Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Сто и първа глава

МАГДА БЪРЗО ИЗТИЧА КЪМ Плъзгата. Мерит я последва.

Господарят Рал, облегнат на стената в ниската част на кладенеца, вдигна поглед към тях, когато чу, че идват, и приглади дългата си руса коса така, че да открие лицето си. Изглеждаше доста зашеметен и еуфоричен след пътуването с Плъзгата. Тя имаше такъв ефект върху много хора. Магда трябваше да признае, че и на нея самата й действаше по този начин. Но въпреки това Плъзгата никак не й харесваше.

— Дойдох възможно най-бързо. — Господарят Рал посочи Куин. — Куин ми каза всичко. Явно сте преминали през доста мъчителни събития. — Той се ухили на Магда. — Изповедник, а? Отива ти. — Погледът му се плъзна по дължината на бялата й рокля и той отново се взря в очите й. — Трябва да си призная, че и роклята ти стои добре. Доста добре.

— Благодаря — отвърна тя, като не знаеше какво точно да каже.

— Когато получих съобщението, бях доста притеснен, че по някаква необяснима причина действително ще се омъжиш за този шопар обвинителя. Но трябваше да се досетя. Браво, Магда. Добре свършена работа. Наистина имаше причина да останеш в Кулата, както ми каза, когато се видяхме последния път.

Мерит кимна в съгласие.

— Макар Магда да разкри заговора и просветли всички за предателството на Лотаин, страхувам се, че имаме още много работа, както и една трудна война. Куин каза ли ти за полухората?

Алрик Рал въздъхна и кимна.

— Както и за ходещите мъртъвци.

— Искахме да знаеш срещу какво се изправят войниците ти — обясни Мерит. — Трудно ще се преборят с тези същества. Все още не съм разработил начин, по който да ги държа далеч от нас. Бих ти предложил да предприемеш нещо за всички места, където са заровени покойници, като катакомбите.

— Винаги съм се тревожил за мъжете с оръжие в ръцете или пък за родените с дарбата, които използват магия. Никога не ми е минавало през ума, че ще ми се наложи да мисля за мъртъвци.

— Уверявам те, че и на мен не ми харесва тази работа — добави Куин иззад писалищната си маса.

Една мисъл се въртеше из ума на Магда, но тя не посмя да я изкаже.

— Но — продължи Господарят Рал, докато протягаше врат към вратата, за да се увери, че няма никого наблизо, — трябва да повдигна един важен въпрос. Обаче е строго секретно, да не излиза от тази стая.

Явно на Магда й беше ден за тайни.

— Какво има?

Господарят Рал почеса брадата си, докато търсеше правилните думи.

— Натъкнахме се на нещо изключително важно.

— „Натъкнали“ сте се? — попита Мерит подозрително. — Къде се „натъкнахте“ на това важно нещо?

Господарят Рал въздъхна тежко.

— Беше у един човек, когото убихме. Всъщност избихме доста народ, докато най-после повалим точно този. Когато видяхме колко всеотдайно го защитават, разбрахме, че е някой важен или пък притежава нещо особено ценно. Оказа се второто.

— Е, какво е? — попита Магда.

Господарят Рал опря длани на каменния парапет около кладенеца на Плъзгата и се отдръпна, за да ги изгледа със сините си очи.

— Беше инкрустирано със скъпоценни камъни.

Мерит все още го гледаше невярващо.

— Имаш предвид, че си открил значително съкровище?

— Може и така да се каже. Камъните бяха инкрустирани в кутия. — Той изгледа и тримата многозначително.

— Кутия — повтори Мерит внимателно. — Каква кутия?

Алрик Рал повдигна вежда и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Кутия, черна като сърцето на Кулата, която съдържа неимоверна мощ, ако се сещате накъде бия.

Магда хвърли поглед към Мерит и отново погледна Господаря Рал.

— Какво те кара да вярваш, че тази кутия съдържа голяма сила? Опита ли се да я отвориш?

Той се намръщи, изпълнен с негодувание.

— За глупак ли ме имаш?

— Не — отвърна Магда. — Но каза, че съдържала голяма сила. Какво знаеш за тази кутия?

Той я стрелна с очи.

— Забрави ли, че с Баракус бяхме добри приятели? Той ми е разказвал, че силата на Орден се съдържа в три мастилено-черни кутии, инкрустирани със скъпоценни камъни. Работата е там, че според него кутиите трябваше да са изпратени в Храма на ветровете. — Той изгледа Магда, после Мерит, а после се върна на жената. — А ако са в Храма на ветровете, как така една от тях е в нашия свят, при това в ръцете на мъртвец?

— По-добре да му кажем — прошепна й Мерит.

Магда кимна и въздъхна дълбоко.

— Кутиите бяха откраднати от Храма на ветровете.

— Очевидно. Но кой ги е взел?

Мерит сви рамене.

— Ако трябва да предположа, бих заложил на хората на Сулакан.

— Ами другите две? — попита Магда.

Господарят Рал, все още с кръстосани ръце, въздъхна тъжно.

— Не зная. Намерихме само тази. И трудно ще мога да ви обясня колко народ се наложи да избием, за да се доберем до нея.

— Мога само да си представя — отвърна Мерит. — Но ако ги е отмъкнал Сулакан, съм убеден, че много повече мъже ще дойдат, за да си я върнат.

— Без съмнение — отвърна Господарят Рал.

— Трябва да я скрием — каза Магда на Мерит. — Прекалено е рисковано да се опитаме да я опазим. Наложително е да я скрием.

— Звучи добре, но къде? — попита Мерит. — Не се сещам за достатъчно безопасно място, където Сулакан няма да я докопа. В крайна сметка вече бяха скрити веднъж — в Храма на ветровете в Отвъдното — и той успя да ги открадне.

— Ами — продължи тя, — ако не знае къде да търси…

Магда замълча, защото мисълта, която й се въртеше, внезапно се проясни. Тя примига. Чудеше се дали ще проработи. Чудеше се дали изобщо е възможно.

Сграбчи Мерит за ръкава на ризата.

— Гравитационна магия?

Лицето на Господаря Рал се намръщи.

— Какво?

— Гравитационна магия — повтори Мерит, без да обръща внимание на Господаря Рал, защото по погледа на Магда разбра, че тя се е сетила за нещо съществено. — Какво за гравитационната магия?

— Онази малка гравитационна магия, която бе създал и ми подари, привлича глинените фигурки и ги държи около себе си.

— Така — промълви той провлечено, когато започна да схваща идеята й.

— Ами ако създадеш по-голяма гравитационна магия, която да привлече мъртвите, върнати към живот от войските на Сулакан, а също и полухората? Наджа е помогнала да ги направят. Тя знае как работят и как са променени духовете им, така че вероятно може да ти разясни какви магии са употребили, а после ти би могъл да създадеш гравитационна магия, разработена така, че да ги привлече, нали?

— За човек, роден без дарбата — каза Мерит с усмивка, — определено имаш доста добри идеи как да си служиш с нея. От теб ще излезе чудесна партия за Сътворител.

Господарят Рал гледаше ту единия, ту другия.

— Къде да ги привлече?

Мерит прокара длан по врата си.

— Това е проблемът. Трябва да е място, където да ги приклещим. Щом като ги привлечем вътре, ще трябва да ги задържим там.

Магда щракна с пръсти.

— Символите на Исидора.

Мерит вече кимаше, вероятно обзет от същата идея.

— Можем да използваме символите на Исидора, за да направим бариера, през която да не могат да избягат.

Господарят Рал все още гледаше сериозно и навъсено.

— Искаш да кажеш, че би могъл да създадеш магия, която да привлече зомбитата на Сулакан и полухората?

Когато Мерит се усмихна и кимна, Алрик Рал продължи:

— И после ще направиш преградна магия, за да се увериш, че са в капан?

— Точно така — съгласи се Мерит. — Ако успеем да ги привлечем и да ги заклещим, няма да се наложи да се бием с тях. Скъсах се да измислям оръжия и начини да се преборим с тези същества, но ако вместо това ги затворим някъде, изобщо няма да ни се налага да се изправяме срещу тях. А ако избегнем битката с армия зомбита и полухора, ще спасим незнаен брой от войниците ни, да не говорим за невинните хора в градовете, които Сулакан превзема.

— Само че ни трябва място, където да ги затворим — обясни Магда. — Трябва да е достатъчно отдалечено и да има и физическа преграда, не само с магия, за всеки случай. Може би някакъв задънен каньон, нещо подобно.

От намръщената физиономия на Господаря Рал нямаше и следа. Както си стоеше, отпусна ръце. Внезапно се напрегна и стана сериозен.

— Мрачните земи.

— Мрачните земи? — попита Мерит. — Какво са Мрачните земи?

— Едно отдалечено и неприветливо място в Д'Хара. Намира се далеч на север, заобиколено от планини. Има само един път навътре или навън. Всичко останало са непроходими планини. Ако успеете да ги примамите там с тази ваша магия, ще можете да ги хванете в капан. Никой не ходи на това отдалечено място в Мрачните земи. Опасно е. Всички са вече убедени, че е земя на демони.

— Идеално е — отговори Магда. Тя се обърна към Мерит: — Веднага щом изработиш гравитационна магия, която да действа върху зомбитата и полухората на Сулакан, ще отидем там, ще я направим и ще ги привлечем.

— Защитните магии, които разработих с откритията на Исидора, няма да отслабят действието си хиляди години напред във времето. И — добави Мерит с усмивка, приведен към нея, с блясък в очите — можем да скрием там и кутията на Орден. Тя също би могла да е в капан там. В края на краищата кой ще иде да я търси на демонска земя, пренаселена с мъртъвци и полухора, които искат да те разкъсат на две и да те изядат жив?

Магда опря длан на гърдите си и въздъхна с облекчение.

— Току-що решихме два проблема с един удар. Веднага щом създадеш магиите, ще отидем в Мрачните земи да заложим капана.

— Ние? — Той поклати отрицателно глава. — Ти никъде няма да ходиш. Работата с гравитационните магии е там, че са чувствителни към разстоянието. Ако отнесеш глинените фигурки, които ти дадох, надалеч от свитъка с магията, силата на заклинанието няма да е достатъчно силна, за да ги привлече към себе си.

Затова ще създам магията и ще отпътувам до вражеските войски, за да може заклинанието да привлече мъртвите. Когато ги накарам да ме последват, ще мога да ги заведа до Мрачните земи, в това отдалечено място. Ще направя магията и веднага щом тя ги дръпне вътре, ще направя и защитната магия, която да ги държи там. Не ми допада особено идеята да ме следват, но това е единственият начин. Прекалено е опасно да дойдеш с мен.

— Прекалено опасно? — Магда стисна юмруци и подпря ръце на кръста си. — Кой ти покри гърба, като съсече всички онези войници и те освободи?

Господарят Рал вдигна ръка, за да се намеси.

— Искам да чуя тази история! Ти си посякла войници? За какво говориш?

Мерит раздразнено махна с ръка, сякаш да омаловажи нещата.

— Мечът беше у нея.

— А, мечът значи. Сякаш това е достатъчно, за да ми обясни всичко.

— Само защото уби един магьосник и осем или десет от пазачите на Лотаин сама, сега си е въобразила, че е готова за такава битка.

Господарят Рал плесна с ръце и повдигна вежди.

— На мен ми звучи като да е готова.

Мерит изкриви уста, но накрая се предаде и се усмихна.

— Предполагам, че може и да е. Ще ми отнеме известно време да разработя магиите, но когато са готови, ще заложим капана.

Той се усмихна на Магда по особено специален, съзаклятнически начин. Тя му се ухили в отговор.