Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Осемдесет и седма глава

МЕРИТ КИЛНА ГЛАВА към нея и присви очи.

— Искаш да те превърна в Изповедник?

— Да — кимна тя. — Нямаме много време. — Трябва да побързаме.

Мерит закрачи напред и се спря под един от огромните клони на вековен дъб. Стоеше с гръб към Магда, луната обливаше широкия му гръб със студена светлина.

Накрая се обърна с мрачно изражение.

— Моля те, Магда, не искай това от мен.

Тя също пристъпи под внушителната корона на дъба.

— Винаги съм била на мнение, че да се променя природата на един човек посредством магия е хладнокръвен, лишен от човечност акт в името на създаването на оръжие. Никога не съм разбирала как е възможно някой да се съгласи да бъде променен от магьосник. Вярвала съм, че това е извращение над съществуването ни.

Исидора ми показа, че невинаги е така. Научи ме, че ако се направи поради правилните причини, всъщност може да бъде шанс да разгърнем най-доброто от себе си. Направи ли се както трябва, подобно нещо допълва онова, което вече сме, човекът, който сме, обогатява възгледите ни. В този смисъл говорим не за промяна на човешката природа, а за нейното обогатяване. И това е дълбоко морално.

И нещо повече — ти не си просто магьосник. Ти си Мерит. Може да не виждаш разликата, но аз я виждам. Макар да не ce познаваме от дълго време, на мен ми беше достатъчно да те опозная, да позная сърцето ти.

— Успокоително е да го чуя, но да ме познаваш не е достатъчно.

— Знам, но вече обмислих всичко. Може да не ти се вярва, но е така. Това, което ти предлагам, не само е единственият начин — то е правилният начин. Макар че превръщането на хора в оръжия може да бъде ужасно деяние, ако се направи по правилния начин, от точния човек и поради основателни причини, може да се превърне в нещо превъзходно.

Идеята за създаване на Изповедник те е споходила поради правилните причини. Животът е истина. Истината е живот. Бил ти е нужен начин за търсене на истината. Тази утвърждаваща живота кауза е благородна.

Убиването е нещо ужасно. Мразя да убивам. Но да убиваш невинаги е грешно. — Вдигна ръка към пътеката назад. — Убийството на тези хора преди малко бе правилно решение, основателно. Решение, взето за доброто на всички. Решение в защита на невинния живот. В този случай би било неморално да не убиеш.

Ти обмисляш създаването на Изповедник с цел прекратяване на злото, точно както убийството, което извърших тази нощ, попречи на тези войници да сторят зло. В този смисъл и двете деяния са правилни.

Мерит, искам този човек, този Изповедник, който ще създадеш, да бъда аз. Разбирам благородната мисия зад това начинание. Знам точно как да се възползвам от тази възможност. Моля те, дай ми шанс да направя онова, на което само аз съм способна. Дай ми оръжието, с което да спра злото и да съхраня живота. Не допускай да се проваля в онова, което ми е отредено да направя.

Този живот си е мой. Искам да го осмисля.

— Нещата не са толкова прости, Магда. Трябва да обмислим всички плюсове и минуси.

— Съгласна съм, че правилният подход е да обмислим всичко отвсякъде, само че нямаме време. Трябва да стане веднага. Тази нощ. Трябва да използвам Изповедническата сила, за да разкрия истината. Де да можех да почакам, но не мога. Това е единственият ми шанс. Баракус ми каза, че съдбата ми е да откривам истината…

Мерит започна да жестикулира гневно.

— Животът не се моделира според някаква си съдба. Животът ти не е предопределен, важно е какво ще направиш от него ти.

— Точно това искам да направя с живота си. Баракус също така ми каза да живея живот, какъвто само аз бих могла. Насърчи ме да не се страхувам да приема призванието си. Молеше ме да избера съдбата си. Пророчеството не се занимава само със съдбата, а и с нейната противоположност — свободната воля. Призванието ми е да стана Изповедник. Но това не е предопределено. Това е възможност, разклонение по пътя на живота ми. Нужна ми е смелост, за да тръгна в тази посока по собствена воля. Така равновесието между пророчеството и свободната воля ще се превърне в магията на бъдещето.

Той явно се бе успокоил значително.

— Трябва да призная, че всичко, което казваш, е точно така.

— Мерит, това е животът, който само аз мога да изживея Винаги съм се опитвала да разкрия истината за нещата.

Неслучайно те намерих. Съдбата ме доведе при теб, за да видя възможност за избор пред себе си. Винаги досега съм отхвърляла всички такива възможности, докато не се запознах с теб и не осъзнах истинската природа на това какво означава подобен избор. Намерих те, защото трябва да направя този избор в живота си. Оттогава разбрах, че това е моята мисия в живота.

Аз съм този човек, Мерит. Направих избора си.

Аз съм твоят Изповедник.

Мерит сведе поглед и отвърна глава.

След малко се прокашля.

— Магда, не си даваш сметка какво означава това. Нямаш представа какво искаш от мен.

— Ами кажи ми, разкажи ми всичко сега, защото времето ни изтича.

Той се обърна и я погледна.

— Това ще промени самата ти природа. Изповедническата сила ще се превърне в част от теб, както зрението и слухът ти са част от твоята природа. Ти ще бъдеш Изповедник така, както аз съм магьосник. Това означава, че така както всяко твое дете носи в себе си твои черти, например има твоите очи или нещо друго, така ще наследи и тази твоя черта. Всяко дете, което родиш, ще бъде Изповедник. И децата на твоите деца ще наследят същата сила, и техните деца и тъй нататък. Веднъж създадена, тази сила става част от теб — тя си ти.

Магда закрачи насам-натам, гризеше един от ноктите си и мислеше.

— Ще бъде част от тях още с раждането им?

— Да. Вземаш решение не само за себе си, но и за тях. В известен смисъл ти създаваш тяхната съдба.

Тя се обърна.

— Не повече, отколкото предопределям това да имат зрение. Просто ще ги даря с друг вид зрение.

— Но ако…

— Мерит, ако не го направим, няма да имам никакъв шанс за поколение, понеже ще бъда мъртва. Ако оживея, единствената съдба, която ще очаква евентуалното ми дете, ще бъде изтерзаното съществуване на получовек, създаден така, че да отговаря на извратените представи за света на живите на император Сулакан. Възможно е дори самата аз да бъда превърната в такъв получовек и да народя поколение без души. Нима е по-добре?

Нима не разбираш? Аз не решавам съдбата им, а им давам възможност за живот — живот, който си струва да се живее.

Мерит притисна слепоочията си между палеца и останалите си пръсти.

— Виж, Магда, дори да исках да го направя, нямаше да мога.

Тя започваше да губи търпение. Скръсти ръце.

— И защо?

Той си пое дълбоко дъх, след това се опита да й обясни.

— Процесът е подобен на това, което направихме, за да вкараме сила в меча. С тази разлика, че мечът не притежава собствена жизнена сила, затова е нужно да бъде заета жизнена сила отвън, за да стане възможно неговото създаване. Ти осигури тази сила, като начерта Милостта със собствената си кръв.

Създаването на Изповедническа сила до голяма степен има подобна цел и си служи с подобни методи, но съществува една основна и огромна разлика. Ти притежаваш собствена жизнена сила. Не можеш да получиш жизнена сила от друг, за да бъдеш превърната в Изповедник така, както превърнахме меча в оръжие. Трябва да използваш собствената си сила.

Магда сви рамене.

— Добре. Мога да начертая с кръвта си още една Милост.

Той поклати глава.

— В друг случай това би било началната стъпка. Но ти вече отдаде силата си на меча. Мисля, че не осъзнаваш истинската дълбочина на това, което отдаде с такава готовност при създаването на меча. В момента ти не притежаваш достатъчно сила, за да направиш това за себе си.

— Мисля, че имам достатъчно сила. Можем да опитаме Длъжни сме да опитаме.

— Да не мислиш, че говоря наизуст? — Мерит пристъпи към нея и я погледна право в очите, за да се увери, че тя разбира какво й говори. — Не просто няма да се получи, Магда. Работата е там, че подобен опит ще те убие.

Тя въздъхна.

— Сигурен ли си, Мерит? Аз съм доста силна. Нали току-що видя как се бих с тези мъже.

— Тази сила е различна. — Той махна в жест на безсилие. — Сама видя какви сили участваха в създаването на меча. Нима вече забрави какво преживя? Не разбираш ли, че беше на крачка от смъртта? При това тогава беше съвсем добре и в прекрасна форма.

Един опит да освободим такива сили в теб тази нощ ще те убие. Не казвам може да те убие. Не казвам, че има такава вероятност. Не казвам, че се тревожа или че се боя да не пострадаш. Знам какво говоря. Заявявам без капка съмнение, че това ще те убие. Няма как да помагаш на мисията ни, ако си мъртва.

— Ами ако използваме друг човек, който да ни помогне — както аз направих с меча? Не може ли ти да дадеш от своята сила? Или пък да извикаме Куин. Той би помогнал. Можем да му имаме пълно доверие.

Мерит отпусна ръка на рамото й.

— За разлика от меча, уникалната способност на Изповедническата сила изисква човекът, който ще стане Изповедник, да е същият, който ще осигури жизнената сила. Никой друг не може да ти заеме живота си по такъв начин. Задължително е точно ти и само ти да отдадеш себе си, жизнената си сила в превръщането ти в Изповедник. Този процес ще те промени. Никой друг не би могъл да го направи вместо теб.

Магда направи няколко крачки, притиснала дланите си една до друга.

Имаше чувството, че целият й свят, всичко, което е обичала, се изплъзва между пръстите й. И всичко това само защото бе толкова слаба.

Искаше да каже на Мерит, че греши, че тя е достатъчно силна. Но знаеше, че той е прав. Магда едва се крепеше на краката си, едва си поемаше дъх. Сега си спомни, че за малко не умря по време на мъчителните опити за създаването на меча. В момента не й бе останало нищо, което да може да даде на себе си.

Мерит беше прав. Не би оцеляла.

— Няма ли друг начин? — попита тя, без да се обръща към него.

— Магьосниците, които искаха да създадат меча, загинаха, докато се опитваха да завършат процеса, без да разполагат с каквото е нужно. Процесът за създаване на Изповедник изисква огромно количество от твоята сила. В момента ти не разполагаш с такова. Отдаде силата си на меча. Точно както загинаха онези магьосници, така ще загинеш и ти, ако нямаш нужната сила.

— Разбирам.

Магда имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. Бе обмислила всичко отвсякъде. Бе взела решение. Вътрешно вече се виждаше извървяла целия път. Беше й нужна само магията, за да завърши процеса.

Вече знаеше какво ще направи, щом стане Изповедник. Беше проиграла целия сценарий в главата си поне сто пъти. Представяше си абсолютно всичко, с най-големи подробности.

А сега остана само пепел.

— Ще ми се да можех да сторя нещо, Магда — каза той тихо и с тъга. — Ако има някой на този свят, когото бих избрал, за да му вдъхна Изповедническа сила, то това си ти, кълна се.

Магда кимна и извърна глава, за да скрие сълзите си.

— Благодаря ти, Мерит. Знам, че наистина го мислиш.

— Така е.

Това беше краят не само на нейния свят, а и краят на света на живота. Бе изгубила шанса си. Нямаше начин да се пребори с Лотаин и хората, които му помагаха. Той се оказа твърде силен.

Магда бе отдала силата си за направата на Меча на истината.

И сега всички щяха да умрат.