Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Осемдесет и първа глава

— СИГУРНА ЛИ СТЕ, господарке? — Шивачката протегна ръка, за да демонстрира, че е изпълнила всички желания. — Не бихте ли искали нещо по-пищно? В крайна сметка случаят е специален, важен момент във вашия живот пред толкова много хора. Няма ли да е подходящо нещо по-ослепително?

Магда се усмихна в опит да успокои притесненията на жената.

— Благодаря ти, но ми се струва, че изборът ми е достатъчно впечатляващ. Допълнителната коприна, дантели и мъниста невинаги означават по-красив вид. В семплите неща има сила.

На лицето на жената се изписа тревога.

— Щом казвате, господарке.

— Да.

Магда, движена от ясната си цел, направи усилие да звучи приветливо.

— Моля те, уший я точно така, както ти показах, че искам да изглежда.

Шивачката кимна с неохота.

— Да, господарке.

Беше ясно, че жените се притесняват да не ги обвинят в недостатъчно усърдие при превръщането на роклята в истински шедьовър, излъчващ блясък.

— Не искам никой от вас да се притеснява — каза Магда на втренчените в нея жени. — Ще се постарая да стане ясно, че роклята е по мой избор и само аз съм отговорна за вида й.

Това сякаш поуспокои напрежението в стаята.

След като си наложи да преодолее яростта и ужаса си, Магда успя, да се стегне, докато я влачеха обратно към жилището й. Знаеше, че трябва да обмисли всичко ясно и категорично. Ако се поддадеше на паниката, или още по-лошо, на отчаянието, нямаше да може да предприеме ефективни действия. Магда не хранеше илюзии относно потенциала за жестокост на Лотаин, така че, макар да се тревожеше за Тили, беше наясно, че е направила всичко, за да даде на Тили най-добър шанс. Не можеше да разчита на това.

След като усети как планът й започва да се оформя, я обзе спокойствие и решителност. Знаеше какво трябва да направи.

— А каква да бъде материята, лейди Сеарус? — попита шивачката.

На два от диваните бяха разположени десетки топове платове. Имаше красиви щампи и богато разнообразие от цветове, и екзотични тъкани с преливащи се нюанси. Отделно бяха натрупани метри дантела от всякакъв вид.

Но Магда видя подходящия плат още в първия миг.

От нейна гледна точка сред богатото разнообразие от платове и материи имаше само един подходящ. Не искаше никой друг.

Посочи семпла коприна.

— Ето тази.

Жената вдигна поглед. Тревогата моментално се върна на лицето й.

— Сигурна ли сте, господарке? Господарят Лотаин спомена, че не е добре роклята да бъде бяла.

— Сигурна съм, че е имал предвид искрящо бяло. Това тук леко тъмнее. Той просто не иска роклята да бъде ослепително бяла, това е.

Освен това бъдещият ми съпруг няма да е този, който ще носи роклята. Ще я нося аз. Това си е моят ден. Искам да изглеждам възможно най-добре. — Магда се усмихна топло и се постара жените да разберат, че това е окончателното й решение. — Според мен този леко кремав бял плат е идеален за случая, не мислите ли? Харесва ми лъскавината му. Няма друг такъв. Красив е. Харесва ми. Ще е идеален за целта.

— За целта?

— Моето прераждане.

Жената примигна. Другите, докато грабваха ножиците и приготвяха всички игли и конци, се спогледаха, но не казаха нищо.

— Прераждане ли, господарке? — каза първата жена.

— Да — кимна и пръстите й се откъснаха от лъскавата коприна, а погледът й се върна върху втренчената в нея жена. — Това ще бъде прераждането ми в нов човек. Бракът е промяна от необвързана жена в жена, отдадена на желанията на съпруга си, не е ли така? Така че, след като ще се прераждам в нов човек, значи роклята отговаря на целта.

Шивачката се усмихна, макар по лицето й все още да имаше известна тревога.

— Разбирам ви, господарке.

— Имате всичките ми мерки, нали? Значи приключихме. Това ли е всичко, от което имате нужда?

— Да, господарке.

— Добре. Имах доста тежък ден. Нужен ми е здрав сън, за да се подготвя за големия ден утре. За прераждането си, така да се каже.

Жената, все още изпълнена с колебания, вдигна пръст, преди Магда да се отдалечи.

— Господарке, относно деколтето. Господарят Лотаин каза изрично, че иска роклята да разкрива достатъчно. Не бих противоречала на желанието ви, но…

— Ами тогава недей. Бъдещият ми съпруг в своето нетърпение просто леко избързва. Ще почака. — Няколко от жените се изкикотиха. — Надявам се, че ще ми ушиеш роклята, която ти нарисувах.

Усмивката на шивачката грейна.

— Да, господарке. Разбира се. Имаме всичко необходимо. Роклята ще стане точно по вашия модел, кълна се. Ще я довършим и ще я оставим тук, в стаята ви, след което ще си тръгнем. Няма да нарушим покоя ви.

Магда се усмихна насила. Докосна с благодарност рамото на жената.

— Благодаря ви, дами. В такъв случай, лека нощ.

На път за вътрешната спалня Магда напипа сгънатата бележка в джоба си, заедно с няколкото глинени фигурки. Беше заклинанието за притегляне, което й направи Мерит.

Постоя така, втренчена в хартийката в ръката си, малките фигурки се носеха във въздуха над дланта й. Мислеше.

Накрая прибра всичко обратно в джоба си и влезе в спалнята.

— Лека нощ, дами — каза още веднъж и дръпна резето на двукрилата врата.