Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Четирийсет и седма глава

— ЗАЩО ИЗЛЕЗЕ ДА ЖИВЕЕШ извън Кулата?

Той се изправи и отиде до масата с меча.

— Исках да мога да работя на спокойствие — каза той с гръб към нея. — Кулата е разсейващо място.

— Нима? От това, което виждам като количество и качество само в тази стая, без да вземам предвид нещата, които ми каза Исидора, смятам, че си човек, способен на невероятна концентрация и упоритост. Според мен имаш по-сериозни причини.

Той я погледна през рамо.

— Освен това там не е безопасно.

— Разбирам. Защо не е?

— Ти сама каза, че из тъмните проходи на Кулата бродят мъртъвци.

— Ти беше наясно с това още преди да ти кажа за Исидора, нали?

Магда се зачуди защо ли наистина той е напуснал Кулата. За нея бе необяснимо защо магьосник, за когото Баракус имаше толкова високо мнение, би изоставил важните си задачи в Кулата, където би бил заобиколен от достатъчно ресурси, като започнеш от книги и инструменти и стигнеш до купища предмети, които съдържат магия, и не на последно място, по-възрастни и по-опитни магьосници, които да го насочват.

А и ако беше въпрос на безопасност, в Кулата имаше места, защитени както от стражи, така и от заклинания. Доколкото виждаше, в малката му къща нямаше следи от подобна защита, която да го пази, докато работи.

Но дори и така, това беше страничен въпрос. Тя се опитваше да го предразположи, за да й отговори на съществените. Той сякаш усети това й намерение. Обърна се към нея, фиксира я със сериозен поглед и отново кръстоса мускулестите си ръце.

— Защо не ми кажеш какво всъщност те интересува, Магда?

Тя вдигна брадичка.

— Добре тогава. — Не й харесваше да повтори думите, с които го нараняваше, но не знаеше как по друг начин да се добере до скритата истина, без да го обвинява, така че той да може поне да изложи гледната си точка.

— Дочух, че ти си виновен няколко магьосници да бъдат убити — читави мъже, важни за нашата битка. Също така чух, че освен тези смъртни случаи си изоставил мъжете, които си ръководил, и си отказал да помогнеш с важна работа за нашата защита. Някои дори казват, че си предател. Има ли истина в това?

За секунда той се втренчи в нея. Тя си бе мислила, че проявлението на дарбата в погледа му би могло да изглежда опасно. Странно, но не беше. Озадачаващо, изражението му беше неразбираема маска. До известна степен това бе по-лошо, защото прикриваше съкровените му чувства. Тя самата се чувстваше като предател, защото му отправяше толкова възмутителни обвинения, но залогът бе твърде голям, а обвиненията — твърде сериозни, за да не им обърне внимание.

— Докато все още сме на въпроса за това какво казват хората… — отвърна той накрая с вледеняващо спокоен глас, — чувам, че двамата с Господаря Рал сте направили страхотно шоу пред Съвета, за да накарате хората да вярват, че пътешествениците по сънищата са вече в Кулата и обсебват умовете на хората, за да ги наплашите така, че да се закълнат във вярност на Господаря Рал.

— Но ти познаваш Алрик Рал. — Магда усети как се изчервява. — Знаеш защо той създаде клетвата.

— Може би не го познавам така добре, както си мислех. На какво да вярвам след всичко, което чух? Хората твърдят, че според многоуважавания главен обвинител Лотаин Баракус е провеждал тайни срещи, които може да са били с вражески агенти. Обвинителят обяви публично обвиненията си, че Баракус може да е бил част от заговор и дори да е въвлякъл и теб в плана си.

Мерит сключи длани зад гърба си и закрачи пред нея.

— И по-лошо, много хора горе, в Кулата, и тук долу, в град Ейдиндрил, открито се чудят дали Баракус е виновен за това, че войната се развива толкова зле. Дали той не ни въвлече във войната, дали не ни е заблуждавал от самото начало. Твърдят, че ако наистина е действал от гледна точка на нашите интереси, нямаше да губим войната. Казват, че Баракус сигурно накрая се е самоубил от чувство за вина, задето е обрекъл народа си.

Магда скочи.

— Не е вярно, че Баракус ни е въвлякъл във войната. Врагът нахлу на наша територия!

— Хората твърдят обратното. Според тях никой не е нахлул на наша територия, а ние сме започнали всичко. Говорят, че ти, Господарят Рал и Баракус сте заговорничели от самото начало да влезем във война и сте искали да използвате това като оправдание, за да може Господарят Рал да вземе управлението на Средната земя и да я присъедини към Д'Хара.

— Но ти знаеш, че пътешествениците по сънищата…

— Да, да, зная, че пътешествениците са истински, но трябва ли да повярвам на нелепото твърдение, че те са вече тук, на свобода в Кулата, само защото ти го казваш, въпреки че няма доказателства освен твоите самоугодни разкази за това как са те нападнали и са изпратили чудовища да убият Исидора, докато ти си била сама с нея? Трябва ли да пренебрегна достоверните обвинения срещу теб и Баракус, повдигнати от прочутия ни обвинител и някои членове на Съвета, всички от които твърдят, че твоите нелепи истории за заговор срещу нас и за предатели в редиците ни всъщност целят да отклонят вниманието на хората от собствената ти вина? Как очакваш да пренебрегна толкова сериозни обвинения?

Той разпери ръце пред нея.

— Така че ти ми кажи. Наистина ли си предател спрямо Средната земя, както твърдят толкова много хора?

Магда преглътна. Беше сигурна, че лицето й е яркочервено.

— За човек, който вече не живее в Кулата, със сигурност си чул някои от най-грозните клюки.

Той повдигна вежда и ако пейката не опираше в краката й, тя щеше да отстъпи крачка назад под погледа му.

— Клюки? Не просто клюки, а подозренията на най-компетентните власти. Хората казват, че при толкова сериозни обвинения все трябва да има частица истина. Така че ти ми кажи, Магда. Прави ли са? Трябва да зная дали разговарям с предател. Мисля, че имам право да го разбера, преди да отговоря на който и да е от твоите въпроси.

Ръцете й се свиха в юмруци и тя го изгледа яростно.

— В това няма нищо вярно. Всичко е лъжа. Омразна, противна лъжа.

Тя сведе очи.

— Но, признавам, че няма как да ти докажа истината. Ще ми се да можех, но не мога.

Тогава той направи възможно най-странното нещо. Усмихна се.

— И на мен ми се иска да можех да ти докажа истината. Но когато е сравнена с тонове лъжи, истината може да изглежда нищожно малка.

Магда бе ядосана. Не понасяше да чува такива ужасяващи неща за Баракус. Знаеше, че има хора, които вярват на тези лъжи, но истината беше, че Баракус бе пожертвал живота си, за да защити народите в Средната земя. Тя все още не знаеше защо, но въпреки това бе сигурна, че Баракус е умрял точно поради тази причина.

Мерит разпери ръце.

— Обвиненията означават ли, че Баракус е виновен. Правят ли те виновна?

— Не.

— Но въпреки това ти се притесняваш, че аз съм виновен, заради същите безпочвени обвинения. Притесняваш се, че тъй като обвиненията са много сериозни, част от тях трябва да са верни.

— Сега те разбрах. — Отмести поглед от него и избърса една сълза от бузата си. — Съжалявам, Мерит, че бях толкова несправедлива. Съжалявам, че дойдох при теб изневиделица, без покана, и посмях да ти задавам въпроси за слухове и неверни неща.

Но става дума за самото ни оцеляване. Ако сгреша и се доверя на неправилния човек, може да платим с живота си.

— Поне беше така добра да дойдеш при мен и да ме попиташ за истината, вместо просто да се довериш на лъжи и клюки. — Усмивката му бе тъжна. — Каква ирония, че огромна част от работата ми е посветена на това да открием начин за гарантирано узнаване на истината, когато тя е достатъчно важна или става дума за човешки живот, а сега срещу мен и работата ми се изливат куп лъжи.

— Разбирам какво искаш да кажеш — отвърна Магда. — Наистина. Усещам, че трябва да ти докажа невинността си, но същевременно се чувствам безпомощна, защото не мога.

Усмивката му бе знак за подкрепа.

— Баракус беше наистина забележителен мъж и не беше глупак. Винаги съм си мислел, че има основателна причина да прецени, че си достойна да стоиш до него. Той вярваше в теб. Това за мен означава много.

Магда беше раздвоена. Не искаше да го разпитва за слуховете, които се носеха из Кулата, не искаше да вярва в обвиненията, но същевременно имаше нужда да приключи този въпрос, а не си бе изяснила всичко докрай.

— По лицето ти виждам, че си много притеснена. Ти не ме познаваш, затова е разбираемо, че не знаеш на какво да вярваш. Защо не ме попиташ за нещата, които искаш да разбереш.

Магда кимна и отново седна, с надеждата, че така ще премахне част от враждебността на въпроса си.

— Чух обвинения от магьосници, свидетели на случая, че са умрели хора, защото си изоставил дълга си към тях. Искам да знам защо смятат, че ти си отговорен за смъртта на хората. Трябва да разбера дали си такъв човек, който просто би си тръгнал и би оставил другите да измират. Давам си сметка, че не е честно да повтарям тези обвинения или пък да очаквам да ги обориш. Със сигурност не си длъжен да ми казваш истината.

Тя го погледна в очите.

— Но, моля те, Мерит, опитвам се да проумея какво всъщност става. Вярвам, че Кулата и животът на всички ни са в смъртна опасност. Трябва да разкрия какво се случва, преди да е станало твърде късно. Моля те, не се обиждай, че те питам такива неща, и просто ми кажи истината.

— И как да докажа, че ти казвам истината?

Тя се усмихна бегло.

— Работата е там, че за мен истината винаги е била много важна. Баракус често казваше, че съм проклятие за лъжците. Ще ми се да вярвам, че съм човек, който разпознава кога не говорят истината и разбира кога го лъжат, защото много често установявам разликата, но предполагам, че в крайна сметка няма как със сигурност да кажа кое е истина и кое — лъжа.

И все пак искам да чуя твоята версия.