно — каза Мерит и извади донякъде Меча на истината от ножницата — никой дори няма да заподозре кое е истинският ключ.

— Би трябвало да проработи — отвърна Куин. — В крайна сметка никой не знае кой знае какво за произхода на силата на Орден. Ще замаскирам онова, което ни е известно за изместването на звездата, за да прикрия каквото знаем. Не е необходимо да се притеснявам, че ще се наложи да променям много материал, или пък че ще вляза в противоречие с много исторически доказателства, така че би трябвало да е лесно да създам достоверен заместител.

— Погледни тук. — Мерит отвори дневника, който държеше в ръка, и почука на един конкретен ред в отворените страници.

В дневника си пишеш: „Третият опит за изковаване на ключа пропадна днес. Съпругите и децата на петимата загинали бродят из залите и вият от неутешима скръб. Колко още мъже ще загинат, преди да успеем или преди да се откажем от опитите и ги обявим за невъзможни? Целта може и да си струва, но цената е прекалено тежка, за да я понесем“.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Именно тези редове прекалено недвусмислено показват на хората, че ключът е меч. Зная — отвърна Куин и прокара пръст през първите няколко, като ги накара да изчезнат. — Ще пренапиша тази част така, че да гласи: „Третият опит за изковаването на Меча на истината пропадна днес“. Така по-добре ли звучи? Така хората ще престанат да свързват ключа с меч и самият меч да се превърне в специален предмет.

Мерит се усмихна.

— Идеално. Така е още по-достоверно, че мечът е съвсем различно нещо от ключа.

— Ще добавя и откъси от истинска магия в книгата — обясни Куин, — за да изглежда автентична. Някои окултни магии и заклинания ще й придадат по-зловещ характер.

— Ти си бил голяма лисица, Куин — каза Магда с широка усмивка.

Куин повдигна вежда.

— Ако сега си мислиш така, изчакай само да видиш „Книгата на преброените сенки“.