Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Петдесет и първа глава

— РАБОТАТА Е ТАМ — каза Мерит, — че както вече обясних и се надявам да си ме разбрала, без необходимите формули, които са заключени в Храма на ветровете, е напълно невъзможно да накараш този вид магия да проработи дори и за най-простата форма на ключа, да не говорим за създаването на Изповедник. Още повече, че става дума за много опасни неща, към които не бива да се подхожда лекомислено. Без необходимите компоненти опитът при всички случаи ще се провали и дори може да се окаже смъртоносен.

— Разбирам защо не би проработило без всички части, които твърдиш, че са нужни, но защо дори опитите да направят ключа са толкова рисковани?

С мрачно изражение на лицето Мерит вдигна дланта си така, че тя да види пръстена печат, който носеше.

В центъра на пръстена беше изобразена Милостта.

Символът на Милостта беше дълбоко изсечен в пръстена, за да може да се използва за печат в разтопен восък. Магда си спомни, че бе виждала точно тази рисунка на Милостта, отпечатана върху восък, върху някои от документите, които Баракус получаваше.

— Дори без да си родена с дарбата, сигурно си наясно със силата на Милостта, когато я използват магьосници.

Тя бе наясно. Милостта изобразяваше света на живите, света на мъртвите и начина, по който те бяха свързани чрез магията и Сътворението.

Външният кръг на схемата изразяваше началото на безкрайния свят на мъртвите. Вътре в кръга бе разположен квадрат, чиито ъгли опираха в окръжността. В квадрата бе изрисуван друг кръг, който се опираше в него. Мястото между тези два кръга в квадрата представляваше светът на живите. Вътрешният кръг бе зараждането на живота, а външният — неговият край, където душите пресичат воала, за да преминат във вечността на Отвъдното.

В по-малкия кръг имаше звезда с осем лъча — Светлината на Сътворението. От лъчите на звездата излизаха линии, пресичащи вътрешния кръг, квадрата и външния кръг, които също символизираха воала към света на мъртвите. Линиите, които се излъчваха от Светлината, представляваха искрицата дарба, която е у всеки от момента на раждането му, през целия живот и след това в смъртта.

Магда си представи, че тези лъчи, тези проводници на дарбата, са давали възможност на Исидора, живата спиритистка, родена с дарбата, да се свързва със света на духовете отвъд воала.

Магьосниците чертаеха Милостта, когато правеха мощни магии, за да пробудят конкретни сили. Тя добавяше такива елементи, каквито нищо друго не можеше да добави, но едновременно с това беше опасен инструмент и с нея трябваше да се работи изключително внимателно.

Правилният начин да начертаеш Милост беше да започнеш отвън по посока центъра — големия кръг, квадрата, малкия кръг, звездата — и след това лъчите, които започват от звездата и пресичат всички тези елементи по посока навън. Първо чертаеш всичко по посока навътре и след това изтегляш лъчите навън. Ако я нарисуваш погрешно или в неправилна последователност, магията можеше да се провали или да доведе до ужасяващи последствия.

Начертана с кръв, Милостта можеше да пробуди последствия от алхимична величина.

Твърдяха, че човек с достатъчно познания и сила може да променя Милостта и нейните елементи.

Въпреки че родените с дарбата често използваха Милостта, Баракус казваше, че много малко от тях наистина я владеят, независимо колко прост изглежда този символ.

Малцина биха се осмелили да носят Милостта. Това само по себе си говореше много за способностите на човека пред Магда.

Мерит се вгледа в пръстена си и поглади Милостта с палеца на другата си ръка. Изглеждаше потънал в размисъл.

Магда лекичко го докосна по китката, за да го накара да я погледне.

— Та какво казваше?

Очите му отново се взряха в лицето й.

— Казвах, че заклинанията, които се използват за създаването на ключа, са опасно нестабилни, ако не бъдат свързани чрез изчисленията за пробива. Тези връзки са необходими, за да бъде конструкцията устойчива. Само по този начин отделните части биха се споили в правилната последователност. Съветът искаше да опитаме дори без тях. Искаха само да завършим ключа.

— Какво би станало, ако не разполагаш с тези елементи? Какво би се случило, ако се опиташ без тях?

— Без тези свръзки за пробива верификационната мрежа не би била достатъчно устойчива, за да задържи заклинанието да не се разпадне. Без тях нищо не би държало различните елементи заедно, а тези елементи включват и Адитивна, и Субстрактивна магия. Както можеш да си представиш, ако двете се преплетат по грешния начин, да не говорим да се съчетаят, ще настъпи сериозна реакция.

Почти веднага, щом вкараш структурата във верификационната мрежа с тези противоположни елементи, така свободно съчетани в нея, преди дори да започнеш да активираш процеса на създаване, всичко започва да се разпада от само себе си. Адитивните и Субстрактивните компоненти се привличат, докато структурата имлодира и ускорява реакцията. Всеки, който е наблизо и се опитва да ги задържи, за да свърже и спои компонентите, които да вложи в ключа, би бил сериозно ранен или дори убит.

Няма значение как се опитваш да създадеш мрежата или какви различни пътища и последователност използваш. Без всички части, необходими за завършването й, няма никаква вероятност да проработи. Никаква. Доколкото зная, би било лудост някой да си мисли, че можеш да съчетаеш точно тези Адитивни и Субстрактивни компоненти без необходимите свързващи елементи и да очакваш те да съществуват заедно. Опитът не е просто безпредметен, а е самоубийствен.

— Останалите не го ли разбират?

— Някои от тях — да, но когато хората искат нещо достатъчно отчаяно, обикновено се концентрират върху наградата и не обръщат внимание на опасностите. Първият опит се разви точно както бях предсказал и имаше жертви. Някои хора възприемаха този риск като необходимата цена, която трябва да се плати, и искаха да докажат че са по-добри от останалите. Мислеха си, че ще се сдобият със слава, ако точно те накарат заклинанието да проработи. Затова в последвалите опити загинаха още хора.

— Но ти правиш същото — отвърна тя. — Ти си Сътворител. Не приемаш, че съществува нещо, което не може да бъде постигнато. Разбираш как да осъществиш неща, за които се твърди, че са невъзможни. Как тогава можеш да ги обвиняваш за това, че са правили опити?

— Онова, което правя аз, и което никога преди не е правено са две различни неща. Аз проучвам ситуацията и обективно анализирам дали е възможна. Само и единствено тогава работя, за да разбера как да я осъществя. Съставям план, основан на факти, а не на желания. Познавам в детайли всяка стъпка, естеството на всеки един елемент и зная къде са границите. За страничния наблюдател може да изглежда сякаш се опитвам да постигна невъзможни неща, но всъщност не е така.

Той махна с ръка през стаята и посочи една статуя.

— Харесва ми да вая статуи. Преди да удариш с длетото, ти знаеш защо го правиш, знаеш и каква част от материала да премахнеш. В този случай те не правят това. Опитват се да изваят нещо, като дялат, без да знаят какво точно ще постигнат. Не различават желанието от истинското познание.

Наясно съм, че част от тези мъже осъзнават опасностите и изпитват притеснение пред опитите да се създаде ключът. Но Съветът е настоял. Независимо от смъртните случаи, старейшините са настояли опитите за създаване на този меч да продължат. Вложили са всичките си надежди в желанието той да проработи. Аз отказах да съм част от това безумие.

Магда се намръщи.

— Едно не разбирам. Тайна ли е, че кутиите, в които се съдържа силата, са заключени далеч в Храма на ветровете и никой не може да ги достигне?

— Не — всеки, който се занимава с опитите да бъде направен ключът, е наясно с това. Кутиите бяха в списъка, обявен от екипа магьосници, работещи в Храма.

— Защо тогава Съветът толкова настоява ключът да бъде създаден, когато знаят, че от него няма полза?

Мерит объркано вдигна ръце.

— Именно. Аз ги попитах същото. Те дори не искаха да чуят. Старейшина Кадел се опита да обясни, че е предпазна мярка, ако някога силата бъде върната в света на живите. Каза, че не можем да чакаме нещо да се обърка и едва тогава да разберем, че не сме подготвени да се справим с проблема.

— Старейшина Кадел е казал това?

— Точно така. Съветът искаше от мен да ръководя екипа, който работеше за създаването на ключа. Съгласих се с техния мотив, но това не означава, че ключът може да бъде създаден. Когато им обясних, че е невъзможно и хората биха загубили живота си напразно, те се ядосаха. Поставиха под въпрос лоялността ми към Средната земя. Казаха, че ако откажа да им помогна и в резултат на това някой загине, вината ще е моя. Мислеха, че като ме поставят в такава ситуация, ще се наложи да продължа разработките, а ако го направя, все някак ще намеря начин ключът да проработи.

— Очевидно наистина са вярвали в уменията ти на Сътворител — каза Магда.

Мерит не издържаше повече да седи. Стана и отиде пред масата, опря ръце върху плота и се взря в меча, положен на черното кадифе. Докато Магда го гледаше и го чакаше да продължи разказа, той нежно прокара пръсти по жлеба, разполовяващ острието по дължина.

— Беше все едно да искат от нас да можем да летим — продължи той — и да наредят на хората да скочат от висока скала, да размахат ръце и да полетят, убедени, че само защото те заповядват да се случи, ще стане. А след това, когато хората се хвърлят към смъртта си, изкарват мен виновен, защото аз им казах истината: че няма да проработи.