Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Петнайсета глава

ЗАЛАТА ИЗРИГНА В ШУМ и суетня, хората зад Магда започнаха да говорят едновременно. Някои крещяха въпроси. Други открито изразяваха неверието си. Трети отричаха категорично на висок глас. Мнозина, обхванати от страх, запазиха мълчание.

Старейшина Кадел, който винаги бе играл ролята на блюстител на реда в залата на Съвета, вдигна сбръчканата си, деформирана от артрита ръка и призова за тишина.

Когато тълпата утихна, съветник Уестън продължи:

— Пътешественици по сънищата? Тук, в Кулата? — Той присви очи. — Невъзможно.

Старейшина Кадел не обърна внимание на думите му.

— Лейди Сеарус — отговори той с търпелив тон, — първо, Съветът заседава и…

— Прекрасно — прекъсна го Магда ни най-малко търпеливо. — Значи няма да ми се налага да ви издирвам един по един. По-добре е, че сте събрани всички, за да чуете това, което имам да ви казвам. Нямаме време.

Съветник Гаймър се изправи на крака.

— Ти нямаш право да говориш пред този Съвет, още по-малко да ни прекъсваш! Как смееш да изгониш човек, дошъл да говори по важни въпроси и…

— По каквито и въпроси да е говорила Вивиан, това, което имам да ви кажа аз, е неотложно. Казах ви, работата е на живот и смърт. Съветник Уестън тъкмо ме покани да говоря. А и аз възнамерявах да го направя. — Тя повдигна вежди. — Освен ако не искате да ви извлекат от залата, преди да съм ви обяснила за смъртната опасност, пред която е изправен народът ни, и да ви кажа как Съветът може да помогне за спасяването на всички?

Помощниците се спогледаха. Някои от съветниците се размърдаха неловко в столовете си. Явно не всички искаха да я накарат открито да млъкне, преди да е станало ясно какво според нея би могъл да направи Съветът, за да помогне за защитата на хората. В колебанието им тя видя възможност.

Съветник Хамбрук се облегна назад и кръстоса ръце около закръглената си фигура.

— Пътешественици по сънищата, казваш?

Гаймър скочи на крака и насочи гнева си към колегата си съветник.

— Хамбрук, няма да позволим да ни разсейват от дневния ред с такова нечувано прекъсване!

Магда скъси разстоянието до банката с три бързи крачки и опря длани в лакираната повърхност, вторачена в съветник Гаймър.

— Сядай.

Изненадан от смразяващата ярост в тона й, а и някак замаян от това, че се обръщат към него по този начин, той рязко се отпусна обратно на стола си.

Магда изопна гръб.

— Пътешествениците по сънищата са проникнали в Кулата. Трябва да…

Този път я прекъсна Уестън, вдясно от нея.

— Дори да си затворим очите пред безпрецедентното ти нахлуване в залата, какво ти дава основание да се надяваш, че бихме повярвали на твърдението ти?

Магда звучно удари с длан по плота точно пред мъжа. Неочаквано силният звук ги накара да подскочат. Тя усети как лицето й почервенява от ярост.

— Погледнете ме! Това ми го причини пътешественик по сънищата! Кръвта, която виждате по мен, ще бъде върху поданиците ви, върху хората, които обичате, те ще изглеждат като мен, преди да издъхнат в неописуема агония! Това очаква всички ни!

— Няма да стоя тук и да…

— Остави я да говори — намеси се старейшина Кадел тихо, но авторитетно.

Магда му кимна почтително в знак на благодарност, преди да събере сили и да продължи.

— Един пътешественик проникна в съзнанието ми без мое знание. Не зная колко време е бил там, преди да разбера, че става нещо. Изпитвам ужас, като си помисля, че без да усетя, е чувал мислите ми.

— Какво може да е узнал? — попита подозрително съветник Садлър.

— Най-напред, може да е узнал причината, поради която съм тук днес: как да попречим на пътешествениците по сънищата да проникват в Кулата, опитвайки се да ни унищожат. Явно след като е узнал решението, което съм измислила, и е разбрал, че се каня да дойда при вас и да го споделя, е решил да действа. Намерението му беше да ме убие, за да не мога да говоря с вас. Намерението му беше да ви държи в неведение, за да бъдем всички ние уязвими.

Магда изгледа съветниците един по един, а с крайчеца на окото си проследи как тълпата се приближава, понеже хората не искаха да пропуснат нито една нейна дума. Тя изправи рамене и отстъпи към центъра на дъгата от съветници, за да е сигурна, че всички я чуват.

— Нямам представа откога пътешественикът се крие в съзнанието ми, откога шпионира, откога подслушва, но в момента, в който той реши да ме разкъса отвътре, да ме направи на парчета, присъствието му стана прекалено очевидно. — Тя бавно поклати глава и се обърна с гръб към Съвета, за да потърси вперените в нея уплашени очи на хората. — Не можете да си представите болката.

Всички я зяпаха, застинали в безмълвен ужас.

Уестън наруши тишината.

— Нима очакваш да повярваме…

— Не — сряза го тя, без да се обърне да го погледне. — Очаквам да видите със собствените си очи резултата от онова, което ми причини пътешественикът, проникнал в съзнанието ми тук, в Кулата, където си мислехме, че сме в безопасност. Не, не сме в безопасност. — Тя разпери полите на роклята си. — Докато бях на колене, агонизираща, кръвта ми се просмукваше в тази рокля, давех се в собствената си кръв, усещах как пътешественикът ми чупи ребрата: едно по едно. — От тълпата се откъснаха сподавени стонове. — Болката бе нетърпима, но нямах друг избор, освен да я изтърпя.

Тя запристъпва по подиума, за да се увери; че всеки един от присъстващите, включително хората зад банките, виждат кръвта по нея. Звукът от стъпките й по дървения под на ораторската трибуна отекна в залата.

— Кръвта, която виждате по мен — продължи тя, — е доказателството за мъчението, на което бях подложена. Ако тя ви се струва стряскаща, уверявам ви, че не бихте искали да чуете писъците ми, докато се гърчех в локва от собствената си кръв, на косъм от смъртта.

— И, предполагам, добрите духове се явиха изневиделица и те изтръгнаха от лапите на смъртта в последния момент? — попита съветник Гаймър, с което предизвика смях в залата.

— Не — отговори тя спокойно и се взря в тълпата. — Въпреки че се молех усърдно, добрите духове не ми се притекоха на помощ. Сама се спасих.

— И как го направи, ако смея да попитам — попита Садлър с въпросително вдигнат пръст, — ако пътешествениците по сънищата действително са толкова страховити създания?

— Прав си, страховити са. Освен това са и много силни. Но аз пробудих още по-силна магия и успях да се защитя от тях.

— Ти не притежаваш дарбата — присмя й се Гаймър.

— Не е нужно да притежаваш дарбата, за да се защитиш — отвърна тя с лице към зяпналата тълпа, сякаш говореше по-скоро на тях, отколкото на Съвета. — Но човек сам трябва да вземе решението да се защити. Осъзнах го в последния момент, когато вече си мислех, че ще умра, и избрах да направя необходимото, за да се спася.

Затова съм тук. Искам всички да знаят, че защита има за всеки един от нас. Повярвайте ми, пътешествениците по сънищата могат да се промъкнат в ума на всеки и няма да проявят милост. Но вече никой от вас не бива да се бои. Никой от вас не бива да страда и да умира.

— И как разбираш, че наистина си защитена? — попита Гаймър.

— Ако не бях защитена, досега да са ме разкъсали на място, за да ми попречат да дойда тук и да ви науча как да защитите себе си и хората си от тях.

Залата кипна от превъзбудени коментари. Някои сред присъстващите надвикаха шума и попитаха какво е необходимо, за да бъдат защитени от пътешествениците по сънищата.

Магда остави напрежението да ескалира, преди най-накрая да вдигне ръка и да посочи вратата в дъното на залата. Всички се обърнаха да проследят накъде сочи.

— Там стои Господарят Рал, ключът към вашето оцеляване — произнесе тя достатъчно силно, за да могат да я чуят всички. — Той самият е създал защита, която го предпазва от пътешествениците по сънищата. Тази защита, изградена с магия, е достатъчно силна да опази всеки, който се свърже с него.

— Господарят Рал! — изкрещя Гаймър. — Само не пак онези глупости! Господарят Рал вече изложи пред нас плановете си да завладее света.

Магда се втренчи в мъжа.

— И откога опитите да спаси живота ти и живота на всички невинни хора в Средната земя и в Д'Хара се нарича желание да завладееш света?

— Става дума за клетвата, с която той настоява да му се вречем във вярност, нали? — попита старейшина Кадел.

Магда разпери ръце.

— Всички тук сме от един и същи отбор. Ние от Средната земя, както и хората в Д'Хара, имаме общ интерес и сме изправени пред обща заплаха. Старият свят иска да подчини Новия. Старият свят не го интересуват нашите вътрешни граници. Искат да завладеят всички ни. Ако спечелят, няма да я има нито Средната земя, нито Д'Хара. Всички ще бъдем или мъртви, или поробени. Става дума за оцеляването ни, а не за някакви маловажни игрички на властта.

— Маловажни? — възкликна Садлър. — Не виждам от каква гледна точка отдаването на почит пред Господаря Рал е маловажно.

— Но ще разбереш колко е маловажно всъщност, ако пътешественик по сънищата тайно проникне в съзнанието ти, стане твой господар и те принуди да се подчиняваш на волята му. Тези същества могат да те накарат да предадеш хората, които обичаш, да ги убиеш дори. Ако имаш късмет, пътешественикът може да избере да те разкъса жив отвътре.

Садлър облиза устни, но не се осмели да оспори думите й.

Шепотът сред тълпата утихна, когато един мъж, спотаен в сенките в дъното на залата, зад съветниците, излезе напред.

Беше обвинителят Лотаин. Злобните му очички бяха втренчени в Магда.