Заслепяващият нож

100.

Големите оръдия на горната палуба на „Гаргантюа“ блъвнаха пламък и дим, гледката с адския им дар надбяга звука на изстрелите. Два стълба вода на петдесет разтега пред плъзгуна издадоха пропуска миг преди оръдейният рев да издаде, че изобщо се е стреляло.

Едно от оръдията на втората палуба стреля след тях и Гавин извика:

— Сега!

Всички черногвардейци се бяха разделили на двойки — един на стеблата и един стрелец. Стрелецът на всеки екип държеше въже и всички ги задърпаха, първо външните екипи.

Преди Кип да е разбрал какво става, плъзгунът се разпадна и всеки от екипите изведнъж се оказа освободен, с по един водач и един стрелец; морските колесници се отделиха плавно от плъзгуна. Две, четири, шест — отделиха се и Гавин, Железни и Кип останаха на вече много по-малкия плъзгун в центъра.

Водата около тях закипя и Кип отново чу оръдейния рев. След това светът сякаш се превърна в огън и дим. „Гаргантюа“ се извисяваше все по-голям и по-голям, а седемте плъзгуна пореха водата със съвършено изящество, нито един толкова близо до друг, че да може оръдеен снаряд да порази и двата.

Морето днес беше бурно и Кип се радваше, че баща му е направил двете подпори зад гърба му, за да не се катурне от кърмата, както и дръжките, за да може да се хване. Видя, че палубата на „Гаргантюа“ е открита, противно на очакваното от Гавин, но след това само за секунди разшеталите се моряци спуснаха големи дървени прегради. Гледани в подчервено през очилата му, мъжете сияеха като огрени отвътре, ясно видими въпреки преградите.

Плъзгунът зави рязко наляво и Кип едва се задържа. Не видя никаква опасност, но реши, че докато оглежда големия кораб и се опитва да засече по-далечни заплахи, трябва да уподоби стойката на баща си и на Железни. И двамата стояха разкрачени, с присвити колене и приведени напред.

Големият рул на „Гаргантюа“ се завъртя и огромният тежък кораб с изпънати платна започна да завива. Кип видя как по борда се отвориха оръдейните амбразури, поне на три различни нива. Не всички наведнъж, но всеки екип беше готов.

Имаше наистина много оръдия.

От най-близкото вранско гнездо излетя на дъга топка син луксин.

— Притеглящ! Първо вранско гнездо! — извика Кип.

Луксиновото кълбо се разцепи във въздуха и се възпламени.

Падна във водата само на десетина стъпки от десния борд, в пелена от огън… и заплува; пламъците бяха високи две стъпки.

Първата морска колесница зави рязко ляво на борд и едва не се размаза в корпуса на „Гаргантюа“. Следващите сигурно не бяха видели огъня сред водните грамади, но същите тези вълни и дирята след „Гаргантюа“ оформиха рампа, която изхвърли колесницата във въздуха и почти над огъня.

Гавин и Железни заобиколиха горящата ивица и отново се приближиха към кораба.

— Мускетар! Трето… четвърто вранско гнездо! — викна Кип. Не можеше дори да изреве предупрежденията си както трябва.

На високия мостик няколко мъже обслужваха оръдия на въртящи се платформи. Трябваше да се прицелват между решетките на стената, но като че ли не им беше особено трудно. Кип хвърли по тях подчервено — представа нямаше дали изобщо улучи нещо, — а после залегна, понеже едно от големите оръдия гръмна едва на няколко стъпки от главата му, докато плъзгунът се изравняваше с кораба. Светът изчезна, щом оръдията зареваха и от гърлата им блъвнаха облаци черен дим.

Гледан през подчервените лещи, светът беше насечен на блясъци от гърмящите оръдия, остри езици на храчещи мускети, приглушени изригвания на гранати и призрачни сенки на хора.

След това излязоха от дима. Мигновено завиха наляво, в самата сянка на носовата платформа. Гавин и Железни метнаха гранати на палубата горе. На Гавин беше загърната в червен луксин и залепна. На Железни беше с шипове и се закачи. Двата едновременни взрива и дъжд от парчета дърво и пламъци възвестиха успеха им. Никое от оръдията на левия борд на „Гаргантюа“ не беше стреляло, така че Кип можеше отново да вижда ясно.

По главното платно плъзнаха пламъци… и веднага бяха потушени с пръски оранжев луксин. Няколко от въжетата бяха срязани успешно, но тези, които само се бяха запалили, също бяха спасени.

— Дръж се! — извика Гавин.

Плъзгунът завъртя рязко на десен борд, за да се отдели малко, и точно когато се надигнаха от пропада между вълните, Гавин изстреля огромно кълбо пламтящ червен луксин към първото вранско гнездо. Притеглящият го видя и се опита да го отбие настрани, но кълбото просто се пръсна и потопи и него, и вранското гнездо в пламъци.

Но Кип едва успя да види това, защото откатът от хвърлянето на нещо толкова масивно точно когато излетяха във въздуха отхвърли силно плъзгуна настрани и ако не бяха ударили гребена на поредната вълна, вероятно щяха да се преобърнат.

Вместо това просто забавиха и понеже Железни и Гавин бяха изхвърлени за миг от стеблата, плъзгунът заподскача над вълните. Кип видя как двама мъже насочват подвижни оръдия към тях, трети, обгърнат от пламъци, се прекатури от вранското гнездо и се оплете във въжетата, докато падаше с крясъци.

След това, щом четири от морските колесници се струпаха около Призмата, топчиите изчезнаха сред дъжд от огън и взрив от жълта светлина.

Оръдията на левия борд започнаха да стрелят и Кип видя как една черногвардейка на най-близката колесница просто изчезна. Защитната стена гореше и моряците и войниците над тях се мъчеха да я избутат през борда. Един от черногвардейците беше дръпнал черта от червен луксин по цялата дължина на корпуса на „Гаргантюа“ и когато оръдията загърмяха, той се запали.

След секунди Гавин и Железни отново бяха подкарали плъзгуна на скорост. Покрай тях свистяха куршуми.

— Птици! — извика Кип, щом ято гълъби изригна от палубата на „Гаргантюа“. „Гълъби?“

— Железни клюнове! — изрева един от черногвардейците.

Кип загуби от поглед птиците и самия кораб, щом плъзгунът заподскача насам-натам, за да ги избегне. Помисли си, че ще му прилошее от рязкото подскачане.

„Морска болест ли ще хвана сега? В разгара на битката?“

Двама от водачите на морските колесници, които бяха загубили стрелците си, бяха излезли извън обхвата на оръдията. Изоставиха едната колесница и дръпнаха въже, което накара луксина да се разпадне по шевовете. Гавин не искаше тайната за правенето на колесниците да попадне във вражески ръце. Но отвъд тях Кип видя приближаваща се галера, с три реда гребла, които я движеха бързо.

— Идва галера — извика Кип. Вдигна бинокъла и едва не повърна, щом лещите увеличиха многократно прииждащата вълна.

— Без флаг.

Гавин погледна и каза:

— Вероятно пирати, търсещи лесна плячка, не са на Векио. Дръж я под око.

После отново влязоха в боя. Излязоха откъм кърмата и покрай левия борд и видяха как взрив издуха едно от оръдията на най-ниската палуба във водата сред дъжд от дървени парчета, огън и дим. Един от черногвардейците — на Кип му се стори, че е Круксър — извика въодушевено.

Миг след това Кип видя как един от гълъбите пикира към Круксър, право към гърдите му, и удари.

Круксър плесна птицата от гърдите си. Тя падна във водата и след по-малко от секунда избухна.

Тогава Кип разбра. Също като адските хрътки, за които им беше разправял треньор Фиск, тези птици бяха естествени, но бяха наситени с волята на притеглящ да правят едно: да атакуват черногвардейци. А в този случай бяха снаряжени с малки гранати.

Което означаваше, че няколко десетки малки летящи бомби кръжат около големия кораб… малки, интелигентни бомби.

Интелигентни колкото гълъби поне.

И ако това не беше съвсем ужасяващо, то гледката как няколко от тях връхлетяха върху екип черногвардейци, забавили се да хвърлят граната в един оръдеен отвор, беше. След секунда и водачът, и стрелецът бяха разкъсани от взривовете. Гранатата, която бе хвърлила жената, отскочи от предпазната стена, падна във водата и избухна безвредно.

„Гаргантюа“ беше плаващ замък. Пожарите не се разрастваха. Беше непобедим.

— Стебла — каза Гавин на Железни.

Големият мъж, изглежда, знаеше какво има предвид Призмата, защото взе стеблото на Гавин и започна да тласка плъзгуна сам.

— Кип, дръж ме за глезените. Здраво.

Гавин вече заплиташе нещо между ръцете си. Кип буквално се гмурна към краката му. Мигновено подчинение. След това проследи погледа на Гавин.

Цялото ято останали железни клюнове летеше право към тях. След като караше само Железни, птиците ги настигаха бързо.

Гавин не приключи работата си, докато първата птица не се оказа буквално на ръка разстояние. В този момент разпери ръце и от тях се изпъна мрежа от жълт луксин, която погълна всички птици. След това Гавин дръпна рязко ръцете си надолу и едва не се издърпа от хватката на Кип. Но напрежението продължи едва секунда.

Не съществуваше такова нещо като действие от разстояние с луксин. За да хвърлиш нещо, трябваше да го хвърлиш, за да плеснеш нещо на една палуба, трябваше да го шибнеш долу. Гавин беше направил луксина на лост и беше запокитил цялата мрежа с птиците на палубата на „Гаргантюа“.

Където те се взривиха. Кип видя горната половина на човек с шлем — направо изхвърча от палубата.

Гавин се надигна и отново зае мястото си, а Кип видя как един оранжев притеглящ надникна от палубата и плисна надолу по корпуса луксин, за да потуши пламъците.

Железни също го видя и заби в черепа му син шип. Мъжът се претърколи през перилото и цопна в морето.

— Организират се в мускетни екипи — каза Железни.

И ефектът бе почти незабавен. Мъжете на палубата бяха започнали да поставят най-добрите си стрелци отпред, докато по-задните презареждаха и им подаваха готови мускети, защото и бързината, и точността на огъня нараснаха.

Водачката на морска колесница точно зад тях рухна и завъртя диво тръбите на една страна. Колесницата ѝ подскочи и изхвърли стрелеца ѝ в морето.

— Гвардеец зад борда! — извика Кип.

Реакцията на Железни и Гавин бе мигновена. Набрали скорост, те завиха рязко надясно. Плъзгунът подскочи преди да удари следващата вълна.

И тримата едва не бяха откъснати от борда от внезапната смяна на посоката, но нито Гавин, нито Железни забавиха. Измъкнаха от коланите си гранати и ги метнаха във високи дъги. След това — по още една.

— Подчервено по всички мускети, които видиш, Кип! — извика Гавин.

Понесоха се бързо към младия мъж във водата.

— Държа стеблата — каза Гавин.

Летяха право към черногвардееца. Кип си помисли, че се приближават твърде опасно, но щом скочиха над поредната вълна, Гавин леко зави и цопнаха само на стъпка от черногвардееца. Железни се пресегна и измъкна мъжа от водата.

Кип не беше видял какъв ефект имаха гранатите на палубата, но мускетният огън се бе разредил. След това видя, че едно от въртящите се оръдия на долната палуба се обръща към тях.

Другите черногвардейци се бяха струпали около тях и пръскаха червен луксин във всички посоки, жълтите мятаха святкащи кълба, за да заслепяват и разсейват, но самият им брой, както се бяха струпали в един сектор, бе достатъчен, за да подтикне топчиите да обърнат големите оръдия.

Гневните крясъци, яростните викове, стоновете на ранените и припрените викове на раздаващите заповеди, пукотът на огнените кълба и трясъкът на далечни мускети, и грохотът на оръдия, и свисъкът на снаряди, и хрущенето на раздрани платна, и плясъкът на вълните, и воят на вятъра, и стоновете на издъхващите, и крясъците на бесовете заглъхнаха, станаха далечни, приглушени. Кип можеше да чуе само бавното глухо туптене на сърцето си, нелепо бавно, а около и под това — тихо издихание, като на пясъчен бряг при отлив. За миг имаше безумното чувство, че чува как слънчевата светлина докосва вълните.

Видя как една от черногвардейките изпъна лъка си, тетивата докосна бузата ѝ и стрелата излетя в същия миг, в който куршум откъсна челюстта ѝ.

Глухо туптене. Светът изглеждаше свръхреален. Кип осъзна, че вижда целия спектър наведнъж. Виждаше десетки оръдия. Плъзгунът бе застанал успоредно на широката страна на „Гаргантюа“ и той можеше да види сиянието на хора по палубите, блясъците на запалители и бавно горящи фитили. Виждаше лъскавината на метал по буретата с барут зад отворените оръдейни амбразури, виждаше всичко съвсем ясно през дима.

Махна широко с ръка и разпръсна свръхвиолетови нишки като паяжина към всяко оръдие и буре, които можеше да види. После размаха длан и изхвърли взривове от огнекристали, толкова нажежени, че обгаряха дланта му, докато ги изстрелваше с невероятна бързина.

Обзе го невероятно задоволство. Ударите на сърцето му отекваха в ушите му.

Поразените от огнекристалите заредени мускети и оръдия на десния борд на „Гаргантюа“ гръмнаха изведнъж. Полузаредените топове също изгърмяха, мускети с мъжете с шомполи над тях изгърмяха. Заредените мускети, подавани на стрелците, изгърмяха. Някои от топовете все още не бяха заредени и Кип се почувства притеснен. Други обаче бяха напълно готови за стрелба, но все още не бяха избутани на позиция и взривиха дупки в стените на оръдейните палуби.

Целият кораб беше разтърсен от едновременната взривна сила.

Не беше зле.

А след това на трите оръдейни палуби се взривиха буретата с барут. Пламъци и дим, парчета дърво и оръдия, хора и части от хора се разхвърчаха и избиха нови дупки по всяка палуба.

Грохотът заля черногвардейците и Кип примига. Времето се върна. Той самият се върна.

Крещяха хора. Ужасни, ужасни крясъци. Той виждаше обгърнати в пламъци мъже, кожата им почерняваше и се смъкваше, тичаха да скочат в морето. Пламъци заизригваха от трите оръдейни палуби.

Плъзгунът потрепери и Гавин и Железни хвърлиха цялата си воля в усилието да му върнат скоростта.

— Четири кораба идат насам, на половин левга — каза Кип. Чувстваше се празен, уплашен.

— Под бимса — каза Гавин.

— Не съм сигурен, че това е добре — отвърна Железни.

— Под бимса! Бесовете ще излязат на палубата всеки момент. Имаме един-единствен шанс!

Железни отстъпи мигновено и забързаха пред кораба. Вече почти не се чуваше лай на мускети. Излязоха пред носа на кораба и Железни пое стеблата и започна да маневрира с тях така, че корабът да не ги заоре право върху тях. Дървеният бимс — дългата опорна греда точно под палубата — надвисна точно над главите им, толкова близо, че когато вълните ги надигнаха, едва не разби главата на Кип. Гавин загърна в огън единия си юмрук и го заби в корпуса.

Когато вълната се отдръпна, Гавин увисна във въздуха с юмрука все още забит в дървото. Кип се хвърли да го хване, но го изтърва.

— Остави го! — извика Железни. — Видиш ли някой горе, пали го!

Кип видя, че Гавин все още притегля, без изобщо да обръща внимание на това, че виси на една ръка.

„Аз изобщо не бих могъл да се държа на една ръка.“

А Гавин го правеше и притегляше… и притегляше нещо ужасно сложно, щом отнемаше толкова време. След това приключи. Когато плъзгунът се издигна на следващата вълна, Гавин скочи на палубата изящно като танцьор и каза:

— Две минути. Трябва да задържим притеглящите ангажирани.

Така че закръжиха отново, като командир Железни подаваше ръчни сигнали на трите останали морски колесници. Съсредоточиха се в хвърляне на луксин и изчерпаха гранатите си — вкараха успешно някои в огромните дупки, които бяха отворили взривовете на Кип. Някъде в разгара на боя един от екипите успя да пререже целия такелаж на предната мачта, а друг запали триъгълните платна, но главното платно и главната мачта все още оставаха цели.

Големият кораб изглеждаше несъкрушим.

Гавин пикира и унищожи обърнатата морска колесница, а след това, може би след трийсет секунди, завиха в по-широк кръг, на около сто разтега от кораба. При толкова много големи оръдия бяха достатъчно близо, за да е все още опасно, но достатъчно далече, за да не се тревожат от стрелбата на мускетите.

Призмата и една набита черногвардейка бяха единствените, на които бе останала сила и издръжливост, за да продължат бомбардирането на „Гаргантюа“ с магия. Всички бяха изчерпали гранатите си. Стрелците бяха изразходвали повечето си стрели, а четирите кораба, които Кип беше видял — два малки галеона и две каравели — се носеха право към тях.

— Ако това не стане в следващата… — измърмори Гавин.

Глух тътен удави думите му. Сякаш разтърси самото море в коритото му.

Кип погледна рязко Гавин. Баща му изглеждаше странно опечален.

— Складът им с барута беше под ватерлинията. Така е по-трудно да го удари случаен снаряд, но… горките кучи синове.

Когато пушекът започна да се разнася, Кип видя, че двете страни на корпуса са се пръснали точно в средата на кораба. Със скърцане и трясък на дърво главната мачта се килна като скачащ през борда човек, изхвърли мъжете от двете си врански гнезда и посече през отслабената палуба по средата на кораба.

Малцината оцелели скачаха от палубите, пожарът бушуваше навсякъде. Прозвучаха по-малки взривове като пръскащи се на пуканки царевични зърна. След това средата на кораба рухна и корабът се сгъна навътре в себе си. Предната половина потъна почти мигновено, много по-бързо, отколкото Кип би повярвал, че може да потъне нещо направено от дърво. Кърмата се превъртя настрани, палубите зейнаха като отворени рани и загълтаха морето на големи хъхрещи глътки.

Палуба след горяща палуба големият кораб се гмурна в морето, засъска и захрачи нагоре пяна и трупове.

Преди още да се е потопил напълно под вълните, Железни попита:

— Забърсваме ли плувците?

Гавин погледна идващите кораби.

Забърсваме? Командир Железни имаше предвид „Да избием ли оцелелите?“

— Виждаш ли някой бяс да се е измъкнал? — попита Гавин.

— Не виждам никой. Не значи, че няма — отвърна Железни.

— Аз също не виждам — рече черногвардеецът, когото бяха издърпали от водата.

Кип видя как последното останало от „Гаргантюа“ се плъзна под вълните. По повърхността се носеха много отломки, но нямаше много хора. Гавин беше казал, че на борда е имало седемстотин души.

„Бъди милостив, Оролам.

Защото Призмата няма милост.“

— Не — каза Гавин. — Предпочитам да остана загадка и да говорят за мен. Нямаме сили да потопим още четири. Да си тръгваме.

Отдалечиха се на две мили, за да се прегрупират, и отново сглобиха голям плъзгун. Бяха загубили петима черногвардейци. Една жена беше с раздробен от куршум лакът. Щеше да остане саката. Останалите имаха малки наранявания: изгаряния и малки порязвания. Един имаше резка от куршум по врата и щеше да му остане белег. Изглеждаше някак извратено доволен от това. Но пък още малко наляво и куршумът щеше да е прекъснал сънната му артерия. Само Круксър беше невредим.

— Кип — каза Круксър, — ти ли го направи? — Погледна другите черногвардейци. — Само аз ли видях, че той гръмна половината кораб?

— Аз видях — каза един. И други кимнаха, но не всички.

— Видяхме — каза Железни. — Добра работа, Кип.

— Добра работа ли? Беше страхотно! — възкликна Круксър.

Черногвардейците се разсмяха, дори Железни се ухили.

— Ти ли гръмна и целия кораб? — попита Круксър.

— Не, той беше. — Кип кимна към баща си. Гавин се беше взрял в него със странна напрегнатост, която не беше изцяло одобрителна. Кип мислеше, че ще се гордее с него, но ето го пак онова усещане, че Гавин всъщност го държи настрана от себе си. Че избягва да го приеме напълно.

— Как го направихте, милорд? — попита един от черногвардейците. Май се казваше Норл.

Гавин изглеждаше недоволен. За миг Кип си помисли, че няма да отговори. Но след това очите на Гавин обходиха останалите черногвардейци. Днес бяха загубили почти половината от състава си.

— Направих плъх голем и с волята си го накарах да отиде до бурето с барут, за да го взриви — каза тихо Гавин. — От онези неща, за които би си помислил един бяс, тъй че трябваше да има някой на пост в коридора, за да спре всякакво такова нещо. Прецених, че взривът ми дава възможност. Правилно прецених.

— Но правенето на големи е забранено — каза Кип. Разбра, че е глупаво, в мига, в който го изрече. Беше свършило работа. Може би беше спасило живота им. Определено беше спечелило битката.

— Аз решавам какво е забранено — заяви Гавин. Гласът му беше рязък. Беше уморен. — Сега ядем, превързваме раните колкото можем и тръгваме към дома.

Ядоха мълчаливо, след като всеки си даваше сметка за загубите. Бяха спечелили. Бяха убили седемстотин души на цената на петима. Във всяко отношение беше не само победа, но голяма победа. И все пак черногвардейците се бяха смълчали и ядяха механично — не бяха гладни, но бяха достатъчно дисциплинирани, за да разбират, че телата им се нуждаят от храната след тежък бой.

— Правите го винаги, нали? — попита Железни. Седяха на палубата и дъвчеха твърди сухари и студена наденица.

— Потопяването на кораби ли? — попита Гавин. Сякаш полагаше усилие да си върне безгрижния тон. Той беше Призмата. Трябваше да дава пример.

Железни отказа да се хване на въдицата.

— Този кораб можеше да потопи половината ни флота преди да пристигнем в Аташ, а ние дори не знаехме, че го има. Заплахата е премахната, тъй че за онези идиоти генерали ще е все едно, че това изобщо не се е случило. Ще разкажем какво направихме днес и някои няма да повярват. Повечето ще помислят, че преувеличаваме, за да се изкараме герои. Но дори тези, които ни повярват, няма да знаят какво преживяхме, за да го направим. Няма да разберат пред какво се изправихме тук.

Гавин сви небрежно рамене.

— Вие правите това непрекъснато. Правили сте го от войната насам. Спасявате хора, без те дори да разберат. Спрели сте войни, потопили сте пирати, премахнали сте бесове, избили сте сам разбойнически чети. Всичко това — без самохвалство или дори молба за помощ. Вие наистина сте Този, който се бие пред нас — каза Железни. — Промахос.

Гавин помълча малко.

— Днес бяхме промахоси заедно.

— Спектърът ви удостои с тази титла преди много време и след това ви я отнеха. Могат да ви отнемат титлата, милорд, но не могат да ви вземат името. Ние черногвардейците знаем за тайните имена. Знаем как да назоваваме нещо такова, каквото е. Вие, лорд Призма, сте промахос.

— Промахос — повториха тихо петимата черногвардейци.

— Промахос — повтори Железни и запечата името. — Благодаря ви, промахос. За всичко, което сте направили, а аз не съм знаел. За цената, която сте платили и която не мога да разбера. За това, че правите неща, които други не биха могли или не биха направили. Благодаря ви. И знайте едно. Черната гвардия е създадена с двойна цел: да пази Призмата и да пази от него. Вие винаги сте изпитвали недоверие към нас заради второто, и с основание. Но днес ви заявявам, че докато дишам, Черната гвардия никога няма да се обърне срещу вас. Чест е да ви служим, промахос, и ще служим, кръв и кост.

— Кръв и кост — казаха в хор черногвардейците.

— Кръв и кост — повтори Железни като клетва.

Гавин извърна очи и отрони, много тихо:

— Не съм мъжът, който мислите, че съм.

— Не сте ли мъжът, комуто служих през последните десет години? — попита Железни.

— Съм.

— Тогава може би не сте мъжът, който мислите, че сте.

Зъбите на Гавин блеснаха в широка усмивка и той отново стана старият Гавин.

— Имаш упорита жилка, цяла левга широка, а?

— И две левги дълбока — каза командир Железни. — И не го забравяйте. — Стана и се обърна към черногвардейците: — Е, мързеливци, размърдайте се! Да се връщаме у дома. Утре го правим отново.