Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Шейсета глава

МЕРИТ И ЛОТАИН СЕ ВТРЕНЧИХА опасно един в друг.

— Не. Няма проблем — каза твърдо Магда. — Обвинител Лотаин тъкмо си тръгваше. Искаше да ме попита за нещо дребно, но както се оказва, опасявам се, че не мога да му помогна.

Лотаин се взря в нея за момент, сякаш искаше да й каже, че вече е решено и ще стане неговата, а после фиксира Мерит с леден поглед.

— Какво търсиш тук, Мерит?

Двамата мъже се гледаха като елени водачи, които неочаквано са се срещнали насред открита поляна в гората и аха да се сбият. Тя знаеше, че трябва бързо да предприеме нещо, преди единият от тях да е направил първата стъпка.

— Аз го повиках — гласът на Магда увисна в напрегнатата тишина.

Лотаин въпросително изви вежди и се обърна към нея.

— Ти си го повикала? Защо?

Преди Мерит да успее да каже каквото и да било, Магда спонтанно заяви:

— Баракус бе Сътворител.

— И какво значение има това? — запита Лотаин, преди Магда да успее да обясни.

— Ами, когато Съветът ми каза, че имат нужда от жилището за новия Първи магьосник — продължи да обяснява тя, — им отвърнах, че ще си намеря нов дом и ще се изнеса. Сега си опаковам багажа. Но старите инструменти на Баракус не ми трябват. Чух, че и Мерит е Сътворител, затова му ги предложих. На мен не ми вършат работа. Но си помислих, че на Мерит ще са му от полза, а и така няма да ми се наложи да ги влача с мен. Освен това в новото ми жилище няма да има място за тях.

Лотаин прокара пръсти през мазната си коса и се замисли над думите й.

— Разбирам.

Лотаин едва сдържаше печално известния си нрав и тя знаеше, че може да реагира всякак. Не можеше да избие от главата си думите му и й трябваше време да помисли, но ако не бе направила нещо да охлади страстите или поне да ги пренасочи, щеше да се стигне до проблем.

Тя знаеше, че Мерит няма да има шанс срещу личните охранители на Лотаин по-надолу в коридора.

— Радвам се, че съм тук и успях да ти покажа жилището — продължи Магда, преди Лотаин да каже каквото и да било. Тя посочи вратата. — Ако си приключил с огледа, ще се погрижа да се отърва от старите инструменти на Баракус и ще преместя останалите си вещи възможно най-скоро.

Магда винаги бе мислила, че Лотаин е едър мъж, но покрай Мерит изглеждаше направо хилав. И все пак сам човек не можеше да се справи с всички охранители в зелени туники.

По незнайни причини Лотаин пропусна възможността да влезе в спор. Той й хвърли студена усмивка и многозначителен поглед.

— Разбира се — кимна й едва забележимо. — Благодаря ти, лейди Сеарус, че изслуша… предложението ми непредубедено. Много скоро ще постигнем съгласие, уверявам те.

Лотаин огледа Мерит от дългите къдрави коси до ботушите и обратно. Сякаш го преценяваше надменно.

— Никой ли не ти е казвал, момко, че на истинските магьосници не им трябват мечове?

Магда очакваше думите му да провокират проблем, но вместо това Мерит реагира изненадващо за нея. Той се усмихна. Наведе се към рамката на вратата и повдигна рамо.

— Оръжието компенсира многото ми слабости.

Лотаин повдигна вежда и грубо избута по-високия мъж от пътя си.

— Мога да си представя колко са.

Мерит го проследи с поглед през рамо, докато Лотаин и личната му гвардия не се отдалечиха.

— Какво искаше? — попита Мерит, без да се усмихва повече.

— Съпруга.

— Моля?

Магда махна, сякаш да прогони въпроса.

— Ще ти разкажа после. Какво стана с Джеймс?

Мерит въздъхна.

— Извадих късмет. Дишането му бе много затруднено. Мислеха, че дробовете му са получили изгаряния, когато е вдишал от газовете на експлозията заради разпадналата се мрежа. Просто не разбираха реакцията, настъпила от комбинирането на двете използвани заклинания. Магиите се бяха преплели, така да се каже, продължаваха да реагират и да потискат дишането му. Щом разплетох магиите, за да прекратя реакцията, отново дишаше свободно.

Все още го боли, но останалите вече могат да го излекуват. Ние имаме по-важни неща, за които трябва да се погрижим.

Магда въздъхна облекчено.

— Слава на добрите духове.

Мерит явно не споделяше облекчението й.

— Има още три вдовици, които скърбят за смъртта на мъжете си.

Магда кимна.

— Нека да отидем в килерчето, съседната врата е, в случай че Лотаин реши да се върне. Казах му, че си тук за инструментите на Баракус. Да не му даваме повод да се усъмни, че замисляме нещо.