Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Шейсет и първа глава

ЩОМ ВЛЯЗОХА В КИЛЕРА, Мерит изпъна ръка, за да запали лампите с магия. Тъй като бе роден с дарбата, самото му присъствие накара още пет-шест светещи сфери, прихванати с метални скоби към стените, да засияят. Затворените кепенци държаха навън нощния мрак и спорадичното проблясване на светкавиците на хоризонта.

— Та какво казваше — Лотаин иска да станеш негова съпруга?

Тонът му ясно показваше, че новината не му е по вкуса.

— Имаме да решаваме проблеми — отвърна Магда, без да отговори на въпроса му.

— По-сериозни от това, че Лотаин иска да се омъжиш за него?

— Лотаин е провъзгласен за Първи магьосник.

Внезапно онемял, Мерит се втренчи в нея не по-различно от начина, по който тя се бе втренчила в съветник Садлър, когато за първи път чу новината. Единственият звук в килера идваше от припукването на току-що запалените лампи.

Най-накрая Мерит събра глас и проговори.

— Това си е проблем. Никога не съм му вярвал. Не може да стъпи на малкия пръст на мъжа, достоен да бъде Първи магьосник.

— Повярвай ми, моето мнение за него е по-лошо и от твоето, но очевидно има достатъчно връзки, за да се намърда като Първи магьосник.

— И това е така. Много хора го подкрепят. Докато беше главен обвинител, успя да срине много уважавани люде. Мнозина му се възхищават, че така решително преследва престъпниците и предателите. Трябва да му се признае, че успя да излови много от тях. — Мерит се приведе към нея, докато пресичаха стаята. — Въпреки това трябва да ти доверя, че винаги съм се съмнявал във вината на някои от онези, които изправи на съд.

Магда се намръщи.

— Кои например?

Мерит стисна устни, но накрая се предаде.

— Познавах някои от магьосниците от екипа на Храма. Винаги съм ги смятал за читави хора. Допускам, че голяма част от тях са се обърнали срещу нас и са предали каузата ни, но чак пък всички? Чудя се дали не е имало и такива, които са послужили за изкупителни жертви. Когато осъдиш някого и го обезглавиш, това слага край на разследването. Така Лотаин обира славата за това, че успешно е разкрил вината на съдените. Но все пак се чудя за някои неща.

Магда малко се изненада при думите на Мерит. Мислеше си, че само тя вижда нещата така. Тъй като не бе родена с дарбата, си бе втълпила, че не разбира достатъчно ситуацията, за да може да прецени. Не знаеше, че и магьосниците хранят съмнение за вината на хората от екипа на Храма. Може би Мерит бе единственият сред тях.

Тя го погледна в очите през рамо.

— И аз сама съм се чудила.

Но това не е всичко — продължи тя, когато стигна до добре познатата й работна маса. — След като ти отиде да помогнеш на Джеймс, се натъкнах на съветник Садлър, докато си тръгваше от Кулата. Освен че ми каза, че Лотаин ще бъде обявен за Първи магьосник, ми сподели също, че Лотаин го е освободил от длъжността му в Съвета.

— Освободил го е? — Мерит се приведе към нея. — Може ли да направи такова нещо?

— Очевидно. Садлър се държеше мъжки, но аз долових, че сърцето му е разбито.

Мерит почеса бузата си, докато мислеше.

— Но защо Лотаин ще иска да се отърве от Садлър?

— За да намали броя на съветниците на пет, за да може да прокарва решения с три гласа. Преди имаше шестима членове, за да може гласовете да се разделят на три и така да се стопират решения. Сега, с петима съветници, Съветът вече не може да се разделя по равно, както често ставаше, когато вземаха трудни решения. Сега, независимо от всичко, винаги ще има мнозинство, което да приема или отхвърля нещата.

— Това е обезпокоително. Никога не съм имал вземане-даване с високите етажи на властта в Кулата, но не ми звучи никак добре. Още по-притеснен съм от факта, че Лотаин нищо не разбира от военно дело.

— Но си има лична армия.

Мерит повдигна вежда.

— Това не го прави генерал, прави го мизерен тиранин, който се крие зад чужди мускули.

— Да, обаче ако се окажа права за него, може и да стане по-голям тиранин.

За момент Мерит мълчаливо премисли думите й и скръсти ръце пред гърдите си.

— Всички тези новини са достатъчно тревожни, но какви са тези неща с женитбата?

Магда си пое дълбоко въздух. Изобщо не й харесваше темата.

— Ами, Лотаин каза, че съм причинила всякакви проблеми в Кулата. Твърди, че хората са се разделили на две и съм всяла раздор. Очевидно доста хора освен нас двамата не смятат, че той е подходящ за Първи магьосник.

Той мисли, че проблемите, свързани с утвърждаването на новата му позиция, са предимно мое дело. Мисли, че е така, защото с нещата, които казах за него, съм подкопала авторитета му и съм накарала хората да се усъмнят.

— Казала си нещо за него? Какво?

— Когато бях изправена пред тълпата в заседателната зала на Съвета, той ме обвини, че си измислям историята с пътешествениците по сънищата, за да накарам хората да се закълнат във вярност към Д'Хара. На свой ред аз го обвиних, че преследва фантоми, само и само да раздуха името си. Казах, че съзира дебнещи конспирации във всяка сянка, шпиони зад всеки ъгъл и предатели зад всяка врата. Обявих, че се интересува само от това какви нови престъпления да измисли, за да подсили личната си слава и власт.

Мерит тихичко подсвирна.

— Казала си всичко това? Пред хората?

— Опасявам се, че да. Пред всички го обвиних, че си измисля конспирации само за да увеличава статута си. Казах, че за да се издигне, нарочно игнорира истината за пътешествениците по сънищата.

— Нищо чудно, че те обвинява, че си очернила репутацията му.

— Освен това каза, че заради мен са се зародили небивали спекулации за пътешествениците по сънищата. Твърди, че безпочвените ми обвинения са настроили хората в Кулата срещу него. Освен това обяви, че подобни разделения могат да навредят на каузата ни.

Мерит пристъпи няколко крачки пред нея, а после се върна и в гласа му прозвуча напрежение.

— Тогава защо въобще ще иска да се жени за теб?

— Като се ожени за мен, ще си реши проблема със съмненията на хората, съмнения, които според него съм породила аз, с онова, което той нарича безпочвени обвинения. Смята, че ако се омъжа за него, това ще убеди всички, че съм променила мнението си, което е било повлияно от скръбта ми, а не от неговите провали. Каза, че моето съгласие да се омъжа за него би показало на хората, че влагам вяра и доверие в него, така че и те трябва да постъпят по същия начин. Мисли си, че така ще прогони всякакви съмнения. Освен това е убеден, че това е единственият начин хората да се обединят и да го подкрепят в усилията му да потуши войната. Твърди, че трябва да приема заради доброто на народите в Средната земя и нашата кауза.

Все още със скръстени ръце, Мерит я погледна безизразно.

Накрая Магда се приведе по-близо и заяви:

— Няма да се омъжа за него.

Той отпусна ръце.

— А… Е, добре тогава.

Магда се обърна към познатата, износена работна маса. Тя си даваше сметка колко я бе ядосал Лотаин със самата идея за брак, но малко се изненада на реакцията на Мерит. Но пък това я накара да се чувства по-добре, усещането, че него го е грижа да не би тя да направи грешката да се омъжи за Лотаин.

Сянка изскочи от тъмнината сред парчетиите и запасите, натрупани по пода, и се намести върху работната маса. Копринено меката черна котка се приближи и се отърка в дланта на Магда.

Докато тя галеше котката, Сянка изви гръбнак на дъга с надеждата, че ще я почешат. Радваше се на вниманието на стопанката си и уви опашка около китката й.

— А кой е това? — запита Мерит.

— Сянка. Исидора ми каза, че котките имат известни умения да виждат между световете. Обясни ми, че черните котки успяват да надникнат в света на духовете.

Мерит протегна ръка така, че Сянка да го опознае.

— Исидора бе наясно с това.

Сянка подуши пръстите му един по един.

— Сянка долови присъствието на мъртвеца, който ни нападна, преди да разберем, че е там. Определено не го хареса — Магда се усмихна. — Но пък виждам, че истински харесва теб.

Сянка се триеше в Мерит и мъркаше при неговия допир. Както бе облечен в черна риза, котката много му отиваше, почти се сливаше с него. Магда се зачуди дали и Мерит не можеше да долови присъствието на духовете. Тя често не разбираше къде свършват възможностите на дарбата.

— Сега спя завита с плата от лабиринта на Исидора и със Сянка, сгушена до възглавницата ми. — Магда почеса котето зад ушите. — Нали така, мъничето ми? Но сега трябва да се отместиш.

— Радвам се да го чуя — отвърна й Мерит. — За човек, роден без дарбата, доста добре си служиш с магическите предмети, с които разполагаш.

Магда се усмихна, вдигна котката и я сложи в задната част на работната маса, където животинчето легна, подви лапи и се намести, за да гледа как Магда издърпа едно парче дърво от повърхността на масата, което се оказа скрито чекмедже.

— Трябва да ти покажа нещо.