Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Седемдесет и шеста глава

МЕРИТ СКРЪСТИ РЪЦЕ на гърдите си.

— Всъщност доколко си наясно с всичко това? Колко надълбоко си проучила въпроса?

— Казах ти, бях спиритистката на император Сулакан. — Наджа въздъхна нетърпеливо. — Налага ли се да говорим сега? Не може ли просто да се махнем от тук и да го оставим за после?

— Първо трябва да разберем нещо — поклати глава Мерит.

Наджа посочи пода.

— Важно е да знаеш, че всеки от тези мъртъвци може да е слуга на императора. Няма как да го разбереш, докато не ги видиш да се изправят, да те сграбчват за шията и да ти изтръгват ръцете. Ако императорът и неговите поданици знаеха, че се намираме тук, биха изпратили десетина или няколко десетки мъртъвци, за да ни разкъсат на парчета.

— Права е — намеси се Магда, припомнила си ужаса на случилото се с Исидора. — Трябва да се махаме от тук.

— Как е възможно да накара тези мъртъвци да изпълняват волята му? — попита Мерит, като отказваше да тръгне, преди да е схванал по-точно картината и да е разбрал с какво си имат работа. — Може да е могъщ, но се намира чак там, далеч в Стария свят. Как е възможно да стори нещо подобно от такова разстояние?

— Лесно. Един от доверениците му подготвя по съответния начин тяло на мъртвец тук, в Кулата, или в Ейдиндрил, след което го оставя да си почива в катакомбите при останалите мъртъвци. Откъде ще знаете? Откъде ще знаете, че тялото, положено за вечен покой, е било подготвено, за да бъде използвано за целите на Сулакан? Всеки от шпионите или предателите тук, в Кулата, би могъл да изтръгне мъртвия от вечния му сън — тя щракна с пръсти — ей така.

Магда трябваше да си наложи да диша.

— Добри духове, никога не се бях замисляла за това.

— Нито пък аз — призна Мерит. — Има ли начин да проверим труповете и да видим кой е бил подготвен?

— Преди да бъдат призовани да служат, те са просто най-обикновени трупове. Няма как да се разбере, освен ако не намериш начин да се свържеш с духа на съответния човек в Подземния свят. Като спиритист мога да ти кажа, че това никак не е лесно. Вероятно бих могла да отида до света на мъртвите, за да потърся духа на конкретен човек, но това би отнело дни… само за един човек. А тук има хиляди. Разполагаш ли с хиляди спиритисти, на които да възложиш тази монументална задача?

— Възможно е да разполагаме с шепа хора със съответната дарба — каза Магда, — но се опасявам, че единствената, която аз лично познавах, бе убита от мъртвите слуги на императора.

— Тогава няма как да изпробвате труп, който е положен в катакомбите, дори да искате. Още по-лошото е, че тези, които искат да използват мъртвите, няма да има смисъл изобщо да си създават тези главоболия. Имате ли охрана, която проверява всеки посетител в катакомбите? Която ги съпровожда, за да се увери с какво точно се занимават тук, долу?

Мерит повдигна вежда, схванал какво намеква тя.

— Не. Има магьосници, които работят тук, долу, по създаване на противодействие на оръжията на Сулакан. Те непрекъснато влизат и излизат.

— Именно — продължи тя. — Всеки от тези магьосници може да е шпионин, който тайно работи за каузата на император Сулакан. Те могат да избират от хиляди мъртъвци. Просто си избират подходящ труп и го подготвят за събуждане от смъртта. Заклинанията вече са добре разработени от Сътворителите на Сулакан с цел да бъдат използвани върху мъртвите. Тези шпиони също така ще успеят да идентифицират важни цели сред родените с дарбата и ще настроят мъртвите срещу вашите усилия.

Мерит отчаяно прокара длан през лицето си.

— Наджа, всичко това е доста трудно за осмисляне. Нужна ми е някаква идея срещу какво точно сме изправени — по-общата картина. Не просто срещу някакви предатели, които трепят хора, а как всичко това се вписва в по-общия план на Сулакан. За мен е важно да успея да обхвана нещата в тяхната цялост.

Наджа кимна и си пое дълбоко дъх.

— Разбирам. Представям си, че не ви е никак лесно да чуете всичко това за първи път.

— Определено — съгласи се Мерит.

— Е, вижте, император Сулакан е възрастен и болнав — заобяснява Наджа. — Бои се, че няма да доживее да види как Старият свят обединява всички народи в своята визия за справедлив свят. Той нарича тази своя визия Народния съюз.

Иска всички хора да управляват в този съюз.

За император Сулакан това е справедлива кауза, която надхвърля рамките на неговия живот и е в името на доброто на всичко съществуващо — светът на живота и светът на смъртта в една взаимосвързана цялост, точно както Милостта е едно цяло, взаимосвързана идея. В този смисъл той вярва, че всички хора трябва да имат общо правило заради доброто на всички, както на живите, така и на мъртвите.

Мерит я изгледа невярващо.

— Живите или мъртвите?

— Така е — отвърна чародейката.

— Ако оставим настрана за момент това, че си мисли, че може да управлява света на духовете — продължи Мерит, — как си представя той, че би било възможно да постигне това със света на живота, ако той самият загине? Нали няма да е тук, за да осъществи плановете си.

— Иска да продължи да съществува и действа без живот в традиционния смисъл, така че не можеш да отделиш въпроса за управляването на света на духовете. Те са взаимосвързани. Нали каза, че ти трябва по-общата картина. По-общата картина е, че той търси алтернативна форма на живот.

Той търси начин да остане свързан след собствената си смърт към действаща форма в този свят, така че изобщо да е възможно да управлява. Вярва, че ако управлява света на духовете, ще може не само да управлява собствения си дух в този свят, но и да управлява този свят чрез връзката на духовете с неговото реанимирано тяло. По този начин той обвързва всички ни.

— Това е лудост. — Магда поклати глава и въздъхна дълбоко. — Стоим в мъглявината на всичко, което ни е скъпо, не само нашата свобода, но самото ни съществуване.

У Мерит явно напираха хиляди въпроси, които искаше да зададе едновременно, но Магда успя да формулира своя въпрос първа:

— Как се наместват мъртъвците в този негов план?

— Както казах, той ги използва като убийци и се готви да ги използва и за войници. След като веднъж им бъде посочена целта, те се вкопчват в нея безотказно. Много трудно могат да бъдат спрени. Ако ги намушкаш, не кървят. Отрежеш ли им ръка, не усещат нищо и ще продължат да нападат с ръката, която им е останала. Отрежеш ли им краката, ще използват ръцете си, за да те преследват. Не почиват. Нямат умора и са безкръвни, безпощадни, безжалостни убийци. Когато е нужно, биват подготвяни още трупове. Мъртъвци колкото искаш.

— И могат да продължават така завинаги? — попита Магда.

— Е, не точно завинаги, едва ли. Мъртвите се разлагат, но магията, която им е направена, забавя процеса, макар и да не е перфектното решение. Има си своите ограничения. С времето залинява, също както се разлага и един труп. Отслабне ли магията, отслабва и нейната ефективност, а с това и силата на съответния мъртвец.

— Ами добре тогава — намеси се Мерит. — Може би има начин да противодействаме на магията. — Даде й знак с ръка да продължи.

— Армията възнамерява да започне да ги използва на първа линия по време на атака в битка. Срещу мъртвите стрелите и копията са безсилни. Няма смисъл да ги намушкваш и да им нанасяш удари. Няма как да ги убиеш, защото те вече са мъртви. Войниците от твоя лагер само ще изгубят сили, докато се опитват да ги унищожат, да ги разсекат, да им попречат да вървят напред. Мъртвите ще продължат да прииждат и да изтощават врага.

Сулакан възнамерява истинската му армия да настъпи, след като талазите мъртъвци са изтощили войниците ви и изклали част от тях. Труповете на падналите в битката ще бъдат възстановени и в крайна сметка ще се влеят в редиците на безжизнената Сулаканова армия.

Когато от мъртъвците няма повече нужда, когато прецени, че няма да ги използва повече, Сулакан просто прекъсва връзките на магията и ги оставя, все едно са най-обикновени мъртъвци. Така те се превръщат в това, което са — трупове.

Сами по себе си те не са особено ценни. Те са просто ресурс, който влиза в употреба. Ако му е нужно повече от него, родените с дарбата му го осигуряват.

Дълбоко замислен над чутото, Мерит се почеса в основата на носа.

— Как могат да бъдат спрени?

— Не съм запозната в детайли с употребата им за военни цели. Не съм се занимавала с армейски офицери, команден състав или стратези. Моят ангажимент бяха магьосниците, които създаваха неща, а не хората, използвали създаденото от магьосниците.

Но от обща култура и въз основа на това, което знам, мога да кажа, че на пръсти се броят начините да бъдат спрени — с изключение на прекъсването на връзката им с магията. Единият начин е да бъдат разкъсани на парчета. Не е толкова лесно, колкото звучи, защото магията, наред с другото, ги прави по-издръжливи и жилави. Нейната цел не е да превърне мъртвеца в по-добро оръжие. Всъщност целта й е съвсем проста. Тя е предвидена да противодейства на процеса на разлагане, който иначе би разградил тъканите.

Но дори при това положение, ако откъснатата ръка е близо до тялото, тя ще се опита да те сграбчи, да те докопа за крака, за да те забави, или, ако е успяла с помощта на пръстите да се придвижи по земята в лагера нощем, би могла да се вкопчи в гърлото на спящ войник и да го задуши. Но както може би се досещаш, частите на тялото не притежават много възможности да преследват човек, така че не са особено сериозна заплаха.

Вашите войски ще се опитат да използват щитове, но от опит знам, че щитовете няма да подействат. Щитовете са свързани с живота. Те няма за какво да се захванат, ако отсреща има мъртвец.

— Така е, вярно — кимна Мерит, все още потънал в размисъл. — Прикрепянето на щит към нежива материя би блокирало самия щит, защото той ще се опита да отблъсне света около него. — Вдигна глава. — Ами огън? Огънят би трябвало да действа.

Наджа кимна.

— Това е вторият начин да бъдат спрени. Огънят, всеки вид огън, е ефективен, защото може да превърне мъртвите в пепел. Това със сигурност е добър начин да бъдат спрени.

Магьосническият огън явно ще подейства, защото ще се прилепи към тях и ще продължи да гори, но както вероятно си представяш, с времето ефективността му отслабва, защото магьосниците на Сулакан могат да изпратят срещу вашия магьоснически огън неизброимо количество мъртъвци.

Освен това мога да ти кажа, че неговите магьосници разработват начини да предпазят мъртъвците, които изпращат, от магьосническия огън. Не знам дали са напреднали много и дали изобщо имат шансове, но трябва да знаете, че правят усилия. Дори да не намерят противодействие на магьосническия огън, щетите, които бихте нанесли, няма да са значими, защото Сулакан не се интересува от загубите.

С времето магьосниците, които изпращат този огън, ще започнат да се изморяват. Това е предимството да се използват мъртъвци. Както вече споменах, мъртвите не се изморяват. Рано или късно достатъчно от тях ще преминат през огъня.

Благодарение на процеса, който ги съживява, някои от мъртъвците получават конкретна задача и конкретна цел, като например да преследват вашите магьосници. Какво го интересува Сулакан дали ще изгуби сто или хиляда мъртъвци, след като наградата е един от вашите магьосници? И десет хиляди ще му се видят незначителна цена.

На Магда й се стори, че Мерит изгуби ума и дума пред тези ужасяващи сведения. Звучеше потресаващо и тя видя ясно отчаянието в очите му.

— Ами другите — попита Магда, когато стана ясно, че Мерит няма да се включи. — Полухората?

Наджа прокара пръсти през черната си коса, очевидно смутена при споменаването на полухората.

— Полухората са още по-страшни. Много, много по-страшни.