Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Седемдесет и осма глава

ДОКАТО МИНАВАХА ПРЕЗ страничния вход в близост до огромната каменна вътрешност на голямата кула и се пъхнаха в стаята на Плъзгата, Магда видя Куин да седи на маса в другия край на помещението и да пише в един от дневниците си. В центъра на стаята, под куполния таван, се намираше каменният кладенец на Плъзгата.

— Мерит! — извика Куин. Наклони се настрани, за да погледне покрай Мерит, който помагаше на Наджа да влезе в стаята. — И Магда! — Куин избута стола назад и се спусна да ги посрещне. — Толкова се радвам да ви видя и двамата!

Младият магьосник бе висок почти колкото Магда, добре сложен. Вечната му усмивка отговаряше на добрия му нрав. Но това, което правеше най-силно впечатление у него, бяха кафявите му очи. Бяха много по-мъдри и по-дълбоки, отколкото предполагаха годините му, не пропускаха нищо около него и въпреки интелекта зад този проницателен поглед младежът беше винаги скромен и смирен и се отнасяше с уважение към хората и техните познания и постижения. Това бяха очи на мъдър съветник.

— И аз се радвам да те видя, Куин — каза Мерит.

Погледът на Куин най-сетне се спря върху Наджа.

— Кого имаме тук?

Прегърнал Наджа през кръста, за да я подкрепя, Мерит протегна свободната си ръка.

— Куин, бих искал да се запознаеш с една наша приятелка. Наджа Мун.

Куин моментално грейна в усмивка, докато оглеждаше жената, но бързо си припомни добрите маниери и посочи с ръка.

— Заповядай, Наджа, настанявай се. Боя се, че разполагаме само с един стол, моля, седни. Струва ми се, че имаш нужда да поседнеш. Ще ти донеса малко вода.

— Трябва й не само вода — каза Мерит и се зае незабавно за работа. — Трябва й лечение.

Куин огледа чародейката по-обстойно.

— Да, видно е.

Наджа поздрави Куин с бърза усмивка, но отказа предложеното й място.

— Да ти кажа честно, Мерит, мисля, че и тримата не изглеждате особено добре.

Куин отпусна ръка на рамото на Магда.

— Какво става? Бледа си като платно. Никак не ми харесва видът ти. Може би ти ще поседнеш.

Магда го успокои с жест.

— Благодаря ти, но в момента нямаме време за това.

— Случиха се някои неща — каза Мерит. — Магда беше излекувана, но й е нужна почивка, за да бъде завършен процесът, защото в противен случай състоянието й ще се влоши и ще си има неприятности.

Беше по-скоро предупреждение към Магда, отколкото обяснение за Куин. Магда го разбра, но нямаше нужда някой да я предупреждава. И сама усещаше, че наближава края на силите си. Единствено тревогата след чутото от Наджа й даваше някакви сили да се държи на крака. Стомахът й се беше свил на топка.

— Виждам — каза Куин и челото му се набразди от тревога, докато се надвесваше към Магда и се вглеждаше в очите й, за да долови следи от проблеми.

— Какво стана? Как пострада?

Магда се усмихна, за да разсее тревогата му.

— В момента това не е важно. Имаме по-спешна работа. — Погледна Наджа, за да илюстрира думите си. Куин я разбра.

Наджа се бе обърнала, смаяна от сребристия течен силует на Плъзгата, която се надигаше от кладенеца, в който се намираше. Набъбващата гърбица от лъскаво разтопено сребро се издигна над очертанията на кладенеца и прие формата на човешка глава с физиономия.

Малко по-късно чертите на течното същество се уталожиха в красиво женско лице. Приятната усмивка очерта изражение, което приличаше на изваяна от сребро пластика, само дето сякаш се движеше.

— Искате ли да пътувате? — попита Плъзгата, а сребърният й глас отекна в цялото помещение.

— Не — отсече рязко Магда. — Не искаме да пътуваме.

— Ще останете доволни — продължи Плъзгата.

— Благодаря, но не сега — каза Мерит пътьом, докато помагаше на Наджа да се настани на стола.

— Чувала съм слухове за това същество, но никога не съм си представяла, че може да е истинско — каза Наджа, като направи знак на Мерит да спре, за да огледа втренченото в нея сребърно лице.

Куин погледна сърдечно съществото в кладенеца.

— Истинска е, няма никакво съмнение в това. Обича да ме наблюдава как си водя записки в дневника, докато я пазя.

— Може ли да те докосна? — пристъпи Наджа към Плъзгата и застана пред кладенеца, чиято стена й стигна до кръста.

— Ако ще ти достави удоволствие — бе призрачният отговор.

Наджа посегна и внимателно плъзна пръсти по плавно движещата се сребърна повърхност. Плъзгата я наблюдаваше. Като не усети никакви вредни въздействия, Наджа потопи цялата си длан в течността.

— Притежаваш и двете страни на магията — усмихна се доволно Плъзгата. — Можеш да пътуваш.

— Благодаря ти, но точно в момента нямам намерение да пътувам — каза Наджа. — Може би друг път.

— Когато си готова, ще те заведа където пожелаеш.

Наджа погледна през рамо към Мерит и Магда.

— Това е забележително.

Магда скръсти ръце.

— Може и така да се каже.

Плъзгата не беше любимото същество на Магда. Не само защото Плъзгата често й отнемаше Баракус, а и защото, докато го правеше, припяваше нежно в ухото му и нареждаше обещания за това колко доволен ще остане.

Баракус обясняваше на Магда, че такава е природата на Плъзгата, че това не означава нищо и че всъщност нищо не може да се направи по въпроса. Въпреки всичко Магда продължаваше да не харесва интимностите на това същество по отношение на съпруга й. Баракус беше прав. Това й беше в природата. Но от това на Магда не й ставаше по-добре.

Плъзгата говореше така и със самата нея, когато Магда бе имала нужда да пътува. Магда не притежаваше дарбата, което беше изискване, за да може да пътува с Плъзгата. Но Баракус й бе вдъхнал нужното количество дарба, за да бъде това възможно. Пътуването беше едновременно шеметно, вдъхновяващо и ужасяващо преживяване. Магда се надяваше никога повече да не й се налага да го прави.

Наджа отдръпна ръката си и отстъпи от кладенеца.

— Не, ти не разбираш. Забележителното е, че това същество е било променено горе-долу по същия начин, по който и полухората. Душата й е била насечена на парчета.

Куин приглади назад пясъчнорусата си коса.

— Полухора ли? Какви са тези полухора? За какво говориш?

Мерит вдигна ръка.

— Чуй ме, Куин, имаме проблеми.

Куин придоби сериозно изражение.

— Значи вече сте чули слуховете, че обвинител Лотаин ще бъде провъзгласен за Първи магьосник? Този проблем ли имаш предвид?

— Не, нямах предвид него — отвърна Мерит.

— Освен това не е слух — каза Магда. — Истина е.

Сериозното изражение на Куин стана тревожно.

— Наистина ли ще стане утре, както се говори?

— Утре ли? До мен не е достигнала подобна информация — каза Магда. — Какво си чул?

— Тече трескава подготовка. В залата на Съвета се готви нещо голямо за утре следобед. Не знам какво, но не намирам друго обяснение освен церемония по провъзгласяването на новия Първи магьосник. — Посочи Наджа, очите му възвърнаха обичайната си проницателност. — Е, какви са тия полухора? Какво представляват?

Преди Наджа да успее да отговори, Мерит рече:

— Куин, в момента нямаме време да ти обясняваме това. Точно сега искам да ме чуеш и да направиш нещо за мен.

Куин сви рамене.

— Разбира се, Мерит, знаеш, че ще го направя. Само кажи от какво се нуждаеш и го считай за изпълнено.

Мерит дръпна Наджа напред за ръката.

— Искам да излекуваш Наджа вместо мен. И бездруго винаги си бил по-добър от мен в тези неща. Трябва незабавно да се заловя с нещо, което не търпи отлагане. Щом я излекуваш, тя ще ти разкаже за полухората и ще ти обясни колко сме загазили.

Куин бързо стрелна с поглед Наджа, после се обърна обратно към Мерит.

— Хм, за пръв път я виждам. Няма ли поне да ми кажеш коя е? И как е замесена в цялата история?

— Бях спиритистката на император Сулакан — побърза да отговори Наджа, преди Мерит да е успял да каже нещо. — Дойдох тук, за да ви помогна да го спрете.

Челото на Куин се сбърчи.

— Ти си дезертьорът, за когото се носят слухове? Така и не успях да науча каквото и да било за теб. Хората разправят, че са само слухове, нищо повече.

— Не са слухове, истина е.

— Ранили са те, докато си се опитвала да избягаш ли?

Наджа погледна Куин от упор.

— Когато дойдох тук, ме заловиха. Обявиха ме за шпионин и ме осъдиха на смърт. Изтезаваха ме. Така получих тези наранявания.

— Кой ти стори всичко това? — попита Куин, като обиколи с поглед и тримата.

— Не знае точните хора — обясни му Магда.

— Измъчвали са я, за да разберат дали е наясно кои са предателите в Кулата и има ли и други като нея — каза Мерит. — Сигурно ги е страх да не ги разкрият.

— А ти знаеш ли? — обърна се към Наджа Куин.

Наджа изглеждаше искрено помръкнала.

— Не знам, съжалявам.

Куин прокара пръсти назад през косата си и закрачи напред-назад, докато обмисляше чутото.

— Точно от това се боях. Бях убеден, че в Кулата има предатели или поне шпиони.

Магда и Мерит се спогледаха.

— Разполагаш ли с някаква информация за тези предатели? — попита Мерит. — Чувал ли си нещо от всичките магьосници и важни особи, минавали от тук благодарение на Плъзгата?

Куин се обърна към тях.

— Никой не знае нищо. Имам известни подозрения, но не разполагам с доказателства. Сега, когато войната започва да се превръща в истинска напаст, хората превръщат Баракус в изкупителна жертва. Познаваш ме, Магда, и знаеш, че за мен Баракус беше най-великият, обаче хората започват да вярват в твърденията на обвинител Лотаин, че Баракус е отговорен за конспирациите, довели до осуетяване на някои наши планове във връзка с войната. Според него тези конспирации са източникът на убийствата в Кулата. Лотаин задава много въпроси за Баракус, за да се опита да разбере дали Първият магьосник е работил с вражеските агенти.

— Знам — увери го Магда. — И аз чувах подобни обвинения.

— Мнозина започват да се вслушват в теориите на Лотаин, защото той много пъти се е оказвал прав и винаги е разпознавал безотказно предателите. За щастие все още има достатъчно хора, които не му вярват. В Кулата вече има ясно обособени лагери. Доколкото чувам, всичко това се превръща в проблем.

Магда се почувства леко замаяна и трябваше да се подпре на кладенеца на Плъзгата. Мерит забеляза.

— Слушай, Куин, трябва да тръгваме. След като излекуваш Наджа, тя ще ти разкаже за ходещите мъртъвци и полухората. Тя ще ти обясни абсолютно всичко.

— Ходещи мъртъвци? — примигна Куин. — Това има ли нещо общо с убийците тук? За това ли говориш?

— Да — кимна Мерит. — Врагът съживява мъртвите с магия и ги използва, за да убиват важни магьосници. Ако видиш мъртвец да ходи, използвай магьоснически огън.

Куин прокара длан през устата си.

— Това се връзва с някои от изводите, до които стигнах и сам.

— Чуваш много неща от магьосниците и официалните лица, които използват Плъзгата — каза Магда. — Да си чувал нещо, което може да ни подскаже кои са предателите и шпионите?

Куин посочи към масата в дъното на стаята.

— Нека си прегледам записките. Разговарях с много хора. Сега, когато имам по-добра представа какво търся, може да излязат важни подробности. Разбира се, след като излекувам Наджа. Утре ще ти кажа дали съм намерил нещо важно.

— Добре. — Мерит се приближи до приятеля си. — Слушай, Куин, всичко това е много опасно. Не знаем кой е изтезавал Наджа, но със сигурност са същите хора, които са отговорни за убийството на много от нашите приятели и колеги с дарбата. Не искам да поемеш никакви рискове. Засега е добре всичко това да остане в тайна.

— Разбирам — каза Куин и посочи вратата. — Горе, в Кулата, има празни стаи. Скоро ще дойде да ме смени следващият магьосник. Време е да заведа Наджа горе, за да я скрия. Веднага щом той се появи, ще се заема с лечението й. Така като я гледам, може да отнеме цялата нощ.

— Благодаря ти, Куин. Всичко си разбрал. Наджа ще ти разкаже всичко, след като я излекуваш. Тогава ще ни е нужна помощта ти, за да разплетем тази история с предателите и да ги заловим, преди да са ни убили. Освен това има и много други страшни неща — много по-страшни, отколкото би могъл да предполагаш.

— Радвам се, че дойдохте при мен — каза Куин.

По погледа му Магда разбра, че наистина го мисли.

Мерит се обърна към Магда и я подхвана с огромната си ръка.

— Трябва да те заведа горе, в стаята ти. Нужна ти е почивка, за да се възстановиш.

— Да се възстанови от какво? — попита Куин. — И бездруго щях да питам какво се е случило.

— Ще ти кажем утре, когато се видим да поговорим — каза Мерит и поведе Магда към вратата. Това, че тя бързо губеше сили, го притесняваше.

Докато двамата вървяха към вратата, Наджа ги спря. Стисна Магда за ръката.

— Благодаря и на двама ви. Кълна се, че ще ви върна жеста, задето ми се доверихте. Ще ви помогна.

Магда се усмихна и погали Наджа по бузата.

— Благодаря ти, Наджа.

Навън в огромната кръгла кула пред кладенеца на Плъзгата горяха само две-три факли, поставени в метални скоби на стената покрай виещата се нагоре желязна стълба. Високо горе се виждаше нощното небе, звездите и луната бяха скрити зад облаци. Магда се вгледа в Мерит в полумрака.

— Какво трябва да направиш? Каза на Куин, че трябва да се заемеш с нещо.

— Трябва да намеря начин да спра мъртъвците и полухората. Нямаме време за губене. След като те изпратя до стаята ти, трябва да огледам още веднъж висящото парче плат, което си взела от лабиринта на Исидора. Искам да се запозная с точните изменения на защитните заклинания, които е правила.

— Защото това е спряло мъртвия?

Мерит кимна.

— Защото е спряло мъртвия. Искам да направя някои експерименти и да опитам някои неща.