Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Седемдесет и трета глава

ПРЕДИ МАГДА ДА Е УСПЯЛА да попита още нещо, Наджа затвори рязко очи, поразена от нов пристъп на болка. Щом й поразмина, тя с усилие си пое дъх и се опита да си отдъхне, сгушена в топлите обятия на Магда.

В малката каменна килия се надигна струйка топъл въздух, излязла измежду устните й, докато дишаше тежко. Вместо да продължи с въпросите, Магда се зае да разтърква дланите на жената, като й даде почивка, докато се опитваше да вкара малко топлина в ледените й пръсти. Студът толкова дълбоко под земята бе коварен убиец, който с течение на времето изсмукваше кръвта на човек и постепенно отнемаше живота му.

Магда знаеше, че сега, когато жената бе освободена от оковите, й бе нужно време, за да дойде на себе си. Тъй като вече не висеше от тавана, тя най-сетне можеше да диша нормално. Китките й бяха спрели да кървят, но по тялото й имаше още много сериозни наранявания, на които трябваше да се обърне внимание възможно най-скоро.

Мерит нямаше търпение да се махне от тъмницата — да се отдалечат от щитовете, за да може да започне да лекува Наджа, но също и за да са възможно по-далеч от постоянната заплаха на тъмничарите. Тъй като постоянно държеше под око коридора пред външната врата, той явно се притесняваше, че колкото повече чакат, толкова по-подозрителни ще стават тъмничарите.

Освен другото не беше изключено да се появи и някой друг, дори самите похитители на Наджа, хората, които я бяха пъхнали в тъмницата и я бяха изтезавали. Останеха ли в капана на подземието, това можеше да се окаже краят им. Никой не знаеше къде са и ако ги хвърлеха зад решетките, никой нямаше да дойде да ги потърси.

След като успя да нормализира дишането си, Наджа, без някой да й казва, започна да се опитва да стъпи на краката си. Явно бе още по-нетърпелива и от Мерит да се махне от тук, преди тъмничарите да са се върнали.

В крайна сметка Наджа успя да се изправи в цял ръст. В килията не се виждаха дрехите на жената, но за щастие наметалото на Магда бе достатъчно голямо, за да я покрие изцяло. Наджа го прие с благодарност и се сгуши в него, докато стоеше права и изпробваше устойчивостта на краката си. Явно беше по-силна, отколкото бе очаквала Магда.

Засега щеше да се наложи да се задоволят с наметалото. Наджа беше висока почти колкото Магда, с подобно телосложение, така че Магда можеше да й даде от своите дрехи. Но първо трябваше да се измъкнат от тъмницата.

— Как така острието ти не ме нарани? — обърна се Наджа към Мерит, докато размърдваше ръцете си в опит да нормализира кръвообращението си.

Той огледа пространството около входа, после се обърна да я погледне.

— Притежава магия, която не му позволява да те нарани.

— Но магията не работи тук, долу. Опитах. Направих всичко възможно.

— Тази магия не се влияе от заложените щитове. Също както сферата, с която си светим, не е блокирана от тях. Сложно е за обясняване, не ми се ще да опростявам нещата, но с две думи, магията на меча не би наранила невинен или човек, смятан за приятел. За мен ти не си враг, затова мечът не те нарани. Само че досега не бях изпробвал това му качество, затова предпочетох да бъда внимателен. Явно действа така, както е замислен. Също така, ако се съди по начина, по който разряза металните пранги, излиза, че работи и другата част от магията му.

Това бе новина за Магда. Той не й бе споменал, че магията на меча не позволява да бъдат наранени невинни хора. Мерит бе пълен с чудеса.

— Защо ми помагате вие, двамата? — В гласа на Наджа се долавяше болка и — разбираемо — известно подозрение.

— Всъщност се надяваме ти да ни помогнеш — каза Мерит.

— Чух, че си искала да работиш за каузата ни. Когато научихме къде си, бяхме убедени, че трябва да те измъкнем.

— Мислех, че хората тук не искат помощта ми. Мислех, че съм сбъркала по отношение на Новия свят и магьосниците, които живеят и работят тук. Вместо да се възползват от помощта ми, те ме оковаха и ме хвърлиха в това отвратително място. Обявиха ме за шпионин и казаха, че ще бъда екзекутирана.

— Вярваме, че тук, в Кулата, има предатели — каза Магда.

— Според нас те са те хвърлили в тъмницата, за да не помагаш на нас и нашите хора.

— Казах си, че идването ми тук е най-ужасната грешка в живота ми — поклати глава Наджа. — Радвам се да разбера, че не съм се заблуждавала, че наистина тук има добри хора, както бях чувала. Но може би не става дума за изменници и предатели.

Магда се навъси.

— Какво имаш предвид? Защо иначе ще те пратят тук твоите похитители, ако не си сътрудничат с хора от Стария свят?

Тя погледна първо Магда, после Мерит и накрая пак Магда.

— Може би пътешествениците по сънищата са ги обсебили и им заповядват какво да правят.

Мерит се сепна.

— Мислиш ли, че всъщност това се случва?

— Възможно е. Пътешествениците са способни да причиняват ужасни неща.

Магда въздъхна.

— Нямаме представа какво се случва на практика. Точно затова слязохме тук, за да те търсим. Надяваме се да ни помогнеш да разберем истината.

— След като това място е охранявано от щитове — каза Наджа, — тогава навярно тук пътешествениците по сънищата не могат да ни чуят.

— Възможно е — каза Мерит. — Тъмницата е заобиколена с някои от най-мощните потискащи щитове, създавани някога.

— Твоят меч е новосъздадена форма на магия — каза Магда. — Той действа тук, долу, въпреки щитовете. Възможно е пътешествениците по сънищата също да могат да създават щитове, така че щитовете да не са способни да ни опазят от тях.

Погледна многозначително Наджа.

Наджа разбра намека.

— Ако някой от тях е в главата ми и ни наблюдава, не бих го усетила.

Магда погледна Мерит.

— Не можем да сме сигурни, че връзката ще работи през щитовете. Единственото, което знаем със сигурност, е, че тя действа, когато няма щитове. Не можем да си позволим да рискуваме. Преди да започнем да разговаряме, най-добре да я изведем от тук и едва тогава да я защитим от пътешествениците.

— Права е — кимна Наджа. — Ако имате работеща защита, значи трябва да побързаме да се махнем от тук и тогава да я използваме.

Мерит повдигна меча си няколко сантиметра, после го остави да се отпусне обратно в ножницата, за да е сигурен, че оръжието се движи свободно.

— Веднага щом се почувстваш достатъчно силна, за да вървиш, сме готови. Радвам се, че си на наша страна в тази война, Наджа. И наистина се нуждаем от помощта ти — додаде Мерит. — Само че първо трябва да те излекувам.

— Ако в Кулата има предатели — шпиони, които работят за император Сулакан, а не просто пътешественици по сънищата, които използват хора, значи се нуждаете от помощта ми повече, отколкото предполагате.

На Магда не й стана никак приятно да го чуе.

Преди да може да каже каквото и да било повече, Наджа понечи да се строполи обратно на земята. Магда и Мерит я подхванаха.

— Трябва да изчезваме от тук — каза Мерит на Магда. — Мисля, че повече от това няма да събере сили, преди да съм я излекувал. Не можем да чакаме нито миг повече. Трябва да я изведем от тук, да установим връзката и да я излекуваме.

Тя е силна, но нараняванията й са сериозни. Няма повече време за губене.

— Прав е — каза Наджа през стиснати заради силната болка зъби. — Вече мога да стоя на крака. Да вървим.

Магда кимна.

— Ще ти помогнем да вървиш, доколкото ни е възможно, но е тясно и трябва да се стегнеш още малко. Щом излезем от тъмницата, Мерит може да те носи.

— Благодаря и на двама ви — успя да пророни Наджа в промеждутъка между два силни пристъпа на болка.