Заслепяващият нож

85.

Чакането беше част от живота на един черногвардеец. Чакането беше служба, също колкото да се хвърлиш срещу мускет или магия. Но като повечето черногвардейци, Карис мразеше чакането. Беше се качила на горния етаж и не чу нищо, после ѝ наредиха да изчака за Бялата, която бе заминала някъде и я нямаше от часове.

По някое време дойде друг черногвардеец и каза на охраната пред жилището на Бялата, че Спектърът е свикал спешно заседание.

Сега, след разсъмване, Бялата най-после я бяха докарали на инвалидния ѝ стол по дългия коридор от асансьора до покоите ѝ. Нетърпението на Карис бързо премина в тревога за старата жена. Не биваше да я принуждават да стои будна цяла нощ. Напрежението от това явно бе изписано на лицето ѝ.

Бялата се усмихна на Карис, докато я вкарваха в стаята ѝ, но беше механична усмивка. Днес Бялата имаше повече черногвардейци от обичайното. Двама от новите ѝ поверени войници и Джин Холвар, жена, която беше влязла в същата година като Карис, макар да беше няколко години по-млада от нея.

Карис и Джин помогнаха на Бялата да се облекчи, като се наложи да крепят тежестта ѝ почти изцяло. Карис ѝ помогна да се почисти.

— Моите извинения, дете. Тялото се предава — измърмори Бялата.

Двамата млади черногвардейци, Джил и Гавин Грейлинг, старателно отбягваха да поглеждат към тях. Щеше да дойде време на младите да се наложи да помагат в това. Просто в Черната гвардия нямаше достатъчно жени, за да слагат по две на всяка смяна. Но точно сега нямаше съмнение, че трябва да се приспособят към самия факт, че Бялата изобщо трябва да се облекчава. Карис помнеше младостта си и благоговението, което бе изпитвала тогава.

Толкова отдавна ѝ се струваше вече.

— Можете да си вървите — каза Карис на двамата младежи. — Ще се срещна с вас в казармата да си поговорим. Ние с Джин ще…

— Не, искам да останат — каза Бялата уморено. — Джин, ти можеш да си ходиш.

Джин напусна, а Карис помогна на Бялата да се преоблече за спане. После ѝ помогна да се дотътри до леглото и да седне на него. Формално това не влизаше в задълженията на Черната гвардия, но стайната робиня на Бялата също беше стара и немощна. Бялата не бе поискала да купи нова робиня; заяви, че бездруго на самата нея ѝ остава малко време, и не пожела да се отърве от тази, която си имаше — колкото и малко да правеше вече за нея старата жена.

Бялата въздъхна дълбоко и рече:

— Сега… Работата.

— Изглеждате уморена, господарке — каза Карис. — А аз трябва да разпитам тези младежи. Те бяха дежурни, когато…

— Знам. Защо според теб ги взех с мен? — попита Бялата.

Карис смръщи чело.

— Спектърът обяви война — каза Бялата. — Тази нощ гласувахме за събирането на сили.

— Моля? — каза Карис.

— Кървавата гора и Рутгар вече са мобилизирали армиите си и те съвсем скоро ще са тук. Знаеха, че това предстои, още когато Аташ беше нападнат. Но се опасявам, че никой друг няма да може да вкара войските си в боя, преди да бъде решена съдбата на Ру. Андрос Гайл ще отговаря за приноса на Хромария и ще ръководи пълководците на Кървавата гора и Рутгар.

— Значи няма да има промахос? — попита Карис. — А как лорд Гайл ще…

— Нещата са каквито са — каза Бялата. — Направиха го умно, докато Гавин не можеше да бъде открит, тъй че той и новата му сатрапия нямаха глас. Предложенията бяха насочени с типичното умение на Андрос. Той разбира от парламентарно маневриране. Беше или война при негови условия, или да позволим Ру да падне. Искаше да бъде обявен за промахос и трябваше да смятаме за победа това, че го спряхме. Подозирам, че не беше очаквал да го получи, но това е резултатът. Мобилизацията ще започне тази сутрин.

Карис отвори уста, но нямаше какво да каже.

— Сега — каза Бялата и се обърна към братята Грейлинг, — кажете ми какво стана снощи в покоите на Призмата.

Джил, по-големият брат, се покашля и хвърли поглед към Карис.

— Не я щади — каза Бялата. — Тя сигурно знае истината.

— Да, върховна лейди. Мм, двамата с Гавин бяхме назначени снощи за охрана. В недостиг сме за дежурствата и въпреки че сме млади, по коридора имаше по-опитни черногвардейци, които пазеха вашите покои, и при асансьора, тъй че беше разрешено. Призмата дойде час преди полунощ. Поздрави ни и се пошегува с нас…

— Типично — измърмори Карис. — Да очарова свежата кръв.

Гавин Грейлинг извърна очи.

— Не знам за това. Все едно, той каза нещо за… мм, че е имал дълго пътуване с жена, която иска и която не може да има. — Облиза устни, като старателно избягваше да погледне Карис. — И попита за стайната си робиня. Двамата с Джил си говорихме за това тази сутрин и не можахме да си спомним точно какво каза.

— И в какъв смисъл го изтълкувахте? — попита Бялата.

Гавин се покашля отново и запристъпва нервно от крак на крак.

— Че, ъъ, няма да е против малко, ъъ, близост. Тъй че когато се появи онова момиче, Ана, помислихме, че той я е повикал. Тя определено се държеше така. Черногвардейците при асансьора казаха, че чули от нея, че вие сте я пратили, господарке.

— Значи е излъгала. Не ѝ е за първи път — каза Бялата. — Продължавай.

— Пуснахме я. Помислихме, че може да е обич…

— Мислите ви по въпроса не ме интересуват — прекъсна го Бялата. — Какво точно се случи?

Гавин Грейлинг отново се размърда смутено и хвърли поглед към Карис.

— Не беше вътре и пет минути, когато дойде стражеви капитан Белодъб. Каза, че имала важна работа. Ние, ъъ, опитахме се да я разубедим, но тя, изглежда, бързаше, като че ли не искаше да я видят в коридора…

— Кажете цялата истина, кучи синове — рече Карис възможно най-спокойно.

— Носеше грим и парфюм. Косата ѝ беше направена, не знам, красива. Като жена, която идва за, ъъ… — Гавин погледна брат си.

— Любовна среща — каза Джил.

Гавин запристъпва от крак на крак.

— Върни се откъдето тя влезе — каза Бялата.

— Когато отворихме вратата, се разбра, че Призмата е бил… ъъ… събуден от ласките на Ана. И че стражеви капитан Белодъб е изненадана от това. Стражеви капитан Белодъб побягна, а върховен лукслорд Призмата извика след нея. Изглеждаше слисан. Затича след стражеви капитан Белодъб и стигна до асансьора, за да я последва, преди да успеем да го догоним. Не знаехме какво да направим, тъй че се върнахме на поста си, а той се върна няколко минути след това.

Оролам! Стомахът на Карис се преобърна.

— Беше разгневен на момичето, Ана. Ние, мм, я видяхме, когато той влезе вътре, и тя като че ли си мислеше, че ще продължат откъдето са прекъснали, но на него тия вече не му минаваха. Завика ѝ…

— Какво каза? — попита Бялата.

Гавин не поглеждаше към Карис.

— Каза, че Ана му е струвала жената, която обича. Че помислил, че е била Карис… ъъ, стражеви капитан Белодъб… и че нямало да докосне Ана, ако бил знаел коя е. Че тя го отвращава. Ана пък каза, мм, грозни неща за стражеви капитан Белодъб и лорд Призмата я изблъска на терасата.

О, милостиви Оролам! Гавин беше убил онова глупаво момиче, защото беше оскърбило нея? Карис бе готова да се разплаче: заради Ана, заради себе си, заради Гавин, заради целия глупав свят и разбитата любов.

— Видяхме, че… — Гавин преглътна и погледна Джил, а той му кимна да продължи.

— Той викаше, и беше побеснял, а момичето беше толкова уплашено, и скочи от терасата.

Думите му поразиха Карис.

— Скочила е?!

— Да, стражеви капитан — каза младежът. — Той… изглеждаше покрусен. Никога няма да забравя изражението му. Каза нещо като: „Милостиви Оролам, аз я убих.“ А след това ни каза да докладваме и че той ще е там, когато се върнем. Изглеждаше толкова стъписан, че му повярвахме, господарке. Не знаехме какво да правим. Един от двама ни трябваше да остане с него. Съжалявам.

— Чакай. Не я е убил той? — попита Карис.

— Не, стражеви капитан. Тя скочи сама — отвърна Джил.

— И двамата сте напълно сигурни в това? — попита Бялата.

— Да, върховна лейди — отвърнаха те едновременно.

— Достатъчно сигурни, за да кажете същото на самия Спектър?

Гавин пребледня, но изглеждаше смутен. Ако беше лъжец, беше по-добрият.

— Да, господарке. Защо да лъжем?

Бялата рече:

— Няма да сте първите черногвардейци, които вярват, че дългът им да защитават Призмата се простира отвъд дълга да защитят живота му.

Джил примига.

— Разбирам, господарке. Но ние едва познаваме лорд Гайл. Едва започнахме службата си.

— И ако някой претърси вещите ви няма да намери сред тях никакви големи подаръци?

Лицето му се вцепени.

— Нови сме на длъжността, господарке. Не и за честта.

— Добре — каза Бялата. — Свободни сте. Идете да поспите. Най-вероятно ще ви събудят грубо за повече въпроси от други, но заслужавате поне малко отмора.

Освободи ги и те напуснаха с благодарност.

Карис се обърна към Бялата.

— Вие като че ли очаквахте това.

— Разбира се, че го очаквах. Вече ги разпитах по-рано. Исках да видя дали са променили версията си. И… исках да чуеш, че мъжът, когото обичаш, е донякъде невинен и за двете престъпления.

Карис примигна. „Мъжът, когото обичам? Двете престъпления?“

— Какво?!

— Той е отблъсквал онова момиче поне два пъти преди. И явно е имал сериозно основание да повярва, че си идвала да легнеш с него, като те е видял така.

Карис се присви от срам, но нямаше какво да отговори.

— Знаеш, че на черногвардейците им е забранено да правят любов с охраняваните от тях, нали, Карис?

— Да, господарке. — Карис преглътна. Предната нощ бе постъпила по-глупаво, отколкото можеше да повярва. А обикновено беше толкова разумна!

— Говорила ли си с командир Железни по този въпрос? — попита Бялата. — Ще ми помогнеш да се наместя тука, нали?

Карис ѝ помогна да легне.

— Мм, не, господарке. Аз… боя се, че действах импулсивно снощи и преди това никога не си бях помисляла, че ще е, мм, съблазняване. — Стомахът ѝ се беше свил.

Бялата се отпусна на леглото.

— Е, скъпа, ако беше, Железни щеше да ти каже, че двамата сме обсъждали точно този проблем преди много време. А и много по-наскоро.

— Нима? — попита Карис.

— Не ме прекъсвай, скъпа. Да. И се съгласихме, че е добро правило. Пази линиите по-ясни. Пази водите да не се разкалят.

— Да, господарке — каза Карис.

Изправи рамене и вдиша дълбоко. Главата ѝ все още беше замаяна, но това бе животът, който си беше избрала. Беше черногвардейка, изцяло и докрай. Не беше лесно, но точно затова го беше избрала — защото знаеше, че ще е трудно. Правилата съществуваха с основание.

Бялата продължи:

— И също така се съгласихме, че понякога изключенията потвърждават правилото. И че ти си това изключение. Ако желаеш да постигнеш връзка с този невъзможен мъж, можеш.

Звук, смътно наподобяващ писък, изскочи от устата на Карис. Тя замръзна и стисна устни.

Бялата се усмихна.

— Оролам дано да ни съжали заради онзи, когото обичаме, дете. Сега иди намери онзи непоправим мъж и го опази жив. Боя се, че ще ни е много нужен през идващите дни.

Карис прегърна силно старата жена и побягна от стаята. Спря се само за да прати вътре другите черногвардейци.