Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Четирийсет и шеста глава

МЕРИТ ПРЕКОСИ СТАЯТА и седна до Магда.

— Сега разбирам защо смяташ, че си виновна, но искам да те уверя, че вината не е твоя, лейди Сеарус. Ти не си знаела, че пътешественик по сънищата подслушва разговора ти с Исидора.

Магда го погледна в очите, неподвижна.

— Не съм, но трябваше да предположа, че е много вероятно. Трябваше да премисля нещата. Ако бях взела нужните предпазни мерки и я бях накарала първо да се закълне във вярност на Господаря Рал…

— Това нищо нямаше да промени.

Най-после Магда го погледна с очи, плувнали в сълзи.

— Откъде знаеш?

— Пътешествениците по сънищата знаят, че ти търсиш отговори, нали?

Магда преглътна буцата, заседнала в гърлото й.

— Точно така.

— Щом е така, са очаквали рано или късно да отидеш при спиритистката, за да се опиташ да намериш тези отговори. В крайна сметка Баракус е мъртъв, затова е логично да отидеш при Исидора, за да търсиш отговори — същите отговори, които искат да получат и те. Всъщност те вече са били в ума й и тайно са подслушвали за всичките ни други дела в Кулата, докато са чакали теб.

— Значи, ако я бях накарала първо да произнесе отдава нето…

— Нямаше да има никакво значение. Не разбираш ли? Трябва да приемем за даденост, че те вече са били запознати с всичко, до което са се докопали, докато потайно са претърсвали ума й, така че най-вероятно са се криели с надеждата да чуят нещо ново, което ти или някой друг би могъл да разкрие на Исидора. Шпионирали са прикрито, за да събират информация. По време на война информацията е важна разменна монета. Когато Исидора се е съгласила да произнесе отдаването, те са разбрали, че няма да могат да научат от нея нищо повече, затова са я убили, преди да успее да ти помогне да откриеш каквото и да било.

— Но ако се бях сетила…

— Ако се беше сетила първо да я накараш да се закълне, пак щяха да я убият. Това, че първо си поговорила с нея, само е отложило убийството й за кратко, преди мандалото да хлопне.

Те биха желали смъртта на Исидора по причини, които не зависят от теб. Тя търсеше жизненоважни отговори в работата си, опитваше се да разбере какво готвят магьосниците на императора. Искаше да разкрие защо враговете ни събират труповете като реколта и защо го правят както с телата, така и с душите на мъртъвците. Пътешествениците по сънищата нямаше да й позволят да ни помогне да разберем какво правят или защо душите на тези мъртъвци не са при духовете в Отвъдното, където им е мястото.

— Тогава те знаят всичко, което е знаела Исидора — каза Магда. Примигна бързо, сякаш да догони мисълта си. — Всичко, което Исидора е знаела, е разкрито. И те го знаят.

Мерит кимна.

— Така изглежда и затова проблемът ни е по-голям, отколкото мислехме. Заради всичко, което Исидора знаеше и върху което работеше, тя вече е била набелязана. С разговора си ти реално си отложила смъртта й. Най-важното сега е да разберем какво е знаела и какво са научили пътешествениците по сънищата, докато шпионират в ума й.

Магда изтри лицето си с ръка, за да забърше сълзите си, докато обмисляше усложненията. Търсенето й на отговори, на истината, току-що стана още по-важно.

— Изглежда си прав, че е било без значение, че не успях да я накарам първо да произнесе отдаването.

— Вината не е твоя — съгласи се той. — Все едно да кажеш, че аз съм виновен за смъртта й. В крайна сметка аз й дадох уменията, които я превърнаха в заплаха за врага. Ако бях отказал, вероятно тя щеше да е още жива и нямаше да се занимава с нищо по-опасно от това да съветва опечалените роднини за духовете на починалите им близки.

Но ние все пак не можем да спасим живота си с „ами ако“ и „ако не бях“. Можем единствено да дадем най-доброто от себе си според това, което умеем. Ето защо истината е толкова важна.

Понякога, както в случая на Исидора, нашите умения привличат вниманието на злото. Злите сили презират хората с магически способности. Император Сулакан иска да унищожи всички с дарбата, защото тогава останалите ще бъдат безпомощни. Той вече е постигнал доста в прочистването на Стария свят от магията. Не може да си позволи тя да процъфтява тук.

Докато гони целта си, той е склонен да унищожи самата дарба, да я отнеме от човечеството, само и само да може да обедини мощта в себе си и да властва чрез брутална сила. Дарбата — нашите способности — стои на пътя му, затова превръща всички ни в негова цел.

— Вярно е — отвърна Магда. — Баракус веднъж ми каза, че Сулакан по-скоро би ни унищожил, отколкото да ни остави да живеем спокойно, защото това би означавало неговите хора да поискат свободата да живеят като нас.

Мерит кимна в знак на съгласие.

— Хората като Исидора и като теб няма да стоят и да гледат, докато той избива останалите безмилостно. Исидора се бореше за всички ни. Тя много добре знаеше, че може да загуби живота си в тази битка. Дори аз й го казах. Но това не я спря.

Тя бе воин в нашата кауза. И ти си такава, или нямаше да търсиш истината и да рискуваш живота си за това. Ако не беше воин, щеше да се откажеш от търсенето си и да се преместиш на някое безопасно място.

— Няма безопасни места или поне скоро няма да има — отвърна Магда. — Докато злото е на лов, безопасността е само илюзия. Не мога просто да стоя и да гледам. Трябва да действам.

— Ние сме просто това, което сме, ни повече, ни по-малко — заяви Мерит.

— Много добре казано. — Магда заглади една гънка в полите на роклята си до коляното. — Затова ли изпълни желанието й, въпреки че можеше да откажеш?

Известно време той се взираше из стаята.

— Това бе пътят, който тя избра. Хората трябва да изживеят собствената си съдба.

Думите му звучаха подобно на писмото на Баракус, в което той заричаше Магда да изживее съдбата си.

Магда не беше сигурна дали Мерит е прав, но й се искаше да вярва в идеята, че не е виновна за убийството на Исидора.

— Благодаря ти, магьоснико Мерит, че ми помогна да видя нещата от друг ъгъл. Сега разбирам, че за нашата безопасност е било нужно повече от това да накарам Исидора да произнесе клетвата. Въпреки това трябва да призная, че се чувствам малко засрамена, задето ми стана по-добре. Не е лесно да се освободиш от вината си.

— Лейди Сеарус, ти не си виновна за смъртта й. Злото обича да вменява вина на жертвите. Не го позволявай.

Магда кимна и отметна кичур коса зад ухото си.

— Моля те, предпочитам да ме наричаш Магда.

Усмивката прибави топлина и изражението му стана още по-приятелско.

— А аз съм просто Мерит.

Магда отвърна на усмивката му, но бързо посърна.

— Страхувам се, Мерит, че трябва да ти задам някои въпроси, които няма да ти харесат, но ако ще търся истината, имам нужда от отговори.

Мерит леко се облегна.

— Нима? И какво искаш да знаеш?