Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Седемдесет и пета глава

МАГДА ВЪЗТОРЖЕНО ПЛЪЗНА паянтовата врата встрани, за да надзърне през малкия отвор. Точно в този момент не забеляза никого в коридора, но само броени минути по-рано оттам забързано минаха двама увлечени в разговор магьосници. От другата страна на коридора се виждаха безбройните камери, пълни с мъртъвци. Добре поне, че тук, горе, не смърдеше толкова отвратително, колкото на по-долните нива.

Нямаше представа колко време ще отнеме на Мерит да излекува Наджа, но никак не й бе приятно да стои в малката библиотека на катакомбите, където работеха магьосници, защото не беше никак далеч от тъмницата. Библиотеката беше практично устроена, представляваше не много голяма вдлъбнатина, издялана направо в меката скала. Бе голяма само колкото да побере три късички обикновени дървени етажерки с книги. Между две от етажерките имаше пейка. За маса и дума не можеше да става.

Наджа лежеше на пейката, Мерит бе застанал на колене до нея и се опитваше максимално бързо да излекува раните, които изискваха спешно внимание. Беше споменал, че библиотеката се използва рядко, но Магда се притесняваше да не би точно тази нощ на някого да му хрумне да дойде да търси рядък том и да попадне на тях тримата. Не можеше да измисли правдоподобна история, с която да обясни присъствието им, коя е Наджа и какво й се е случило.

Все някъде обаче трябваше да спрат. Нямаше да мине много време и все някой щеше да види Мерит да носи Наджа и щеше да започне да задава въпроси. Малката библиотека беше първото място, за което Мерит прецени, че за известно време ще е сигурно.

Наджа имаше множество наранявания, включително разкъсани мускули на краката, няколко счупени костици на стъпалата и, по-тревожното, сериозна коремна рана, застрашаваща живота й. Убийството на двамата тъмничари може и да й донесе удовлетворение, но благодарение на усилието раната й се беше отворила и изискваше спешно затваряне.

Преди да са направили каквото и да било обаче, дори още преди да са я излекували и да са се заловили с някой от другите им проблеми веднага след като се измъкнаха от сферата на действие на щитовете в тъмницата, Наджа бе паднала на колене и бе произнесла отдаването към Господаря Рал. Дотолкова нямаше търпение да получи закрила от пътешествениците по сънищата, че пренебрегна болката достатъчно дълго, за да произнесе отдаването три пъти и да получи защита чрез връзката. На Магда много й се искаше да види жената излекувана, но повече от всичко друго настояваше да се погрижат за безопасността си от погледа на пътешествениците.

Щом приключиха с отдаването, веднага се заеха с търсенето на място, където Мерит да може да се погрижи за раните й. Мерит бе споменал, че лечението на чародейката ще отнеме известно време, поне няколко часа, евентуално цяла нощ. Тъй като знаеха, че не могат да рискуват да останат в катакомбите толкова време, той реши да използват това място толкова дълго, колкото да успее да елиминира директните заплахи за живота й и да я вдигне на крака, а след това да потърсят по-сигурно място.

Веднага след като напуснеха малката библиотека и се озовяха в безопасност, Мерит щеше да се заеме с тежките й наранявания, без да рискува, че някой може да ги прекъсне в ключов момент. Междувременно той щеше да направи каквото може възможно най-бързо.

Магда обаче беше нервна да не би някой да ги завари в библиотеката на катакомбите. Знаеше, че ако някой слиза към тъмниците и открие двамата мъртви тъмничари, ще вдигне тревога и скоро войниците ще бъдат навсякъде. Ще претърсят всяко ъгълче. Магда нямаше представа дали някой в Кулата би разпознал Наджа и дали би се сетил, че е била в зандана и е избягала, но ако Мерит и Магда бъдеха открити в библиотеката да лекуват ранена млада жена, войниците със сигурност щяха да задават много въпроси и да очакват отговори.

Беше се случвало Мерит да работи в този участък на Кулата, затова бе запознат с катакомбите. Знаеше едно килерче, където магьосниците и чародейките държаха различни провизии. Там успя да намери резервна роба на чародейка и малко чисти кърпи. Ленената роба бе украсена около врата с червени и жълти мъниста, нанизани в древните символи на професията.

Мерит ги заведе в малката библиотека и стоя на пост край вратата, докато Магда почисти Наджа достатъчно, че да не привлича любопитни погледи и подозрение от страна на хората, които я срещнат. След като изтри с влажна кърпа кръвта от лицето на почти изпадналата в несвяст Наджа, Магда успя да й облече робата. Макар да реагираше само частично, Наджа бе достатъчно в съзнание, за да изпита дълбока благодарност за робата, която й облякоха.

След това Магда остави Мерит да се заеме с лечението и го замести край вратата.

След известно време Мерит най-сетне пристъпи зад нея.

— Вижда ли се някой?

— Не, от известно време не е минавал никой. — Магда се извърна и видя застаналата плътно зад него Наджа.

— Как си? — попита тя чародейката.

— Засега Мерит направи достатъчно. Той е изключително талантлив. Мисля, че събрах достатъчно сила, за да се доберем до място, където може да довърши процеса.

— В твоята къща? — обърна се към него Магда.

Той присви устни, докато обмисляше. Хвърли бърз поглед на Наджа.

— Ще ми се да можехме да отидем там. Щяхме да сме далеч от света и насаме. Но ми се струва, че трябва да е някъде по-наблизо. Ще издържи да върви известно време, но чак до там едва ли, а тогава ще имаме проблем.

Наджа погледна покрай Магда, за да надзърне през едва открехнатата врата. Рязко отстъпи назад в изненада.

— Навсякъде е пълно с мъртъвци.

Мерит кимна.

— Това са катакомбите под Кулата, където мъртвите са полагани за вечния им покой. Намираме се точно над тъмницата, където те намерихме.

Наджа изпадна в неприкрит ужас.

— Трябва да се махаме от тук веднага.

— Мъртви са — успокои я Мерит. — Нищо не могат да ти направят.

— Напротив, могат — не се съгласи Наджа.

Магда затвори вратата и се обърна към жената.

— Какво искаш да кажеш?

— Император Сулакан използва мъртвите.

Мерит и Магда я зяпнаха едновременно. Магда, която вече се бе била с мъртвец, изобщо не се изненада от твърдението на Наджа.

— Как ги използва? — попита.

— За да му служат.

— Как е възможно мъртвец да му служи? — попита Мерит.

— За император Сулакан мъртвите могат да служат така, както и живите. В някои случаи и по-добре.

— По-добре — повтори Мерит и я погледна. — Тяхното сърце не бие. В телата им няма живот. Как изобщо могат да направят каквото и да било?

— Пилетата могат да се движат и подскачат часове, след като са били обезглавени. И тяхното сърце не бие — обясни Наджа. — При това не става дума за никаква магия. Императорът разполага с хора с рядко срещана дарба, наречени Сътворителите — продължи тя, като се наведе напред и заговори с тих, изпълнен с благоговение тон. — Никога не съм ги виждала лично, но зная, че Сътворителите са надарени с изключителна творческа сила. Те си представят неща, които никога не са били въобразявани от други, и благодарение на този механизъм някак успяват да създадат неща, каквито никой друг не е сътворил.

Магда вдигна поглед към Мерит.

— Разбираме. При нас също има Сътворители.

— Значи разбираш широката гама от изцяло нови и неочаквани творения, които те биха могли да създадат. Мислите на повечето хора обхождат едни и същи пътища, вече преминати от някой друг, никога не се отклоняват от пътя на традиционната мъдрост. За Сътворителите няма такива граници. Те притежават рядката способност да прекопават свои собствени мисловни пътища. Мисълта им раздира дръзко пустошта на всичко съществуващо, като съчетава разпилени късчета познание по невъобразим дотогава начин.

— Това го разбираме — каза Магда. — Но какво е общото с това да накараш мъртвите да се вдигнат от гроба?

— Сътворителите на императора са създали нови форми на магия, нови заклинания, които функционират отчасти благодарение на промени в естеството на Милостта. Благодарение на нови форми на сила, видени от Сътворителите, заедно с помощта на многобройните хора с дарбата, работещи за императора, са се научили да използват магията, за да контролират мъртвите.

— Откъде знаеш всичко това? — попита Мерит.

— Знам, защото бях една от тези с дарбата, които им помагаха. Чрез манипулация на духовете на мъртвите в Подземния свят и чрез вкарване на мощна магия в труповете, от които излизат тези духове, мъртъвците са принудени да откликнат. Това е тайната, която отключиха Сътворителите, като използваха духовете на мъртвите от света на духовете, която ги привързва обратно към труповете, от които идват, като използват тази връзка в Милостта, искрицата, която минава през Сътворението, през живота и в смъртта, и обвързва всичко. С новите заклинания, начертани от нашите Сътворители, мъртвите са заставени да служат на император Сулакан.

— Пряко своята воля, нали? — попита Магда.

Наджа поклати глава.

— Те нямат воля. Мъртви са. Те са като суров материал, макар че методите, изобретени от Сътворителите, са създадени в услуга на желанията на императора.

— В услуга? Как по-точно му служат? — поинтересува се Мерит. — Какво е това, което мъртвите биха могли да дадат на Сулакан по-добре от живите?

— Мъртвецът никога не се уморява, не е гладен, нито го боли, нито изпитва жал. Не се налага да яде, да спи, да почива, да е на топло, така че не му трябват никакви провизии. Не притежават друга цел освен зададената им. Не изпитват страх, така че действат без колебание.

— Как действат? — попита Магда. — За какво ги използва императорът?

— Поради всички причини, които вече изредих, мъртвите са идеалните убийци. — Тя посочи отвъд вратата. — Може да са тук, сред вас, и вие изобщо да не разберете. Минавате покрай тях и изобщо не разбирате какво представляват.

При необходимост мъртвите могат да бъдат съживявани. Дава им се конкретна цел. И те не се отклоняват от нея нито за миг.

Това ги прави перфектните воини. Все пак обаче и мъртвите си имат своите ограничения за служене. Има неща, за които император Сулакан не може да ги използва.

— Когато са му нужни същите неща, които мъртъвците умеят да вършат добре, но се налага да се вложи и малко интелигентност, той използва полухора.

— Полухора ли? — наведе се напред Магда. — Какви са тези полухора?

— Живи хора, на които е изтръгнал душите.