Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Трийсета глава

— НЕ РАЗБИРАМ — промълви Магда. — Каква истина видя?

Известно време се чуваше само припукването на свещите, които осветяваха стаята. Котката седеше спокойно, сякаш чакаше да чуе какво ще разкаже Исидора.

— Видях Джоел — продължи най-сетне Исидора. — Или поне духа му. Дотук бе утехата — да видя, че светлината на душата му е там и е намерила покой.

Както я бе прегърнала през рамото, Магда леко я притисна към себе си. Не искаше да звучи, все едно не й вярва или поставя думите й под съмнение, но наистина й беше трудно да си го представи.

— Исидора, как е възможно, като се има предвид колко милиони и милиарди души има в Отвъдното — душите на всички, които някога са живели и сега са преминали в света на мъртвите, — ти тутакси да съзреш онзи, когото търсиш, сред това необятно множество?

— Ами, доста е трудно за обяснение. — Исидора обмисли за момент въпроса. Тя се намръщи и вдигна замислено глава. — Не ти ли се е случвало на голям прием горе, в Кулата, колкото и стотици присъстващи да има в залата, винаги на секундата да забележиш Баракус — веднага го открояваш сред тълпата?

Магда тъжно се усмихна при спомена.

— Да, в интерес на истината, спомням си такива случаи.

— Нещо такова е — поясни Исидора. — Не е същото, но исках да ти дам пример, който лесно да разбереш. Нещата с Отвъдното не стават по същия начин както тук. Времето, разстоянието, цифрите, всички тези неща там са различни. Правилата, с които си свикнала, там не важат по същия начин.

— Баракус беше в Подземния свят — каза Магда, докато умът й блуждаеше — точно преди да се самоубие.

Какво ли е било за него, какво е видял, как му е повлияло?

— За спиритистите не е същото. — Исидора стисна съчувствено дланта на Магда. — Баракус беше изключително способен магьосник, който пътуваше през света на мъртвите. Ние нямаме такава сила и не бродим в Отвъдното. Спиритистите просто разтварят воала, колкото да надникнат отвъд за секунда.

Спиритистката е чародейка, която пробужда дарбата си по уникален начин. Ние призоваваме силите чрез магия, преплитаме Адитивна и Субстрактивна магия, за да изпълним много специфична задача.

Баракус е бил там, на място. Докато ние само наблюдаваме онзи свят като през прозорец.

— Разбирам — отвърна Магда. — И когато погледна през този прозорец, какво видя?

— В този врящ котел от магия, в центъра на водовъртежа от сили, всичко се случва за секунда, но тази секунда може да ти се стори цяла вечност. Именно в този ужасен кратък миг аз прозрях истината.

— И каква беше истината, че така те е ужасила?

Исидора прехапа долната си устна, сякаш събираше смелост.

— Истината е, че другите, жителите на Гранденгарт, които загинаха, не бяха там.

Магда смръщи чело и се наведе по-близо до жената. Не беше сигурна, че разбира какво има предвид Исидора.

— Искаш да кажеш, че не си могла да ги откриеш? Че в необятността на Подземния свят не е имало как да узнаеш дали са на сигурно място, както си успяла да се увериш за Джоел?

Исидора категорично тръсна глава.

— Не. Искам да кажа, че не бяха там.

— Продължавам да не разбирам. Нали са мъртви. Разбира се, че са там. Може би си успяла да откриеш само Джоел, също както аз съзирах съпруга си в пълна зала, защото истински те е грижа за него, но не си успяла да намериш останалите.

— Не — продължи Исидора, изпълнена с увереност. — Това е истината, която прозрях в онзи миг. Видях, че душите им не са във вечния свят на мъртвите. Душите им, духовете, както искаш ги наречи, не бяха в Подземния свят.

— Но къде са тогава?

— Не зная — отвърна Исидора. — От онзи ден насам продължавам да ги издирвам и все още не съм ги открила. Но знам със сигурност, че духовете на хората от Гранденгарт, хората, чиито трупове бяха събрани, както се събира реколта, не са в света на мъртвите. Нито пък душите на войниците, чиито трупове също бяха отнесени.

Тишината беше задушаваща. Магда трябваше да си напомни да си поеме дъх.

— Как може мъртвите — попита накрая тя — да не бъдат в света на мъртвите? Как е възможно?