Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Десета глава

— ТРЯБВА ДА ГОВОРИШ ПРЕД Съвета и да ги предупредиш за заплахата, да ги накараш да проумеят колко е сериозна — обясни й Алрик Рал. — След смъртта на Баракус нещата зависят от нас, а времето ни вече изтича.

— Каква заплаха?

Малко изненадан, той я погледна с подозрение изпод вежди.

— Баракус трябва да ти е казал за пътешествениците по сънищата.

Магда притихна. Искаше да му помогне, но не й се нравеше мисълта да обсъжда с него тайни, които Баракус й беше доверил лично. Двамата имаха договорка, че предвид високия му пост всичко, което обсъждат помежду си, се пази в строга тайна. Тя никога не бе говорила по никой от доверените й въпроси без изричното позволение на съпруга си.

Тогава си спомни писмото в джоба си, бележката, която Баракус й беше оставил горе при бойника. Това бяха последните му думи към нея.

Съдбата ти е да откриваш истината. Ще бъде трудно, но бъди смела и приеми предизвикателството.

Явно Баракус искаше от нея да действа.

Магда осъзна, че сега, след като него вече го няма, все на някого трябва да се довери. Познаваше няколко души, с които съпругът й бе работил, и им вярваше, но никога не го бе чувала да говори за доверието си в някого така, както определяше доверието си в Алрик Рал.

— Каза ми — призна накрая.

— Добре. Кажи ми какво знаеш за тях — всичко, което Баракус ти е доверил.

Магда си пое дълбоко дъх, за да си събере мислите.

— Ами, когато неотдавна един човек с дарбата от вражеския лагер в Стария свят създаде пътешествениците по сънищата, Баракус ми обясни, че превръщането на хора в оръжия може да означава край за всички ни. Възможностите за противодействие били незначителни. Занимаваше се с този проблем тайно и неуморно. В хода на работата си откри, че пътешествениците по сънищата са създадени с помощта на конструирана магия.

Господарят Рал кимна.

— Това ми го каза и на мен, когато дойде с Плъзгата, за да ме предупреди за пътешествениците по сънищата.

Магда потръпна при споменаването на Плъзгата. Мразеше това създание, направено от жена. Плъзгата винаги й отнемаше Баракус, когато се налагаше той да стигне някъде далеч по най-бързия начин. Беше поредното отвратително творение, което магьосниците бяха създали от човешки същества.

Магда си напомни да не бъде толкова строга. Ако магьосниците не бяха създали някои от тези творения, досега всички да са мъртви или дори по-лошо. Имаше магове, които създаваха оръжия като пътешествениците по сънища с цел да навредят, но имаше и такива, които използваха способностите си, за да създават изобретения, спасяващи живот.

Плъзгата, колкото и да не я харесваше Магда, беше от вторите.

— С Баракус обсъждахме ситуацията и правехме планове как да се справим с пътешествениците по сънищата — продължи Господарят Рал. — Но оттогава не съм чул нищо по въпроса. Не зная какво е успял да постигне Баракус и дали въобще е постигнал нещо. Това е една от причините, заради които съм тук.

— Ами, тъй като Баракус беше наясно как работи магията, успя да тръгне отзад напред и създаде близко копие — вярно, не съвсем работещо — на това, което вярваше, че е представлявала конструираната магия. От това подобие успя да задвижи изкуствена верификационна мрежа. След като успя да я задейства, проследи основните точки и елементи на магията и стигна до мъжете, които вероятно са създали истинската.

Докато я слушаше, Рал вдигна вежди в изненада.

— Забележително. Дори не знаех, че е възможно такова нещо.

Тя кимна утвърдително.

— Една нощ го видях. Беше стряскащо създание от светещи линии, които си проправяха път по въздуха. Баракус задейства мрежата около себе си, за да проследи възлите. Умирах от страх за него, докато се носеше неподвижен вътре в мрежата.

Той я изгледа така, сякаш я виждаше в нова светлина.

— За човек, който не притежава дарбата, определено я разбиращ доста добре. Съмнявам се, че един от сто родени с дарбата би могъл изобщо да схване това, което току-що ми разказа. — Господарят Рал махна нетърпеливо с ръка и я подкани да продължи: — И какво направи Баракус после?

— Установи контакт с една група със смътна репутация. Никога не съм ги виждала и не зная кои са, но подозирам, че може да са били борци от съпротивата от Стария свят. Срещаше се с тях тайно и ги изпрати на тайна мисия в Стария свят.

Господарят Рал повдигна въпросително вежди.

— Съветът знаеше ли за това?

— Никой не знаеше. Магията реплика, изкуствената верификационна мрежа, активирането й и проследяването на възлите, срещите в потайна доба среднощ с онези мъже — никой не знаеше нищичко за това. Баракус каза, че сега, когато пътешествениците по сънищата вече са реалност, всичко би било застрашено, ако някой разбере дори най-малката подробност.

Неотдавна се прибра няколко часа преди зазоряване и ми каза, че пратениците му са сполучили да изтребят групата магьосници от Стария свят, създали магията на пътешествениците по сънищата. Не би могъл да сподели въодушевлението си с друг освен мен. Почти се разплака от облекчение и каза, че това означава, че подобна конструирана магия по никакъв начин вече не може да се реализира.

Господарят Рал въздъхна с облекчение.

— Това потвърждение се надявах да чуя. Не мога да си представя как е успял да извърши този подвиг, но цялото човечество дължи на Баракус огромна благодарност. — Той отново се намръщи. — А самата конструирана магия?

Магда се наведе по-близо и сниши глас.

— Когато се прибра у дома онази нощ, Баракус ми каза, че мъжете не просто са успели да унищожат създателите на пътешествениците по сънищата, ами и откраднали конструираната магия и я донесли тук. Дали я на Баракус.

Господарят Рал изглеждаше истински потресен.

— Не.

— Да — кимна отривисто тя. — Баракус ми показа малката кутийка, издълбана от кост, със стени и капак, пришити с каишки от изсушени ивици човешка плът. Вътре имаше нещо, увито в еленова кожа. Той го извади и разгъна кожата, за да ми покаже, че в нея е увито нещо обло с размер на кокоше яйце. Беше черно като безлунна нощ, все едно бе изковано в най-тъмните дълбини на Подземния свят, а по повърхността му се гонеха сенки. Изглеждаше така, сякаш самата смърт го бе внесла в света на живите. — Магда притисна с длани стомаха си, който бе станал на възел. — Зловещото кълбо сякаш можеше да изсмуче дори светлината в стаята.

Отдалечи се от спомена и отново погледна Рал.

— Когато Баракус отвори магията чрез дарбата си, тя се възпламени в рамка, надвишаваща ръста му. Представляваше структура от хиляди искрящи, цветни линии, свързани една с друга в заплетена, кръгла плетеница, много подобна на верификационната мрежа, която бе създал по-рано. Беше едновременно красива и ужасяваща. Баракус каза, че ако тази мрежа се използва по предназначение, би трябвало да обгърне човека, предвиден да стане пътешественик по сънищата.

Магда отстъпи няколко крачки към тъмния ъгъл на стаята.

— Не мога да си представя какво им е било на хората, влизали вътре с цел да бъдат превърнати в нещо различно от това, което са се родили. Не мога да си представя какво е да си позволиш да се превърнеш в оръжие, създадено с магия.

Алрик Рал я изгледа за момент, а след това мълчаливо я подкани да продължи историята.

— И кога Баракус успя да я деактивира?

— Да я деактивира? — Тя погледна през рамо и видя мрачния му вперен поглед. — Не я е деактивирал, за съжаление. Каза, че е прекалено сложно да се развали такова нещо. А и не беше сигурен дали изобщо е възможно.

Господарят Рал потърка брадата си, докато размишляваше.

— Къде е тогава?

Тя поклати глава.

— Взе я със себе си в Храма на ветровете, за да я заключат на сигурно място.

— Храмът на ветровете! — Господарят Рал въздъхна дълбоко с облекчение. — Това е най-хубавата новина, на която можех да се надявам. А още по-хубавото е, че създателите на тази магия са мъртви, а в Стария свят едва ли замислят друга подобна.

— Така изглежда. Баракус унищожи заплахата, така че може би все пак не сме на ръба на унищожението.

Рал положи ръка на дръжката на меча си.

— Каза ли ти дали е успял да спре силата, която вече бе освободена тук, в света на живите? Успял ли е да унищожи онези пътешественици по сънищата, които вече са били създадени?

Магда почука с пръст върху една инкрустирана със сребърни листа сребърна масичка, докато възстановяваше точните думи на съпруга си.

— Баракус каза: „Ще трябва да се разправим с онези, които вече са създадени, но поне няма да бълват нови пътешественици и в света повече няма да се раждат такива. Магията вече е заключена на безопасно място“, а след това се загледа някъде далеч и с въздишка добави: „Засега“.